Р Е Ш Е Н И Е № 116

гр. Сливен, 30.06.2020  год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   в публичното заседание на петнадесети юни, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

Административен съдия: С.Б.

при секретаря                      Ваня Костова                                                     и с участието на прокурора                                                                                                   като разгледа докладваното от                       съдията             административно  дело № 46  по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Предмет на оспорване е Ревизионен акт № Р-02002019000780-091-001/01.10.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Бургас, частично потвърден с Решение № 224/20.12.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас, с който, в тежест на търговското дружество „Гелфорс” ЕООД са установени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, както следва: за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г. в размер на 116.56 лв. и лихва върху тях в размер на 23.72 лв., за вноски за ДОО за осигурители за периода от 15.02.2016 г. до 31.01.2019 г. в размер на 2401.61 лв. и лихва върху тях в размер на 484.65 лв., за вноски за здравно осигуряване за осигурители за периода от 15.02.2016 г. до 31.01.2019 г. в размер на 1023.64 лв. и лихва върху тях в размер на 210.10 лв. и за вноски за УПФ за осигурители за периода от 15.02.2016 г. до 31.01.2019 г. в размер на 639.88 лв. и лихва върху тях в размер на 133.86 лв.

Жалбоподателят „Гелфорс” ЕООД, гр.Сливен обжалва издадения ревизионен акт в потвърдената част като незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се твърди, че неправилно органа по приходите е приел, че К.Д.Г. е упражнявала трудово правоотношение по допълнителен трудов договор, както и че по трудов договор е упражнявало дейност лицето И.Д.Д.. Моли съда да постанови решение, с което отмени ревизионния акт в обжалваната част и да му присъди разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от у. К.Г., заедно с адв. С.Р. ***, който поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП"- Бургас се представлява от юрисконсулт В. М., който оспорва основателността на жалбата, като се позовава на мотивите на горестоящия административен орган. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-02002019000780-020-001/ 07.02.2019 г., изменяна със Заповеди Р-02002019000780-020-002/03.05.2019 г., Р-02002019000780-020-003/03.06.2019 г. (л.371, 377 и 419), е възложено извършването на ревизия на търговското дружество „Гелфорс” ЕООД, с предметен обхват - установяване на задължения за ДДТПТП, ДОО за осигурители, ЗО за осигурители и УПФ за осигурители за периода 15.02.2016 г. - 31.01.2019 г. С последната заповед е променен обхвата на ревизията и за КД за периода 01.01.2016 г.-31.12.2018 г. Резултатите от ревизията са обобщени в съставен РД № Р-02002019000780-092-001/02.09.2019 г. (л.66-117), като въз основа на съдържащите се в него фактически констатации е издаден процесният РА № Р-02002019000780-091-001 от 01.10.2019 г., с който, в тежест на ревизираното дружество са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 11,53 лв. и лихва 0,69 лв., надвнесен корпоративен данък за 2016 г. и 2017 г., общо в размер на 53.16 лв., данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г. - 116,56 лв. и лихви 23,72 лв. и за периода от 15.02.2016 г. до 31.01.2019.; ДОО за осигурители - 2 401,61 лв. и лихви 484,65 лв., вноски за здравно осигуряване за осигурители - 1 023,64 лв. и лихви 210,10 лв., Универсален пенсионен фонд за осигурители - 639,88 лв. и лихви - 133,86 лв. (л.29-40). РА е съобщен на жалбоподателя на 07.10.2019 г.

Против РА е подадена жалба до горестоящия административен орган на 18.10.2019 г. При оспорването по административен ред ревизионният акт е потвърден с Решение № 224/20.12.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП в частта относно данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г. - 116,56 лв. и лихви 23,72 лв. и за периода от 15.02.2016 г. до 31.01.2019.; ДОО за осигурители - 2 401,61 лв. и лихви 484,65 лв., вноски за здравно осигуряване за осигурители - 1 023,64 лв. и лихви 210,10 лв., Универсален пенсионен фонд за осигурители - 639,88 лв. и лихви - 133,86 лв. и е отменен относно задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 11,53 лв. и лихва 0,69 лв., като е изменен и установен надвнесен корпоративен данък за 2016 г. в размер на 87,33 лв. и за 2017 г. в размер на 87,34 лв.

Установено е в хода на ревизията, че лицето К.Д.Г. е организирала и извършвала текущата с. о. на обслужваните от „Гелфорс" ЕООД фирми. В случая, наред със с. отчитане тя е съставяла и подавала информация с КЕП в информационните масиви на НАП и е декларирала личния си електронен адрес за електронен адрес за кореспонденция с НАП на тези фирми. В представените от К.Д.Г. писмени обяснения във връзка с връчено ИПДПОЗЛ от 06.03.2019 г., тя е потвърдила, че извършва сч. у., съставя и подписва ГФО на фирмите - клиенти на „Гелфорс" ЕООД, като цената на услугата е по устно договаряне. К.Д.Г. е назначена по трудов договор в търговско дружество „М. и сие" ООД на дл. гл. с. за 8-часов работен ден. При преглед на подаваните от лицето ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода 2016 г. - 2018 г. се установява, че освен декларирани доходи от трудови правоотношения в приложение № 1 с р. „Търговско дружество М. и сие" ООД тя е декларирала доходи от друга стопанска дейност в приложение № 3 с източник „Дорс експрес" ЕООД, ЕТ „Л. М." и АСМП „Импулс" ЕООД. С оглед на това е прието, че лицето няма декларирани доходи от извършване на сч. у. в полза на „Гелфорс" ЕООД.

При тези данни органа по приходите е приел, че дружеството „Гелфорс" ЕООД само по себе си не може да извършва сч. у. и след като в същото няма назначен персонал, който да извършва тази дейност, то единственото лице, което ги е извършвало, е у. на дружество. Поради това като се е съобразил с разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Закона за счетоводството, е приел, че лицето К.Д.Г. работи по втори трудов договор на 4 часа в „Гелфорс" ЕООД. Времето по вторият трудов договор е определено, като е отчетен броя на обслужваните фирми, които са с разнородна икономическа дейност и документооборота на всяка една от тях. В резултат на това са определени задължителни осигурителни вноски на основание чл. 4, ал. 1 от КСО върху осигурителен доход, определен пропорционално на отработените часове при минимален осигурителен доход за п. с.  при код на икономическа дейност - 69.20 и изчислил задължителните осигурителни вноски за ДОО - 2 401,61 лв„ УПФ - 639.88 лв. и ЗО - 1 233,41 лв. за периода от 15.02.2016 г. до 31.01.2019 г. за лице, работещо по втори трудов договор на 4-часа, в условията на трета категория труд, заедно с дължимите лихви.

По отношение на сключения граждански договор № 1 от 02.07.2017 г. с И.Д.Д. (л.142-143), съгласно който лицето е извършило пълно архивиране и изготвяне на описи на документацията на фирмите, обслужвани от „Гелфорс“ ЕООД за периода от 2015 г. до м. 08.2017 г., както и селектиране и организация на входящата кореспонденция по папки и фирми от получените имейли в електронната поща през 2016 г. и 2017 г., органа по приходите е направил извода, че със същия се прикрива трудово правоотношение, за което се дължат данък върху доходите и задължителни осигурителни вноски. Направеният извод е обоснован като е прието, че са налице белезите на трудовото правоотношение: работно място, работно време и договорено възнаграждение за престиран труд. Изисквано е от работника задачата да се изпълни по точно определен начин, да не се разпространяват данни, ползва се техника и канцеларски материали на „Гелфорс" ЕООД, не могат да се изнасят документи, допуска се контрол на изпълнението и наетото лице не може да извърши работата на свой риск и за своя сметка, като не се предлага определен краен резултат. В договор били уговорени елементи на трудово правоотношение, многократност и повторяемост на дължимите операции, работно време, периодичност на възнаграждението и т.н., а не инцидентност и постигане на определен резултат.

При тези мотиви е прието че изплатените възнаграждения следва да бъдат разгледани като доходи от трудов договор и за всеки един месец да се приспаднат личните осигурителни вноски, вследствие на което са формирани задължения за данък върху доходите за м. 07.2017 г. - 39,00 лв„ за м. 08.2017 г. - 39,00 лв. и за м. 09.2017 г. - 38,56 лв., както задължения за осигурителни вноски за осигурител: ДОО - 225,25 лв., УПФ - 68,25 лв. и ЗО - 109,20 лв. за посочените по-горе периоди, на база минималния месечен осигурителен доход  (460,00 лв.) за икономическа дейност Счетоводни и одиторски дейности, данъчни консултации и длъжност архивар. За невнесените в срок задължителни осигурителни вноски, на основание чл. 113 от КСО са изчислени лихви.

