Решение по дело №110/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано е по подадена касационна жалба на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните чрез адв. Е. Н. гр В. Търново, [улица] против Решение № 73/28.11.2023г. постановено по НАХД 71/23г. по описа на Районен съд Свищов, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП № **********/24.2.2023г. на Директор на О. Д. на безопасност на храните, с което на С. С. В. А. за извършено нарушение на чл. 47 от ЗЗР във вр. с чл. 26 , ал 1 от Наредба № 3/31.7.2017г. за условията и реда за производство, пускане на пазара, търговия, преопаковане , транспортиране и съхранение на ПРЗ и на основание чл. 161 , ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗР е наложено наказание Имуществена санкция в размер на 1000 лева. В НП е посочено и друго нарушение – това по чл. 107, ал1 от ЗЗР, изразяващо се в съхраняване и употребяване на негодни ПРЗ.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т., т. 1 и 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Основното възражение на касатора е, че СвРС неправилно е приел, че с НП е ангажирана отговорността на ответник жалба по две административни нарушения. Напротив ясно и категорично в НП е посочено, че нарушението е това по чл. 47 от ЗЗР и правното основание за налагане на наказанието е чл.161 , ал.2, във вр. с ал.1 от ЗЗР . На следващо място, допуснато е съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички доказателствени средства в тяхната съвкупност и поотделно, доколкото в решението не са обсъдени свидетелските показания. Излага съображения за законосъобразност на отмененото НП . Претендира разноски в производството.

 

В о.з. не се явява и не се представлява.

Ответник жалба – С. С. Д. А. чрез адв. Г. заема становище за неоснователно на така подадената жалба. В самото административно производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно приложението на чл. 18 от ЗАНН. Претендира разноски за тази инстанция , за което представя списък на разноските.

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Счита за правилни и законосъобразни изводите на съда за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП, водещи до отмяната му. Обстоятелството, че нарушителят е подведен под отговорност за две отделни нарушения ,а му е наложена санкция само за едно е в противоречие с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН. Това е посочил и въззивният съд и е намерил, че това съществено е ограничило правото на защита . Предлага решението да бъде оставено в сила.

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 73/28.11.2023г. постановено по НАХД 71/23г. по описа на Районен съд Свищов, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП № **********/24.2.2023г. на Директор на О. Д. на безопасност на храните, с което на С. С. В. А. за извършено нарушение на чл. 47 от ЗЗР във вр. с чл. 26 , ал 1 от Наредба № 3/31.7.2017г. за условията и реда за производство, пускане на пазара, търговия, преопаковане , транспортиране и съхранение на ПРЗ и на основание чл. 161 , ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗР е наложено наказание Имуществена санкция в размер на 1000 лева. В НП е посочено и друго нарушение – това по чл. 107, ал1 от ЗЗР , изразяващо се в съхраняване и употребяване на негодни ПРЗ.

За да постанови този правен резултат, СвРС е приел за установено от фактическа страна следното: На 4.07.2022г. в [населено място] , общ. Свищов, на територията на база на С. С. В. А. е извършена проверка от служители на касатора – Д. С., И. И., при което е установено, че на проверяваното място се съхранява неизвестен ПРЗ 36 бидона с вместимост по 200 л с общо количество 7 200 л и един бидон с вместимост от 200 л, на който е поставен етикет Валсаглиф , неразрешен в България . За констатациите е съставен протокол № 0002890/5.07.2022г. при което дружеството е възразило, че се касае за ПРЗ Раундъп , който се съхранява на открито. При взета проба от бидона, на който няма етикет било установено, че става въпрос за забранения у нас ПРЗ глифозат. С писмо изх. № от 26.08.2022г. дружеството е посочило, че този препарат се ползва от работници на дружеството, но същият не се използва за продажба. За така установените факти е съставен АУАН № 0000027/4.10.2022г. като в същия са описани две нарушения 1. Всички бидони без етикет не се индивидуализира вида ПРЗ , който съдържат , поради което са негодни за употреба, а бидонът с етикет Валсагриф е с неразрешен ПРЗ, поради което това нарушение е квалифицирано като такова по чл. 47 от ЗЗР във вр. с с чл. 26 , ал 1 от Наредба № 3/31.7.2017г. за условията и реда за производство, пускане на пазара, търговия, преопаковане , транспортиране и съхранение на ПРЗ. 2. АД е съхранявало и употребявало негодни ПРЗ, което е описано като нарушение по чл.107, ал.1 от ЗЗР . След като актът е съставен и предявен на дружеството и не са постъпили в срок писмени възражения, е било издадено НП, предмет на производството пред въззивната инстанция. Същото е оспорено пред нея в сроковете по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.

Тази фактическа обстановка съдът е посочил, че е установил като е ценил всички доказателства заедно и поотделно, подробно описани в протоколите от съдебните заседания.

При така установените факти, СвРС е направил извод за незаконосъобразност на обжалваното НП. Съдът е посочил, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, същите имат нормативно установеното съдържание по чл. 42 и чл. 57 , ал.1 от ЗАНН, но в същите са описани две нарушения, а е наложено едно наказание в противоречие на чл. 18 от ЗАНН .В подкрепа на това свое становище съдът е цитирал практика на АСВТ, така и ТР № 13/20.12.2021г. по т. д. 1/21 г. на ОСС на 1 ва и 2 ра колегии на ВАС, че нормата на чл.18 от ЗАНН е императивна, не предвижда изключения и като процесуална административно- наказателна не подлежи на разширително или стеснително тълкуване. Предвид наличието на две административни нарушения, извършени от един деец , приложима е горепосочената норма, като за двете отделни нарушения следва да се наложат две отделни наказания.

Така постановеното решение е правилно.

Установената по делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството доказателства. Изводите са съда за авторството на нарушението са изцяло подкрепени от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, ценени от въззивния съд в тяхната съвкупност, поради което настоящата инстанция я приема за отговаряща на обективната действителност. С оглед на горното съдът е изпълнил задълженията си служебно да установи вярната фактическа обстановка по делото. Доколкото процесуалният административен закон (ЗАНН) не съдържа указания относно допустимите в административно-наказателното производство доказателства и доказателствени средства и способи за доказване, по отношение на процеса на доказване в съдебната фаза на производството, на основание препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН се прилагат правилата на НПК. Предвид съдържащите се в този кодекс указания, тежестта да се докаже обвинението лежи върху субектите, осъществяващи обвинителна функция в процеса (чл. 103, ал. 1 от НПК). В този смисъл не се споделят възраженията в касационната жалба, че предметът на НП т.е. че се касае само за едно нарушение може да бъде стесняван чрез свидетелски показания. Следователно настоящата инстанция намира, че от страна на въззивния съд не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

По приложението на материалния закон.

Споделят се изцяло подробните и аргументирани изводи на районния съд за наличието на посочено в обжалваното решение, нарушение на изискванията за форма на АУАН по чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН,и чл. 57, ал.1 т. 6 от ЗАНН и чл. 18 от ЗАНН, което съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото затруднява защитата на санкционираното лице. Както е установил и решаващия състав, в обстоятелствената част на АУАН са описани две нарушения :1. Всички бидони без етикет не се индивидуализира вида ПРЗ , който съдържат , поради което са негодни за употреба ,а бидонът с етикет Валсагриф е с неразрешен ПРЗ, поради което това нарушение е квалифицирано като такова по чл. 47 от ЗЗР във вр. с с чл. 26 , ал 1 от Наредба № 3/31.7.2017г. за условията и реда за производство, пускане на пазара, търговия, преопаковане, транспортиране и съхранение на ПРЗ. 2. АД е съхранявало и употребявало негодни ПРЗ, което е описано като нарушение по чл.107, ал.1 от ЗЗР. Доколкото административно-наказателното право не познава института на продължаваното нарушение, то действително е приложима посочената от СврС норма на чл. 18 от ЗАНН, която изисква за всяко нарушение да се определя отделно наказание. Не могат да се споделят доводите на касатора, че в случая се касае само за едно нарушение, първото такова, което се потвърждава от свидетелските показания на служители, съставили горепосочения Констативен протокол. Както се посочи по- горе в настоящото решение предметът на АУАН и респ. на НП не може да се стеснява чрез разпит на свидетели в конкретния случай актосъставител и свидетел на АУАН.

Допълнително следва да се посочи само следното : Първото нарушение на чл. 26, ал.1във вр. с ал.2 от Наредбата по чл. 47 от ЗЗР е при наличие на ПРЗ по смисъла на чл. 51 от ЗЗР продуктите се обозначават с надпис "Негодни" и временно се съхраняват на отделно обозначено за целта място в складовете за съхранение на ПРЗ, а ал 2 касае за отговорността на Е. и дружества по ТЗ . Неправилно в НП е посочена като нарушена нормата на чл. 47 от ЗЗР, защото това е основанието за издаване на горната Наредба и в себе си не съдържа правило за поведение. Т. е визирано както се посочи в нормата на чл. 26 ал.1 от Наредбата, които касаят начина на съхранение на негодни ПРЗ и обозначаването им с етикети „Негоден“. Санкционната норма за това нарушение- изразяващо се в нарушение на изискванията на Наредбата по чл. 47 от ЗЗР е визирано в чл. 161, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗР, когато субектът е ЮЛ или Е., и неизпълнението в конкретната хипотеза е на изискванията на Наредбата. Следователно първото нарушение е необозначаване на всичките бидони с надпис „негоден“, въпреки ,че е изпълнено второто изискване съхранение на отделно място. Доколкото законодателят използва съюзът и, това означава, че за да е налице нарушение, следва да не са изпълнени и двете предпоставки кумулативно: да не е поставен етикет „негоден „ и да не се съхраняват на отделно място. Видно от съставения КП и АУАН е, че посочените продукти за РЗ са се съхранявали на открито на площадка на дружеството, отделно от тези, които са били в оборот. Следователно не е налице първото нарушение. На следващо място е посочено нарушение на чл. 107, ал.1 от ЗЗР, без да е посочена конкретната точка , доколкото разпоредбата има следното съдържание. Забраняват се:

1. съхранението с цел употреба и употребата на неразрешени или негодни продукти за растителна защита;

2. употребата на продукти за растителна защита извън обхвата на разрешената употреба или в доза, която надвишава максималната разрешена доза на единица площ;

3. прилагането на продукти за растителна защита чрез въздушно пръскане;

4. прибирането на земеделска продукция преди изтичането на карантинния срок на употребените продукти за растителна защита;

5. използването на семена за посев, третирани с продукти за растителна защита, за други цели освен за посев;

6. употребата на продукти за растителна защита в нарушение на забраните и ограниченията, определени в Наредбата по чл. 135, ал.1 т. 6 от ЗВ

Горепосочената неточност е съществена и тя ограничава правото на защита на санкционираното лице. На следващо място най вероятно става дума за т.1 забранява се съхранението с цел употреба и употребата на неразрешени или негодни продукти за растителна защита, тъй като видно от описаното в НП посочените ПРЗ една част са негодни и са били ползвани от работници на дружеството, а другите въобще са били забранени за внос.

Следователно извън порока визиран от въззивния съд са налице и горните такива на НП, които са основания за неговата отмяна.

При този изход на делото в полза на ответник касация следва да се присъдят направените разноски в производството в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение, за което е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК и адвокатско пълномощно с договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд - В. Търново

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 73/28.11.2023г. постановено по НАХД 71/23г. по описа на СвРС.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните гр. В. Търново да заплатят на Сортови семена Вардим АД сумата от от 300- триста лева разноски в производството.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.