Решение по дело №3011/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2952
Дата: 21 юни 2024 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20241110203011
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2952
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г. СТ. Г.
при участието на секретаря И. Р. А.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г. Административно наказателно дело
№ 20241110203011 по описа за 2024 година
Р Е Ш Е Н И Е №

гр.София, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г.

при участието на секретаря И.А., като разгледа докладваното от съдия Г.
АНД №3011 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
1
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №23-4332-032925/11.01.2024 г. на началник
група в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на К. З. Б. са наложени
следните административни наказания: глоба в размер на 20 лв. на основание
чл.185 от ЗДвП; глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за два месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба К. З. Б. твърди, че наказателното
постановление е съставено в нарушение на материалния закон.
Иска отмяна на постановлението.
Жалбоподателят К. З. Б., редовно призован, се явява лично, поддържа
жалбата.
Административно-наказващият орган е изразил становище по жалбата в
писмени бележки на юрк.Страхинов, с които моли съдът да остави в сила
постановлението и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 13.11.2023 г. около 19:20 ч. в С.при паркиране на ул.”К.” №... К. З. Б.
като управлявал л.а.”Х.” с рег.№**********причинил ПТП, удряйки л.а.“В*
В 40“ с рег.№******, след което напуснал местопроизшествието.
Съставен е акт на жалбоподателя, в който той е написал възражения.
Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите С., Х. и Г., и от писмените доказателства, събрани по делото.
Не са установени противоречия в показанията на разпитаните по реда на
съдебното следствие свидетели и другите доказателства, поради което не се
налага анализ по отделно и мотивиране относно кредитирането на едни и
изключването на други доказателства.
Страните не са посочили други доказателства и с оглед
непротиворечивостта на събраните по делото доказателства, съдът намери, че
то е изяснено от фактическа страна в достатъчна степен, за да постанови
решение.
2
От така установената фактическа обстановка съдът стига до следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване.
Съдът приема, че жалбата е подадена в законния срок.
Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Жалбоподателят К. З. Б. е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП, защото водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.
Съгласно чл.185 от ЗДвП за нарушение на този закон, за което не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.
Жалбоподателят К. З. Б. е нарушил чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, защото
водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, без да напуска
местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълнява дадените указания.
Съгласно чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50
до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие.
Глобата и лишаването от право да управлява МПС по чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП са съобразени с тежестта на нарушението и вината на жалбоподателя.
Тези наказания са наложени в близки да минималния размер, поради което не
следва съдът да ги намали.
Глобата по чл.185 от ЗДвП е наложена в размера, определен от
законодателя за съответното нарушение, като този размер е точно фиксиран.
Горното не позволява съдът да намали нейния размер.
Правилно са определени нарушените материалноправни норми, което
3
отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със
словесното описание на нарушенията, както в АУАН, така и в наказателното
постановление.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
Липсва както фактическо, така и правно основание за уважаване на
жалбата.
С оглед на горното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Съдът следва да осъди К. З. Б. да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №23-4332-032925/11.01.2024 г. на началник група
в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР като законосъобразно.
ОСЪЖДА К. З. Б., ЕГН ********** да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на Столична дирекция на вътрешните работи.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:
Г.Г*
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите



Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №23-4332-032925/11.01.2024 г. на началник
група в СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на К. З. Б. са наложени
следните административни наказания: глоба в размер на 20 лв. на основание
чл.185 от ЗДвП; глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за два месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба К. З. Б. твърди, че наказателното
постановление е съставено в нарушение на материалния закон.
Иска отмяна на постановлението.
Жалбоподателят К. З. Б., редовно призован, се явява лично, поддържа
жалбата.
Административно-наказващият орган е изразил становище по жалбата в
писмени бележки на юрк.С. с които моли съдът да остави в сила
постановлението и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 13.11.2023 г. около 19:20 ч. в С.при паркиране на ул.”К.” №17 К. З. Б.
като управлявал л.а.”Хюндай Елантра” с рег.№*********** причинил ПТП,
удряйки л.а.“Волво В 40“ с рег.№********, след което напуснал
местопроизшествието.
Съставен е акт на жалбоподателя, в който той е написал възражения.
Въз основа на съставения акт наказващия орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите С., Х****и Г., и от писмените доказателства, събрани по делото.
Не са установени противоречия в показанията на разпитаните по реда на
съдебното следствие свидетели и другите доказателства, поради което не се
налага анализ по отделно и мотивиране относно кредитирането на едни и
изключването на други доказателства.
Страните не са посочили други доказателства и с оглед
непротиворечивостта на събраните по делото доказателства, съдът намери, че
то е изяснено от фактическа страна в достатъчна степен, за да постанови
решение.
От така установената фактическа обстановка съдът стига до следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване.
1
Съдът приема, че жалбата е подадена в законния срок.
Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Жалбоподателят К. З. Б. е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП, защото водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.
Съгласно чл.185 от ЗДвП за нарушение на този закон, за което не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.
Жалбоподателят К. З. Б. е нарушил чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, защото
водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, без да напуска
местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълнява дадените указания.
Съгласно чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50
до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие.
Глобата и лишаването от право да управлява МПС по чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП са съобразени с тежестта на нарушението и вината на жалбоподателя.
Тези наказания са наложени в близки да минималния размер, поради което не
следва съдът да ги намали.
Глобата по чл.185 от ЗДвП е наложена в размера, определен от
законодателя за съответното нарушение, като този размер е точно фиксиран.
Горното не позволява съдът да намали нейния размер.
Правилно са определени нарушените материалноправни норми, което
отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със
словесното описание на нарушенията, както в АУАН, така и в наказателното
постановление.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
Липсва както фактическо, така и правно основание за уважаване на
жалбата.
С оглед на горното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Съдът следва да осъди К. З. Б. да заплати 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР.

2