По делото е разпитана като свидетел И.Д.Д., от чиито показания става ясно, че в периода 2017 г. била ангажирана с друга фирма „Суит Харт“, на която била у. и имал подписан договор за франчайз с „Лафка Маркет“ за управление на техен обект. Там работното време било доста голямо, и услугата, която извършвала договор № 1 от 02.07.2017 г. с подреждането на документите ставало в часовете, само в които била свободна. В договора за франчайз с „Лафка Маркет“ имало условие за работно време на обекта, който у. от 06.30 ч. до 21.00 ч., имала един продавач-консултант и за работата на смени били съставени месечни графици, които свидетелката изготвяла всеки месец ( л.446-450) Ангажираността на този обект била доста по-голяма, отколкото часовете посочени в графиците. Във връзка с изпълнението на договора с „Гелфорс“ ЕООД се налагало да взима поредния кашон за архивиране на документите, което правила в къщи и посещението и в офиса било само, за да взема новия и да върне стария кашон или евентуално, ако има въпрос, който следва да бъде уточнен. Дейността с подреждането и архивирането на документите не извършвала всеки ден, само в свободно за свидетелката време. По-голямата част правила в единствения почивен ден, а всичко останало по час-два на ден, когато имала възможност. Повечето от  материалите: кашона и папките, са предоставяни от „Гелфорс“ ЕООД, но когато е било необходимо, допълнително папки се е налагало и да купува. Налагало се е да купува класьори и папки. Свършената работа била преглеждана и приемана от  К.Г..

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена от събраните по делото писмени доказателства, обясненията на страните и разпита на свидетеля.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

 Жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, в частта, в която е обжалван и потвърден по административен ред и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.156 ал.1 от ДОПК, поради което е допустима.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Атакуваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал.2 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал.1, т.4 от ЗНАП. Актът е издаден в преписаната от закона форма и съгласно изискванията за съдържание по чл. 120 от ДОПК. Не се констатираха нарушения на процесуалните правила по провеждане на ревизията, които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице. Всички актове по възлагането и провеждането на ревизионното производство са надлежно връчени. В хода на ревизията са установени всички релевантни за спора факти, които не се оспорват и в жалбата.

Спорът е правен и касае материалната законосъобразност на допълнително начислени задължения данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, за вноски за ДОО за осигурители, за вноски за здравно осигуряване за осигурители и за вноски за УПФ за осигурители. За да определи тези задължения органите по приходите са приели, че  К.Д.Г., като е съставяла и подавала информация с КЕП в информационните масиви на НАП и е декларирала личния си електронен адрес за електронен адрес за кореспонденция с НАП, за обслужваните счетоводно от  „Гелфорс“ ЕООД лица, е упражнявала трудово правоотношение по допълнителен трудов договор на четиричасов работен ден, както и че сключения граждански договор № 1 от 02.07.2017 г. с И.Д.Д., съгласно който лицето е извършило пълно архивиране и изготвяне на описи на документацията на фирмите, обслужвани от „Гелфорс“ ЕООД за периода от 2015 г. до м. 08.2017 г., прикрива трудов договор.

Тези изводи на административния орган са неправилни, противоречат на материалния закон и са необосновани.

Съгласно цитирания от приходната администрация чл. 17 ал.1 от Закона за счетоводството, междинните, годишните и консолидираните отчети на предприятията се съставят от физически лица, които са в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието, или от счетоводни предприятия. Несъмнено „Гелфорс“ ЕООД е "с. п." по смисъла на § 1 т.27 от ДР на ЗСч., тъй като е лице, регистрирано по Търговския закон, в чийто предмет на дейност е включено организиране на с. о. и съставяне на финансови отчети, видно от вписания в търговския регистър предмет на дейност. Съгласно чл.141 ал.1 и 2 от Търговския закон, управителят на ООД организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание и представлява същото. В случая юридическото лице извършва правни и фактически действия чрез своите органи – физически лица.

В този смисъл когато лицето К.Д.Г. е организирала и извършвала текущата с. о. в ревизирания период на 11 бр. фирми, от които 7 са регистрирани по ЗДДС, като наред със с. о. е съставяла и подавала с КЕП декларации обр. 1 и обр. 6. СД по ДДС, годишни данъчни декларации, годишни финансови отчети с приложения към тях, то е действала от името на счетоводното предприятие „Гелфорс“ ЕООД, с което тези дружества са имали договор и които са заплатили за предоставяните услуги.

Какви са отношенията между дружеството и неговия у. и дали същия получава възнаграждение за своята дейност са въпроси които стоят извън обхвата на данъчната ревизия, поради което не следва да бъдат обсъждани.

В този смисъл като е приел, че  дружеството „Гелфорс" ЕООД не може да извършва сч. у. и че лицето К.Д.Г. работи по втори трудов договор на 4 часа в „Гелфорс" ЕООД, органа по приходите е направил необоснован и незаконосъобразен извод.

 Необоснован е и извода на органа по приходите, че сключения граждански договор № 1 от 02.07.2017 г. с И.Д.Д., за пълно архивиране и изготвяне на описи на документацията на фирмите, обслужвани от „Гелфорс“ ЕООД за периода от 2015 г. до м. 08.2017 г., прикрива трудов договор.

Трудовият договор по своята правна природа е двустранен, възмезден договор, по силата на който възниква трудово правоотношение. Характерно за този вид договор е предоставянето на работна сила, изразяваща се в извършването на периодични действия за постигане на определен трудов резултат. Задължителни реквизити на този договор са конкретно определена работа, работно място, времетраене, размер на трудовото възнаграждение, способи за прекратяване, продължителност на работния ден или седмица и пр. Освен задължителните реквизити, този договор включва и задължителни елементи, структуриращи трудовото правоотношение като такова, при наличието на които възниква и задължението на работодателя по чл. 62 ал. 1 от Кодекса на труда. Този вид договор не е резултативен, което го отличава от договорите, регламентирани по вид в Закона за задълженията и договорите и в частност от договора за изработка, при който се цели не престиране на трудова дейност (работна сила), а определен, конкретен и индивидуализиран резултат. За разлика от трудовия договор, договорите по ЗЗД, по – известни в практиката като “граждански договори”, какъвто е представен и в настоящия случай, са неформални сделки и обикновено се сключват с оглед личността на изпълнителя и създават облигационни отношения. При тях създадените правоотношения приключват с осъществяване на договорения резултат, с предоставяне на договорените насрещни престации, които в повечето случаи са еднократни.

Друга специфика на трудовия договор е особеното йерархично отношение между работодателя и неговия съдоговорител – работник или служител, съобразно което за последната категория лица възникват задължения за спазване на предварително определени административно – организационни, технологични и дисциплинарни изисквания. От събраните пред настоящата инстанция доказателства, включително и административната преписка се установява по безспорен начин, че на И.Д.Д. не е възлагано от оспорващата дейност, която да бъде охарактеризирана с наличие на елементите на трудовото правоотношение (предоставяне на работна сила в рамките на фиксиран период от време, повторяемост на извършваната трудова дейност, отношения на власт и подчинение при извършване на възложената трудова дейност). Напротив от доказателствата се установява, че услугата по  сключения граждански договор № 1 от 02.07.2017  г. е за постигане на конкретен определен резултат, без определено фиксирано работно време, без определено работно място. Възнаграждението е уговорено на части за всяка свършена работа по архивиране на документите за съответната година. Установено е, че за извършването на услугата изпълнителя е изразходвал и свои средства за материали. В този смисъл несъмнено горепосочения договор се характеризира като договор за изработка съгласно чл.258 от ЗЗД. Като е приел, че прикрива трудов договор органа по приходите е издал необоснован административен акт.

На основание изложените мотиви ревизионният акт следва да бъде отменен в обжалваната част, като съобразно този изход на процеса в полза на жалбоподателя следва да се присъдят претендираните разноски в размер на 620 лв., представляващи 50 лв. д.т. и адвокатско възнаграждение 570 лв..

При този изход на правния спор е неоснователно искането на пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.  

Така мотивиран и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Административен съд Сливен,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-02002019000780-091-001/01.10.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Бургас, частично потвърден с Решение № 224/20.12.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас, с който, в тежест на търговското дружество „Гелфорс” ЕООД гр.Сливен са установени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, както следва: за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г. в размер на 116.56 лв. и лихва върху тях в размер на 23.72 лв., за вноски за ДОО за осигурители за периода от 15.02.2016 г. до 31.01.2019 г. в размер на 2401.61 лв. и лихва върху тях в размер на 484.65 лв., за вноски за здравно осигуряване за осигурители за периода от 15.02.2016 г. до 31.01.2019 г. в размер на 1023.64 лв. и лихва върху тях в размер на 210.10 лв. и за вноски за УПФ за осигурители за периода от 15.02.2016 г. до 31.01.2019 г. в размер на 639.88 лв. и лихва върху тях в размер на 133.86 лв.

ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП да заплати на „Гелфорс” ЕООД гр.Сливен, ЕИК: ………., седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „К.", бл. …, вх. …, ет. …, aп. …, сумата от 620 лв. (шестстотин и двадесет лева) разноски по делото.

 

 

 

 

 Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: