Р Е Ш Е Н И Е № 260077
град Шумен, 10.12.2020
г.
Шуменски окръжен съд
в закрито заседание на десети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова 2. мл. с. Соня Стефанова
Като разгледа
докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 453 по описа за 2020 год.
на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл.435, ал.2, т.2 от ГПК.
Образувано е по жалба
вх. № 23622/29.10.2020 г. от Т.В.Х., с адрес: ***, действащ чрез процесуалния
си представител адв. Д.К., против действие на ЧСИ Д. З.с рег. № *, с район на
действие ШОС, изразяващо се в насрочване на публична продан за периода
15.11.2020 год. – 15.12.2020 год. върху имущество, собственост на
жалбоподателя, длъжник по изп. дело № 2019*0400335 по описа на ЧСИ Д. З.. В
жалбата се навежда твърдение, че изпълнителните действия са насочени срещу
несеквестируем имот. Сочи се, че обявеният на публична продан ПИ с
идентификатор 83510.655.152 с площ 919 кв.м. находящ се в гр. Ш., местност *,
ведно с построената в него сграда с идентификатор 83510.655.152.1, с площ 25
кв.м., с предназначение вилна сграда на един етаж, при граници на ПИ:
83510.655.151; 83510.655.150; 83510.655.149; 83510.655.148; 83510.655.153;
83510.655.185, е единствено жилище на жалбоподателя. Излага се, че същото не
надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, като
се подчертава, че длъжникът не притежава друг недвижим имот, годен за обитаване.
Жалбоподателят релевира, че имотът в гр. К., общ. Ч.Б.е съсобствен с други две лица,
не отговаря на установения критерий за минимална площ, тъй като бил паянтова
постройка от 30 кв.м. и също така се намира в друго населено място. Предвид
изложеното, моли съдът да отмени действията на ЧСИ по насочване на изпълнението
върху описания по-горе недвижим имот с идентификатор 83510.655.152.
В срока по чл.436,
ал.3 от ГПК взискателят е депозирал възражение по жалбата, в което взема
становище за нейната недопустимост, поради просрочие. В условие на
евентуалност, счита същата за неоснователна, предвид събраните доказателства за
наличие на друг недвижим имот, от който длъжникът притежава 1/3 ид. части.
На основание чл. 436,
ал. 3 от ГПК ЧСИ Д. З.е изложила мотиви по отношение на обжалваното действие, в
които взема становище за неоснователност на жалбата.
След като се запозна с материалите по делото, настоящата
инстанция съобрази от фактическа страна следното:
Приложеното изп. дело
№ 2019*0400335 по описа на ЧСИ Д.З., е образувано
по молба вх. № 13542 от 25.04.2019 г. на „Агенция за събиране на вземания„ ЕАД
гр. С., с приложен към нея изпълнителен лист № 711 от 28.03.2019 г., издаден по
ч.гр.д.№ 694/2019 г. на ШРС, съгласно който длъжникът Т.В.Х. следва да заплати на
кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 715,81лв. главница по
Договор за потребителски кредит; 67,16лв. договорна лихва за периода 10.01.2017
г. – 08.08.2017 г.; 34.46лв. такса за оценка на досие за периода 03.01.2017 г.
– 08.08.2017 г.; 132,78лв. такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода 10.01.2017 г. –
08.08.2017 г.; 309,88лв. такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителни вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от
10.01.2017 г. – 08.08.2017 г.; 106,59лв. обезщетение за забава за периода
11.01.2017 г. 05.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 27,33 лв.,
представляваща разноски за държавна такса и 50лв. юрисконсулско възнаграждение.
Съдебният изпълнител
е пристъпил към изпълнение по молбите на взискателя, чрез посочените в тях
способи и по отношение на изброените недвижими имоти, в това число и процесния.
Върху собственият на длъжника недвижим имот: ПИ с идентификатор 83510.655.152,
с площ 919 кв.м., находящ се в гр. Ш., местност *, ведно с построената в него
сграда с идентификатор 83510.655.152.1, с площ 25 кв.м., с предназначение вилна
сграда на един етаж, при граници на ПИ: 83510.655.151; 83510.655.150;
83510.655.149; 83510.655.148; 83510.655.153; 83510.655.185, е наложена възбрана.
Въз основа на молба
на взискателя от 13.02.2020 г. (л. 124 от ИД), на основание чл.456 ГПК са
присъединени за събиране по настоящото изпълнително дело и вземания на същия
взискател, срещу длъжника, съгласно приложени две удостоверения: по изп.д.№
2019*0400259 по описа на ЧСИ Р.Р., за сумата от 1905,07лв. и по изп.д.№ 2018*0400271
по описа на ЧСИ А.Р., за сумата 1278,26лв.
(л. 149 от ИД).
На 25.02.2020 г. на длъжника
е връчена призовка за доброволно изпълнение, с която длъжникът е уведомен за
наложената възбрана по изпълнителното дело върху посочения по-горе недвижим
имот, както и за насрочения за 26.02.2020 г. опис на същия (л. 144 от ИД). На
същата дата му е връчено и съобщение за присъединеното на вземанията на
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, по издадените две удостоверения за
размера на дълга от ЧСИ Р.Р. и ЧСИ А.Р..
На 26.02.2020 г. е
извършен опис на недвижимия имот (л. 157 – л. 160 от ИД). Видно от съставения
протокол длъжникът лично е присъствал на описа и е подписал протокола. От
назначената съдебно техническа експертиза се установява, че пазарната стойност
на имота възлиза на 25000лв. (л. 161-166 от ИД)
Насрочена е публична
продан за периода 14.08.2020 г. – 14.09.2020 г., изготвено
е обявление. На длъжника е връчено съобщение за насрочената публична продан
лично на 27.07.2020 г. (л. 185 от ИД).
На 28.07.2020 г. е
съставен протокол за редовното разгласяване на проданта (л. 194 от ИД). Видно
от изпратеното по имейл до взискателя уведомление от 16.09.2020 г. насрочената
публична продан е обявена за нестанала, поради липса на купувачи, с оглед на
което и на основание чл.494 ГПК ЧСИ е указал на взискателя, че в -7дневен срок
може да поиска насрочване на втора публична продан при цена 90% от първата (л.
197 от ИД).
Въз основа на
подадена в срок молба вх. № 18908/ 17.09.2020 год. на взискателя, съдебният
изпълнител е насрочил публична продан на имота за периода 17.10.2020 год. – 17.11.2020
год. като длъжникът е уведомен лично на 29.09.2020 год. (л. 219 от ИД).
Изготвен е протокол за редовното разгласяване на проданта (л. 221 от ИД).
От депозираното заявление вх. № 23311/
27.10.2020 год. става ясно, че насрочената публична продан за периода 14.08.2020 г.
– 14.09.2020 г. е обжалвана от длъжника със същите доводи, каквито са наведени
и в настоящото производство, а с Определение № 260087/ 19.10.2020 год. на ОС
Шумен, постановено по в.гр.д. № 360/ 2020 год., жалбата му е оставена без
разглеждане като просрочена. Със заявлението длъжникът моли насрочената за
периода 17.10.2020 год. – 17.11.2020 год. публична продан да бъде спряна и да
бъде обявена нова, тъй като същата е насрочена без да е отчетено висящото пред
ШОС в.гр.д. № 360/ 2020 год. (л. 223 от ИД). Като е взел предвид подаденото
заявление, ЧСИ е насрочил втора публична продан за периода 15.11.2020 год. –
15.12.2020 год., за която е уведомил длъжника на 29.10.2020 год. като това
изпълнително действие е предмет на жалбата в настоящия случай (л. 236 от ИД).
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно
разпоредбите на чл. 435, ал.
2 и ал. 3 от ГПК, длъжникът може да обжалва конкретно и лимитативно
изброени изпълнителни действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в:
постановление за налагане на глоба, насочване на изпълнението върху имущество,
което длъжникът смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши
нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК, определянето на трето
лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в
случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение и разноските по
изпълнението, както и постановлението за възлагане и то само на две основания:
наддаването при публичната продан да не е извършено надлежно или имуществото да
не е възложено на най-високата предложена цена.
В случая, в
депозираната пред съда частна жалба е наведено твърдение, че процесният ПИ с
идентификатор 83510.655.152, обявен на публична продан, се явява основно жилище
за жалбоподателя, поради което същият се явява несеквестируемо имущество и не
следва да се продава.
По отношение
наведеното от насрещната страна твърдение, че жалбата се явявала просрочена,
тъй като не била подадена в двуседмичен срок от уведомлението за насрочване на
описа на процесния недвижим имот, съдът намира същото за неоснователно по следните
съображения:
В мотивите към т. 1
на ТР №2/ 26.06.2015 год. по т.д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС се прие, че налагането
на възбрана върху несеквестируема, непотребима вещ, както и описът на такава
вещ са допустими изпълнителни действия. Те самите не подлежат на обжалване. На
обжалване подлежи всяко насочване на изпълнението върху несеквестируемо
имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава несеквестируемостта.
Правото на жалба не е концентрирано върху конкретно действие, а съществува и
може да бъде упражнено в различни моменти от провеждане на съответния
изпълнителен способ, като и преждевременната защита е допустима (дори преди
надлежно уведомяване на длъжника за вече наложените мерки). Изрично посочено е,
че уреденият в чл. 436, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок за обжалване при
насочване на изпълнението върху вещ започва да тече от връчването на
съобщението за насрочване на проданта. В крайна сметка целта на това обжалване
не е отмяна на конкретен акт на съдебния изпълнител, а предотвратяване на
лишаването на длъжника от определено имущество, което не подлежи на
принудително изпълнение. С оглед изложеното и предвид материалите по делото, жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и при наличието на правен интерес, поради което се
явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество, като съдът трябва
да се произнесе по въпроса за секвестируемостта на процесния имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК изпълнението не може да бъде насочено
върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с
които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее
в него. Изрично е посочено, че ако жилището надхвърля жилищните нужди на
длъжника и членовете на неговото семейство, определени с наредба на МС,
надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2
от ЗС. Според легалната дефиниция на понятието „жилище“, посочена
в пар.5, т.30
от ДР на ЗУТ, то е съвкупност от помещения, покрити и/или открити
пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за
задоволяване на жилищни нужди. Предвид установеното предназначение на сградата като
вилна такава, същата отговаря на дефиницията "жилище".
За да може да бъде
упражнено правото на защита, произтичаща от несеквестируемост на жилище, трябва
да се установи по несъмнен начин, че съответният жилищен имот е единствен за
задълженото лице и неговото семейство. Това обстоятелство се доказва както от длъжника,
така и се изследва служебно от съдебния изпълнител.
В случая, не е
спорно, а и от материалите по делото се установява, че длъжникът притежава и
1/3 ид. части от недвижим имот планоснимачен № 2082 по кадастралния план,
одобрен със заповед № 515/ 16.10.1966 год., ЕКАТТЕ: 37863, находящ се в село К.,
общ. Ч.Б., обл. П., като имотът е извън регулация, с площ 433 кв. метра, ведно
с построените в него жилище с площ от 30 кв.метра, стопанска сграда от 10,67
кв.м и стопанска сграда от 1 кв.метър.
Що се касае до
поземлен имот с идентификатор 83510.655.149 с площ от 1038 кв.метра в гр. Ш.,
местност *, то в хода на изпълнителното производство се установи, че същият
принадлежи на трето лице – М.К.А.(л. 131-133, л. 134, л. 146 от ИД).
Следва да се
отбележи, че несеквестируемостта на единственото жилище на длъжника и членовете
на неговото семейство е предвидена, за да се гарантира правото им да имат дом и
нормално съществуване. Нормите за жилищните нужди на семейството са определени
в Наредба за
жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство,
приета с ПМС № 31 от
15.02.2008 г., съгласно чл. 444, ал.
1, т. 7, предл. 2 от ГПК. От наведените в жалбата твърдения се
достига до извода, че длъжникът няма семейство и живее сам. Не са събрани
доказателства, от които да се достигне до различно заключение. Поради това
следва да се приеме, че необходимата жилищна площ за едночленно семейство е 25
кв.метра (чл.2, ал.1, т. 1 от Наредбата).
Предвид изложеното
по-горе, обявеният на публична продан ПИ с идентификатор 83510.655.152 с площ
919 кв.м., находящ се в гр. Ш., местност *, ведно с построената в него вилна сграда
на един етаж с идентификатор 83510.655.152.1 с площ 25 кв.м., действително се
явява несеквестируем, тъй като само той служи за живеене на длъжника и само той
може да задоволи жилищните му нужди. Притежаваната от длъжника 1/3 ид. част от
имота в село К. с построените в него жилищна и 2 броя стопански сгради не сочат на
извода, че е налице секвестируемост на процесния имот, тъй като този друг имот
обективно не може да задоволи жилищните нужди на длъжника, предвид
обстоятелството, че притежаваният обем от права е малък (1/3 ид. части), освен
това липсват данни за наличие на договорка между сънаследниците, по силата на
която длъжникът, в качеството му на съсобственик да може да ползва цялата обща
вещ срещу заплащане на обезщетение на останалите съсобственици, които са лишени
от ползването. Сама по себе си
предвидената в закона възможност всеки съсобственик да може да си служи с
общата вещ, включително да задоволява жилищните си нужди, не е безусловна, тъй
като това ползване не трябва да пречи на другите съсобстеници да си служат с
вещта според правата им. От значение е и какво е конкретното фактическо състояние
на съсобствената вещ и фактическите отношения между отделните съсобственици. Дори и без
изрична договорка, общата вещ се ползва (управлява) съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта (чл. 32, ал. 1
ЗС), но жалбоподателят не притежава повече от половината от
наследствения имот. Не на последно място следва да се посочи и, че придобитата
по наследство 1/3 ид. част от недвижимия имот се намира в друго населено място
– в село К., общ. Ч.Б., обл. П., различно от настоящия адрес на длъжника, а
именно гр. Ш. и много отдалечено от него (в горния см. "ГПК. Приложен
коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика", ІІ
преработено и допълнено издание, автори: Благовест Пунев, Венелин Гачев, Георги
Хорозов, Диана Митева, Мариана Обретенова и др., ИК "Труд и право", С.,
2017 г., стр. 1223-1224).
Ето защо следва да
се приеме, че длъжникът няма друго жилище по смисъла на закона и
процесното е несеквестируемо, поради което принудителното изпълнение по
отношение на него е изключено, а действията на ЧСИ Д. З., с които е насрочила
публична продан за периода от 15.11.2020 год. до 15.12.2020 год., на процесния ПИ с
идентификатор 83510.655.152 с площ 919 кв.м. находящ се в гр. Ш., местност *,
ведно с построената в него сграда с идентификатор 83510.655.152.1, с площ 25
кв.м., с предназначение вилна сграда на един етаж, са
незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
Воден от горното, Шуменски окръжен
съд:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Д.З. с рег. № *, с район на действие ШОС, по изп. дело № 2019*0400335,
изразяващи се в насрочване на публична продан за периода 15.11.2020 год. –
15.12.2020 год. върху ПИ с идентификатор 83510.655.152 с площ 919 кв.м. находящ
се в гр. Ш., местност *, ведно с построената в него сграда с идентификатор
83510.655.152.1, с площ 25 кв.м., с предназначение вилна сграда на един етаж,
при граници на ПИ: 83510.655.151; 83510.655.150; 83510.655.149; 83510.655.148;
83510.655.153; 83510.655.185, собственост на длъжника Т.В.Х., ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, като незаконосъобразни.
На осн. чл. 437, ал.
4 от ГПК, решението е окончателно.
Препис от решението незабавно да
се изпрати на ЧСИ Д.З., по горепосоченото изпълнително дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.