Решение по дело №1400/2020 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

 №260051

 

гр.Пловдив, 12.01.2021г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на шестнадесети декември, две хиляди и двадесета година в състав:

                                              

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,

като разгледа докладваното от съдията АНД № 1400 по описа за 2020 година на ПРС, II наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

            Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-011541 от 13.01.2020г. издадено от М.В.М.на длъжност Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция” Пловдив с което на И.И.А. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП, чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания: 1. Глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП и 2. Глоба в размер на 1000 /хиляда/и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

            В издаденото наказателно постановление е посочено че на основание Наредба N Iз-2539 на МВР се отнемат общо 10 точки.

 

           С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП като неоснователно и незаконосъобразно, и за постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. С жалбата се твърди за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в процеса на административното правораздаване. С жалбата се прави искане за представяне на административната преписка по издаденото НП.

         

           Жалбоподателката редовно призована, в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

 

         Въззиваемата страна, Сектор „ПП” Пловдив, редовно призована, не изпраща представител, и не взема становище по жалбата на жалбоподателката И.А..  С придружително преписката писмо е представено писмено становище за законосъобразно проведено производство по съставянето на АУАН и издаване на НП предмет на настоящето дело, както и искане за потвърждаване на атакуваното НП.

 

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

 

            Г.Х.Х.и И.Н.Н. – полицейски служители от сектор „ПП“ Пловдив, на длъжност ****били служебно ангажирани по график като автопатрул /АП/ 237 от 19:00 часа на 06.12.2019г. до 07:00 часа на 07.12.2019г.

           Жалбоподателката И.А. по същото време била на рожден ден на свой познат в гр.Пловдив и по повод на празника употребила алкохол. Около 04:30 часа на 07.12.2019г. жалбоподателката А. се качила на лекия си автомобил – марка „Мерцедес“ с рег. № **** и го привела в движение. На кръстовището на бул.“Източен“ с бул.“Христо Ботев“ при извършване на маневра ляв завой жалбоподателката А. изгубила контрола по управлението над автомобила, който се ударил в спряло на кръстовището друго МПС-лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № ****. На мястото на възникналото ПТП бил изпратен АП 237. Свидетелите Х. и Н. извършили проверка на водачите на МПС участвали в ПТП  за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ с фабричен № ARSK 0274. Пробата на жалбоподателката А. била положителна, като техническото средство отчело концентрация на алкохол в кръвта от 1,21 промила. На място бил съставен против жалбоподателката А.  АУАН серия АА бл. № 432500 за извършени нарушения по чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и издаден талон за медицинско изследване № 0055293. Бил съставен и Протокол за ПТП № 1737351. В определеното с талона време жалбоподателката А. посетила УМБАЛ „Свети Георги“ АД и дала кръвна проба.

            На 07.12.2019г. било образувано бързо производство  № 542/2019г. по описа на 04 РУ при ОДМВР Пловдив по реда на чл.356, ал.3 от НПК с първо действие – разпит на свидетел срещу И.И.А. за това че на 07.12.2019г. в гр.Пловдив е управлявала МПС – лек автомобил марка Мерцедес с рег.№ **** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила на хиляда, а имено 1,21 промила установено по надлежния ред – чрез проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“ с фабричен № ARSK 0274 – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Съгласно представен по БП протокол за химическа експертиза концентрацията на алкохол в кръвта на И.А. е бил 1,07 промила на хиляда. С постановление на РП Пловдив от 16.12.2019г. е било прекратено БП № 542/2019г. по описа на 04 РУ при ОДМВР Пловдив поради не наличие на данни за извършено престъпление от общ характер. С постановлението на РП Пловдив е било прието че извършено от И.А. деяние представлява административно нарушение и преписката е изпратена на 04 РУ при ОДМВР Пловдив а налагане на административнонаказателна отговорност на И.А..

        На основание констатациите в акта  и  влязлото в сила постановление на РП Пловдив е било издадено атакуваното НП с което е ангажирана административната отговорност на жалбоподателката А. за извършени на 07.12.2019г. в гр.Пловдив нарушения на разпоредбите на чл.20, ал.1 от ЗДвП и на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Издаденото НП е било връчено на жалбоподателката А. на 23.01.2020г. Поради не съгласие с наложените административни наказания в срок е обжалвано издаденото НП пред РС Пловдив.

            Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят И.Н.Н. потвърди авторството на съставения АУАН. Свидетелят посочи че е съставен акта срещу жалбоподателката след като са посетили мястото на ПТП и констатирали нарушенията.

            Така изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично доказана  от събраните и приложени по делото доказателства, каквито са показанията на свидетел Н., документите съдържащи се в приложената административнонаказателна преписка.

            Съдът кредитира с доверие посочените доказателства тъй като те са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

 

            Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, намери, че жалбата е  подадена от лице с правен интерес и в срока по чл.59,  ал.2 от ЗАНН,  поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е   НЕОСНОВАТЕЛНА.

            По същество на спора:  За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция  на  Еднолични търговци или  Юридически лица се касае за обективна  невиновна отговорност  и съответно  в тези случаи е достатъчно  доказването  на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично   отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.  Когато АУАН  или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено  административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и  се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция  може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

             Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,  вр.  чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на Пловдивски районен съд,  достигна до следните правни изводи.

              По приложението на процесуалния закон:  Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, приета в съдебно заседание издалото НП лице е компетентно.  С оглед длъжностното качество на актосъставителят и във връзка с разпоредбите на Закона за движене по пътищата, съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения. С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

           По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност настоящият съдебен състав счита че се установяват по надлежния ред достатъчно данни за извършено деяние с което жалбоподателката А. виновно е нарушила разпоредбите на чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

           Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновни – умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случаи.               

            В разпоредбата на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП законодателят е регламентирал задължението на всеки водач на ППС да контролират непрекъснато пътните превозни средства, което управлява, а при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачът е длъжни да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. За нарушение на първото задължение в нормата на чл.185 от ЗДвП е предвидено наказание „Глоба“ в размер на 20лв /двадесет лева.  Безспорно бе установено от събраните по делото доказателства, че жалбоподателката А. е извършила установеното с АУАН административно нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП а именно липса на контрол върху управляваното от нея МПС, за което правилно АНО е ангажирал нейната административно-наказателна отговорност, като и е наложил предвиденото наказание „Глоби“ с фиксиран от законодателят размер а именно 20 лева. 

             При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателката А. е осъществено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 по ЗДвП, като е установено с химическа експертиза, че същата е управлявала МПС след концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 до 1.2 на хиляда, а именно 1,07 промила на хиляда. От една страна тези обстоятелства не се оспорват реално от жалбоподателката, а от друга - не са ангажирани доказателства, които да оборват презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, поради което и съдът приема за безспорно доказано, че на процесната дата И.А. е управлявала МПС в нарушение на посочената разпоредба от ЗДвП. Полицейските служители са спазили законовата процедура като са тествали жалбоподателката с техническо средство „Дрегер Алкотест 7410”, съставили са АУАН след положителната стойност отчетена от техническото средство, издали са талон за медицинско изследване на водача, като както талонът за медицинско изследване, така и съставения АУАН са били предявени на водача и същият ги е подписал. Бил е издаден и талон за изследване. Жалбоподателката е дава кръвна проба и и резултатът от химическата експертиза е надлежно доказателство съгласно правилата на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).

            Настоящия съдебен състав при ПРС счита, че административно наказващия орган е посочил доказателствата въз основа на които е установено административното нарушение, поради което и приема че жалбоподателката А. е извършила административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което е ангажирана административно наказателната и отговорност.

            Относно размерът на наложените наказания - глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да се управлява МПС за 12 /дванадесет/ съдът счита, че същите са определени съгласно разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, че същите са във фиксиран размер и не подлежат на изменение в насока тяхното намаляване.

            Относно отнетите точки съдът счита че АНО правилно ги е определил и посочил в издаденото НП.  Съобразно чл.157, ал.1 от ЗДвП и чл.2, ал.1 от Наредба N Iз-2539 на МВР тези точки са контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Изхождайки от тази формулировка, следва да се приеме, че законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на установените нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно административно наказание или принудителна административна мярка. Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. В тази насока следва да се приеме, че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна по отношение на водачите и информационно – статистическа от гледна точка на контролните органи функция. Видно от разпоредбата на чл.3, ал.2 от Наредбата, при отнемане на контролни точки, съответният административнонаказващ орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на административно наказание за извършеното нарушение, т.е. има ли доказано нарушение, има и отнемане на предвидените за съответното нарушение контролни точки. Следователно отнемането на контролните точки настъпва по силата на закона /чл.157 от ЗДвП/ т.е  екс леге и същото има контролно – отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането на контролните точки няма санкционен характер – същото не представлява нито административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл  отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция. Доколкото обаче е възможно да е налице неточно отбелязване на същите от страна на наказващия орган, а това отбелязване е част от НП, то в тази част – относно броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на обжалване съобразно чл.189, ал.6 от ЗАНН.

            В случая наказващият орган правилно е отбелязал броя на контролните точки, които следва да бъдат отнети след влизане в сила на наказателното постановление за нарушението по НП. И тъй като отнемането на контролните точки е последица от влязлото в сила наказателно постановление, то по отношение на отразяването им не важат изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН.           

           Съдът счита че случая предмет на разглеждане по настоящето дело не се явява маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН доколкото обществената опасност на този вид нарушения е изключително висока.

           Поради изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1030-011541 от 13.01.2020г. издадено от М.В.М.на длъжност Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция” Пловдив с което на И.И.А. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП, чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания: 1. Глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП и 2. Глоба в размер на 1000 /хиляда/и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

 

    Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне пред Пловдивски административен съд по реда на глава ХІІ на АПК.

 

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

 

Вярно с оригинала!

В.И.