Р Е Ш Е Н И Е №
Казанлък, 11.04.2012год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и десета година в състав
Председател : КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря М.К. като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 199/2012 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК.
Ищецът “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД претендира съдът да признае за установено, че ответникът му дължи и следва да му заплати сумата 357,49лв., от които 252,01лв. главница, 37,99лв. надбавка по чл.4 и 67,49лв. лихва. Твърди, че след издаване на Заповед за изпълнение срещу ответника за 507,49лв.1 от които 252,01лв. главница, 37,99лв. надбавка по чл.4, 67,49лв. лихва и 150лв. съдебни разноски са заплатени от ответника 100лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати направените в това производство разноски от 125лв. – 25лв. държавна така и 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът М.Т.Н. признава предявените искове. Твърди, че е внесъл 150лв. и моли съда да вземе предвид това направено плащане.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Със Заповед № 1876 от 11.11.2011г. постановена по ч.гр. дело № 2603/2011год. образувано въз основа на подадено на 09.11.2011год. заявление РС Казанлък е разпоредил М.Т.Н. ЕГН ********** *** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД гр. София, Булстат, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. "Младост 4", Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Л. Л. П., чрез пълномощник юрисконсулт Д. И. В., тел.: 02/4035193, факс: 02/4899866, ел. поща: *****@*************.***, сумите: 252,01 лв. /двеста петдесет и два лева и 01ст./ главница; 37,99лв. възнаградителна лихва от 27.04.2009г. до 29.06.2009г.; 67,49 лв. мораторна лихва от 04.05.2009 г. до 14.10.2011 г.; законната лихва върху главницата от 09.11.2011 г. до изплащане на вземането,125,00 лв. разноски по производството, от които 25 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение въз основа на сключен Договор за потребителски заем CASH-04302601 от 13.11.2008г.
Длъжникът подава в срок възражение, че не дължи изпълнение на заповедта без да излага съображения. С молба от 06.12.2011год. иска съдът да спре пуснатото от него възражение. Въпреки разпореждането на съда, че действието на възражението може да бъде преустановено само, ако длъжникът изрично заяви, че го оттегля, длъжникът не направи изявление за оттегляне на възражението. Вместо това в хода на настоящото производство ответникът заявява, че след образуване на делото е внесъл сумата 150лв., в какъвто размер са разноските на ищеца в настоящото производство. Моли при постановяване на решението внесената от него сума да бъде взета предвид и с тази сума да бъде намалена претендираната от ищеца сума.
Видно от Договор за потребителски заем CASH-04302601 от 13.11.2008г. и признанията на ответника с подписването на договора ответникът се задължил да изплаща предоставеният му кредит в размер на 600лв. на 32 погасителни месечни вноски от по 30лв. заедно с 371,02 % годишен процент на разходите. Съгласно чл.5 от договора за кредит при забава на една или повече месечни вноски, кредитополучателя дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода за забавата в едно с направените за събирането на вземането разноски. При просрочване на четири или повече седмични вноски вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер с всички определени с договора надбавки. Ответникът признава, че за посочения от ищеца период не е плащал уговорените вноски. Признава, че дължи претендираните от ищеца суми за главница и лихва.
Видно от представените вносни бележки на 09.11.2011год. ответникът е превел в полза на ищеца сумата 100лв., а на 26.01.2012г. ответникът е превел в полза на ищеца сумата 50лв.В двете вносни бележки е посочено, че основанието за внасяне на сумата е САСН 04302601, ЕГН **********. С това се изчерпват указанията на вносителя за предназначението на вноската.
Исковата молба е подадена на 17.01.2012год.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е допустим тъй като в срока по чл.414 ал.2 от ГПК ответникът-длъжник е възразил срещу издадената по ч.гр.д.№ 2603/2011 г. по описа на РС Казанлък заповед за изпълнение на парично задължение.
Искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен за 207,49лв. главница, следва да бъде отхвърлен като погасен поради плащане за останалата част от претенцията за главницата, т.е. до 252,01лв. и за претенцията за мораторна лихва от 55,48лв., а по претенцията за мораторна лихва в частта над 55,48лв. и до 67,49лв., т.е. за 12,01лв. установителния иск не е имало основание да се предявява и следва да бъде отхвърлен.
Установи се по категоричен начин, че между ищеца и ответника е възникнало
облигационно правоотношение по силата на сключения договор за кредит. Договорът е породил целените правни последици. Ответникът получил предоставеният му от ищеца кредит, но е преустановил плащанията на погасителните вноски и цялата не погасена част на кредита е станал предсрочно изискуема в пълен размер, считано от датата на неплатената месечна вноска. Налице е неизпълнение на поетите от ответника договорни задължения, поради което той дължи на ищеца посочените в Заповед № 1876 от 11.11.2011г. постановена по ч.гр. дело № 2603/2011год. суми.
След издаване на заповедта ответникът е внесъл сумата 50лв., като е посочил че тя се отнася до задълженията му по договора за кредит.
След подаване на исковата молба ответникът е внесъл сумата от 100лв. като е посочил че тя се отнася до задълженията му по договора за кредит.
Съгласно чл.76 ЗЗД Този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Ответникът е заявил, че с плащанията погасява задължението по договора за кредит. Тъй като внесените суми не са достатъчни да покрият лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Съдебните разноски не са предмет на извършеното от ответника плащане. Вземането на съдебни разноски не произтича от посочения във вносната бележка договор за кредит, а от производството по воденото частно гражданско дело 2603/2011г. Изявлението на ответника направено пред съда с молбата от 20.02.2011г., че погасява разноските на ищеца направени по настоящото исково производство е ирелевантно тъй като към момента на извършване на плащането той не е посочил подобно основание, а и задължението за разноски по гр. дело № 199/2012год. не е било определено по размер, т.е ликвидно и изскуемо.
Под разноски по см. на чл.76 ЗЗД по задължението произтичащо от договора за кредит съдът счита, че следва да се имат предвид сумите по чл.4 от договора включващи в себе си надбавката, покриваща разноските и печалбата на кредитора. Така с плащането на сумата от 50лв. ответникът на 09.12.2011год. е погасил задължението си към ищеца за 37,99лв. възнаградителна лихва (в заповедта) или надбавка по чл.4 от договора (в исковата молба) и част от задължението за мораторна лихва, а именно 12,01лв. от това задължение. Към 10.12.2011год. ответникът е дължал на ищеца 252,01лв. главница и 55,48лв. мораторна лихва. За тези суми ищецът е имал основание да предяви установителни искове по чл.422 ГПК.
С плащането на сумата 100лв. на 26.01.2012год. ответникът е погасил 55,48лв. мораторни лихви и 44,52лв. от главницата. Към 27.01.2012година ответникът е дължал на ищеца по договора за кредит само 207,49лв.
Разноските на ищеца в настоящото производство възлизат на 25лв. за държавна такса и 100лв. за юрисконсултско възнаграждение Ответникът съгласно чл.78 ал.1 от ГПК дължи и следва за заплати на ищеца съразмерно с уважената част от претенциите 107,52лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че М.Т.Н. ЕГН ********** *** дължи на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД гр. София, Булстат със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. "Младост 4", Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Л. Л. П., чрез пълномощник юрисконсулт Ц. Й. по Договор за потребителски заем CASH-04302601 от 13.11.2008г. сумата 207,49лв. главница като ОТХВЪРЛЯ претенцията в частта до 252,01лв. като ПОГАСЕНА поради плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД гр. София против М.Т.Н. ЕГН ********** иск съдът да признае за установено, че М.Т.Н. му дължи и следва да му заплати сумите: -55,48лв. представляваща мораторна лихва от 04.05.2009г. до 14.10.2011г. (обезщетение за забава) като ПОГАСЕНА поради плащане, а в частта до 67,49лв. като неоснователен;
- 37,99лв., представляващи надбавка по чл.4 от Договор за потребителски
заем CASH-04302601 от 13.11.2008г. като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Т.Н. ЕГН ********** с п.а. да заплати на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД Булстат със седалище и адрес на управление гр. София сумата 107,52лв., представляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
След влизане в сила, препис от решението да се приложи по ч.гр.д.№ 2603/2011г. по описа на РС Казанлък.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :