О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 25.03.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
І-1 състав, в закрито заседание в
състав:
СЪДИЯ:
Екатерина Стоева
сложи за разглеждане гр.д.№ 3013 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Ю.Б.“
АД *** с предявени против Е.В.З. обективно съединени осъдителни искове за
сумата 168 777.84 швейцарски франка, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № HL36759/16.05.2008г.
отнасяща се за периода 10.09.2013г.-12.09.2017г. ; за сумата 744.23 швейцарски
франка-банкови такси отнасящи се за периода 09.10.2013г.-12.09.2017г. и за
сумата 240лв.-банкови такси отнасящи се за периода 11.08.2017г.-12.09.2017г.
Твърденията на ищеца са за сключен с ответницата като
кредитополучател договор за потребителски кредит № HL36759/16.05.2008г. в
размер на равностойността на швейцарски франкове от 220 000лв. по курс
„купува“ за швейцарски франк към лева на банката в деня на усвояването му /186
094 швейцарски франка/ от които 120 200лв. по курс „купува“ за швейцарски
франкове за рефинансиране на ипотечен кредит и 99 800лв. по „купува“ за
покриване на текущи нужди, срещу задължението за неговото връщане при условията
предвидени в договора. Кредитът бил усвоен на 28.05.2008г., а впоследствие с
няколко допълнителни споразумения предоговорени условията по договора. Поради
неплащане на вноските от 2013г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, за
което ответницата уведомена с нотариална покана рег.№ 1608/22.06.2017г., акт.
11, том ІІ на нотариус А.Г., с район на действие СРС.
Ищецът подал заявление на 14.09.2017г. за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа извлечение от сметка с
образувано гр.д.№ 64664/2017г. по описа на СРС, 151 състав. С разпореждане от
28.09.2017г. СРС отхвърлил заявлението с мотиви, че не са налице предпоставките
на чл.417, т.2 ГПК, тъй като претендираните от банката вземания са възникнали
от договор за кредит, но впоследствие са били цедирани на небанкова финансова
институция, която от своя страна отново ги цедирала на банката и в този смисъл
не е от кръга на субектите, които се ползват от облекчената процедура за
снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК. По тази причина и в съответствие с разпоредбата на чл.415, ал.1, т.3 ГПК
на заявителя е указана възможността да предяви осъдителен иск за вземанията, в
изпълнение на което е подадена и настоящата искова молба.
В срока за писмен отговор ответницата Е.З., чрез
упълномощен адвокат, е направила възражение за липса на международна
компетентност на българския съд с позоваване на чл.18,§2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012г. на ЕП и на Съвета от 12.12.2012г.
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела. Твърди, че още преди подаване заявлението от ищеца
трайно се установила да живее в гр.З.-Хайлборн, област Щутгард, ФРГ, където
била адресно регистрирана, работи по постоянен трудов договор сключен с немско
търговско дружество, както и с нея там живеят и учат малолетните й деца, поради
което нейното местоживеене е в Германия. Навежда, че договорът за кредит с банката е потребителски,
сключен от нея в качеството на физическо лице и за лични нужди, което я
определя като „потребител“ и в този смисъл компетентността да разгледа
предявените искове на основание чл.18, §2 от Регламента принадлежи на съдът по
местоживеенето й, а не българския съд.
Ищецът изразява становище за неоснователност на
възражението по съображения за неприложимост на чл.18, §2 от Регламента, а на чл.7,
§1, б.“а“ от Регламента с довод, че договорът е сключен в Република България, в
която към този момент страните са със седалище, съответно постоянно
местопребиваване, както и че тази държава е мястото на изпълнение на задължението по
връщане на кредита. Навежда още, че целта на кредита е закупуване на жилище с
обезпечаването му с ипотека върху него, поради което счита за приложима и
разпоредбата на чл.8, §4 от Регламента, доколкото при успешно провеждане на
исковете ще насочи принудителното изпълнение върху ипотекирания имот.
По повдигнатия въпрос относно международната
компетентност съдът намира следното:
Договорът за кредит, чието реално изпълнение се търси
с предявените искове е сключен през 2008г. в България. Ищецът „Ю.Б.“ АД
/правоприемник на „Ю. И Е.Д.Б.“/ е дружество регистрирано и със седалище в
Република България. Не е спорно, че към деня на сключването му ответницата, в
качеството на кредитополучател, е била с постоянно местопребиваване също в
Република България.
От представените с отговора на исковата молба
доказателства, включително и тези представени в приложеното заповедно
производство по гр.д.№ 64664/2017г. на СРС, 151 състав, се установява, че
ответницата е с регистриран постоянен адрес *** от 2006г., но от 01.08.2016г.
се установила да живее в гр.Зонтхайм-Хайлборн, Федерална Република Германия, където
е адресно регистрирана, включително и двете й деца. Същата работи по трудово
правоотношение по сключен с немско търговско дружество трудов договор от 01.10.2016г,
а от 2018г. получава обезщетения за безработица от Федерална служба по труда,
Служба по заетост Манхайм. От представените удостоверения /стр.249-251/ е видно,
че двете й деца са записани и посещават училище в гр.Хайброн от 12.09.2016г. Тези
доказателства установяват по безспорен начин, че от 2016г. към настоящия момент
ответницата е с обичайно местопребиваване на територията на Германия, което
предопределя правния спор като такъв с международен елемент.
Тъй като Република България и Федерална Република
Германия са държави членки на ЕС, приложими за определяне международната
компетентност на съда са правилата на Регламент (ЕС) 1215/2012г. на Европейския
парламент и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела /за спорове
възникнали на и след 10.01.2015г./.
Ищецът основава вземанията си на
договор за кредит, в който изрично е посочено, че е потребителски и
предназначен според съдържанието на чл.1 за погасяване на ипотечен кредит по
предходен договор със същата банка с част от отпуснатата сума и за покриване от
кредитополучателя на текущи нужди с останалата част, а ответницата е сключила
договора в качеството на физическо лице. Следователно договорът е потребителски
по своя характер, съответно ответницата
има качеството „потребител“ по смисъла на чл.17, §1, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012г.
Съгласно чл.18, §2 от Регламента
искове срещу потребител могат да бъдат предявени само в съдилищата на държавата
членка по неговото местоживеене. Тази компетентност съвпада с общата по чл.4 от
Регламента, но е предвидена като специална /арг.чл.5, §1 от Регламента/ и изключва
тази по чл.7 /по мястото на изпълнението/. На основание чл.19 от Регламента
нейното приложение може да бъде дерогирано само със споразумение: 1.което е сключено
след възникването на спора; 2. което допуска потребителят да предяви иск в
съдилища, различни от тези, посочени в този раздел; или 3. което е сключено
между потребителя и другата страна по договора, и двамата от които по времето
на сключване на договора са имали местоживеене или обичайно пребиваване в една
и съща държава членка, и което предоставя компетентност на съдилищата на тази
държава членка, при условие че това споразумение не противоречи на правото на
тази държава членка. По делото не се
твърди след пораждане на спора между страните да е налице споразумение относно компетентността
на съдилищата в Република България в някоя от посочените хипотези. Дерогирането
е възможно и при условията на чл.25 и чл.26 от Регламента, уреждащи
т.нар.пророгация на компетентност, които също са неприложими, тъй като
договорът за кредит не съдържа клауза за компетентността на българския съд, а
от друга страна ответницата изрично оспорва същата.
На следващо място, чл.18, §2 от
Регламента изключва и компетентността по чл.8, §4 от Регламента. Според
последната разпоредба срещу лице с местоживеене в държава членка може също така
да бъде предявен иск по дела във връзка
с договор, ако искът може да се съедини с иск относно вещни права върху
недвижими вещи срещу същия ответник, в съда на държавата членка, където е
разположен имотът. Тази компетентност е в Раздел ІІ, регламентиращ правилата за специална компетентност, на
която ищецът може да се позове с оглед правото му на избор дали да предяви иска
съобразно общата по чл.4 или в държавата членка посочена в чл.8,§4. С такъв
избор той не разполага, когато спорът е във връзка с потребителски договор,
защото регламента изрично указва, че компетентен е само съдът на държавата
членка по местоживеене на ответника-потребител. Независимо от това следва да се
посочи, че приложимостта на чл.8, §4 от
Регламента предпоставя кредиторът да е предявил два иска-единият с предмет
договор, а другият с предмет вещни права върху недвижим имот. Двата иска трябва
да са свързани и този за вещното право да е фактически предявен, а не само да
има възможност за това. Договорът за кредит между страните е обезпечен с
ипотека, макар и да не е ипотечен /средствата не са отпуснати за закупуване на
жилище/, като предявените искове са за вземания основани на този договор, но не
са съединени с такъв за вещни права.
При горното възражението на
ответницата е основателно и по изложените съображения съдът намира, че не е
международно компетентен да разгледа и да се произнесе по правния спор, поради
което производството по делото следва да се прекрати.
Водим от горното Софийски градски
съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3013/2018г. по описа на СГС,
І-1 състав, поради липса на международна компетентност.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Софийски апелативен съд от връчване
препис на страните.
СЪДИЯ: