№ 1723
гр. София, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110101596 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от ищеца Д. И. К., с ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. София, ***, осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 280 ЗЗД, срещу ответника Синдикална взаимозастрахователна
кооперация (СиВЗК), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ****,
за осъждането му да заплати сумата 3000 лв., представляваща неплатено
възнаграждение по Договор за абонаментно обслужване № *** г., дължимо за м.
10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
11.01.2023 г. до окончателното плащане.
С исковата молба ищецът първоначално е предявил осъдителен иск срещу
ответника за заплащане на сумата от 24000 лв., представляваща неплатено
възнаграждение по Договор за абонаментно обслужване № *** г., дължимо за периода
от м. 03.2018 г. до м. 10. 2018 г. С влязло в сила на 13.09.2023 г. Определение №
16238/04.05.2023 г. съдът е прекратил производството по делото в частта, с която е
предявен осъдителен иск за заплащане на сумата от 21000 лв., представляваща
неплатено възнаграждение по Договор за абонаментно правно обслужване № *** г.,
дължимо за периода 01.03.2018 г. – 30.09.2018 г.
Ищецът Д. И. К. извежда съдебно предявените права при твърдения, че с
ответника са сключили Договор за абонаментно обслужване № *** г., по силата на
който е извършил юридически консултации и услуги, включително процесуално
представителство, свързани с цялата търговска дейност и със защита срещу решения
на Комисията за финансов надзор. До настоящият момент ищецът е образувал и
продължава да води повече от 10 дела срещу наложени от КФН принудителни
административни мерки. Поддържа, че договора е в сила и не е прекратен от
назначените от КФН квестори, които са уведомени за него, но въпреки това отказват да
извършват плащане за престирания труд от адвоката. Претендира дължимото му
възнаграждение в размер на 3000 лв. за м. 10.2018 г., както и законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът Синдикална взаимозастрахователна кооперация (СиВЗК) в срока по
чл.131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск с
доводи, че представения договор за абонаментно обслужване с посочена дата
1
01.06.2017 г. не е сключен на тази дата, тъй като квесторите са разбрали за
съществуването му едва с подадената от ищеца жалба до КФН, същите никога не са
възлагали работа на ищеца и той не е предоставял правни консултации. Поддържат, че
квесторите са назначени с решение от 01.12.2017 г., поради което за претендирания с
исковата молба период договорът не е изпълняван. Твърдят, че между страните са
налице множество други договори със същия предмет, като процесния договор за
абонаментно обслужване, по които е извършено надлежно плащане. Поради
изложеното се твърди, че договорът не е съществувал преди завеждането на делото и е
съставен за целите на производството. Оспорват ищецът да е завеждал и водил повече
от 10 дела във връзка с наложени от КФН принудителни административни мерки.
Излагат твърдения, че договорът за абонаментно обслужване е прекратен с
конклудентни действия, доколкото по същия не е възлагана и извършвана никаква
дейност и от друга страна по време на твърдяното му действие са били сключвани
други договори за правно обслужване със същия предмет, като са изброени и по тях е
заплатено дължимото възнаграждение на ищеца. При условията на евентуалност
поддържат, че договорът не е такъв за абонаментно обслужване, а за конкретно
възлагане на определена работа и поради липсата на предмет е нищожен. Твърдят, че
договорът не е изпълнен от ищеца, тъй като нито е възлагана, нито е извършвана
някаква работа по договора, същевременно в договора не се съдържа изрична уговорка,
която да сочи, че правната сделка е с абонаментен характер. Евентуално се твърди, че
договорът е нищожен поради липса на основание. Излагат се доводи за злоупотреба с
права от страна на ищеца, доколкото управителите със знанието за започнатите от
КФН производства са сключили редица договори с ищеца, които имат освен това
сходен предмет. Твърдят също така, че претендираното възнаграждение е платено,
съответно на 27.09.2017 г. сумата от 19000 лв. по договор за абонаментно обслужване
от 08.09.2017 г. с идентичен предмет; сумата от 9500 лв. по договор за абонаментно
обслужване от 21.09.2017 г. с идентичен предмет и на 22.08.2017 г. сумата от 9000 лв.
по договор за абонаментно обслужване от 16.06.2017 г. с идентичен предмет. Релевира
възражение за изтекла кратка погасителна давност с доводи, че вземането на ищеца е
за периодични плащания. Поради всичко изложено молят за отхвърляне на предявения
иск и претендира разноски.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за абонаментно правно обслужване, сключен на
01.06.2017 г. между ответника Синдикална взаимозастрахователна кооперация, като
доверител и ищеца Д. И. К. – адвокат от САК, като довереник с предмет, очертан в чл.
1, ал. 1 – осъществяване на юридически консултации и услуги, свързани с цялостната
търговска дейност на доверителя и във връзка със защита срещу всички решения на
Комисия за финансов надзор във връзка със защита относно Преглед на баланса на
СиВЗК за 2017 г. и докладите на одобрените независими външни оценители.
Съдът намира, че въз основа на събраните по де
В чл. 9, ал. 1 от договора страните са уговорили, че доверителят се задължава да
заплаща възнаграждение за извършената от довереника работа по чл. 1 от договора в
размер на 3000 лв.
В чл.10 от договора е предвидено доверителят да заплаща възнаграждение за
извършената от довереника работа по процесуално представителство за всеки отделен
случай за всяка отделна инстанция по минималните цени за съответната работа по
Наредба № 1от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По делото е представено писмо от Комисията за финансов надзор (КФН) до
ищеца, в което по жалба на последния за неизплащане на дължимото му
възнаграждение по Договор за абонаментно правно обслужване от 01.06.2017 г., му е
отказано изплащането на възнаграждение.
Представена е и жалба с вх. № 91-01-96/11.02.2019 г., подадена от членовете на
управителния съвет на ответника СиВЗК до КФН отново във връзка с неизплатено
2
възнаграждение на ищеца по договора за правно обслужване, както и отговор на
жалбата.
По делото са представени още 4 договора за абонаментно правно обслужване,
съответно от дата 16.06.2017 г., два договора от дата 08.09.2017 г. и договор от дата
21.09.2017 г., които с идентично съдържание – права, задължения и уговорено
възнаграждение.
Представени са също така индивидуални договори за правна защита и
съдействие, сключени между страните с отделно уговорено възнаграждение, както и
платежни нареждания за извършвани плащания за сумата от 5000 лв. по договор от
16.06.2017 г., за 9000 лв. по договор от 22.08.2017 г., за сумата от 29500 лв. за правна
защита срещу решения, за сумата от 9500 лв. за защита срещу решение 1230.
По делото са представени протокол от съдебно заседание по дело № 6566/2022 г.
по описа на ВАС, по което жалбоподател е ответника СиВЗК и същият е представляван
от ищеца, както и кореспонденция по това дело, видно от която назначените квестори
на СиВЗК от КФН са потвърдили представителната власт на адв. К. по дело №
6566/2022 г. по описа на ВАС.
Видно от представения по делото копие от входящ и изходящ дневник, воден от
ответника от дата 01.06.2017 г. е видно, че на същата дата под № 751 е вписан договор
за абонаментно обслужване с адв. Д. К..
От приложеното по делото гр.д. № 49174/2019 г. по описа на СРС, 173 с-в, се
установява, че на основание същия договор за абонаментно обслужване е постановено
Решение № 20253888 от 17.11.2020 г. влязло в сила на 05.04.2022 г., с което частично е
уважен предявеният от Д. К. иск до размера на 5500 лв. за периода от 01.06.2017 г. до
31.01.2018 г., а в останалата част искът е отхвърлен, поради постъпили плащания по
идентични договори.
В приобщеното към настоящото дело - гр.д. № 49174/2019 г. по описа на СРС,
173 с-в, се съдържат и Решение № 1501-ЖЗ от 01.12.2017 г. на КФН, с което е отнет
лиценза на ответника, Решение № 878-ЖЗ/16.06.2017 г. на КФН за назначаване на
квестори, Решение № 879-ЖЗ/16.06.2017 г. на КФН, Решение № 880-ЖЗ/16.06.2017 г.
на КФН за забрана за включване на нови застрахователи, Решение № 1021-
ЖЗ/13.07.2017 г. на КФН за удължаване срока на действие на предходните решения.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че между страните е съществувало валидно
договорно правоотношение по силата на договор за абонаментно обслужване, че
ищецът е изправна страна по договора, т.е. е изпълнил задълженията си по него, както
и размера на уговореното възнаграждение.
Съдът намира, че по делото беше доказано, че страните са сключили договор за
абонаментно правно обслужване на дата 01.06.2017 г.
Относно оспорването достоверността на датата съдът изходи от характера на
документа, а именно частен документ, който не се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила. В този смисъл, макар новите представители на
юридическо лице, което е участвало в сделката да не са „трети лица“ по смисъла на чл.
181, ал. 1 ГПК, при оспорване достоверността на датата на частен документ (договор,
подписан от предишни представители) съдът следва да обсъди този факт, доколкото
датата на договора не обвързва съда, като доказателствената тежест в случая е за
оспорваща страна (в този смисъл е Решение № 17/13.06.2019 г. по гр. д. № 1104/2018 г.
по описа на ВКС, І ТО и много други). Оспорването достоверността на датата от страна
на ответника остана недоказано, доколкото видно от вписванията във входящия и
изходящ дневник, воден от ответната кооперация процесният договор е вписан под №
751 именно на дата 01.06.2017 г., респективно може да се направи извод, че договорът
е сключен именно на тази дата.
Предметът на договора е очертан в чл. 1, ал. 1, а именно осъществяване на
3
юридически консултации и услуги, свързани с цялостната търговска дейност на
доверителя и във връзка със защита срещу всички решения на Комисия за финансов
надзор във връзка със защита относно преглед на баланса на СиВЗК за 2017 г. и
докладите на одобрените независими външни оценители. За възложеното дейност в чл.
9 от договора е уговорено месечно възнаграждение в размер на 3000 лв. Същевременно
и доколкото освен общо правно обслужване на дейността на СиВЗК, с договора са
възложени и конкретни дейности във връзка със защита срещу всички решения на
Комисия за финансов надзор, в чл. 10 от договора е предвидено заплащането на
отделно възнаграждение за процесуално представителство за всеки отделен случай и за
всяка отделна инстанция по минимални цени за съответната работа по Наредба № 1 от
09.01.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно
със сключения между страните договор са уговорени две възнаграждения – едно
ежемесечно възнаграждение с фиксиран размер, и още едно възнаграждение,
допълнително определено за процесуално представителство във връзка с обжалването
на решенията на КФН. Ето защо съдът не споделя доводите на ответника, че не ищеца
не му се дължи месечното „абонаментно“ възнаграждение, тъй като по заведените дела
срещу решения на КФН на ищеца са платени отделни възнаграждения за
осъщественото процесуално представителство. Страните ясно и недвусмислено са се
договорили освен месечното възнаграждение в размер на 3000 лв., на ищеца да се
заплати и отделно възнаграждение за процесуалното представителство, следователно
заплащането на уговореното в чл. 10 от договора възнаграждение, не освобождава
доверителя от задължението му да заплаща ежемесечното възнаграждение по чл. 9 от
договора.
Същевременно съдът съобрази, че по делото са сключени още 4 договора за
абонаментно обслужване, съответно от дата 16.06.2017 г., два договора от дата
08.09.2017 г. и договор от дата 21.09.2017 г., които са с идентично съдържание – права,
задължения, но различен размер на уговорено възнаграждение ( по 9000 лв. месечно и
9500 лв. месечно). От анализа на всички сключени между страните договори може да
се обоснове извод, че с първия договор от дата 01.06.2017 г. и предмет на настоящия
иск ответникът е възложил извършването на правно обслужване за цялостната дейност
на кооперацията и защита срещу всички решения на КФН, като последващите
договори очевидно са сключвани по повод всяко ново решение на КФН, защитата по
които обаче вече е била възложена с първоначалния договор. Следователно, както е
прието и с влязлото в сила решение по гр.д. № 49174/2019 г. по описа на СРС, 173 с-в
няма основание да се дължи отделно месечно възнаграждение по всички договори,
които имат идентичен предмет, като е взел предвид извършените от ответника
плащания по другите договори при постановяване на решението. В случая обаче не са
налице доказателства за други плащания по този или последващите договори, като
представените от ответника доказателства за плащания касаят предходен период и са
взети предвид при постановяване на Решение № 20253888/17.11.2020 г. Ето защо и
доколкото процесният договор е сключен най-рано, същевремнно обхваща обслужване
на цялостната дейност на ответника и защита по всички решения на КФН, касаещи
дейността на СиВЗК, то именно по този договор се дължи месечно възнаграждение. В
този смисъл е неоснователно и възражението на ответника за нищожност на договора
поради липса на основание – основанието е налице и то се извежда, както и от
съдържанието на договора, така и от останалите доказателства по делото,
установяващи действията на КФН по отнемане на лиценза, назначаване на квестори и
ограничаване дейността на застрахователната кооперация, обуславящи необхоД.стта от
компетентни правни действия. За липса на основание може да се говори за
последващите договори за абонаментно правно обслужване, но същите не са предмет
на настоящата претенция и съдът не би могъл да обсъжда тяхната действителност
освен съобразявайки наличието на плащания, за каквито в настоящото дело липсват
данни.
