РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. гр. Хасково, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20235640101684 по описа за 2023 година
Предявени са от Р. Я. М. с ЕГН:********** от гр.*************,
ул.*************, адв.Т. В., против Агенция по вписвания, гр.София, 1111,
бул.„Елисавета Багряна” №20, представлявана от изпълнителния директор
Даниела Митева за Служба по регистрацията – Хасково, Регионална дирекция
– Пловдив, Главна дирекция „Регистри“ в Агенцията по вписванията,
обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 и
чл.128 ал.1 т.2 от Кодекса на труда КТ/.
Ищцата твърди, че заемайки длъжност „Главен специалист“ в Служба
по регистрация /СР/ гр.Хасково, РД-Пловдив, Главна дирекция „Регистри“ на
Агенция по вписванията /АВп/, със Заповед № ЧР - 02 - 02/14.06.2023г. на ИД
на АВп й било наложено дисциплинарно наказание „уволнение" на основание
чл. 195 ал. 1, вр. чл. 187 ал. 1 т. 10, чл. 188 т. 3 и чл. 190 ал. 1 т. 7 от КТ, вр.
чл. 189, чл. 193 ал. 1 и чл. 194 от КТ, а със Заповед № ЧР-01-412/14.06.2023г.
на ИД на АВп било прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.
330 ал. 2 т. 6 от КТ, считано от деня следващ датата на връчване на заповедта.
С втората заповед било разпоредено още да й бъде изплатено обезщетение на
основание чл. 224 ал. 1 от КТ, а също така на основание чл. 221 ал. 2 от КТ да
1
се удържи от последното й трудово възнаграждение обезщетение по чл. 221
ал. 2 от КТ, в размер на брутното трудово възнаграждение /БТВ/ за срока на
предизвестието. Двете заповеди й били връчени на 15.06.2023г.
Посочва се, че налагането на дисциплинарно наказание в издадената
заповед било мотивирано с проява на системно неетично поведение на
ищцата към колежката й В. К. - старши специалист в CP - Хасково и
служители на РД -Пловдив с месторабота гр. Хасково в АВп, констатирано
чрез депозирани от последната на служебния е-mail писма до директора на РД
- Пловдив на 23.01.2023г. и 04.04.2023г., и обективирано в докладна записка с
peг. № 92-05-115/04.04.2023г. на В. Т. - директор на РД - Пловдив. В
заповедта се твърдяло, че с цитираните e-mail писма В. К. уведомила
директора на РД - Пловдив за грубо и непристойно поведение на ищцата,
изразяващо се в упражняване на психически тормоз и вербална агресия, което
водело до неблагоприятна работна атмосфера и затруднения при
изпълнението на служебните задължения в Cлужбата по регистрация -
Хасково. В заповедта било прието, че с действията си ищцата нарушила
трудовата дисциплина, съгласно чл. 187 ал. 1 т. 10 от КТ и раздел V т.3.9 от
Правилника за вътрешния трудов ред на АВп, приет със Заповед № РД-01-
521/27.09.2019г., във връзка с разпоредбите на чл. 14 ал. 1 и ал. 2 от Кодекса
за поведение на служителите в АВп, утвърден със Заповед № РД-91-
207/14.05.2020г., както и че допуснатото от ищцата нарушение на трудовата
дисциплина било тежко нарушение, предвид на което, и с оглед
обстоятелствата, при които било извършено, както и последвалото поведение
на ищцата, следвало да й се наложи дисциплинарно наказание „уволнение"
по чл. 190 ал. 1 т. 7 от КТ. Издаването на посочената заповед обусловило
издаването и на Заповед № ЧР - 01 - 412/14.06.2023г., с която било прекратено
ТПО на ищцата на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ.
Според ищцата, така наложеното дисциплинарно наказание било
незаконно, а издадените заповеди - незаконосъобразни, поради което обжалва
същите в срок.
На първо място поддържа, че при издаването им са допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконност на
уволнението и отмяна на атакуваните заповеди, без спорът да се разглежда по
същество.
2
Сочи, че с писмо изх. № 92 - 05 - 115/04.04.2023г., получено на
05.04.2023г., от нея били поискани писмени обяснения във връзка с
нарушения на служебните й задължения, обективирани в докладна записка с
peг. № 92-05-115/04.04.2023г. на В. Т. - директор РД – Пловдив, но доколкото
не й било предоставено копие от тази докладна записка и тя не била запозната
с твърдяните в нея нарушения, работодателят формално не бил изпълнил
задължението си по чл. 193 ал. 1 от КТ да й предостави възможност да даде
писмени обяснения относно нарушенията, установени с нея. В цитираното
писмо било интерпретирано съдържанието на жалби от В. К., с които същата
уведомила директора на РД Пловдив за нейно непристойно поведение,
изразяващо се в ежедневно и систематично упражняване на психически
тормоз и вербална агресия към нея, което довело до неблагоприятна работна
атмосфера при изпълнение на служебните задължения на CP – Хасково, но
жалбите не били приложени към него, нито били посочени обстоятелствата
по изложените в него твърдения, поради което на ищцата не била дадена
възможност да се защити и даде отговор на жалбата. Като допълнение се
посочва, че в това писмо се сочела жалба на К. от 24.01.2023г., а в издадената
заповед за налагане на дисциплинарно нарушение се цитирала друга нейна
жалба по имейл от 23.01.2023г., като за допуснато нарушение от ищцата на
тази дата не било искано обяснение по чл.193 от КТ. Освен това, в писмото се
искали обяснения от ищцата за допуснато от нея поведение, което
рефлектирало към работата на службата в която работи, като се твърдяло, че в
проведени разговори от директора на РД – Пловдив, служители на Служба по
вписванията в гр. Хасково потвърдили „систематичното непристойно
държане" на ищцата, което уронвало престижа на АВ и затруднявало
работния процес в CP - Хасково, за което сигнализирала В. К. с e-mail от
24.01.2023г., но в писмото не било посочено с какво точно поведение ищцата
уронила престижа на АВ и затруднила работния процес в СВ - Хасково, както
и други обстоятелства по случая, с което не й била дадена възможност да даде
обяснения за нарушенията, в които била обвинена. С оглед изложеното,
според нея, работодателят напълно формално бил изпълнил процедурата
почл.193 ал.1 от КТ, като липсата на конкретика в писмо изх. № 92 - 05 -
115/04.04.2023г. относно допуснатите от нея нарушения, квалифицирани като
нарушения на етични норми в Кодекса за поведение на служителите в АВ, в
Кодекса на служителите в държавната администрация и в Етичния кодекс на
3
служителите на АВ, следвало да се приравнят на пълно неизпълнение на
задължението му по чл. 193 ал. 1 от КТ. На 07.04.2023г. ищцата подала
писмени обяснения, в които оспорила всички обвинения на колежката си К. за
неетично поведение към нея и за допуснати нарушения в трудовата
дисциплина, но работодателят не изпълнил задължението си да събере и
оцени всички доказателства преди да наложи дисциплинарното наказание
като прецени и тежестта на допуснатите нарушения, което било съществено
процесуално нарушение.
Поддържа се и допуснато съществено процесуално нарушение на чл.195
ал.1 от КТ. В Заповед № ЧР - 02 - 02/14.06.2023г. се излагали мотиви, че
наказанието се налагало за това, че ищцата системно проявявала неетично
поведение към колежката си К. и служители на РД- Пловдив с месторабота
гр.Хасково в АВп, но в заповедта липсвало посочване на това какво било това
неетично поведение към служители на РД-Пловдив с месторабота гр.Хасково
в АВп, не били посочени имената им, нито подавани от тях жалби или
сведения в тази връзка, поради което според нея в тази част заповедта била
лишена от мотиви, в нарушение на чл.195 ал.1 от КТ. От ищцата не били
изискани писмени обяснения за неетично поведение към други служители
освен към К., поради което незаконосъобразно й било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и за това нарушение.
В заповедта липсвало изложение на конкретни фактически
обстоятелства, чрез които нарушенията се обективирали и обуславяли
дадената им правна квалификация, не било посочено и кога било извършено
нарушението.
Също така, в Заповед № ЧР - 02 - 02/14.06.2023г. било посочено, че
нарушението на ищцата било констатирано чрез депозирани по служебния е-
мейл писма до директора на РД - Пловдив на 23.01.2023г. и 04.04.2023г., но
налагането на наказание със заповед от 14.06.2023г. относно констатирано
нарушение на 23.01.2023г. било в нарушение на 2 - месечния срок по чл. 194
ал. 1 от КТ. Според ищцата, изпращането на докладна от директора на РД -
Пловдив на 04.04.2023г., целяла заобикаляне на този срок и съставлявало
злоупотреба с права и не следвало да се взема предвид. Без значение в тази
връзка било определянето на нарушенията на ищцата като „системни", поради
липса на мотиви за системност на нарушенията, и неприложена квалификация
4
по чл. 190 ал. 1 т. 3 от КТ.
По същество ищцата поддържа незаконност на наложеното
дисциплинарно наказание, тъй като тя не била допуснала изброените в
Заповед № ЧР - 02 - 02/14.06.2023г. нарушения, за които била санкционирана.
Оспорва изложените в заповедта твърдения за допуснати от нея
нарушения на трудовата дисциплина, съгласно чл. 187 ал. 1 т. 10 от КТ, вр.
раздел V т.3.9 от Правилника за вътрешния трудов ред на АВ, вр. чл. 14 ал. 1
и ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация
и чл. 13 ал. 1 и ал. 2 от Етичния кодекс на служителите в АВ; че „системно
проявява неетично поведение" към колежката си В. К. и към служители на
Регионална дирекция „Пловдив" с месторабота - гр. Хасково в Агенция по
вписванията, и с поведението си е уронила престижа на АВ и е затруднила
работния процес в CP – Хасково; както и че се касае за нарушения,
установени чрез депозирани по служебния е-мейл писма до директора на РД -
Пловдив на 23.01.2023г. и 04.04.2023г. от В. К., обективирани в докладна
записка с peг. № 92-05- 115/04.04.2023г. на директор РД - Пловдив.
От своя страна ищцата заявява насрещни твърдения, че не е нарушила
цитираните норми, както и че не е имала системни прояви на неетично
поведение към В. К. и към служители на РД - Пловдив с месторабота гр.
Хасково в АВ. Поддържа, че съвестно и качествено изпълнявала служебните
си задължения и не била допуснала поведение, уронващо престижа на АВ и
затрудняващо работния процес в CP - Хасково. Твърди, че оплакванията на К.
били неверни по съдържание и били продиктувани от нейното лично
негативно отношение към ищцата, като служител с по - висока длъжност,
чието място на работа се стремяла да заеме, а също така, че директорът на РД
- Пловдив не била предприела никакви действия обективно да изясни
верността на жалбите на В. К. и представила на ИД на АВ невярна
констатация в докладна записка с peг. № 92-05-115/04.04.2023г., че ищцата
била допуснала неетични прояви, които довели до уронване на престижа на
АВ и затруднили работния процес в CP - Хасково.
Поддържа се също, че при налагане на дисциплинарното наказание
работодателят не бил съобразил критериите по чл. 189 ал. 1 от КТ. Не било
съобразено, че производството било инициирано от служител с ясно изразено
лично негативно отношение към ищцата, както и че ако ищцата била
допуснала нарушения на етичните норми на поведение, то те не били тежки
нарушения, тъй като не били довели до неблагоприятни последици за
подалата жалби К., не били уронили престижа на АВ и не били затруднили
работния процес в CP - Хасково. Следвало да се има предвид и това, че
ищцата била дългогодишен служител, срещу който не били постъпвали други
оплаквания.
Освен горепосочените основания, в исковата молба ищцата изрично се
позовава и на допуснато от страна на работодателя нарушение на изискването
на чл.8 ал.1 от КТ за добросъвестно осъществяване на трудовите права и
задължения и оспорва презумпцията на чл. 8 ал.2 от КТ. Поддържа, че
прекратяването на трудовото правоотношение не било извършено в интерес
на работата и с оглед нуждите й, а били израз на тенденциозно негативно
отношение към ищцата.
Сочи се още в исковата молба, че със Заповед № ЧР - 01 -
5
412/14.06.2023г. на ИД на АВп било разпоредено от последното трудово
възнаграждение на ищцата да се удържи обезщетение по чл. 221 ал. 2 от КТ в
размер на БТВ за срока на предизвестието, т.е. за 1 месец. Тя подала
възражение на 19.06.2023г., че не дава съгласие за удръжка от трудовото й
възнаграждение на обезщетение по чл. 221 ал. 2 от КТ, но получила отговор
изх. № 92-05-115/04.07.2023г., че възражението й не се уважава, към който
бил приложен фиш за начислено трудово възнаграждение за м. юни 2023г. От
него било видно, че се удържа обезщетение в размер на 1369.00 лв. на
основание чл. 221 ал. 2 от КТ и по банков път бил изплатен остатък в размер
на 765.68 лв. от дължимото възнаграждение за м. юни 2023г. Според ищцата,
с удържане на сумата 1369 лв., представляваща обезщетение по чл. 221 ал. 2
от КТ от начислената й за изплащане за месец юни 2023г. сума в общ размер
2499.33 лв., без тя да е дала съгласие за това, работодателят допуснал
нарушение на задължението си по чл. 128 т. 2 от КТ да й заплати цялото
дължимо и изискуемо възнаграждение за м. юни 2023г.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да
се отмени като незаконно дисциплинарното наказание, наложено със Заповед
№ ЧР - 02 - 02/14.06.2023г. на ИД на АВп - София, както и прекратяването на
трудовото й правоотношение, на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ,
извършено със Заповед № ЧР - 01 - 412/14.06.2023г. на ИД на АВп, а
цитираните заповеди да се отменят като незаконосъобразни; да бъде
възстановена на предишната си работа; да бъде осъден ответника да й заплати
обезщетение поради незаконното уволнение в размер на брутното трудово
възнаграждение за времето, през което ищцата останала без работа за период
от 6 месеца, считано от 16.06.2023г. до 16.12.2023г., в общ размер на 8214 лв.,
ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното
изплащане; както и да бъде осъден ответника да й заплати сумата в размер на
1369 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. юни
2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2023г. до
окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените в
настоящото производство разноски.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в предвидения от
закона срок по чл.131 от ГПК, с който оспорва изцяло исковете като
неоснователни, необосновани и недоказани и счита, че следва да се
отхвърлят. Поддържа, че наложеното на ищцата дисциплинарното наказание
6
„уволнение" не било незаконно, тъй като било наложено за виновно нейно
поведение, представляващо тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл.
187, ал.1, т. 10 от КТ. Твърди, че ищцата извършила нарушение на трудовата
дисциплина - системно проявяване на неетично поведение към друг служител
на Агенция по вписванията - В. К. - старши специалист в Служба по
регистрация- Хасково, както и към служители на Регионална дирекция -
Пловдив с месторабота в гр. Хасково в териториалните поделения на Агенция
по вписванията. Нарушението било констатирано чрез депозирани на
24.01.2023 г. и 04.04.2023 г. по ел. поща писма до директора на РД - Пловдив
от В. К. - старши специалист в Служба по регистрация - Хасково, Регионална
дирекция – Пловдив и било описано в докладна записка peг. № 92-05-
115/04.04.2023 г. на В. Т. - директор на РД - Пловдив, ГД „Регистри" към
Агенция по вписванията. В сигнала било посочено, че г-жа В. К. уведомявала
за грубо и непристойно поведение от страна на ищцата, изразяващо се в
упражняване на психически тормоз и вербална агресия от нейна страна, което
водело до неблагоприята работна атмосфера и затруднение при изпълнението
на служебните задължения на Служба по регистрация - Хасково. По
получения сигнал директорът на РД- Пловдив бил предприел действия за
провеждане на разговор с горепосочените служителки на Служба по
регистрация- Хасково, с цел да установи фактите и обстоятелствата,
визирани в постъпилите до нея имейли, от който било установено, че ищцата
осъществявала поведение, което водело до уронване престижа на Агенция по
вписванията, както и затруднява работния процес в Служба по регистрация -
Хасково. Също така бил проведен разговор със служители от Служба по
вписванията - Хасково, които потвърдили това поведение, както към г-жа К.,
служителите от Служба по вписванията - Хасково, а така също и към клиенти
на Агенция по вписванията. Ищцата била уведомена за образуваното срещу
нея дисциплинарно производство и й били поискани писмени обяснения по
случая, като в постъпилите на 10.04.2023 г. такива тя твърдяла, че не била
запозната с докладна записка peг. № 92-05-115/04.04.2023 г. на директора на
РД - Пловдив и подадените до него имейли от 24.01.2023 г. и 04.04.2023 г.,
излагали се съображения за липса на поведение от нейна страна, което
можело да бъде определено като грубо и непристойно спрямо г-жа К., както и
твърдения, че в периода от 13.01.2023 г. до 20.01.2023 г. ищцата била в
болничен, след изтичането на който тя говорела изключително трудно, което
7
представлявало обективна пречка за проява на грубо отношение към колеги и
клиенти на Служба по регистрация - Хасково.
Поддържа се, че едно от основните задължения на ищцата било да има
поведение спрямо своите колеги, което да съответства на Кодекса за
поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) и Етичния
кодекс на служителите от Агенция по вписванията (ЕКСАВ), утвърден със
Заповед № РД-01-207/14.05.2020 г. на изпълнителния директор на Агенция по
вписванията, като с извършените от нея действия на 24.01.2023 г. и
04.04.2023г. спрямо г-жа К., изразяващи се в упражняване на психически
тормоз и вербална агресия от нейна страна, което водело до неблагоприята
работна атмосфера и затруднение при изпълнението на служебните
задължения на Служба по регистрация – Хасково, ищцата била нарушила чл.
14, ал. 1 от КПСДА и чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от ЕКСАВ.
В депозираните на 10.04.2023г. писмени обяснения тя излагала доводи
за липсата на грубо и непристойно поведение от нейна страна спрямо г-жа К.,
както и към клиенти на Агенция по вписванията, но за установяване на тези
обстоятелства и във връзка с образувано дисциплинарно производство били
поискани писмени сведения от В. К. - старши специалист в Служба по
регистрация – Хасково, И. Т. С. - главен специалист на Служба по
вписванията-Хасково, като в представените писмени сведения от К. се
излагали подробни аргументи за осъщественото спрямо нея грубо и
непристойно поведение, изразяващо се в упражняване на психически тормоз
и вербална агресия, твърдения за такова поведение се съдържали и в
постъпилите и от И. Т. С. писмени сведения.
Поддържа се още в отговора на исковата молба, че наказанието било
съобразено с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които било
извършено и поведението на служителя. То било наложено от материално
компетентния орган, като при провеждане на дисциплинарното производство
и при налагане на дисциплинарното наказание били спазени всички законови
изисквания на КТ. Липсвали посочените в исковата молба процесуални
нарушения.
По тези и всички останали изложени в отговора на исковата молба
съображения се иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
Ответникът претендира разноски по делото и прави възражение за
8
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на трудов договор от 14.06.2007г. ищцата е назначена на
длъжност „специалист” в Агенция по вписванията. Със заповед №ЧР-02-
02/14.06.2023г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”
и със заповед №ЧР-01-412/14.06.2023г. на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ е
прекратено трудовото й правоотношение. Видно от отбелязването на двете
заповеди същите са връчени на ищцата срещу подпис на 15.06.2023г.
На 04.04.2023г. до ищцата е изпратено писмо, с което работодателят
изисква от нея даване на писмени обяснения в 3-дневен срок по описаните в
същото нарушения на трудовата дисциплина и служебните й задължения.
Писмото е връчено на ищцата срещу подпис на 05.04.2023г.
На 07.04.2023г. ищцата депозира писмени обяснения на основание
чл.193 ал.1 от КТ, като твърди, че не е запозната с докладна записка от
04.04.2023г. на В. Т., директор на Регионална дирекция – Пловдив и служебни
имейли, изпращани от В. К., старши специалист в Служба по регистрация –
Хасково, с отправени към нея обвинения за неетично поведение. Независимо
от това ищцата оспорва всички обвинения към нея за допуснати нарушения
на чл.14 ал.1 и ал.3 и чл.17 ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация, квалифицирани като нарушения по чл.187 ал.1
т.8 пр.1-во и т.10 от КТ. В обясненията си ищцата твърди, че на дати
24.01.2023г. и 04.04.2023г. не е имала грубо и непристойно поведение,
изразяващо се в ежедневно и систематично упражняване на психически
тормоз и вербална агресия към В. К., което да е довело до неблагоприятна
работна атмосфера и затруднения при изпълнение на служебните задължения
на Служба по регистрация – Хасково. Твърди, че от назначаването на К. като
старши специалист в Служба по регистрация – Хасково й оказвала пълно
съдействие и положила максимални усилия да я въведе в работата, за да може
да работи с всички регистри, програми, служебна поща, което не фигурирало
в длъжностната й характеристика, като многократно й диктувала, съдействала
за въвеждане на заявления и издаване на удостоверения и други документи.
Ищцата твърди, че от 13.01.2023г. до 20.01.2023г. била в болнични, след
което изключително трудно говорела, поради което обективно не би могла да
9
проявява грубо отношение към колеги и клиенти. Твърди, че от 2007г. е
служител в Агенцията по вписванията и досега срещу нея не били постъпвали
оплаквания от клиенти за неетично поведение, поради което оспорва
обвиненията за систематично и непристойно държание към клиенти и към К.
за създаване на неблагоприятна работна атмосфера и затруднения при
изпълнение на служебните задължения на Служба по регистрация – Хасково.
Твърди, че поддържа отлични отношения с колегите си, както на работното
място, така и извън него. Нямала информация за недоволни клиенти, като
дори получавала благодарности за коректно обслужване.
На 19.06.2023г. ищцата подава възражение по отношение на
удържаното й обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за
срока на предизвестието на основание чл.221 ал.2 от КТ. С писмо от
04.07.2023г. възражението на ищцата е оставено без уважение.
Приложени са с исковата молба фиш за работната заплата на ищцата за
месец юни 2023г. и копие от трудовата й книжка.
В имейл от 24.01.2023г. В. К. уведомява В. Т., че още с встъпването й в
длъжност на 06.06.2022г. усетила отрицателно отношение от страна на
ищцата. Надявала се с течение на времето да се промени, опитала се да запази
добрия тон, но ищцата всекидневно проявявала неетично поведение и
вербална агресия спрямо нея /без значение дали пред клиент или колега/, като
по този начин накърнявала достойнството й. В имейла си В. К. твърди, че през
последните осем месеца многократно информирала В. Т. за грубото
отношение от страна на ищцата. Благодари за съдействието на Т., за
разбирането и подкрепата, но ефекта бил краткотраен – само за няколко дни,
след което нещата продължавали по същия начин. Намеква за напускане на
агенцията.
На 04.04.2023г. В. К. отново изпраща имейл до В. Т., в който твърди, че
отношението на ищцата към нея не се е променило и тя продължавала да се
държи неетично и арогантно спрямо нея ежедневно. Твърди, че въпреки
усилията да запази добрия тон в отношенията с ищцата, последната
постоянно търсела конфронтация с нея по всякакъв повод. Изразява надежда,
че нещата ще се променят преди да е станало късно.
На 04.04.2023г. в докладна записка до изпълнителния директор на
Агенцията по вписванията В. Т. – директор на Регионална дирекция –
10
Пловдив информира, че по служебната й електронна поща на 24.01.2023г. и
04.04.2023г. В. К. – старши специалист в Служба по регистрация – Хасково,
Регионална дирекция – Пловдив, я уведомила за грубо и непристойно
поведение от страна на ищцата, изразяващо се в упражняване на психически
тормоз и вербална агресия, което довело до неблагоприятна работна
атмосфера и затруднение при изпълнението на служебните задължения на
Служба по регистрация – Хасково. В качеството си на пряк ръководител и на
двете служителки предприела действия за провеждане на разговор и с двете.
От проведени разговори с двете служителки Т. установила, че съществува
проблем, който води до уронване престижа на агенцията, както и затруднява
работния процес в службата, предвид държанието на ищцата, което
рефлектирало към работата им. В докладната се твърди, че Т. провела
разговор и със служители от Служба по вписвания – Хасково, които
потвърдили непристойното държание на ищцата към К., както и към тях и
към клиенти на агенцията. От последващия имейл от 04.04.2023г. било видно,
че отношението и поведението на ищцата не се е променило, напротив
същото било в разрез с Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация и приетия Етичен кодекс на служителите в Агенция по
вписванията, с което уронвала престижа на агенцията. Във връзка с
изложеното в докладната записка се предлага получените по електронна поща
писма на К. да бъдат насочени към дирекция „ПОЧРД“ за предприемане на
действия по компетентност за търсене на дисциплинарна отговорност на
ищцата.
