РЕШЕНИЕ
№ 649
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря А.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110216704 по описа за 2024
година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
ОБЖАЛВАНО Е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) 24-
4332-021424/05.09.2024г. ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК „ГРУПА“ КЪМ
СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, упълномощен със заповед № 8121з –
1632/02.12.2021г., с което на основание чл.53 от ЗАНН на П. П. И., с ЕГН:
********** са му наложени кумулативно административно наказание
парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева и административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири)
месеца за административно нарушение по състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр.
чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ ОСПОРВА с подробни доводи
законосъобразността на издаденото наказателно постановление (НП). Твърди
се липсата на извършено административно нарушение. Счита се, че са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на НП. В
съдебно заседание санкционираното физическо лице, редовно призовано, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който инвокира
допълнителни съображения в подкрепа на доводите от въззивната жалба.
Претендират се разноски.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА, редовно призована, не се представлява в
съдебно заседание от надлежен процесуален представител, като в депозирана
писмена защита се оспорва основателността на въззивната жалба.
1
Претендират се разноски.
II.). ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД в качеството си на последна инстанция по
фактите, след като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
гласни доказателствени средства, въз основа на закона и вътрешното си
убеждение, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
III.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 30.10.2024г. (виж
пощенско клеймо на плик в преписката за изпратена пощенска пратка) в
законоустановения 14 (четиринадесет) дневен преклузивен срок на основание
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от
жалбоподателя чрез съответен представител, с обоснован и доказан правен
интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН - наказателно постановление, връчен
по надлежния ред с разписка от 23.10.2024г., която е инкорпорирана в
постановлението (гръб), подлежащ на законов съдебен контрол пред и от
родово, местно и функционално компетентен районен съд на основание чл.59,
ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на
изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
IV.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят П. П. И. (неосъждано лице) станал на 14.11.2017г.
правоспособен водач на моторно превозно средство (МПС) - категория „В“,
като на 29.11.2017г. получил своето свидетелство за правоуправление. В
практиката си шофьор са му били налагани минимален брой административни
наказания за леки административни нарушения по ЗДвП.
Жалбоподателят И. правоуправлявал на 01.08.2024г., късно вечерта
(преди полунощ), МПС - лек автомобил „Х.“ с рег. № **********
(собственост на трето лице **********) в гр.София. Движел се в района на
улица „Радовиш“ с посока на движение от ул. „Ген.Н.Столетов“ към ул.
„Опълченска“.
Жалбоподателят И. спрял своето управлявано МПС на пътно кръстовище,
свързано с улица „Радовиш“. Блокирал движението. Включил аварийни
светлини. Жалбоподателят И. се отделил от лекия си автомобил, който
ползвал. Отишъл в неизвестна посока.
По същото време и на същото място, в същия район, се движели като
полицейски автопатрул полицаите от 02 РУ-СДВР - свидетелите Н. и К.
Свидетелите Р. и И. възприели неправилно паркиралия автомобил, който
пречел на движението (това им направило впечатление). Същите спрели зад
него със служебния си автомобил. Проверили и установили, че водачъ на
МПС липсвал. Нямоло други лица в спрелия автомобил. Изчакали известно
време - около пет минути. Докато изчаквали водача на лекия автомобил,
свидетелите Р. и И. извършили справка чрез ОДЧ дали процесното спряло
2
МПС не се издирва. Установили, че не се издирва. След кратко време, при тях
се появил жалбоподателят И. (Същият бил сам). Последният казал на
свидетелите Р. и И., че той е бил спрял автомобила по този начин, поради
което се насочил към шофьорското място, за да го запали и премести.
Жалбоподателят И. преместил автомобила си встрани, извън самото
кръстовище, като свидетелите Р. и И. му заявили, да не напуска кръстовището
и да не си тръгва, за да му направят проверка по ЗДвП. Жалбоподателят И.
изпълнил указанията на органите на МВР.
Свидетелите Р. и И. били материално компетентни длъжностни лица по
ЗМВР и можели да извършват (били са обучени и квалифицирани) проверки
по ЗДвП, включително и чрез т.нар. технически средства - алкотест дрегер за
установяването на алкохолна коцентрация и с дръг тестове за установяването
на наркотични вещества и/или техни аналози спрямо водачите на моторни
превозни средства (съгласно заповед № 513з-4576/01.06.2022г. на Директора
на СДВР; заповед № 13з-2074/01.04.2015г.; протокол от 11.07.2015г.,
длъжностни характеристики, актове за встъпване, сертфикати, квалификации,
графици, информационна карта за наряд, доклад за проверени лица, и други).
Свидетелите Р. и И. проверили редовността на документите за
правоуправление на жалбоподателя И., наличието на застрахователна полица,
документите на автомобила и не установили проблем. Същите поканили
жалбоподателя И., като предварително му разяснили правата, да бъде
проверен за наркотични вещества чрез изправно (съгласно протокол №
*********-1320000 на „Д.“ ЕООД) техническо средство „Дръг тест 5000“ с
фабричен номер ARRH-009, (което носели в полицейския автомобил).
Жалбоподателят И. устно отказал в 00:15 часа на 02.08.2024г. да
извърши такава проба с процесното технически средство, тъй като пред
свидетеля И.ов самопризнал, че в непосредствено близко време (преди датата
на проверката) е бил употребил наркотични вещества (марихуана) и е имал
притеснения да не му отчете положителна проба самото средство (теста).
Свидетелите Р. и И. възприели отказа на жалбоподателя И.. Свидетелят Р.
издал медицински талон за изследване с № 288065 от 02.08.2024г. като
обективирал административно предписание (което не е било обжалвано от
жалбоподателя И.) в срок до 45 (четиридесет и пет) минути жалбоподателят
И. да посети ВМА гр.София за предоставяне на кръвни проби за химически
анализ. Талонът бил връчен на жалбоподателя И. на 02.08.2024г. в 01:10 часа.
Същият, обаче, впоследствие (след като получил талона за изследване) не
предоставил кръвни проби за последващ химически анализ. На мястото на
проверката, свидетелят И. издал писмена заповед № 24-4332-
004619/231/02.08.2024г., с която чрез принудителна административна мярка по
чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП е било отнето за срок не повече от 18 (осемнадесет)
месеца притежаваното от жалбоподателя И. негово СУМПС (шофьорска
книжка).
VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от
събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на разпитаните по делото
3
свидетели. Съдът кредитира събраният по делото писмен доказателствен
материал и показанията на свидетелите Н. и К. - полицейски служители
към 02 РУ-СДВР, като пълни, логични, детайлни, конкретни, хармонични,
последователни, точни, добросъвестни, подробни, изчерпателни,
кореспондиращи помежду си в съвкупност и корелиращи на цялостната
писмена документация по делото. Фактическите констатации от показанията
на свидетелите Н. и К. - полицейски служители към 02 РУ-СДВР намират
пряка опора в писмените доказателства по делото. Тези свидетели са също
така и чистосърдечни при изложението на възприятията си пред съда, при
което доказателствената стойност на показанията им е висока и достоверна в
значителна степен, съгласно принципите на непосредствеността и устността.
Свидетелите Р. и И. са преки очевидци на административното нарушение на
жалбоподателя И. То е било извършено пред тях в тяхно лично присъствие.
Възприятията полицейските свидетели съдържат преки факти, свързани с
предмета на доказване по делото. Тези възприятия изясняват по безспорен
начин обективната истина по делото. Свидетелите Р. и И. са високо
квалифицирани професионални полицейски служители с дългогодишен опит.
СПОРЕД РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СЪДА със свидетелски
показания могат да бъдат установени релевантните факти от значение по
делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК и ЗАНН няма изискване
едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване по чл.102
от НПК или по реда на ЗАНН да се обосновава и доказва чрез показанията на
двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като
изложените от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради
което в този смисъл е възможно съдът да основе изводите си за виновно
поведение към извършено престъпление или административно нарушение и
само въз основа на тях, а в настоящото административно-наказателно
производство те не са единственото доказателствено средство (визират се
показанията на свидетелите Н. и К. - полицейски служители към 02 РУ-
СДВР) – събрани са писмени доказателства и с оглед приложените по делото
способи на доказване, дефинирани в разпоредбата на чл.136 от НПК.
Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на
субективните възприятия на конкретната личност е нормално всеки отделен
разпитан свидетел по делото да описва някои детайли от събитието по
различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се
обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са
предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време,
но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед
неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си
факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или
цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата
на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията
на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са
неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради
фактора време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н.
д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова,
4
според което установяването на обикновени факти е дейност, строго
индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе
от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и
специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални
възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във
възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в
условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното
престъпление.
Съдът намира, че свидетелите Н. и К. излагат в показанията си не
предположения, а преки възприятия за настъпили факти за субекта на
административното нарушение. Нито измислят факти. Нито придават друг
смисъл на същите, какъвто нямат. Тези свидетели не излагат интерпретация на
факти, а обективни възприятия за такива, като проявили се в обективната
действителност. Показанията им са достоверни във висока степен. Същите
спомагат за изясняването на обективната истина и фактите по делото, водещи
до безспорна доказаност на извършеното от жалбоподателя И.
административно нарушение, за което е била правилно и законосъобразно
ангажирана отговорността му. В показанията им пред съда не се установяват
никакво лично отношение, и/или желание да се уличи „нарочно“ някого в
административно нарушение и/или данни за преднамереност,
противоправност, отмъщение, злоба и други. Показанията им целят да
разкрият обективна истина по делото и това са допълнителни аргументи защо
възприятията от разпитите им следва да се кредитират изцяло. Показанията
свидетелите Н. и К. не са твърдения срещу твърдения, а обективно изложение
на възприятия, намиращи колерация и потвърждаване (помежду си) и в
останалия кредитиран доказателствен материал. Защитните твърдения на
жалбоподателя И. от въззивната му жалба и от съдебно заседание при
упражняването на правото му на защита не са потвърждават от друг
доказателствен източник на независима информация, така както се
потвърждават показанията на свидетелите Р. и И. поотделно и в тяхната
съвкупност. Твърденията (оспорванията) на жалбоподателя И. са основани на
реализирането на правото му на защита (той е най-заинтересованият субект,
който има за цел да избегне инициираното срещу него административно-
наказателно преследване и за да не претърпи ограничения на правата си - той
има знание за тези законови ограничения). Съдът не може да приеме за
доказани възраженията на жалбоподателя И. от жалбата му и в хода на делото
пред съда, тъй като са опровергани изцяло от показанията на разпитаните
свидетели и от останалия кредитиран доказателствен материал, а от друга
страна не се подкрепят от доказателствата по делото. Показанията на
свидетелите Н. и К. по делото не са единствените доказателства. Събрани са
и писмени доказателства. Доказателствената стойност и релевантност (правна
значимост) на кредитираните доказателства и доказателствени средства по
делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на
доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и
детайлни. По делото не се установява непротиворечив доказателствен
материал. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените
5
доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото,
съдът не следва да излага още по-подробни допълнителни съображения на
основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.
Въз основа на съставения АУАН серия GA № 1111961 от 02.08.2024г. е
постановено от административно-наказващия орган НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) 24-4332-021424/05.09.2024г. ИЗДАДЕНО ОТ
НАЧАЛНИК „ГРУПА“ КЪМ СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“,
упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г., с което на основание
чл.53 от ЗАНН на П. П. И., с ЕГН: ********** са му наложени кумулативно
административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 (двадесет и четири) месеца за административно нарушение по
състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
VII.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на
правото):
При разглеждане на делата по оспорени наказателни постановления
районният съд, като инстанция по същество, в производството по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН осъществява цялостна съдебна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, обективирани в жалбата.
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на въззивния
жалбоподател. Липсва допуснато от актосъставителя процесуално нарушение
при изготвянето и връчването на съставения АУАН. Правото на защита на
въззивния жалбоподател не е било нарушено. АУАН и НП са съставени от
материално компетентни длъжностни лица по закон, съгласно приложените в
съдебното производство заповеди, длъжностни характеристики, актове за
назначение и други. Въззивната инстанция намира, че АУАН и НП отговарят
от външна страна по форма и съдържание на изискванията по чл. 42 от
ЗАНН, респективно по чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в
рамките на техните законови пълномощиия, като констатираното нарушение е
изчерпателно, ясно и подробно описано в АУАН, като по идентичен начин е
отразено и в НП. Нарушението е подведено правилно под съответната норма
на материалния закон. Съдът намира, че административно-наказващия орган
не е извършил и процесуални пропущения при провеждането на процедурата
по съставяне на обжалваното НП. Административно-наказателното
производство е било образувано в сроковете по чл. 34, ал.2 от ЗАНН. НП е
издадено в 6 (шест) месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като
същото по съдържание и реквизити е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото в отговорност на санкционирания правен субект административно
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо формираното на
обосновано мнение върху какви факти се основава, въз основа на кои
доказателства се извеждат тези факти и какво следва да е приложението на
закона. Нарушената материалноправна норма е посочена правилно.
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СРС ПРИЕМА, ЧЕ
6
обстоятелствата, описани в АУАН, съставен срещу жалбоподателя П. П. И. са
разбираеми и ясно отразени, при което за съдебният състав не възникват
затруднения да разбере волята на актосъставителя Русимов, още повече, че
жалбоподателя И. е бил наясно фактически с описаните в акта обстоятелства,
докато е бил на местопроизшествието и знаейки за елементите на
административното нарушение, което е бил извършил и с които се е запознал
при съставянето и надлежното връчване на АУАН. В тази насока, същият е
подписал АУАН без възражения. Съдът намира, че жалбоподателя И. е бил
наясно за какво е наказан и административно-наказателно обвинен, и не са
създадени никакви предпоставки за нарушение на правото му на защита,
доколкото в конкретния случай не са налице и последващи пречки за
жалбоподателя да се запознае по негова инициатива със съдържанието на
съставения АУАН и да разбере в какво е „обвинен“ чрез получаване на
екземпляр от него, което е било сторено.
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НАМИРА на основание
събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени
средства от разпитите на свидетелите Русимов и И.ов, че се доказва от
обективна страна вмененото в административно-наказателна отговорност на
жалбоподателя П. П. И. административно нарушение по състава на чл.174,
ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят И. на 02.08.2024г. в 00:15 часа е бил отказал
противоправно да бъде проверен с техническо средство „Дръг тест 5000“ с
фабричен номер ARRH-009. Този отказ е обективиран пред свидетелите Р. и
И. Часът на отказа му е удостоверен писмено в 00:15 часа на 02.08.2024г.
съгласно талона за медицинско изследване с № 288065, издаден от свидетеля ..
Ако жалбоподателят И. е искал например да докаже, че не е бил употребил
наркотични вещества и/или техни аналози, каквито е признал, че е употребил
пред свидетелите Р. и И., и за да не се уличи в престъпление по чл.343б, ал.3 от
НК, същият е могъл да предостави кръвна проба за изследване. Той не го е
сторил. Тоест при посочване на формулировката на часа на
административното деяние в АУАН и НП – 00:15 часа на 02.08.2024г. не е
извършено нарушение на ЗАНН, тъй като се цели именно да се ограничи в
разумни граници – половин час по-рано и половин час по-късно (по признака
време) конкретното административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Това е ноторно известно на юридическата общност и е много често
използвано като формулировка в решенията на съдилищата. Правото на
защита на административно-наказателното преследвано лице И. не е
накърнено или нарушено касателно фиксирането на точния час на отказа му
да бъде проверен с техническо средство „Дръг тест 5000“ с фабричен номер
ARRH-009 за употребата на наркотични вещества и/или техни аналози. Датата
на отказа му е една и съща. Тя не е различна. Часът на извършване на едно
административно нарушение, според практиката на Върховния съд не е
съставомерен признак, но за да се даде възможност на обвинените лица да
упражнят активното си право на защита практиката е възприела да се посочва.
В случая часът на отказа на жалбоподателя И. да бъде проверен за употребата
на наркотични вещества и/или техни аналози не води до промяна на датата на
7
самото деяние. Тя се запазва. Часът на отказът му бил от значение, ако е бил
обективиран в границите между 23:00 часа до 01:00 часа. Тогава би следвало
да се посочи точния час на отказа му (което е сторено в случая в съставения
АУАН и в издаденото НП), а непосочването му например (такава хипотеза
липсва) с оставяне на възможност за тълкуването му би довело до съществено
процесуално нарушение от абсолютен характер, тъй като няма да се знае в кой
от двата дни преди 00:00 часа или след 00:00 часа на съответния момент е
извършено нарушението (такова абсолютно процесуално нарушение липсва в
настоящото административно-наказателно производство).
СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ жалбоподателя И. противоправно е реализирал
отказ на 02.08.2024г. в (и около 00:15 часа) в гр.София по смисъла на чл.174,
ал.3 от ЗДвП да бъде проверен за употребата на наркотични вещества и/или
техни аналози чрез техническо средство „Дръг тест 5000“ с фабричен номер
ARRH-009 от страна на свидетелите Р. и И. (полицейски служители от 02 РУ-
СДВР), квалифицирани и обучени да извършват проверки по ЗДвП с такъв вид
технически средства. На основание чл.121, ал.1 от НПК жалбоподателят И.
има правото да не се уличава в престъпление по чл.343б, ал.3 от НК,
доколкото пред свидетелите Р. и И. е самопризнал, че е употребил в близък
период от време, преди проверката, наркотични вещества (марихуана). Ако е
искал да избегне и административно-наказателната си отговорност по чл.174,
ал.3 от ЗДвП, би следвало да предостави в посоченото в талона за изследване
медицинско заведение и за указаното време кръвни проби за изследване. Не го
е направил. Отказал е да стори и това. И то напълно доброволно и съзнателно.
СЪДЪТ ПРИЕМА, ЧЕ най-ефективният, точният, пълният, чистият и
истинският метод за проверка за това дали има или няма употреба на
наркотични вещества и/или техни аналози от жалбоподателя И. е кръвното
изследване. Отказът на жалбоподателя И. да бъде проверен за употреба на
наркотични вещества и/или техни аналози, поради неправилно паркиране на
лек автомобил (който е правоуправлявал) в района на кръстовище и не по
правилата на ЗДвП, с което е било възпрепятствано движението, с техническо
средство „Дръг тест 5000“ с фабричен номер ARRH-009 е доказано по
безспорен и абсолютен начин. И пред свидетелите Р. и И. жалбоподателят И. е
имал качеството „водач“ - пред тях преместил автомобила си като шофьор,
извън инкриминираното кръстовище. Липсата на предоставена кръвна проба
от страна на жалбоподателя И. е част от правото му да откаже да бъде
проверен по ЗДвП, като водач на МПС, правоуправлявал ли го е след
употребата на наркотични вещества и/или техни аналози, което, обаче законът
императивно забранява, независимо дали е престъпление или
административно нарушение.
От субективна страна съдът счита, че установеното като доказано
административно нарушение по състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП е извършено
при субективна форма на вината – пряк умисъл. Жалбоподателят И., знаейки,
че управлява своето МПС след употреба на наркотични вещества, преследвал
е тази цел, осъзнавал е обществената опасност на своето поведение, и
противоправно отказвайки да бъде тестван за наркотични вещества и/или
техни аналози в кръвта с техническо средство, като е съзнавал, че извършва
8
умишлено състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП и доколкото е бил
в съзнание и възприемащ фактите от случая. Също така, нарушителят И. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че не бива да
управлява МПС след употребата на наркотични вещества и/или техни
аналози, чието установяване с точност е отказал чрез съдействие пред
компетентни полицейски служители по ЗДвП да установи по регламентирания
от закона ред, но независимо от това и въпреки знанието на правилото на
чл.174, ал.3 от ЗДвП с оглед своята придобита правоспособност като водач на
МПС, е нарушил пряко установените от ЗДвП запрети, с което е целял
настъпването на обществено-опасните последици от деянието си.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години и глоба 2000.00 лева.“.
СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ посочената правна норма по чл.174, ал.3 от ЗДвП
съдържа два самостоятелни и алтернативни състава на административно
нарушение, един от които е отказът за тестване с техническо средство „Дръг
тест 5000“ с фабричен номер ARRH-009, без значение дали жалбоподателят И.
желае или не да даде кръвна проба за химически анализ за установяването на
положителната или отрицателната употреба на наркотични вещества. Същият
сам се е поставил доброволно в това правно положение. Нормата на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП ясно сочи, че се наказва водач, който „откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози“.
Т.е. според самия Закон за движение по пътищата, с посоченото наказание
от 2000.00 лева глоба и 2 (две) години лишаване от правоуправление на МПС
се наказва както водач, който откаже да бъде тестван с техническо средство за
алкохолна концентрация или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества и/или техни аналози, така и този, който откаже да даде кръвна проба
или не изпълни даденото му предписание навреме.
