№
гр. п., 10.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I състав, в открито съдебно
заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДИМИТЪР М.
с участието на секретаря М.М., след като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 321 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б и Б ЕС груп“ ООД срещу
наказателно постановление № 03 – 010582 от 21.11.2018 г., издадено от директора
на дирекция "Инспекция по труда" – гр. Варна, с което на дружеството
– жалбоподател на основание чл.
416, ал. 5 във вр. с чл.
414, ал. 1 КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 1600 лева (хиляда и шестстотин лева) за нарушение на разпоредбата на
чл. 140, ал. 4, т. 1 вр. чл.
140, ал. 2 КТ.
В подадената до съда жалба въззивното дружество оспорва
установената в АУАН и възприета в НП фактическа обстановка. Навеждат се доводи
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно на
разпоредбите на чл.
42 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – липса на описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които
потвърждават нарушението. Оспорва в цялост възприетата от
административнонаказващия орган фактическа обстановка.
Счита, че са били налице основания за приложение на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и тъй като АНО не е изложил мотиви в тази насока,
счита че са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание въззивното дружество се представлява
от процесуален представител – адв. Г.Г. от АК-Варна, която поддържа жалбата и
отправените до съда искания.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно
призована не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:
Вечерта на 29.10.2018 г. служители на Дирекция
"Инспекция по труда"-гр. Варна извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство в заведение на „Б И БЕС ГРУП“ ООД. Обекта представлявал кафе аперитив в
гр. п. на ул. „Цар Освободител“ 1 А. Проверката понеже не била единствена,
правили в района и други проверки, така че известно време наблюдавали работният
процес. В обекта имало клиенти, като имало две момичета, които ги обслужват.
След като влезли се представили със служебните карти, уведомили, че ще
извършват проверка. Това се случвало след 23 ч. и именно К. М. И. ги свързала с
упълномощено лице, с което да разговарят и да го уведомят за проверката. Дали
им да си попълнят декларации, като едната докато попълвала, другата работела,
след това се сменили за да може и другото лице да попълни. След като си
попълнили декларациите идентифицирали лицата, установили че едното е К. И.
назначена на длъжност сервитьор, която не била навършила 18 години. Инспекцията
по труда била дала разрешение за работа, но нощният труд след 22 ч. бил
забранен за лица, които не са навършили 18 годишна възраст. Лицето обслужвало
клиентите през цялото време. Самата проверка стартирала след 23 ч. като в
декларацията лицето декларирало, че на смяна трябвало да бъде до 22 ч., но
изчаквала клиенти.
Проверяващите стояли около час и то след като влезли, а преди това
наблюдавали известно време процеса. Клиентите нито имали намерение да си
тръгват, нито работниците да затварят. Отделно от това в самият правилник за
вътрешният трудов ред имало и работна смяна, която продължавала до 24 ч. В
заведението работили единствено двете лица, като и двете нямали навършени 18
години и полагали нощен труд. К. И. отсервирала и сервирала на клиентите, които
били в заведението, измивала и прибирала посуда, сменяла пепелници.
Свидетелят Н.З.
участвал в извършването на проверката като представител на Дирекция
"Инспекция по труда" – гр. Варна. Съдът изцяло кредитира нейните
показания.
В хода на делото до разпит бяха допуснати и свидетелите З.Л.З.и
С. Л.М..
Видно от показанията на св. З.Л.З., същата работела в
заведението, което се намирало в центъра на гр.п..
Проверка била извършена от инспекцията, няколко
дена след като започнала работа. В момента на проверката твърди, че се
обучавала от К. И.. В този ден била на
работа през деня от 4.00 ч. до към 6.00 ч. След това се прибрала и се разбрала
с приятелка си да отидат при К.. Отишли да се видят в същото заведение, където
била проверката. Когато отишли, К. била на работа до 22.00 ч. След като тя
приключила работа, останали с още приятели в заведението. След 22.00 ч.
заведението не работело, не се обслужвали клиенти. Само те били там – К., С., И.,
С., М. и З.. Тогава дошли проверяващите, към десет и нещо. Те попитали К., дали
работят. Те отговорили, че не работят в момента. Като нямало никой в
заведението, след като затвори, оставали да се видят с приятели. През седмицата
затваряли по-рано, от посоченото работно време, защото нямало клиенти. Това
било указанието на работодателите им, да затварят по-рано. Докато течала
проверката, през цялото време виждали К.. През това време, тя не извършвала
никаква работна дейност, само седели и си приказвали, когато дошла проверката. К.
и З. едновременно попълвахме предоставените им
документи. Като попълвали, проверяващите им казвали, на повечето места, какво
да пишат. Клиенти на заведението нямало по време на проверката според св.З..
Видно от показанията на св. С. Л.М., същият познавал З.Л.и К. И., като същите били приятели. З.
работела в „Пиано бар“, а К. работела в „Ориндж кафе“. З. работела в „Ориндж
кафе“ само за малко, докато я обучат. Докато тя се обучавала, имало проверка от
Инспекцията по труда. М. твърди, че е присъствал на тази проверка, което се
случило през 2018 г. Проверката била извършена малко след като затворили
заведението. По време на проверката само К. била на работа. Когато дошли
проверяващите, смяната на К. била приключила. М. бил там по време на
проверката. Това се случило в късната част на денонощието, когато колегите му
вече не работели. Собственика на заведението им бил казал, че можем да останат
след работа, за да се забавляват с приятели. Тогава там били – М., К., З., С., М.
и Й.. Не си спомня по време на проверката освен тях, дали е имало клиенти в
заведението. З. и К. не вземали поръчки, а си седели при тях. Според него
смяната на К. приключвала най-късно до 22.00 часа, и те чакали да свърши работа
и да я приберат.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите М.
и З., като счита, че същите са дадени с цел да се подпомогне въззивника и да
избегне административно-наказателна отговорност.
В хода на проверката се установило, че непълнолетната К.ана
М. И. полага нощен труд с работно време от 16, 00 ч. до 22, 00 часа.
Проверяващите непосредствено възприели, че към момента на проверката (след 23,
00 часа) непълнолетната К.ана М. И. полага труд на длъжност „сервитьор“.
На К.ана М. И. била предоставена за попълване декларация,
в която отразила личните си данни, попълнила съответните графи и вписала, че
работи за „Б и Б ЕС груп“ ООД, има сключен трудов договор, няма сключен
граждански договор, има работно време от 16, 00 ч. до 22, 00 ч., както и
почивни дни по график и почивки в работния ден-30 минути. Посочила е още, че
към момента на проверката е изчаквала клиенти, които трябвало да си заминат.
На 14.11.2018 г. св. Н.З. съставил АУАН срещу въззивното
дружество „Б и Б ЕС груп“ ООД, в който описал приетото за установено нарушение.
АУАН бил съставен в присъствието и надлежно връчен на С.Н.С., която го
подписала без възражения. В законоустановения срок не били депозирани писмени
възражения срещу съставения АУАН.
Описаната фактическа обстановка се установява чрез
събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени
средства, а именно – АУАН, НП, декларация, от показанията на св. Н.З., З. З. и С.
М. и останалите писмени материали в АНП.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедлИ.стта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка
направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от процесуално
легитимирана страна, поради което същата се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
нарушаване на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити,
лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл.
43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл.
57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл.
58, ал. 1 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган правилно, въз основа на
събраните по административнонаказателната преписка доказателства, е направил
извод, че е извършено административно нарушение на чл. 140, ал. 4, т. 1 вр. чл.
140, ал. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 4, т. 1 КТ нощният труд е
забранен за работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст.
Определението за нощен труд се съдържа в разпоредбата на чл.
140, ал. 2 КТ, съгласно която нощен е трудът, който се полага от 22, 00 ч.
до 06, 00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст - от
20, 00 ч. до 06, 00 ч.
