№ 1882
гр. Бургас, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН СТ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело №
20212120107427 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.79, ал.1, вр. с чл.232, ал.2, чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предяве-ни от
“Национална потребителна кооперация на слепите“ – гр.София, против “Катони“ ЕООД,
гр.Бургас.
От Съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от общо 21 080.56 лв., представляваща неизплатена наемна цена с ДДС,
дължима по Договор от 01.09.2010г., изменен с Анекс от 26.02.2019г., за наем на недви-жим
имот – търговски обект, магазин с площ 44.28 кв. м., находящ се на адрес: гр.Б., както
следва: 207.35 лв. за месец ноември 2019г., 7 607 лв. за месец март 2020г., по 5 324.90 лв. за
месеците април и май 2020г., 162.54 лв. за месец юни 2020г., и 2 453.87 лв. за месец юли
2020г.; сумата от общо 129.41 лв. с ДДС консумативи, в това число: 124.80 лв. – ел. енергия
за периода от 16.03. до 15.04.2020г., 1.30 лв. – акциз за същия период, и 3.31 лв. – вода за
периода от 06.03. до 18.04.2020г.; сумата от общо 4 406.69 лв. – неустойка за забава по чл.26
от договора за периода от 06. 11.2019г. до 06.11.2020г.; сумата от общо 1 224.17 лв. –
мораторна лихва за същия пе-риод, и сумата от общо 3 лв. – за фактуриране, ведно със
законната лихва върху главни-ците, считано от датата на подаването на исковата молба до
окончателното плащане, както и деловодните разноски.
Ответникът оспорва исковете, като излага съображения, че поради форсмажорни
обстоятелства – наложените противоепидемични мерки по време на въведеното извън-
редното положение, не е могъл да използва наетия недвижим имот и не дължи плащане на
претендираната наемна цена, както и че считано от 10.04.2020г. е прекратил едно-странно
договора, на основание чл.306 от ТЗ, при наличието на непреодолима сила. Со-чи и че
1
кумулирането на неустойка за забава и мораторна лихва е недопустимо. Иска от Съда да
отхвърли претенциите.
Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказател-ства,
намира за установено следното:
Представен е Договор, сключен на 01.09.2010г. между страните по делото, по си-лата
на който ищецът е отдал под наем на ответника недвижим имот – търговски обект, магазин
с площ 44.28 кв. м., находящ се на адрес: гр.Б., безсрочно, а последният се е задължил да
плаща месечна наемна цена в размер от 8 000 лв. с ДДС – до 5-то число на текущия месец,
изменена с Допълнително споразумение от 01.11.2018г. на 7 400 лв. с ДДС, а с Анекс от
26.02.2019г. – на 7 607 лв. с ДДС, считано от 01.03.2019г.
Безспорно по делото е обстоятелството, че НПКС е изпълнила задължението си по
договора да предаде на ответното дружество процесното помещение – за ползването му като
магазин.
С уведомление от 10.04.2020г. управителят на “Катони“ ЕООД е отправил едно-
странно изявление до ищцовата кооперация, че с оглед отказа й да освободи дружество-то от
заплащане на наемната цена по процесния договор по време на извънредното по-ложение в
страната и световната пандемия от коронавирусна инфекция, имащи харак-тер на
непреодолима сила – във връзка с искането му за това от 16.03.2020г., прекратява наемното
правоотношение, на основание чл.306, ал.5, вр. с чл.81 от ЗЗД. Посочил е, че помещението е
опразнено и е поканил представител на НПКС да се яви на 12.04.2020г., за предаването на
обекта.
С писмо от 15.04.2020г. ищцовата кооперация е уведомила ответника, че счита
изявлението му за прекратяване на договора за такова по чл.22, б.”д” от същия, а имен-но – с
тримесечно предизвестие, както и че ще приеме обекта след изтичането на този срок – в
10.00 часа на 10.07.2020г., със съответен приемо-предавателен протокол. Поис-кала е и
заплащане на дължимите към момента суми – общо 13 338.06 лв.
Представен е приемо-предавателен протокол от 16.04.2020г., подписан от упра-
вителя на ответното дружество и адв. А.П., в който е отразено, че е изготвен в изпълнение
на задължението на наемателя да върне помещението след прекратяване-то на договора за
наем. Посочено е, че препис от същия и ключовете от обекта ще бъдат изпратени на адреса
на наемодателя.
Изпращането им по пощата се установява от показанията на свидетеля М.А..
Ищецът не оспорва обстоятелството, че ги е получил.
От гласните доказателства се установява и че след горната дата “Катони“ ЕООД е
напуснало наетия имот.
Или спорен по делото се явява въпросът кога и на какво основание е бил прекра-тен
процесният договор за наем, което обстоятелство несъмнено е от съществено значе-ние за
решаването на същинския спор между страните – за дължимите във връзка с дей-ствието му
суми.
2
Съгласно разпоредбата на чл.306, ал.5, вр. с ал.1 от ТЗ, на която се позовава от-
ветникът, длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от
непреодолима сила, а ако тя трае толкова, че вече няма интерес от изпълнението, всяка от
страните има право да прекрати договора.
Безспорно, договорът за наем е двустранна сделка, по която всяка от страните има
права и задължения, т. е. явява се едновременно длъжник и кредитор по нея.
Твърди се от ответната страна, че поради въведеното в страната извънредно по-
ложение и обявената световна пандемия от коронавирусна инфекция, респективно – на-
ложените със Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки, наемодателят е бил в обективна невъзможност да изпълня-ва
задължението си да осигури на наемателя ползването на наетия имот по предназна-чение –
за магазин, поради което дружеството не дължи наемната цена за времето след тази дата,
както и че надлежно е прекратило действието на процесния договор за наем, тъй като с
оглед липсата на данни за продължителността на настъпилото форсмажорно обстоятелство,
то е изгубило интерес от изпълнението.
Съдът констатира, че приложеният към писмения отговор екземпляр от горната
Заповед, не съответства на обявената на сайта на Министерството на здравеопазването и
представена по делото от ищцовата страна.
Съгласно автентичния текст на цитирания административен акт, считано от 13.
03.2020г., се въвеждат противоепидемични мерки на територията на страната до 29.03.
2020г., в това число – преустановяване на посещенията в увеселителни и игрални зали,
дискотеки, барове, ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, ка-фе
сладкарници и големи търговски центрове тип МОЛ, с изключение на банковите и
застрахователните офиси, хранителните магазини и аптеките в тях.
Ответното дружество не твърди, а и не е ангажирало доказателства, упражнява-ната
от него търговска дейност да попада в някоя от изброените по-горе такива, поради което
следва да се приеме, че сочените от него обстоятелства във връзка с коронавирус-ната
инфекция – безспорно форсмажор по смисъла на чл.306, ал.1 от ТЗ, не са препят-ствали
възможността му да ползва наетия обект по предназначение – за магазин.
Нещо повече, изрично е посочено в Заповедта на Министъра на здравеопазване-то, че
всички, неупоменати в нея търговски дейности, продължават да функционират по
досегашния ред, при строго спазване на санитарно-хигиенните изисквания.
При това положение, настоящият съдебен състав намира, че изявлението на дру-
жеството за прекратяване на процесното наемно правоотношение, на основание чл.306, ал.5
от ТЗ, не е породило целеното правно действие, тъй като не са били налице законо-вите
предпоставки за това. Доколкото “Катони“ ЕООД е преустановило дейността си в обекта и
го е напуснало, изпратеното до наемодателя уведомление от 10.04.2020г. след-ва да се счита
за такова – по чл.22, б.”д” от договора за наем, за едностранното му пре-кратяване с
тримесечно предизвестие /с оглед и диспозитивния характер на разпоредба-та на чл.238 от
3
ЗЗД/.
За пълнота, следва да се посочи, че действително въведеното в Р България на 13.
03.2020г. извънредно положение създаде редица затруднения за бизнеса, включително и
поради рязко намаляване на приходите от търговска дейност за много стопански су-бекти,
но това обстоятелство не е основание за автоматичното отпадане на договорните им
задължения – според чл.81, ал.2 от ЗЗД липсата на парични средства не освобождава
длъжника от отговорност, от една страна, а от друга, в чл.307 от ТЗ е уреден институтът на
стопанската непоносимост, който дава възможност на заинтересованите лица да за-ведат
нарочен конститутивен иск за изменение или прекратяването на договора.
Следователно, процесното наемно правоотношение е съществувало между стра-ните
по делото до 10.07.2020г. – датата на прекратяването му, поради изтичане на пред-виденото
в чл.22, б.”д” от договора тримесечно предизвестие.
Както беше казано, наемодателят е изпълнил своето задължение да осигури пол-
зването на наетия имот по предназначение – за магазин, включително и след въвежда-нето
на извънредното положение в страната на 13.03.2020г., до датата на прекратяване-то на
наемното правоотношение – 10.07.2020г., а обстоятелството, дали наемателят се е
възползвал реално или не /по собствена воля/ от тази възможност, е ирелевантно.
Заключението по допуснатата при разглеждането на делото от ОС Бургас ССЕ е
изготвено преди уточняване на претенциите от ищеца в хода на настоящото производ-ство,
поради което обсъждането му е безпредметно.
При негова доказателствена тежест, ответното дружество не е ангажирало дока-
зателства да е изпълнило задълженията си по процесния договор за наем да заплати на
ищеца дължимата наемна цена, след приспадане на внесения депозит от 8 000 лв., както
следва: 207.35 лв. – остатък за месец ноември 2019г., 7 607 лв. – за месец март 2020г.,
остатък от по 5 324.90 лв. за месеците април и май 2020г., 162.54 лв. – остатък за месец юни
2020г., и 2 453.87 лв. – за месец юли 2020г., общо 21 080.56 лв. с ДДС, както и су-мата от
общо 129.41 лв. с ДДС за консумативи, в това число: 124.80 лв. – ел. енергия за периода от
16.03. до 15.04.2020г., 1.30 лв. – акциз за същия период, и 3.31 лв. – вода за периода от 06.03.
до 18.04.2020г.
Предявените искове по чл.232, ал.2 от ЗЗД са основателни и следва да бъдат ува-жени
изцяло.
Върху главниците се дължи законната лихва, считано от датата на подаването на
исковата молба в съда – 11.11.2020г., до окончателното им изплащане.
Съгласно чл.21 от договора за наем, наемателят е следвало да заплаща дължима-та
наемна цена до 5-то число на текущия месец, а консумативните разходи – 5 дни след датата
на уведомяването от наемодателя. В чл.26, пък, е предвидено, че при забава той ще дължи
неустойка в размер на 0.1 % на ден върху просрочените суми.
Или безспорно в случая, след като не е изпълнило задължението си да заплати на
ищеца горните суми в уговорените срокове, ответното дружество е изпаднало в забава.
4
Позовавайки се на същата, ищцовата кооперация претендира заплащане на неус-
тойка за забава от общо 4 406.69 лв. за времето от 06.11.2019г. до 06.11.2020г., както и общо
1 224.17 лв. – мораторна лихва за същия период.
Основателни са възраженията на ответника, че кумулирането на двете обезщете-ния
за забава е недопустимо – такава е константната съдебна практика и излагането на нарочни
мотиви в тази насока е абсолютно безпредметно.
Съгласно чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват.
Според разясненията, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по т. д.
№ 1/2009г., ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клау-зата за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санк-ционна
функции, като тази преценка следва да се прави за всеки конкретен случай, към момента на
сключване на договора.
В настоящия казус, преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвест-
ността в гражданските и търговски правоотношения, уговорената неустойка за забава в
размер по-висок от трикратния на законната лихва, а именно – 0.1 % на ден върху про-
срочените суми или 36.5 % годишно – без краен срок или друго ограничение за начис-
ляването, е в очевиден разрез с присъщите й по закон обезпечителна и обезщетителна
функции, тъй като не е съобразена с естеството на обезпеченото задължение и с въз-
можните вреди при неизпълнението му от наемателя – законната лихва върху дължима-та
парична сума, каквато в случая също е начислена. Подобен несправедлив правен ре-зултат е
несъвместим с добрите нрави, защото създава условия за неоснователно обо-гатяване на
кредитора и води до извода, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции,
още към момента на уговарянето. В този смисъл е и константната съ-дебна практика –
Решение № 906/30.12.2004г. по гр. дело № 1106/2003г. на ВКС, 2 г. о.; Решение №
378/18.05.2006г. по гр. дело № 315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/ 09.01.2009г. по
гр. дело № 5093/2007г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10.07.2015г. по гр. дело №
6295/2014г. на ВКС, 4 г. о.
Предвид горното, Съдът намира, че клаузата за неустойката по чл.26 от договора
нарушава добрите нрави и съобразно чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е нищожна, респективно – въз
основа на същата за ответника не е възникнало валидно задължение да заплати на ищеца
претендираната такава.
Претенцията по чл.92, ал.1 от ЗЗД е неоснователна и следва да се отхвърли изця-ло.
На ищеца следва да се присъди исканото обезщетение за забава в общ размер от
1 224.17 лв. за периода 06.11.2019г. – 06.11.2020г., на основание чл.86, ал.1, вр. с чл.84, ал.1
от ЗЗД.
Ищцовата кооперация не сочи на какво основание е начислявала суми от по 0.50 лв.
за фактуриране на дължимите от ответното дружество наемна цена и консумативни разходи
– общо 3 лв., а задължение за заплащане на такива не се съдържа и в процесния договор за
5
наем, поради което тази претенция следва да се отхвърли, като неосновател-на, изцяло.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а именно: 897.37 лв. за ДТ и 250.72 лв.
за възнаграждение на вещото лице по ССЕ, както и сумата 1 437.45 лв. – платено ад-
вокатско възнаграждение.
Дружеството не е претендирало, а и не е ангажирало доказателства да е направи-ло
разноски в хода на производството по делото, поради което и такива не следва да му се
присъждат, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Катони“ ЕООД, с ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.”Оборище” № 21, да заплати на “Национална потребителна кооперация на слепите“, с
ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Вардар” № 71, сумата от общо
21 080.56 лева, представляваща неизплатена наемна цена с ДДС, дължима по Договор от
01.09.2010г., изменен с Анекс от 26.02.2019г., за наем на недви-жим имот – търговски обект,
магазин с площ 44.28 кв. м., находящ се на адрес: гр.Б., както следва: 207.35 лв. – остатък за
месец ноември 2019г., 7 607 лв. – за месец март 2020г., остатък от по 5 324.90 лв. за
месеците април и май 2020г., 162.54 лв. – остатък за месец юни 2020г., и 2 453.87 лв. за
месец юли 2020г.; сумата от общо 129.41 лева с ДДС – за консумативи, в това число: 124.80
лв. – ел. енер-гия за периода 16.03. – 15.04.2020г., 1.30 лв. – акциз за същия период, и 3.31
лв. – вода за времето от 06.03. до 18.04.2020г.; законната лихва върху главниците, считано
от 11. 11.2020г. до окончателното изплащане; сумата от общо 1 224.17 лева – обезщетения
за забавеното им плащане за периода 06.11.2019г. – 06.11.2020г., както и сумите 1 148.09
лева – разноски по делото и 1 437.45 лева – платено адвокатско възнаграждение, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на сумата от общо 4 406.69 лева – неустойка за за-бава
по чл.26 от договора за периода от 06.11.2019г. до 06.11.2020г., и сумата от общо 3 лева – за
фактуриране на задълженията, като неоснователни.
Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчване-то му
на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6