№ 1264
гр. Пловдив , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330202292 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
20-1030-012034 от 10.11.2020 г., издадено от * група към ОД на МВР Пловдив, с-р
Пътна Полиция, с което на Я. Г. К., ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл. 177,
ал. 1, т. 2, от Закона за движението по пътищата (нататък ЗДвП) му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 150А, ал.
1 от ЗДвП.
Жалбата е бланкетна като в съдебно заседание жалбоподателя не се явява,
представлява се от адв. Т., който в писмено становище релевира оплаквания, че
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, тъй като
нарушителят не знаел за издадената ЗППАМ, тъй като същата била връчена на лицето
на 13.10.2020 г., а именно след извършване на нарушението, поради което липсвал
субективния елемент на нарушението. На следващо място е посочено, че
наказателното постановление във връзка, с което е постановена ЗППАМ, е отменено,
което води до незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, тъй
като описаното в него нарушение не е извършено, както и поради липсата на връчване
на ЗППАМ, поради което същата не била влязла в сила.
Въззиваемата страна изпраща становище, в което посочва, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното НП е правилно и законосъобразно, прави искане за
намаляване на адвокатския хонорар. В съдебно заседание не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят Я. Г. К., на 10.10.2020 г. около 10:25 ч., в община Родопи на път
1
ІІ-64, 12-ти км., управлявал товарен автомобил Ивеко 50 Ц 13 с рег. № ***,
собственост н ***, където бил спрян за проверка от свид. Я.М.. След справка в ОДЧ от
служебния таблет, се установило, че водачът бил лишен от право да управлява МПС.
Лишаването от право за управление на МПС на К. било на основание ЗППАМ №
20-1030-002245/18.08.2020 г. издадена въз основа на съставен АУАН №
816798/18.08.2020 г. По посочения АУАН било издадено НП 20-1030-
009371/10.09.2020 г., което било отменено с решение № 260618/27.11.2020 г. по АНД
№ 6893/2020 г.по описа на ПРС, което е влязло в сила.
За установеното на 10.10.2020г. бил съставен на място АУАН бланков № 639582
от същата дата, който бил връчен на нарушителя.
На 13.10.2020 г. на Я.К. му била връчена ЗППАМ № 20-1030-002245/18.08.2020
г. и на същата дата последният заплатил дължимите глоби към ОД на МВР отдел пътна
полиция, поради което основанието за ЗППАМ отпаднало и СУМПС му било върнато.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
основно от показанията на актосъставителя Я.М. и писмените доказателства – АУАН
№ 639582, справка за нарушител водач 2 бр., Решение № 260618/27.11.2020 г. по АНД
№ 6893/2020 г.по описа на ПРС, писмо от отдел ПП при ОД на МВР Пловдив, ведно с
копие на ЗППАМ № 20-1030-002245/18.08.2020, с отбелязване, че същата не била
връчена и 4 бр. вносни бележки, както и картон на ЗППАМ, 2 броя оправомощителни
заповеди.
Съдът намира показанията на свидетеля за логични, непротиворечиви и
обективни, поради което им дава вяра.
Не се въведоха или доказаха обстоятелства, които да оспорват установената
фактическа обстановка.
Относно приложението на процесуалните правила:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган (т. 2.11) и
актосъставителя (1.3) следва от така представената заповед № 8121з- 515/ 14.05.2018 г.
на МВР.
В императивната норма на чл. 42, т.2 от ЗАНН са поставени минималните
изисквания за съдържание на АУАН. Същите са необходима гаранция за спазването на
правото на защита на нарушителя и като част от строго формалното административно
наказателно производство са необходими за законосъобразното му протичане. Съдът
намира, че са спазени изискванията за съдържание на АУАН и НП, като правилно и
изчерпателно е посочено мястото и времето на извършване на нарушението, посочени
са неговите индивидуализиращи белези и същото е достатъчно описано, за да
посрещне законовите изисквания на чл. 42 от ЗАНН.
Правилно са подведени описаните в АУАН и НП факти под нормата за
поведение на ЗДвП ,а именно 150А, ал.1 от с.з.
Правилно е определена от административнонаказаващия орган и санкционната
норма, а именно 177, ал.1 т. 2 от ЗДвП, която предвижда наказание от 100 до 300 лв. за
водач, който управлява МПС, въпреки че е временно лишен от това право по реда на
чл. 177, т.1 от ЗДвП, а именно както се твърди със ЗППАМ. Съдът намира, че правилно
е определен и размерът на наказанието, доколкото същият е на минимума и нито са
въведени, нито се установяват отегчаващи отговорността обстоятелства.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се
установява авторството на деянието, но не се установява на първо място неговия
субективен елемент. Видно от справката за нарушител водач и от картона на ЗППАМ
№ 20-1030-002245/18.08.2020 г. същата е връчена едва на 13.10.2020 г., а именно 3 дни
2
след установяване на нарушението. Липсата на знание у нарушителя за наложената му
ЗППАМ – отнемане на СУМПС и контролен талон изключва умисъла за извършване
на твърдяното нарушение, а именно управление на МПС след отнемането му по
административен ред с налагане на принудителна административна мярка. Липсата на
знание за съставомерен признак на нарушението у нарушителя изключва
административнонаказателната отговорност, доколкото изключва виновното поведение
на лицето, а наказуемо може да бъде само онова деяние, което е извършено виновно
като това е задължителен елемент на административнонаказателната отговорност
съгласно чл. 6 от ЗАНН.
На следващо място съдът намира, че дори и да се приеме, че водачът не е носил
в себе си СУМПС, тъй като същото му е било отнето с АУАН 816798/18.08.2020 г. то
съдът не приравнява отнемането на СУМПС със съставения АУАН с такова отнето по
административен ред с издаването на ЗППАМ, тъй като както стана ясно от
доказателствата ЗППАМ не е била редовно връчена на лицето, поради което
производството по налагане на тази адмнистративна мярка не е било завършено съм
момента на установяване на процесното нарушение. Лицето не е разбрало за
налагането й, не е имало възможност да оспори законността й, още повече че
издаденото наказателно постановление въз основа на АУАН, установяващ
нарушението, което се преустановява, е било отменено.
Според настоящия състав на съда отнемането на СУМПС със съставяне на
АУАН е фактическо изземване на СУМПС, което не е еднозначно с предвидения в
закона реда за отнемането му - чрез издаване и връчване на заповедта за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, каквато се явява
процесната ЗППАМ № 20-1030-002245/18.08.2020 г., връчена три дни след
установяване на нарушението. Поради това следва да се посочи, че съдът не счита
деянието и за осъществено от обективна страна, доколкото приема, че фатическият
състав на наказването по административен ред не е завършен, поради което такова
наказване не се случило.
В тази връзка неправилно административно-наказващият орган е приел, че на
10.10.2020 г. жалбоподателят е бил вече лишен от правоспособност, защото
свидетелството му е отнето. По силата на чл.172, ал.3 от ЗДвП в случаите по чл.171,
т.1, буква "б" от с.з. свидетелството за управление на моторно превозно средство на
водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното
нарушение и в случая свидетелството може да е иззето на 18.08.2020 г. със съставения
АУАН серия № 816789 от същата дата. Това фактическо изземване на СУМПС, както
съдът отбеляза не е еднозначно с предвидения в закона реда за отнемането му - чрез
издаване и връчване на заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП "временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водача до решаване въпроса за
отговорността, но за не повече от шест месеца".
Поради тези две самостоятелни основания съдът намира, че издаденото НП е
неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че не са налице основания за
прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение, доколкото ако беше доказана описаната фактическа
обстановка, то това не е първо нарушение на жалбоподателя и случаят не разкрива по-
ниска степен на обществена опасност и степента на засягане на обществените
отношения, съдът намира, че настоящото нарушение не може да се приеме като такова
с незначителни вредни последици, поради което правилно е преценено, че същото не е
маловажен случай.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски
3
възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 300 лв.
по договор за правна защита и съдействие от 04.03.2021 г. и представен списък. В
писменото си становище въззиваемата страна е направила искане за намаляване на
хонорара за адвокатска защита до минимума предвиден в НМРАВ, който се установява
да е именно 300 лв., поради което обсъждането на възражението се явява
безпредметно. В тази връзка на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в
размер на 300 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1030-012034 от 10.11.2020 г.,
издадено от * група към ОД на МВР Пловдив, с-р Пътна Полиция, с което на Я. Г. К.,
ЕГН ********** с адрес ***, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, от Закона за движението
по пътищата му е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева
за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Я. Г. К. с ЕГН **********4 с
адрес ** сумата от 300 лв., представляващи разноски за адвокатско представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4