Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 06.04.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на шестнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ИРИНА СТОЕВА
При секретаря Мария Методиева
И прокурора сложи за разглеждане
В.гр.д.№ 5395 по описа за 2021 г.
Докладвано от съдия Маркова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 20026056 от
28.01.2021 г. по гражданско дело №75032
по описа за 2019 г., постановено от СРС, ГО, 29-ти състав се: ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК –З.“ АД, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – Общо З.“ ЕАД, на основание чл.411 КЗ вр.чл.45 ЗЗД сумата от
543,79 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски по застрахователна полица № 440118031042004 за щети по МПС „Дачия Сандеро“, ДК № *******,
в резултат на ПТП, настъпило на 12.05.2019 г. в гр.Варна, ул.“*******, ведно
със законната лихва, считано от 23.12.2019 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411 КЗ за разликата над 543,79 лв. до 1087,58 лв.
Постъпила е въззивна жалба от „ДЗИ
– Общо З.“ ЕАД, ищец пред СРС.
Решението се обжалва в частта, в която претенцията на въззивника –
ищец пред СРС по чл. 411 от КЗ е била отхвърлена като неоснователна.
Излагат се доводи за
неправилност на така постановеното решение в частта в която претенцията му е
отхвърлена з сумата над 543,79 лв. до 1087,58 лв. поради прието от СРС
съпричиняване на водача на МПС „Дачия Сандеро“, ДК № *******, застрахован при
ищеца. Неправилно СРС бил приел, че е налице нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП.
Счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено,
че вина за настъпване на ПТП има водача на лекия автомобил марка „Пежо 206“. Доказани били всички предпоставки за
уважаване на иска по чл.411 КЗ в пълен размер.
Иска се от настоящата
инстанция да отмени първоинстанционното решение и вместо това да постанови
друго, с което претенцията му да бъде уважена в пълен размер. Претендира
разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СРС- ЗАД „ОЗК –З.“
АД, в който отговор се излага становище за неоснователност на въззивната
жалба и правилност на първоинстанционното решение, в частта с която претенцията
на ищеца е била отхвърлена.
Сочи, че с отговора по
исковата молба бил оспорил всички предпоставки за уважаване на претенцията на
ищцовото дружество, вкл. и механизма на ПТП. Ищецът не доказал пълно и главно
претенцията си.Правилно СРС бил приел, че вина за ПТП има и водача на товарния
автомобил марка „Дачия Сандеро“. Решението било съобразено със съдебната
практика на ВКС по сходни казуси. Правилно било прието съпричиняване в размер
на 50 %. Действително, в протокола за ПТП водачът на лекия автомобил, разпитан
и като свидетел- Н., посочил, че има вина за ПТП, но това била една преценка от
негова страна. От друга страна показанията на свидетеля А., водач на товарното
МПС, не съответствали на процесното МПС. Следвало да се има предвид и
заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Изводите на съда били
правилни и в съответствие със събраните
по делото доказателства. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение
въззивникът е уведомен на 11.02. 2021 г.
Въззивната жалба е подадена
на 25.02.2021 г., т.е. същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от
обжалване- претенциите на ищеца са частично отхвърлени.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната
инстанция приема, че първоинстанционният
съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.
По
доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел за основателно наведеното от ответника възражение за съпричиняване. Водачът
на увреденото МПС, застраховано при ищеца, бил допринесъл с поведението за
настъпването на имуществените вреди. Същият бил нарушил чл.23, ал.1 ЗДвП,
съгласно която разпоредба, водачът на МПС бил длъжен да се движи на такова
разстояние от движещо се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удара в него, като намали скоростта или спре рязко. С оглед мотивите си
СРС е приел, че вина за настъпване имат и двамата водачи; ПТП могло да бъде
избегнато и от двамата. Налице било съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Отговорността на водачите била равна. Затова и искът по чл.411 КЗ е бил
уважен за сумата в размер на 543,79 лв., а за разликата до пълния предявен
размер от 1087,58 лв.-отхвърлен.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна
инстанция приема следното от фактическа и правна страна на спора:
За уважаване на иска по чл.411, ал.1 КЗ следва да
са налице предпоставките:
1-наличие на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка между ищеца и водача на увредения автомобил;
2- заплащане на щетите по този автомобил,
причинени от застрахователно събитие в рамките на покритието на застраховката;
3-противоправно поведение на водач – предизвикване
на ПТП, причинило вреди на застрахования при ищеца автомобил;
4- причинно-следствена връзка между вредите и ПТП;
5-валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по договор, сключен между причинилия ПТП водач и ответника.
В конкретния случай единственият спорен въпрос е допринесъл ли е водача на МПС,
застраховано при ищеца за настъпването на ПТП, т.е. приложимо ли е правилото на
чл.51, ал.2 ЗЗД.
Видно от доклада по чл.140 ГПК, обективиран в
определение № 111867 от 05.06.2020 г. /л.38 от делото пред СРС/ правилно е
разпределена доказателствената тежест между страните. В тежест на ответника е
указано, че следва да докаже наличието на съпричиняване от страна на водача,
застрахован при ищеца за настъпване на вредоносните последици от състоялото се
на 12.05.2019 г.
Изводът
за наличие на съпричиняване е правилен, защото:
Противно на твърдяното от въззивника, СРС е
обсъдил в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства
и в съответствие с установените факти е достигнал до логичният извод, че ПТП е
причинено по вина и на двамата участници в него.
Въззивната инстанция споделя мотивите на СРС и по
арг. от чл.272 ГПК същите следва да се считат и за мотиви на настоящето
решение.
Видно от разпита по делегация /л.81 по делото пред
СРС/ водачът на увредения товарен автомобил, застрахован при ищеца, е посочил, че
е претърпял пътен инцидент на 12.05.2019 г. около 15ч. на ул.“*******.
Свидетелят А. сочи, че му се наложило да извърши маневра назад като при
превключването на задна предавка колата, която била зад него, не видяла, че
светлините му светят за назад и се ударила в него, защото той вече бил започнал
да извършва маневрата. Свидетелят се опитвал да паркира автомобила и бил
включил всички светлини за назад. Когато започнал да извършва маневрата,
другата кола я нямало отзад. При това
ПТП управлявания от него автомобил получил увреждания на задна броня и заден
калник.
Видно от описа на л.11 за процесната щета по която се претендира от ищеца присъждане на
обезщетение за имуществени вреди,
последните са описани в предната част на
товарния автомобил – преден капак, предна броня.
Същевременно в приемо-предавателния протокол /л.9/
са описани и предходни заведени щети с товарния автомобил, съответно на
03.12.2018 г., 14.03.2019 г., 02.05.2019 г., освен процесната – на 12.05.2019
г.
В показанията си свидетел Н., водач на лекия
автомобил марка „Пежо“ сочи, че към момента на ПТП е бил спрял. Тръгнал да
включва на задна за да паркира пред дома си. Видял товарния автомобил в
огледалото и той се забил в него. Ударът е настъпил в задната страна на
„Пежо“-то.
Видно от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза показанията на свидетеля С. А., водач на товарния автомобил „Дачия
Сандеро“ не кореспондират по никакъв начин с процесното събитие и вероятно се
отнасят за друго събитие. До този си извод вещото лице Йорданов достига при
изследването на вредите по двете МПС-та, а именно: по лекия автомобил са в
задната част /капак и броня/, а при товарния автомобил в предната част/капак и
броня/.
Следва да се има предвид и, че в уведомлението за
щета водачът на товарния автомобил е заявил, че водачът на лекия автомобил
марка „Пежо 206“ е предприел маневра назад и го е ударил, а не обратното.
При това положение правилно СРС е намалил
дължимото на ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди с 50 %;
налице е хипотезата на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Поради съвпадане на крайните изводи в обжалваната
му част първоинстанционното решение като правилно ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора
решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника с оглед изхода на спора разноски не се
следват.
На въззиваемата страна разноски се следват. Такива са сторени за
процесуално представителство по реда на чл.78, ал.8 ГПК като съдът определя
юриск.възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20026056 от
28.01.2021 г. по гражданско дело №75032 по описа за 2019 г., постановено от СРС, ГО, 29-ти състав, в частта в която се отхвърля,
предявеният от ДЗИ – Общо З.“ ЕАД срещу на
ЗАД „ОЗК –З.“ АД, ЕИК *******, иск на основание чл.411 КЗ вр.чл.45 ЗЗД за разликата над 543,79 лв. до 1087,58 лв. , представляваща
платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застрахователна
полица № 440118031042004 за щети по МПС
„Дачия Сандеро“, ДК № *******, в резултат на ПТП, настъпило на 12.05.2019 г. в
гр.Варна, ул.“*******, както и в частта
за разноските.
ОСЪЖДА „ДЗИ
– Общо З.“ ЕАД, ЕИК*******, съдебен адрес:***- адв. Д.М.И., ДА ЗАПЛАТИ
на ЗАД „ОЗК –З.“ АД, със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 100 лв.- разноски за юриск.възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг.от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
.