На 27.04.2023г. е изпратено писмо до В. К., с което изпълнителния
директор на агенцията Даниела Митева иска от нея да предостави
информация по отношение на поведението на ищцата към нея и към
клиентите и служителите на Служба по регистрация – Хасково.
На същата дата 27.04.2023г. е изпратено писмо и до И. Т. С., с което
изпълнителния директор Даниела Митева изисква и от нея информация по
отношение на поведението на ищцата към В. К., към С. и към клиентите и
служителите на Служба по регистрация – Хасково.
На 02.05.2023г. В. К. и И. С. изпращат своите отговори до
изпълнителния директор Даниела Митева. В своя отговор В. К. подробно
описва отношението на ищцата към нея. И. С. твърди, че ищцата демонстрира
11
лошо и неколегиално отношение към К.. Твърди, че е чувала, а и клиенти на
агенцията също да разговорят на висок тон. От самата К. знаела, че се
допитва за помощ до служители от други служби в Смолян, Пловдив и Стара
Загора. Твърди, че К. й разказвала, че напрежението между тях е голямо и
обмисляла да напусне работа. С. не контактувала с ищцата, а само служебно,
когато се налага. Но и при служебен разговор ищцата понякога не спазвала
добрия и колегиален тон.
В отговор на писмото, с което е изискана информация от нея, В.Т.И.
заявява, че не поддържа интензивни отношения с двете служителки, като
твърди, че и двете й се обждали, когато имат професионални въпроси, на
които тя давала отговор съобразно компетентността си. Не знаела какви са
отношенията между двете и твърди, че не е била пряк свидетел нито на
конфликти между тях, нито на добронамерен разговор, но усещала
напрежение в отношенията им.
Ф.В.К. също в отговор на изисканата от нея информация заявява, че
няма наблюдения относно взаимоотношенията между ищцата и В. К., но
знаела, че взаимоотношенията им не са добри и съществува напрежение.
В своя отговор М.Г.Я. също заявява, че не е ставала свидетел на
описаното арогантно и непристойно поведение на ищцата в изпратеното до
нея искане за информация.
В отговора си до изпълнителния директор В. Т., която е пряк
ръководител на ищцата и В. К., твърди, че след като била информирана от
последната за поведението на ищцата към нея, провела разговори с тях двете
и с други служители на Служба по вписванията – Хасково, които потвърдили
непристойното държание на ищцата към К., както и към тях и към клиенти на
агенцията. В тази връзка счита, че са налице основания за търсене на
дисциплинарна отговорност спрямо ищцата и предлага писмените сведения
за това да бъдат насочени към дирекция „ПОЧРД“ за предприемане на
действия по компетентост.
В своя отговор на изисканата информация по гореописания начин
Л.М.Л. заявява, че се разбира и с двете си колежки – ищцата и В. К.. Твърди,
че наблюдава съществуването на напрежение между двете. Свидетел била на
тяхното поведение, когато започнали да работят съвместно те били усмихнати
и добри една към друга, останала с впечатление, че се сработили, подреждали
12
архива, помагали си в подредбата на работното място и били видимо доволни
и двете. Твърди, че ищцата се радвала, че има нова колежка и няма да работи
сама в службата.
От показанията на разпитания по делото свидетел В.Д.К. се установява,
че започнала работа в Служба по регистрация в гр.Хасково на 06.06.2022г.,
като още с постъпването усетила отрицателно отношение от страна на
ищцата. Описва подробно в своите показания отношенията си с ищцата на
работното място. До прекия им ръководител В. Т. изпратила два имейла, като
първият бил през месец януари, а вторият през месец април 2023г. Твърди, че
многократно се оплаквала на Т. от ищцата по телефона, но това винаги
ставало в отсъствието на последната. Не била я уведомила за тези свои
оплаквания. По отношение на вербалната агресия на ищцата към нея В. К.
заявява, че е наясно, че няма как да я докаже, тъй като се случвала на „четири
очи“. Твърди, че ищцата освен, че я обиждала й се заканвала. Тези закани се
състояли в това, че ще се обади на изпълнителния директор, ако К. откаже да
сканира дела, както и че се обаждала на колеги от предишната й работа да я
проучва. По отношение на отправените от ищцата подигравки, обиди и
заплахи, К. твърди, че се случвали, когато са били само двете и нямало
свидетели.
В своите показания св.И. Т. С. твърди, че работи в Агенцията по
вписвания от 2009г. и се пенсионирала там. Към настоящия момент
продължавала да е служител на агенцията. Твърди, че с ищцата работили
заедно в един регистър в периода от 2009г. до 2012г. Впечатленията й за
отношенията между ищцата и К. били, че не вървели както трябва нещата –
непрекъснато имало напрежение и конфликти. Св.С. знаела от св.К., че
четири дни нямала достъп до системата, както и че ползвала помощ
единствено от служителите в служба „Търговски регистър“ от гр.Стара
Загора, гр.Пловдив, гр.Смолян. Твърди, че много често получавала
оплаквания от св.К. за грубо и непристойно поведение от страна на ищцата,
не само пред нея, но и пред други служители на агенцията. К. й споделила, че
въпросното отношение се изразявало в това, че не й се обяснява, когато
трябва нещо да работи, както в обслужването на клиенти. Ако К. започнела да
обслужва клиент, ищцата казвала, че тя ще го обслужи, защото колежката
нямала достатъчен трудов стаж. Св.С. твърди, че с ищцата разговаря само
служебно. Споделя за конфликта, който имали двете, когато идвал плик, в
13
който се съдържали писма до двете служби. Тогава ищцата заплашвала
свидетелката, че ще докладва в гр.София, че последната й отваря пощата.
Твърди, че никой друг служител от служба „Търговски регистър“ не й се е
оплаквал от ищцата освен св.К.. Забелязала, че има период, когато двете били
усмихнати една към друга, но бил много кратък. Твърди, че нито тя ходи в
другата служба, нито К. идвала в нейната. Оплакванията за отношението на
ищцата към нея били направени от К. в коридора, докато св.С. обслужвала
клиенти там.
В своите показания свидетелите З. П. Г. и Е. Ж. Д. твърдят, че от години
са клиенти на Агенцията по вписвания, познават ищцата и имат добри
впечатления от нея. Тя ги обслужвала винаги компетентно и се държала
професионално, разбирала си работата и отговаряли на въпросите им, когато
имат такива по отношение на регистрациите. И двете твърдят, че не са
ставали свидетели на взаимоотношенията между ищцата и св.К., както и на
грубо или непристойно поведение на ищцата спрямо тях или други клиенти
на агенцията.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи досежно основателността на предявените искове:
С обжалваните в настоящото производство заповеди, издадени на
14.06.2023г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и
на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение.
Като причина за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание
„уволнение” са визирани чл.190 ал.1 т.7 и чл.187 ал.1 т.10, чл.188 т.3 от КТ.
Текстово в самата заповед за уволнение на ищцата подробно и обстойно е
описано допуснатото от нея грубо и непристойно поведение, изразяващо се в
упражняване на психически тормоз и вербална агресия от нейна страна, което
води до неблагоприятна работна атмосфера и затруднение при изпълнението
на служебните задължения на Служба по регистрация – Хасково. Издадената
заповед за налагане на дисциплинарно уволнение на ищцата се базира на
твърденията на св.К. за неетично и арогантно поведение към нея от страна на
ищцата, накърняване на достойнството й по този начин и ежедневна вербална
агресия. Прекият ръководител на ищцата и св.К. предприел провеждане на
разговори с двете, от които установила, че съществува проблем, който води
до уронване престижа на Агенция по вписвания, тъй като затруднява
14
работния процес в СР-Хасково, предвид държанието на ищцата, което
рефлектира върху работата им. Преди да бъде извършен анализ на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, за да се прецени установява ли се
наличие на извършени от ищцата нарушения на трудовата дисциплина,
времето и мястото на тяхното извършване, тежестта на нарушенията и
правилно ли е приложен закона при налагане на дисциплинарното наказание
„уволнение“ следва да се разгледат направените възражения за допуснати
процесуални нарушения при издаването на обжалваните в настоящото
производство заповеди.
Неоснователно се явява възражението на ищцовата страна за формално
изпълнение от работодателя на разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ, което
следвало да се приравни на пълно неизпълнение. Несъмнено от данните по
делото се установи, че на 04.04.2023г. от ищцата са поискани обяснения във
връзка с оплакванията на В. К. за грубо и непристойно поведение спрямо нея.
В писмото, с което се изискват обяснения от ищцата, се сочи, че е образувано
дисциплинарно производство въз основа на оплакванията на св.К., както и че
в тази връзка вече са водени разговори между нея и прекия й ръководител В.
Т.. В писмото са посочени също така нарушенията, до които води
поведението на ищцата, според работодателя и е определен 3-дневен срок за
даване на обяснения по тези въпроси. При тези данни по делото съдът намира
за необосновано възражението на ищцата, че не е била запозната с
обвиненията към нея и че работодателят изпълнил само формално
задължението си да изиска обяснения от нея, както и да оцени събраните в
дисциплинарното производство доказателства. Доколкото са налице
категорични доказателства, че от ищцата са изискани обяснения, каквито
същата е дала в определения й срок, във връзка с образуваното срещу нея
дисциплинарно производство не може да се правят изводи за неизпълнение
на задължението по чл.193 ал.1 от КТ от ответната страна.
Неоснователно също така се явява възражението, че процесните заповеди
за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовия договор
на ищцата са издадени в нарушение на 2-месечния срок, съгласно чл.194 ал.1
от КТ. Действително от писмените доказателства по делото се установи, че
работодателят в лицето на неговия изпълнителен директор Даниела Митева е
уведомен от прекия ръководител на ищцата за извършени от последната
нарушения на трудовата дисциплина с докладна записка на 04.04.2023г., а
15
процесните заповеди са издадени на 14.06.2023г., т.е. десет дни след изтичане
на предвидения от законодателя 2-месечен срок от откриване на
нарушението, но доколкото същите са в рамките на предвидения в същата
разпоредба едногодишен срок от извършването им, не може да се приеме, че
е допуснато процесуално нарушение.
Поради липсата на твърдените процесуални пороци на атакуваните
заповеди за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищцата и
прекратяване на трудовия й договор, липсват предвидените в КТ основания за
тяхната отмяна без да се разглежда спора между страните по същество.
При анализ в тяхната съвкупност и взаимна връзка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства съдът достига до извод за
основателност на предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ,
като намира извършеното с процесните заповеди уволнение на ищцата за
незаконно и счита, че същите следва да бъдат отменени. Заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание на ищцата изцяло е базирана на
нейното поведение спрямо св.В. К., за която се установи, че е започнала
работа в Служба по регистрация-Хасково на 06.06.2022г. и заедно с ищцата са
обитавали помещението, в което са вършили своите служебни задължения.
Установи се, както от писмените доказателства, така и от свидетелските
показания, че през месец януари 2023г. и през месец април същата година
св.К. е изпратила до своя пряк ръководител В. Т. два имейла, в които прави
оплакване от поведението на ищцата спрямо нея на работното им място. В
своите показания В. К. заяви, че няколко пъти преди първия имейл е
отправяла оплаквания към В. Т. и по телефона. Една част от описаните в
писмените доказателства по делото и в показанията на св.К. конфликти с
ищцата са свързани с подредбата на общата им стая, въпроси относно
отварянето и затварянето на прозорците, начина на изхвърляне на
пластмасови бутилки в коша, които по никакъв начин не биха могли да бъдат
отнесени към твърдените в атакуваните заповеди тежки нарушения на
трудовата дисциплина и то от страна само и едниствено на ищцата. При
подобни конфликти несъмнено, за да се стигне до подобно ескалиране на
напрежението между двамата участници в тях, следва да се търси вина не
само в едната страна, а и в двете. В конкретния случай, както твърди св.К.
най-вероятно ищцата се е държала твърде авторитарно с нея, изхождайки от
16
позицията на дългогодишен служител в Службата по регистрация-Хасково
или с оглед „тежкия си характер“, за който свидетелката призна, че е била
предупредена още преди това. Поведението на ищцата очевидно е подразнило
твърде много св.К., която заяви, че за тези конфликти се е оплаквала
нееднократно на прекия си ръководител В. Т. по телефона. Още тук се
констатират противоречия в показанията на св.К., която от една страна
твърди, че правила усилия за запазване на добрия тон в общуването с ищцата,
а същевременно не намира нищо нередно в това да се оплаква от нейното
поведение на прекия им ръководител, както сама каза винаги в отсъствие на
ищцата.
Друга част от конфликтите между двете са свързани с отказа на ищцата
да съдейства на св.К. при изпълнение на служебните им задължения и
коментарите, че няма достатъчно стаж и опит, за да се справя със същите.
Дори да е била оставена св.К. да се справя сама със служебните си
задължения без помощ от ищцата, това обстоятелство също не може да се
квалифицира като тежко нарушение на трудовата дисциплина, предвидено в
цитираните в процесните заповеди разпоредби на чл.187 ал.1 т.10 и чл.190
ал.1 т.7 от КТ. Още повече, че свидетелските показания по този въпрос са
противоречиви, както и даваните писмени сведения от останалите служители
на двете служби. В своите показания свидетелите К. и С. твърдят, че ищцата
не е оказвала нужната помощ на първата от тях като новопостъпил служител,
за да навлезе в работата и да се справи с ежедневните си задължения, като се
налагало да търси такава от колеги от други служби, съответно в Пловдив,
Смолян, Стара Загора. Твърдят също така, че ищцата не обяснила на В. К.
правилния начин за влизане в системите на службата, като последната нямала
достъп именно заради това няколко дни. Същевременно в своите показания
свидетелите Г. и Д. споделят, че ищцата е имала желание и проявила
готовност да обучава новата си колежка, за да може да се справя с работата си
и да свърши периода, в който Р. М. работела сама в службата. При наличие на
тези напълно изключващи се показания на двете групи свидетели, съдът
счита, че не може да се направи еднозначен извод дали ищцата е съдействала
на св.К. или е отказала да я обучава, както твърди последната. При преценка
на показанията на тези две групи свидетели следва да се има предвид, че св.С.
всъщност препредава думи, които са й казани от св.К., а не са нейни преки
впечатления от съвместната работа на последната с ищцата. Абсолютно
17
идентично следва да се вземе предвид, че споделеното от свидетелите Г. и Д.
им е разказано от ищцата, а не са техни преки впечатления от съвместната й
работа със св.К.. Освен че не могат да се приемат за нарушения на трудовата
дисциплина, визирани в разпоредбите на чл.187 ал.1 т.10 и чл.190 ал.1 т.7 от
КТ, гореописаните отношения между ищцата и св.К. не се и установяват по
категоричен начин от събраните по делото доказателства, тъй като се стига до
взаимно изключващи се твърдения от двете страни, съответно потвърдени в
показанията на свидетелите С., Г. и Д., но не като техни преки впечатления, а
като преразказ на думи на двете участници в този конфликт.
Останалите обвинения към ищцата са в упражняван ежедневно
психически тормоз и вербална агресия спрямо св.К., изразяващи се в обидни
реплики, насочени към последната и закани, че при отказ да сканира дела, ще
бъде информиран изпълнителния директор. Всички тези обвинения към
ищцата обаче също остават недоказани, тъй като самата В. К. заявява, че са
ставали „на четири очи“ и тя е наясно, че при такива конфликти думите й
трудно могат да се докажат.
Съдът като взе предвид гореизложените обстоятелства и анализа на
писмените и гласни доказателства относно същите счита, че в случая се касае
до междуличностен конфликт между двете служителки на Служба по
регистрацията-Хасково, които работят съвместно в едно помещение и
извършват едни и същи служебни задължения. Всички свидетели, изслушани
в съдебно заседание, както и другите служители, работещи в съседните
помещения, в своите писмени обяснения до изпълнителния директор
заявяват, че не са ставали свидетели на гореописаното грубо и непристойно
поведение на ищцата спрямо св.К., не са присъствали на прояви на
психически тормоз или проявена вербална агресия спрямо последната, не са
наясно с отношенията помежду им, но усещат някакво напрежение в тези
техни отношения. Ето защо следва извод за недоказаност на твърденията за
осъществено подобно отношение на ищцата спрямо св.К., описано в
процесните заповеди за налагане на дисциплинарно наказание и
прекратяванена трудовия договор. В този смисъл не се установява наличието
на подобно отношение на ищцата спрямо други служители и нейни колеги от
тези две служби към Агенцията по вписвания, както само е загатнато в
процесните заповеди, още по-малко има данни за проява на грубо и
непристойно поведение спрямо клиенти на агенцията. Нито в писмените
18
доказателства, нито в свидетелските показания се съдържат данни за проява
на такова поведение от ищцата спрямо клиенти на агенцията или спрямо св.К.
в присъствие на клиенти. Изцяло необосновани остават обвиненията,
отправени към ищцата в заповедта, с която й е наложено най-тежкото
дисциплинарно наказание „уволнение“, като съдът счита, че в тежест на
работодателя е да събере доказателства, установяващи наличието на
извършените нарушения на трудовата дисциплина, за които налага наказание.
Несъмнено, следва да се има предвид, че дисциплинарното наказание
„уволнение” е наложено на ищцата на основание чл.190 ал.1 т.7 от КТ, както е
приел самия работодател за нарушение на трудовата дисциплина по смисъла
на чл.187 ал.1 т.10 от КТ, които текстове от КТ визират други тежки
нарушения. В този смисъл съдът счита, че в тежест на работодателя е ясно да
разграничи и посочи кои точно са тези други тежки нарушения на трудовата
дисциплина. В настоящия случай заповедта за уволнение е издадена за
извършени от ищцата нарушения на трудовата дисциплина без посочване на
конкретни дати, като общата формулировка на работодателя за наличието на
грубо и непристойно поведение от нейна страна не само към св.К., но и към
останалите служители и клиентите на агенцията остават изцяло недоказани.
Както вече съдът даде указания в доклада по делото, изцяло в тежест на
работодателя е да установи наличието на описаните в заповедта за уволнение
нарушения на трудовата дисциплина. Действително нарушение на трудовата
дисциплина е налице при грубо и неуважително отношение на служител към
друг служител, респ. към клиентите, които следва да обслужва, но доколкото
описаното в заповедта за уволнение касае ситуации, създадени между ищцата
и св.К., за които не се установи да са били проявени в присъствие на трето
лице, по никакъв начин не може да се приеме, че е налице доказаност на
твърденията за извършено от нея нарушение на трудовата дисциплина.
Още повече, по отношение на цитирания в процесната заповед законов
текст на чл.190 ал.1 т.7 от КТ, който касае налагане на дисциплинарно
наказание за други тежки нарушения на трудовата дисциплина, изцяло в
тежест на работодателя е да посочи конкретно в какво се състоят тези
нарушения и съответно да опише същите. В противен случай съдът не би
могъл да направи преценка дали при налагане на наказанието са спазени
19
критериите по чл.189 от КТ. Ето защо, в настоящия случай съдът счита, че
наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение” не е
съобразено нито с тежестта на нарушението, нито с обстоятелствата, при
които е извършено.
С оглед гореизложените съображения съдът намира така издадените
заповеди за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и за
прекратяване на трудовия договор на ищцата за незаконосъобразни, поради
което счита, че следва да бъдат отменени, а уволнението на ищцата следва да
се признае за незаконно.
Съдът намира за основателен и предявения иск с правно основание
чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност. По безспорен начин се установи, че прекратяването
на трудовото правоотношение на ищцата е незаконно, поради което следва да
бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. В тази връзка с
оглед основателността на иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ
основателен се явява и иска по т.2 от същата законова норма за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „главен
специалист“ в Главна дирекция „Регистри“ в Агенция по вписванията-София,
Регионална дирекция-Пловдив, Служба по регистрация-Хасково.
Следва да се уважи и предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3
във връзка с чл.225 от КТ, тъй като се установи, че уволнението на ищцата е
незаконно, а наред с това от извършената служебна справка в трудовата
книжка се установи, че след последното отразяване на трудовия й стаж в
Агенцията по вписвания, няма други записвания, което сочи на извод за липса
на сключени и регистрирани трудови договори след уволнението й от
ответника. Ето защо, съдът счита, че следва да се уважи предявения иск с
правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр.чл.225 от КТ в пълния размер от 8214лв.
за периода от 16.06.2023г. до 16.12.2023г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска – 03.08.2023г. до окончателното изплащане.
Основателен и доказан се явява също така предявения иск с правно
основание чл.128 от КТ, тъй като не съществува спор между страните, а и от
писмените доказателства по делото става ясно, че на ищцата е удържана
сумата от 1369лв. от последното й трудово възнаграждение като обезщетение
по чл.221 ал.2 от КТ. Доколкото обаче в настоящото производство се
20
установява незаконност на това уволнение, то несъмнено липсва законово
основание за да се удържи тази сума и същата остава дължима на ищцата
като част от трудовото й възнаграждение за месец юни 2023г., неизплатена до
момента. По отношение на претендираната лихва за забава върху тази сума
съдът счита, че следва да бъде присъдена от датата на депозиране на исковата
молба, тъй като от тази дата работодателят изпада в забава да изплати на
ищцата търсеното от нея трудово възнаграждение, доколкото в настоящото
производство се разглежда въпроса за законността на извършеното
уволнение, респ. основателността на иска за заплащане на сумата, която е
останала дължима към ищцата, поради извършеното уволнение и направените
в тази връзка удръжки от последното й трудово възнаграждение.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, следва да бъде
осъден ответника да заплати на ищцата направените по делото разноски в
размер на 2358лв. – адвокатско възнаграждение, а на основание чл.78 ал.6 от
ГПК следва да заплати по сметка на съда държавна такса общо в размер на
483,32лв. Съдът намира възражението за прекомерност на договореното и
заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение за неоснователно, тъй като
заплатените суми по всеки един от предявените четирите обективно
съединени иска е определено в предвидения минимален размер, съобразно
чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – по първите два иска с правно основание
чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ, и съобразно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения –
по третия и четвъртия иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 и чл.128 т.2 от
КТ.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно извършеното със Заповед № ЧР - 02 -
02/14.06.2023г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписвания -
София, и Заповед № ЧР - 01 - 412/14.06.2023г. на изпълнителния директор на
Агенцията по вписвания - София, прекратяване на трудовото правоотношение
на Р. Я. М. с ЕГН:********** – „главен специалист” в Служба по
21
регистрация-Хасково, Регионална дирекция-Пловдив, Главна дирекция
„Регистри” в Агенция по вписванията-София, на основание чл.330 ал.2 т.6,
вр.чл.190 ал.1 т.7, чл.187 ал.1 т.10 и чл.188 т.3 от КТ, поради наложено
дисциплинарно наказание „уволнение”, като ОТМЕНЯ заповедите като
незаконосъобразни.
ВЪЗСТАНОВЯВА Р. Я. М. с ЕГН:********** на заеманата преди
прекратяване на трудовото правоотношение длъжност „главен специалист”
Служба по регистрация-Хасково, Регионална дирекция-Пловдив, Главна
дирекция „Регистри” в Агенция по вписванията-София.
ОСЪЖДА Агенция по вписвания, гр.София, 1111, бул.„Елисавета
Багряна” №20, представлявана от изпълнителния директор Даниела Митева,
да заплати на Р. Я. М. с ЕГН:********** обезщетение по чл.344 ал.1 т.3
вр.чл.225 от КТ в размер общо на 8214лв. за периода от 16.06.2023г. до
16.12.2023г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
03.08.2023г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Агенция по вписвания, гр.София, 1111, бул.„Елисавета
Багряна” №20, представлявана от изпълнителния директор Даниела Митева,
да заплати на Р. Я. М. с ЕГН:********** трудово възнаграждение по чл.128
т.2 от КТ в размер общо на 1369лв. за месец юни 2023г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска – 03.08.2023г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Агенция по вписвания, гр.София, 1111, бул.„Елисавета
Багряна” №20, представлявана от изпълнителния директор Даниела Митева,
да заплати на Р. Я. М. с ЕГН:********** направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2358лв., а по сметка на РС-Хасково
държавна такса в размер на 483,32лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от датата на обявяването – 23.01.2024г.
Съдия при Районен съд –
Хасково: /П/ не се чете.
Вярно с оригинала!
22
Секретар: А.Б.
23