В случая, водачът И. е наказан за това, че е отказал да му бъде направено
9
изследване (проверка) с изправното (и калибровавано или лицензираното)
техническо средство „Дръг тест 5000“ с фабричен номер ARRH-009, поради
което с този отказ е осъществен съставът на нарушение по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП от обективна страна.
Именно в тази насока, и административно-наказващият орган е
определил за извършеното административно нарушение, а и събраните по
делото гласни доказателствени средства по делото от показанията на
свидетелите Р. и И., както и събраните по делото писмени доказателства
обосновават и доказват, че жалбоподателя И. е наказан за отказ да бъде
проверен с техническото средство - специализиран тест - „дръг тест“, за
установяването на употребата на наркотични вещества и/или техни аналози
(чрез този способ), като неизпълнението на задължението на жалбоподателя
И. касателно даването на кръв или отказът му да предостави кръвни проби за
химически анализ (което е доброволно право на избор и лична преценка) са
факти, обосноваващи по еднопосочен начин високата тежест на извършеното
административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП във връзка с формалния
му отказ да бъде проверен с предложеното му от свидетелите Р. и И.
конкретно техническо средство. Т.е. отказът да бъде изпробван (проверен) по
установения ред (с даването на биологичен материал - слюнка върху
неупотребяван тампон) с това техническо средство се потвърждава и с отказа
му (или бездействието му) да предостави кръвни проби за изследване за
проверка има ли употребата на наркотични вещества.
Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или
кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да
бъде законосъобразно ангажирана административно-наказателната
отговорност на нарушителя и да му бъдат наложени предвидените в
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП административни наказания, следва да бъде установен
отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията
на алкохол/наркотични вещества в кръвта му.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържа т.нар. алтернативни
способи за приложение за доказване на алкохолна коцентрация или
наркотична употреба и отказ на който и да е било от тях, при липсата на
отчетен резултат, изпълва състава на едно и също по вид
административно нарушение.
Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона способи за
приложение за доказване на алкохолна концентрация – чрез отказ от
изпробване с техническо средство или чрез неизпълнение на предписание за
медицинско изследване или доказателствен анализатор, се осъществява едно и
също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В тази насока е Решение №
984 от 02.06.2017 г. на АдмС – Бургас по к. а. н. д. № 973/2017 г.
Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност
водачите на МПС чрез отказ да избягват контрола за наличие на
10
алкохол/наркотици или упойващи вещества.
Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за
това той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал. 1
от ЗДвП например.
В конкретния случай от приложените по делото доказателства, събраните
гласни доказателствени средства (за кредитираните такива) от показанията на
свидетелите Р. и И. и от приложения по делото талон за медицинско
изследване, се установява, че въпреки че е бил поканен – жалбоподателят И.
противоправно е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба
на наркотични вещества и/или техни аналози, както и въпреки че му е бил
издаден талон за медицинско изследване с № 288065 от 02.08.2024г. – той е
отказал в 00:15 часа на 02.08.2024г. (или е бездействал) да предостави и
кръвни проби във ВМА гр.София до 45 минути, считано от момента на
връчването му (на медицинския талон) в рамките на определеното време с
административното предписание към него. Т.е. същият чрез отказа си да
изпълни предписанието от връчения му талон, без да има обективна
невъзможност да не го изпълни, е показал с поведението си, че няма да
предостави, дори и кръвна проба за анализ, представляващ отказ, и предвид
устният му отказ да даде проба на техническото средство „Дръг тест 5000“ с
фабричен номер ARRH-009.
СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ както в АУАН, така и в описателната част на
наказателното постановление, предявеното „обвинение“ по чл.174, ал.3 от
ЗДвП е индивидуализирано в степен позволяваща на жалбоподателя И. да
разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива
признаците на вмененото му административно нарушение, поради което и
административно-наказателната му отговорност е ангажирана правилно в
съответствие с приложимия материален закон.
СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ административно-наказващия орган правилно е
приложил материалния закон, като е наказал жалбоподателя И. с наказанията
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, които в дадения случай са правно лимитирани от
закона като основание и размер. Същите не могат да се редуцират в насока
намаляването им. Наказанията, предвидени от закона за нарушенията, са в
правилно индивидуализиран размер, поради което за съда не съществува
възможност да измени същите.
НАСТОЯЩИЯТ СЪСТАВ ПРИЕМА, ЧЕ по отношение на
извършеното деяние по чл.174, ал.3 от ЗДвП не са налице предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като описаното нарушение по всеки от
тези състави е свързано пряко и непосредствено с осигуряването на безопасни
условия за движение на водачите и на останалите участници в движението.
При това извършеното нарушение по всеки отделен състав по съществен
начин засяга и застрашава обществените отношения, като среща широк,
отрицателен, административен и обществен отзвук, с оглед на големия обем
на деянията (и дори престъпленията) от този вид.
Наложените на жалбоподателя И. административни наказания по чл.174,
ал.3 от ЗДвП са определени във фиксирания размер, предвиден в закона за
11
извършеното нарушение, което обективира извод, че същите са съобразени с
разпоредбите на чл. 27 и чл. 12 от ЗАНН и не са налице основания за
изменение на обективираните в обжалваното НП административни санкции.
Относно размера на наложената глоба и лишаване от правото да се
управлява МПС в определеният срок спрямо санкционираното лице, съдът
намира, като инстанция по фактите, че това административно наказание по
174, ал.3 от ЗДвП изпълва целите на административното наказание по чл.12 от
ЗАНН, съответно е на обществената опасност на установеното
административно нарушение, завишената обществена опасност на личността
на дееца като опасен водач на МПС и причинените от него вреди в
обективната действителност по засягане на държавното управление на
обществените отношения, регулирани от ЗДвП, като наказанието е определено
при правилно приложение на материалния закон.
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ ОТЧЕТЕ причините за
извършване на деянието по чл.174, ал.3 от ЗДвП, а те са изключително ниска
правна култура и липсващо правосъзнание, противоправен и явен, дори
престъпен стремеж на жалбоподателя И. към демонстративно незачитане на
правилата на ЗДвП, нереспектиран по никакъв начин от императивните
правила на ЗДвП по чл.174, ал.3 от ЗДвП, и с оглед правилата на чл.174, ал.3
от ЗДвП, недопускащи управление на МПС, след употреба на алкохол или
наркотични вещества, които административни нарушения и дори
престъпления от подобен вид са изключително ежедневно често срещано
безнаказано явление в Република България, както и при явно незачитане на
установения обществен ред и правопорядък, обусловени от принципите на
правовата и демократична Държава.
С ОГЛЕД ИЗЛОЖЕНОТО СЪДЪТ СЧИТА, ЧЕ подадената жалба се
явява неоснователна, поради което обжалваното НП в цялост следва да се
потвърди като законосъобразно и обосновано.
ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ НЕ СПОДЕЛЯ изводите на
жалбоподателя от жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота
обслужват упражняваната негова защитна функция в процеса и като най-
заинтересована страна да избегне инициираното срещу него административно
– наказателно обвинение. Съдът намира, че с приемане на неоснователността
на тезите от въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и
правна страна в настоящото съдебно решение, се опровергават обратните по
съдържание доводи на жалбоподателя от жалбата му, поради което съдът
приема, че на същите е отговорено и не следва отново да им се
противопоставят допълнителни аргументи (извън посочените от съда) за
тяхната неоснователност, с цел процесуална икономия.
VIII.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно
обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната
създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе
санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното
мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в
12
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.109 от 2020г., които имат
действие занапред, според които съдът присъжда на страните разноски по
реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144
от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, санкционираният жалбоподател следва да понесе разноски
за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена от съда в пределите от
80.00 до 150.00 лева по негова преценка и с оглед обема на осъществените
процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата страна.
IX.). ТАКА МОТИВИРАН И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 63, АЛ. 2, Т.5 ОТ
ЗАНН, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-
ТИ СЪСТАВ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) 24-4332-021424/05.09.2024г.
ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК „ГРУПА“ КЪМ СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г., с което
на основание чл.53 от ЗАНН на П. П. И., с ЕГН: ********** са му наложени
кумулативно административно наказание парична „глоба“ в размер на
2000.00 лева и административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за
административно нарушение по състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174,
ал.3, пр.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКЪТ П. П. И., с ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СДВР чрез законният й
представител с адрес гр.София, ул. „Антим I” № 5 на основание чл.143, ал.3
от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ вр. чл. чл.63 от ЗАНН, сумата от 150.00 лева за
дължимо възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13