В настоящия случай съставомерните факти се установяват от
разпита на свидетеля Н.З., както и от приложените по делото доказателства –
декларация по чл.
402, ал. 1, т. 3 и ал.
2 КТ от К.ана М. И. от 29.10.2018 г., т. е. установява се, че към датата на
проверката лицето К.ана М. И. е била непълнолетна и е полагала труд в
заведение-кафе аперитив находящ се в гр.п., обл.Варна, ул.“Цар Освободител“ №1
след 22, 00 ч.
Поради изложеното,
съдът намира, че наказващият орган правилно е възприел фактическата обстановка
и правилно е квалифицирал деянието на нарушителя по чл. 140, ал. 4, т. 1 вр. чл.
140, ал. 2 КТ. Предвид на гореизложеното, съдът намира за напълно доказано
от обективна страна нарушението по посочената норма.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед
на обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическо лице, не следва да се обсъжда въпросът за субективната страна на
деянието.
Съдът намира, че нарушението и обстоятелствата при които
то е извършено са точно и изчерпателно описани.
Както в АУАН, така и в НП е посочено, че въззивника, в
качеството на работодател, е допуснал до работа К.ана М. И., ненавършила 18
години, да престира нощен труд след 22, 00 ч. на длъжност "сервитьор"
с работно място кафе аперитив находящ се в гр.п., обл.Варна, ул.“Цар
Освободител“ №1 и работно време от 16, 00 ч. до 22, 00 ч. Посочени са всички
съставомерни признаци – полагането на нощен труд от индивидуално определено
непълнолетно лице. Индивидуализирани са работодателят, работното място,
длъжността и работното време.
Оспорената фактическа обстановка не се опровергава от
приетите като писмени доказателства: заверено копие на трудов договор от
17.08.2018 г. между „Б и Б ЕС груп“ ООД и К.ана М. И.; допълнително
споразучение №5/01.10.2018г.; длъжностна характеристика за длъжността
„сервитьор“; декларация по чл.402, ал.1, т.3 КТ; присъствена форма за работа
през м.октомври 2018г. за „Б и Б ЕС груп“ ООД; идентификационна карта и
правилник за вътрешния ред в „Б и Б ЕС груп“ ООД.
Съгласно разпоредбата на чл.
414, ал. 1 КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
Административнонаказаващият орган е възприел изцяло
фактическата обстановка описана в АУАН и е наложил наказание за извършеното
деяние в размер малко над предвидения в закона минимум – в размер от 1600 лв.
При определяне на наказанието съдът отчита, че в
административнонаказателната преписка не се съдържат данни дружеството „Б и Б
ЕС груп“ ООД да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото
законодателство, което мотивира съдът да приеме, че нарушението е извършено за
първи път, което от своя страна води до извод за едно, като цяло правилно
отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната.
От друга страна съдът отчита като отегчаващо
отговорността обстоятелство това, че нормалното физическото и психическото
развитие на подрастващата непълнолетна К.ана И. е било подложено на значителен
риск, тъй като се касае за упражняване на труд през нощта, на фона на работещо
заведение, предполагащо силна музика, пред много хора и на място, в което се
предлагат за свободна продажба алкохолни напитки.
При баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства наказанието е следвало да бъде определено около средния размер,
предвиден в чл.
414, ал. 1 КТ, но доколкото съгласно чл.
337, ал. 2 НПК въззивният съд няма право да влошава положението на
жалбоподателя, то наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №03 – 010582 от
21.11.2018 г., издадено от директора на дирекция "Инспекция по труда"
– гр. Варна, с което на „Б и Б ЕС груп“ ООД, Булстат ********* на основание чл.
416, ал. 5 във вр. с чл.
414, ал. 1 КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 1600 лева (хиляда и шестстотин лева) за нарушение на разпоредбата на
чл. 140, ал. 4, т. 1 вр. чл.
140, ал. 2 КТ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението е изготвено.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: