Р
Е Ш Е Н И Е
№260029
гр.
Бургас, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско и
търговско отделение, в открито съдебно
заседание, на четвърти март две хиляди и деветнадесет и втора година в състав:
Съдия: Диляна
Йорданова
при
секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 6 по
описа на БОС за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод
исковата молба от Уни Кредит Булбанк АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
район Възраждане, площад Света Неделя № 7, с която
са предявени искове за приемане за установено, че ответникът Т.И.П., ЕГН
**********, с адрес ***, дължи на ищеца сумата от 30 000
лева, представляваща главница по договор за револвиращ кредит №0003/417/31012017 от 31.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 423,98лева
договорна лихва за периода 20.12.2018г.-31.01.2019г., сумата от
1894,93лева-лихва върху просрочена главница за периода
31.01.2019г.-29.09.2019г., сумата от 1183,34лева-наказателна лихва за просрочие
за периода 20.12.2018г.-29.09.2019г., при условията на солидарна отговорност с
длъжника Гаджет турс ЕООД, за които вземания е издадена заповед за незабавно
изпълнение№ 441 от 02.10.2019г. по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№927/2019г. на
РС-Несебър. Ищецът
твърди, че на 31.01.2017г. е сключен договор за револвиращ кредит
№0003/417/31012017 от 31.01.2017г., по който кредитополучател е Гаджет турс
ЕООД и солидарен длъжник е ответникът. Посочва, че по силата на договора е
предоставил сумата от 10 000 лева разрешен кредитен лимит. С последващ
анекс № 1 от 29.01.2018г. разрешеният лимит е бил увеличен на 30000 лева и
крайният падеж изменен на 31.01.2019г. За процесните вземания ищецът се е
снабдил със № 441 от 02.10.2019г. по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№927/2019г. на
РС-Несебър. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника чрез
назначения му особен представител адв. Димчо
Тодоров, с който изразява становище за допустимост на производството. Не
оспорва представените в заповедното производство извлечение от сметки на
банката, както и приложените писмени доказателства, в това число, че
счетоводството на ищеца е редовно водено. Назначеният особен представител адв. Н.С.
е оспорил исковете като неоснователни в становище от 09.11.2021г. по делото,
като възразява, че липсват доказателства за предаване на сумата в размер на
30 000 лева, представена по договора за кредит. Позовава се на
неравностойни нищожни клаузи на осн. чл. 146, ал.1 от ЗЗП в договора – т.4.1.1,
4.2, 4.3, 5.1 и 5.2, както и всички, уговорени в т.11, които не са индивидуално
уговорени, доколкото в същите липсва въведен алгоритъм, начин на определяне или
изичисляване и са част от съдържанието на договора, изготвено от банката, без
потребителят да е имал възможност за предоговаряне.
В постъпилата допълнителна искова молба ищецът оспорва възражението, че
главницата в размер на 30 000 лева не е предоставена на кредитополучателя.
Счита, че ответникът се е съгласил да встъпи в чужд дълг при условията на
чл.101 от ЗЗД, с което се е задължил солидарно с кредитополучателя. Намира размерите
на претендираните вземания за главници и лихви за доказани, като излага
подробни съображения относно начина на формиране на акцесорните задължения за
възнаградителна лихва, мораторна лихва върху просрочена главница и наказателна лихва.
По делото е депозиран допълнителен отговор от назначения особен
представител на ответника адв. Николай Славов, в който посочва, че липсват
доказателства сметката на кредитополучателя да е заверена с исковата сума.
Поддържа доводите си в становище от 09.11.2021г. по делото. Намира, че при
сключването на анекса от 29.01.2019г. не е възникнало правото на банката да
извършва капитализации. Прави възражение, че банката незаконосъобразно е
отнасяла извършените погасителни вноски
до обявяване на предсрочната изискуемост за намаляване размерите на
главното и акцесорните задължения в погрешни съотношения.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.422 от ГПК
вр. чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ вр. 79 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ, които са допустими.
Окръжният съд, като взе предвид
твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения
по делото договор за банков револвиращ кредит №3/417/31012017 от
31.01.2017г. ищецът Уникредит Булбанк АД се е задължил да предостави на
кредитополучателя Гаджет Турс ЕООД, представлявано от законния му представител
и едноличен собственик на капитала Т.И.П., банков револвиращ кредит в размер на
10 000лева, при условията на солидарна отговорност на ответника Т.И.П. в
личното му качеството на физическо лице, като кредитополучателят и солидарният
длъжник са се задължили да върнат кредита, ведно с начислени лихви, такси и
други разходи в предвидените в договора срокове и в съответствие с общите условия,
тарифата за таксите и комисионните на банката и лихвения бюлетин, с които са
декларирали, че са се запознали при подписване на договора.
В чл.4, ал.1, т.1
от договора е посочено, че годишният лихвен процент представлява сбор от
приложимия към датата на олихвяването БЛП, формиран от променлив базов лихвен
индекс и премия, както и надбавка за редовен дълг към БЛП в размер на 10,481
процента. Приложимият към датата на договора БЛП е едномесечен SOFIBOR, приложимата премия 0 процента и приложимия размер на
годишния лихвен процент за редовен дълг е 10,5 процента.
Съгласно чл.4, ал.2
от договора се дължи лихвен процент върху просрочена главница за срока на
просрочието, който се формира като сбор от приложимия към датата на просрочие
размер на годишен лихвен процент за редовен дълг по точка 4.1 и надбавка за
просрочие от 2 процента.
Предвиден е в чл.4,
ал.3 фиксиран лихвен процент, начисляван върху наличния кредит при просрочие на
лихва или главница и лихва, едновременно с лихвата за редовния дълг и лихвата
за просрочен дълг в размер на 5 процента.
Страните са постигнали съгласие в чл.11, ал.1, т.1. от договора страните са
постигнали съгласие усвоената част от кредита да се олихвява с годишен лихвен
процент за редовен дълг по чл.4, т.1 и раздел III от ОУ, който от своя страна, съответно лихвеният процент по чл.4, т.2, да
се променят в началото на всеки период на олихвяване съобразно промените на
приложимия базов лихвен процент, формиран от базов лихвен индекс и/или премия, съгласно
установеното в ОУ и договора, при запазване на размера на договорните надбавки,
директно и автоматично, без да е необходимо предварително уведомяване или
допълнително споразумение за това
Падежът на задължението за връщането на главницата е определен чл.7, ал.1,
като е до 31.01.2018г. , като лихвите по редовния дълг са дължими на 20-то
число на месеца съгласно чл.7, т.2.
С анекс №1 от 28.01.2018г. към договора, подписан от кредитополучателя и
солидарния длъжник, е увеличен размера на кредита на 30 000лева,
надбавката като част от годишния лихвен процент по чл.4, ал.1, т.1 от договора е намалена на 7,573 процента и
падежът за връщане на главницата е изменен на 31.01.2019г.
Видно от приетото по делото заключение на вещото лице Т.Д. по съдебно-икономическата
експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от настоящата инстанция като
обстойно обосновано, кредитополучателят Гаджет Турс ЕООД е усвоил по
разплащателна сметка на 02.02.2017г. с основание „усвояване на кредит“ сумата
от 10 000лева главница и на 30.01.2018г. сумата от 20 000лева
главница.
Предвид това съдът счете за неоснователно възражението на особения
представител на ответника, че ищецът не е изпълнил задължението си да
предостави на кредитополучателя уговорения с договора и анекса към него кредит.
Вещото лице е посочило в заключението, че е налице промяна на годишния
лихвен процент в посока намаление поради настъпила промяна в размера на БЛП и
намаляване на надбавката, като не са налице капитализирани суми към
първоначално уговорения размер на кредита с договора и анекса.
Ответникът - солидарен длъжник е управител и едноличен собственик на
капитала на дружеството –кредитополучател към сключване на процесния договор за
кредит, поради което съдът намира, че същият няма качеството на „потребител“ и
не се ползва от потребителска защита по реда на ЗЗП. Поемането на солидарна
отговорност представлява лично обезпечение на дълга, като не е дадено за цел
извън и независимо от търговската дейност на дружеството, когато физическото
лице има тесни професионални връзки с това дружество като неговото управление
или мажоритарно участие в същото /в този
смисъл решение № №84/20.07.2017 г. по дело №1934/2015 на
ВКС, ТК, I т.о., както и цитираната в писмено
становище от 07.03.2022г. от ищеца съдебна практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК/.
С оглед на това оспорените клаузи на чл.4,
ал. 1.т. 1, 4.2, 4.3, 5.1 и 5.2 и чл. 11 на договора не са нищожни на осн. чл. 146, ал.1 от ЗЗП и са
породили валидно правно действие.
Вещото лице е изчислило размера на дължимата договорна лихва,
представляваща възнаградителна лихва в размер на 3323,15 лева, възнаградителна
лихва върху просрочена главница – 1894,93 лева и наказателна лихва в размер на
1183,33 лева, като е посочило, че по кредита са отразени плащания в общ размер
на 3401,98 лева, отнесени от банката както следва: 2899,17 лева възнаградителни
лихви, 102,81 лева наказателни лихви и 400 лева такса управление.
При отнасяне на погашенията ищецът е съобразил предвидената в чл.76, ал.2
от ЗЗД поредност, като първо е погасил разноските за такси, а след това част от
лихвите, поради което възражението на ответника в тази връзка е неоснователно.
При горните мотиви предявените искове са доказани по своето основание и
размер и следва да бъдат уважени.
При този изход от спора в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от
4459,15 лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски в исковото
производство и сумата от 954,50 лева разноски в заповедното производство, като
солидарните длъжници дължат присъдените разноски със заповед №441 по чл.417 от ГПК от 02.10.2019г. на НРС по ч.гр.д.927/2019г., при условията на разделност,
по равно.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на Уни Кредит Булбанк АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, район Възраждане, площад Света Неделя № 7, съществува вземане срещу ответника Т.И.П., ЕГН **********, с
адрес ***, за сумата
от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща главница
по договор за револвиращ кредит №0003/417/31012017 от
31.01.2017г., изменен с анекс №1 от 31.01.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 423,98 лева /четиристотин двадесет
и три лева и деветдесет и осем стотинки/ - договорна лихва за периода
20.12.2018г.-31.01.2019г., сумата от 1 894,93 лева /хиляда осемстотин деветдесет
и четири лева и деветдесет и три стотинки/-лихва върху просрочена главница
за периода 31.01.2019г.-29.09.2019г., сумата от 1 183,34 лева /хиляда сто осемдесет и три лева и тридесет и четири
стотинки/-наказателна лихва за просрочие за периода
20.12.2018г.-29.09.2019г., при условията на солидарна отговорност с длъжника -
кредитополучател Гаджет турс ЕООД, за които вземания е издадена заповед за
незабавно изпълнение№ 441 от 02.10.2019г. по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№927/2019г. на РС-Несебър.
ОСЪЖДА Т.И.П. да заплати на Уни Кредит
Булбанк АД сумата от 4459,15 лева, представляваща направени съдебно-деловодни
разноски в исковото производство и сумата от 954,50 лева разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: