РЕШЕНИЕ
№ 1497
гр. Пловдив , 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V БРАЧЕН СЪСТАВ в публично заседание
на десети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вихра М. Къдринска
при участието на секретаря Гергана Ив. Бонева Петрова
като разгледа докладваното от Вихра М. Къдринска Гражданско дело №
20215330100868 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 143
и чл. 149 от СК.
Производството е образувано по искова молба от Е. И. К., с ЕГН:
**********, от гр.***, ул.“***“ № ***, като *** и *** на И. Й. Б., роден на
*** г., представлявана от *** С. В. С. от АК-***, против Й. И. Б., с ЕГН:
**********, от гр.***, ул.“***“ № ***, ет.***, ап.***.
В исковата молба се описва, че ответникът е баща на И. Й. Б., роден от
съвместното му съжителство с ищцата. Когато ответникът разбрал, че ще има
дете, напуснал жилището, в което живеели заедно с ищцата и заминал за В.,
твърдейки че трябва да събере пари, с които да помага на детето и майка му.
Реално, след заминаването си той демонстрирал незаинтересованост и не
оказвал никаква помощ и съдействие на Е.К. и новороденото си дете.
Единственият му контакт с детето бил по време на няколкодневния му
престой в България, с цел припознаване. Детето до настоящия момент изцяло
се отглежда и издържа от ищцата. Дори когато тя поръчвала от В. доставка по
интернет на детски дрешки и адаптирани млека /заради по-доброто им
качество и по-ниска цена/, той по никакъв начин не облекчил майката на
1
детето си. Междувременно, И. Б. бил диагностициран с *** проблем, заради
което получил ***% инвалидност – ТЕЛК. Ответникът бил информиран за
това, но отново не проявил каквато и да било заинтересованост от
състоянието на детето си, нито помогнал финансово. Детето претърпяло
няколко животоспасяващи операции в гр.***– в гр.*** било невъзможно да
се извършат същите. Затова се наложило няколко пъти ищцата с детето да
пътува до гр.***и обратно. Детето се нуждаело от специални храни, които
били много скъпи и жизнено важни за него, защото на възраст около една
година тежал едва 6 килограма, а операциите изисквали конкретна по-голяма
минимална маса. Същевременно, лекарите препоръчали да бъдат закупени за
помещенията, в които се отглежда детето, влагоабсорбатори и пречистватели
на въздуха. Независимо, че ищцата разчитала само на майчинството си, тя
направила този разход от 320,00 лева. На 15.01.2020 г. била направена на
детето първата животоспасяваща операция, след която то трябвало да приема
под час лекарства, направени по рецепта, стойността на които – 130,00 лева
месечно, не се покривала от Националната здравноосигурителна каса. На ***
г. била извършена втора операция на детето, след която то започнало бързо да
наддава на тегло, като приемът на лекарствата, струващи 130,00 лева месечно,
продължавал и до настоящия момент. Това наложило честа подмяна на
дрехите в гардероба му, за което също се грижела ищцата, без помощ от
ответника. В края на август ***г. Й.Б. се върнал от В. и с ищцата се
установили да живеят в дома на нейните родители в квартал П. в гр.***.
Ответникът започнал работа, но отново не помагал финансово в къщи.
Месечните разходи на детето били в размер на около 800,00 лева.
Майчинството на ищцата било в размер на 380,00 лева месечно и тя
изключително трудно се справяла с необходимите разходи. Поискано е с
исковата молба съдът да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на
малолетния си син в размер на 400,00 лева, считано от подаване на исковата
молба, и за изминал период от време – за една година преди депозиране на
исковата молба пред съда.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответната страна.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени
2
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното:
Между страните не се спори, и от представеното по делото
удостоверение за раждане се установява, че И. Й. Б., роден на ***г., е дете на
Е. И. К., с ЕГН: **********, от гр.***, и Й. И. Б., с ЕГН: **********, от
гр.***.
Видно от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел на
ищцовата страна, без родство със страните – В. Й. Т., тя познавала отпреди
ищцата и поддържала приятелски отношения с нея и ответника, докато
двамата били заедно. Когато ищцата забременяла, ответникът заминал за В.,
за да изкарва пари и те да са добре. В началото двамата разговаряли по
телефона, но постепенно ответникът ограничил контактите си с ищцата, като
изтъквал всевъзможни причини – не бил заредил телефона си, счупил си
телефона и др.. Той въобще не се интересувал дали всичко е наред с
бременността на ищцата, която малко след заминаването му се върнала при
родителите си. Когато детето се родило, имало нужда от специални скъпи
храни, които тя, за да спести средства, ги поръчвала от В. Имало нужда само
някой да препрати храните към Б., но ответникът е това не правел. Нейни
братовчеди помогнали за това изпращане. Ответникът знаел за
здравословните проблеми на детето си, но не помагал с каквото и да било, а
във връзка с операцията в гр.***казал, че това не е важно. Родителите и
приятелите на ищцата й помагали, за да може да се справи с всички
трудности около отглеждането и лечението на детето.Детето имало нужда от
постоянно присъствие на възрастен покрай него. То трябвало да се пази
изключително много от настинка, а и можело да се наложи по-късно да се
оперира за подмяна на клапа на сърцето. Бащата пристигнал да припознае
детето и още преди да изпишат майката от болницата бързал да си заминава
за В. Когато се върнал от там и заживял заедно с ищцата и детето, започнал
периодично да остава сам с детето, но тогава често се случвали проблеми –
детето паднало с главата надолу от люлка, вързана от ответника с кабели за
дърво, а докато детето се учело да върви, бащата не му обръщал особено
внимание и то често падало. Дори когато ищцата и ответника живели заедно,
той не участвал финансово в отглеждането на детето. Свидетелката
присъствала на случаи, в които той се връщал от работа, купувал си от
3
магазина храна, която изяждал сам встрани от останалите в къщата.
Ответникът живял с ищцата и детето около два-три месеца. Когато спешно се
наложило майката и детето да влязат в болница, ответникът се оплакал на
майка си, че ищцата му изхарчила 300,00 лева за детето в болницата. Детето
продължавало да приема два пъти дневно лекарства, направени по рецепта,
които се заплащали допълнително – не се поемали от здравната каса.
Ответникът твърди, че заплаща 220,00 /двеста и двадесет/ лева
издръжка месечно на другото си малолетно дете и няма възможност да
заплаща 400,00 /четиристотин/ лева на сина си И. Й. Б., чрез майка му.
Съгласно заключението на приетия по делото социален доклад на ДСП
– ***, се установява, че ищцата и ответникът заживели на семейни начала в
края на ***г.. Имали едно дете от съвместното си съжителство. Разделили се
през м.септември 2020 г.. Ответникът заминал за В. да работи по време на
бременността на ищцата. Върнал се да припознае детето и веднага заминал
отново. Напуснал работа, но останал там, като все по-малко се интересувал от
детето. Детето претърпяло две сърдечни операции, но бащата не се върнал и
не проявявал интерес. През месец септември 2020 г. ответникът се върнал
окончателно в Б. и тогава се разделили окончателно. Той отказвал да
подпомогне ищцата в разходите по отглеждането на детето, като твърдял, че
няма постоянни доходи. Ответникът към момента на изготвяне на социалния
доклад бил в затвора, където излежавал присъда за шофиране в нетрезво
състояние и употреба на упойващи вещества. Основни грижи за детето
полагала ищцата. Тя посрещала нуждите на детето от храна, подходящи за
сезона дрехи, личните и здравните потребности на детето. Детето имало
личен лекар, направени му били всички имунизации и контролни прегледи,
съобразно възрастта му. Детето е с ЕР на ТЕЛК с диагноза „***“, ***% с
чужда помощ. Детето било усмихнато и спокойно при срещата със социалния
работник. Жилището, в което се отглежда детето се намира в гр.***, ул.“***“
№ ***, и в него живеят детето, майката и нейните родители. Къща е
оборудвана с всичко необходимо за едно домакинство, а детето имало
обособен собствен кът, съобразно потребностите му. Ищцата не работи и
отглежда детето в семейна среда – то не посещава детско заведение. Детето
имало приятелски кръг сред децата в квартала, в който се отглежда. То е в
добри отношения с бабата и дядото по майчина линия, на които майката
4
разчита за подкрепа и я получава. Детето не поддържа контакт с членовете на
разширеното семейство по бащина линия – ищцата не ограничавала тези
контакти, но те не проявявали интерес за го виждат. Наблюдава се изградена
емоционална връзка между детето и майката, както и между детето и
родителите на майката. Ищцата сама отглежда детето, като не си съдействат с
ответника по въпроси, касаещи отглеждането на детето. Издръжката на детето
следва да е съобразена с неговите нужди, възрастта и да гарантира сигурност
в ежедневието.
Приета по делото е справка от ТД на НАП – ***се установява, че
майката на детето Е. И. К. има сключен трудов договор на *** с „***“***-
гр.***и е осигурявана за периода от *** г. до *** г., като няма начислен
месечен доход за този период. Тя не е регистрирана като ЕТ и
самоосигуряващо се лице, няма участие в търговски дружества, няма
подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г., няма изплатени суми по
извънтрудови правоотношения за 2020 г., няма декларирани недвижими
имоти и МПС. видно от същата справка, Й. И. Б. не е регистриран като ЕТ и
самоосигуряващо се лице, няма участие в търговски дружества, няма
регистрирани трудови договори за периода от 01.01.2020 г. до 29.07.2021 г., за
същия период няма данни за осигуряването по ЕГН декларация Образец 1,
няма подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2020 г., няма изплатени суми по
извънтрудови правоотношения за 2020 г., няма декларирани недвижими
имоти и МПС.
Съгласно справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г. се установява, че Й. И. Б. има още едно малолетно дете.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна
до следните правни изводи:
Уважаването на иска за осъждане на ответника да заплаща месечна
издръжка на детето си в определен размер изисква ответникът да е баща на
детето и да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на
детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на
сина си.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
5
възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г., те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите
на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.
Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило
пълнолетие дете”. Съдът не е обвързан от определени максимални размери и
с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да
определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на
родителя.
Задължението за издръжка е семейноправно задължение, в основата му
лежи определена семейна връзка – в случая кръвно родство, то е законно -
самият закон определя условията, предпоставките, при които се поражда,
променя или погасява, и е строго лично – неразривно свързано с личността на
задължения и оправомощения. Задължението на родителите да издържат
децата си е в основата си морално задължение, като задължението за
издръжка по чл. 143 СК - при ненавършили пълнолетие деца е безусловно от
гледна точка на положението на детето
Същевременно, от събраните доказателства се установява, че бащата е
млад, здрав и работоспособен човек, има още едно малолетно дете, няма
констатирани доходи. Освен това, същият не участва по никакъв друг начин в
отглеждането и възпитанието на детето, което има здравословни проблеми,
лечението на които изисква непосилно за майката финансово обезпечаване.
Морално укоримо и несправедливо е всички грижи да се поемат от майката
на детето независимо дали същата има възможност за това, работи ли или не,
и какво заплащане за труда си получава. Първо и най-важно задължение на
родителя е да се грижи за децата си, да им осигури условия да отраснат, да се
образоват, за да имат добра житейска реализация.
Поради изложените съображения Съдът намира, че искът на Е. И. К., с
ЕГН: **********, против Й. И. Б., с ЕГН: **********, за осъждане на
6
ответника да заплаща чрез нея, като майка и законен представител на
малолетното им дете И. Й. Б., роден на ***г., месечна издръжка в размер на
400,00 /четиристотин/ лева е основателен и доказан до размера от 300,00
/триста/ лева месечно и като такъв следва да бъде уважен в посочения размер.
Безспорно детето има своите нужди, които нарастват с възрастта му. Освен
това, детето е с ЕР на ТЕЛК с диагноза „***“, ***% с чужда помощ, и приема
ежедневно лекарства, стойността на които не се покрива от НЗОК. Бащата е в
състояние да му осигури адекватна издръжка. Съдът приема, че за обичайната
издръжка на дете на тази възраст са необходими около 200,00 лева месечно.
Включват се разходите за храна, облекло, отопление, образователни нужди,
развлечения /в рамките на обикновените такива/ за детето. Здравните нужди
на детето са специфични – само ежедневните лекарства, които детето приема,
струват 130,00 /сто и тридесет/ лева за месец, а общо месечните разходи на
детето, предвид заболяването му, са около 800,00 /осемстотин/ лева.
Уточнено е относно последната сума, че тя се формира от по-скъпите храни
на детето, медицинските грижи, които се налага да се полагат за него, както и
необходимостта от постоянно присъствие на възрастен човек до него, предвид
заболяването му, без да са конкретизирани тези разходи. Действително,
ответникът има още едно малолетно дете. Няма данни по делото дали въобще
и какъв размер месечна издръжка изплаща той за това дете – няма
представени доказателства в тази връзка, освен твърденията на ответника в
съдебно заседание. Затова съдът намира, че ежемесечна издръжка в размер на
300,00 /триста/ лева съответства на доходите на ответника и на нуждите на
детето. При определяне на издръжката съдът отчете, че бащата може да
получава добър доход, предвид възрастта му и липсата на изтъкнати пречки
от здравословен характер, и посоченият размер не би го затруднил, но
същевременно определянето на по-голям размер на издръжката би
надхвърлило възможностите на ответника, предвид наличието на още едно
малолетно дете, за което той е длъжен по закон да осигурява издръжка.
Претенцията по чл. 149 от СК – относно присъждане на издръжка за
минало време - една година преди завеждане на исковата молба, т.е. за
периода от 19.01.2020 г. до 19.01.2021 г. включително, е основателна, тъй
като е категорично изяснено, че през този период детето живее при майката и
се отглежда от нея. При доказателствена тежест, лежаща върху ответника,
7
последният не установява да е изпълнявал задължението си за осигуряване
издръжка на детето в процесния период. Успоредно с това от събрания
доказателствен материал (свидетелски показания), се установи, че бащата не е
подпомагал по никакъв начин отглеждането на сина си, напълно се е
дезинтересирал от детето и неговите нужди. Поради изложените по-горе
съображения относно размера на издръжката занапред, и издръжката за
минало време следва да се присъди в размер на 300,00 /триста/ лева или общо
3600,00 /три хиляди и шестстотин/ лева за целия едногодишен период, ведно
със законната лихва, като в останалата му част от уважения размер до
претендирания такъв от 400,00 лева месечно искът следва да се отхвърли.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка.
Ищецът претендира присъждане на разноски, каквито с оглед изхода на
делото безспорно му се дължат. Приложен е списък с разноски, съгласно
който са направени такива в размер на 300,00 /триста/ лева за адвокатски
хонорар, които следва да се присъдят в полза на ищеца.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 6 и т. 7 от
ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от
съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Районен съд-Пловдив и държавни такси общо в размер на 576,00 лева, от
които 432,00 лева държавна такса върху присъдената издръжката занапред и
144,00 лева държавна такса върху присъдената издръжка за минало време.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. И. Б., с ЕГН: **********, да заплаща на сина си И. Й. Б.,
с ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Е. И. К., с
ЕГН: **********, издръжка в размер на 300,00 /триста/ лева месечно,
считано от 19.01.2021 г, до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното и
изплащане, като отхвърля иска в частта му от уважения размер до
8
претендирания такъв от 400,00 /четиристотин/ лева месечно.
ОСЪЖДА Й. И. Б., с ЕГН: **********, да заплати на сина си И. Й. Б., с
ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Е. И. К., с
ЕГН: **********, издръжка в размер на 300,00 /триста/ лева месечно за
изминал период от време, а именно за периода от 19.01.2020 г. до 19.01.2021
г., общо в размер на 3600,00 /три хиляди и шестстотин/ лева, ведно със
законната лихва за забава от падежа до окончателното й изплащане, като
отхвърля иска в частта му от уважения размер до претендирания такъв от
400,00 /четиристотин/ лева месечно.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка.
ОСЪЖДА Й. ИВ. Б., с ЕГН: **********, да заплати по сметка на
Районен съд - Пловдив сумата от 576,00 /петстотин седемдесет и шест/ лева
– държавна такса върху уважения размер на иска.
ОСЪЖДА Й. И. Б., с ЕГН: **********, да заплати на Е. И. К., с ЕГН:
**********, сумата от 300,00 /триста/ лева, представляващи разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/
9