Съдът намира, че договорът не е нищожен и поради липса на предмет. Според
даденото тълкуване в ТР № 3/28.06.2016 г. по тълк.дело № 3/2014 г. на ОСГК,
предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено
поведението на страните по сделката, т.е. вещи, действия, бездействия, нематериални
4
правни и имуществени блага. Ако към момента на постигне на съгласието, предметът е
фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет.
Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната
действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните
закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента
на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала
преди постигане на съгласието. Правната невъзможност на предмета означава, че за
неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна
пречка. В контекста на даденото тълкуване следва извод, че процесният договор има
предмет – уговореното извършването на правно обслужване – общо и конкретно по
повод решенията на КФН, за които липсва съмнение, че съществуват.
По доводите на ответника, че договорът за абонаментно правно обслужване бил
прекратен с конклудентни действия, тай като на довереника не са му възлагани
дейности са изцяло неоснователни. В самия договор страните не са уговорили изрично
хипотези, при които може да бъде прекратен договора, поради което са приложими
общите разпоредби на ЗЗД. В този смисъл не са ангажирани каквито и да било
доказателства за упражняване от страна на ответника правото да прекрати договора,
например с волеизявление до другата страна, или по взаимно съгласие. Не би могла да
се възприеме тезата за прекратяване на договора с конклудентни действия, тъй като от
данните по делото се установи, че назначените квестори при ответника са потвърдили
представителната власт на ищеца, като проицесуален представител по образуваните по
жалби на СиВЗК срещу решения на КФН дела. Представеният по делото протокол от
проведено на 13.10.2022 г. заседание по д. № 6566/2022 г. по описа на ВАС, в който е
отразено, че са оттеглени пълномощията на адв. К. е след периода, за който се
претендира процесното възнаграждени, респективно към месец 10.2018 г. договорът не
е бил прекратен и пълномощията на адв. К. не са били оттеглени. Същевременно не са
налице данни образуваните въз основа на тези жалби дела да са приключили към онзи
момент, че да се приеме, че работата е свършена и договорът е изчерпан от
съдържание.
Съдът намира, че по делото беше доказано, че ищецът е изпълнявал дейността,
възложена му с процесния договор за абонаментно правно обслужване, като видно от
приложените писмени доказателства, както и съдържащите се в приобщеното към
настоящото дело – гр.д. № 49174/2019 г. по описа на СРС, 173 с-в, ищецът е
осъществявал възложената му правна дейност – същият е организирал цялостната
защита на правата на СиВЗК по повод осъществения надзор от КФН и по-конкретно
обжалване на решенията на КФН, осъществяване на защита и представителство на
СиВЗК по образуваните административни дела. Следователно може да се направи
извод, че ищецът е изправна страна по договора, поради което за същия възниква
правото да получи уговореното с договора възнаграждение, което в случая е в размер
на 3000 лв. за м. 10. 2018 г.
Съдът дължи произнасяне по релевираното от ответника възражение за
погасяване на претендираното вземане с изтичането на кратка (3-годишна) давност.
Съгласно чл. 111, буква „в“ с изтичането на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихва и за други периодични плащания. С Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК е дадено тълкуване на
понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, буква „в“ ЗЗД, както от
същото могат да бъдат изведени някои критерии, въз основа на които да се извърши
преценка за приложимостта на посочената разпоредба. Така, понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необхоД. периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Изхождайки от съдържанието на договора за абонаментно
право обслужване, досежно правата и задълженията на страните и уговореното
възнаграждение – начин на плащане и размер, съдът намира, че плащанията по
договора представляват периодични плащания. За да достигне до този извод съдът
5
анализира всеки един от критериите, изводим от ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т.
д. № 3/2011 г., ОСГК, а именно: задълженията на доверителя по договора за
абонаментно обслужване представлява на първо място парично задължение, което е
повтарящо се (на равни интервали – всеки месец), при предварително определен от
страните размер и период, а основанието за плащане на всяко месечно възнаграждение
е с общ правопораждащ факт. За преценка относно приложимата давност, на
изследване подлежи не само задължението на едната страна – паричното задължение,
но и на другата страна, доколкото преценката следва да бъде извършена на база
цялостното договорно правоотношение, тъй като характерът на задължението, което
поема довереника обуславя и характера на задължението на доверителя (в този смисъл
Решение № 147/31.10.2019 г. по т. д. № 50178/2018 г. на I г. о. и решение №
113/23.06.2016 г. по т. д. № 1922/2015 г. на II т. о. на ВКС). В практиката на ВКС
последователно се приема, че вземането за възнаграждение по договор за предоставяне
на услуга (в случая правна услуга), към който са приложими правилата за изработката,
представлява периодично плащане, когато има за предмет трайно предоставяне на
услугите в течение на срока на действието и възнаграждението е дължимо през
определени или определяеми в договора периоди (в този смисъл Решение № 46 от
30.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1838/2018 г., I т. о., ТК, Решение № 50172 от 9.05.2023
г. на ВКС по т. д. № 2194/2021 г., I т. о., ТК, и други). В процесния договор на ищеца –
довереник е възложено да извършва общо правно обслужване за дейността на
доверителя и защита срещу решенията на КФН. Т.е. налице е едно трайно
предоставяне на еднаква по характер услуга за целия срок на договора. Следователно
основното задължение на доверителя по договора се състои в повтарящо се, трайно
изпълнение на парични задължения, които имат единен правопораждащ факт, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време - помесечно, с
оглед на което характеристиката на тези вземания покрива дефинитивното тълкуване
на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, извършено с ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС.
В договора не е определен срок за плащане на възнаграждението, поради което и
по арг. от чл. 69 ЗЗД задължението става изискуемо с възникването му. Предвид
начина на определяне на възнаграждението по чл. 9 от договора – по 3000 лв. на месец,
то следва да се приеме, че задължението за заплащане на месечното възнаграждение
възниква и неговата изискуемост настъпва в първия ден на всеки месец, за който е
уговорено, че се дължи. Следователно за м. 10. 2018 г. задължението за заплащане на
възнаграждението по чл. 9 от договора е възникнало и станало изискуемо на 01.10.2018
г. и кратката три годишна давност за него изтича на 01.10.2021 г. Исковата молба на
ищеца е подадена на 11.01.2023 г., т.е. след като вземането вече е било погасено по
давност. Въз основа на изложеното предявеният иск се явява неоснователен и следва да
се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който е направил
своевременно искане за присъждане на разноски съгласно представения списък по чл.
80 ГПК. Ответникът е сторил разноски в размер на 3072 лв. реално заплатено
адвокатско възнаграждение. Ищецът е направил своевременно възражение за
прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно, тъй като същото е определено в рамките на минималния размер,
предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
случая минимално възнаграждение следва да бъде определено и присъдено, съобразно
цената на първоначално предявения иск, тъй като делото е частично прекратено след
подаден от ответника отговор на исковата молба, като в случай на прекратяване на
делото ответникът също има право на разноски и същевременно съдът с Определение
№ 16238/04.05.2023 г., с което съдът е прекратил частично производството не се е
произнесъл по разноските, а изрично е посочил, че ще направи това с решението.
Първоначално предявеният иск е бил с цена 24000 лв., поради което минималното
адвокатско възнаграждение според НМАВ е в размер на 2560 лв. без ДДС, или 3072 лв.
с ДДС. Следователно в тежест на ищеца следва да се присъдят сторените от ответника
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3072 лв.
6
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Д. И. К., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ***, осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 280
ЗЗД, срещу ответника Синдикална взаимозастрахователна кооперация (СиВЗК),
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ****, за осъждането му да
заплати сумата 3000 лв., представляваща неплатено възнаграждение по Договор за
абонаментно обслужване № *** г., дължимо за м. 10.2018 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 11.01.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Д. И. К., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, *** да
заплати на Синдикална взаимозастрахователна кооперация (СиВЗК), ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ****, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4
ГПК сумата от 3072 лв. - разноски за производството за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7