РЕШЕНИЕ №
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр. П.,15.05.2019г.
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в публично заседание на тринадесети май , през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Стефан Данчев
при секретаря ДАФИНКА
БОРИСОВА и в присъствието на прокурора..............………като разгледа
докладваното от съдията Данчев т.д.№
200 по описа за 2018г. , за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „***“ЕООД – гр.С.
с която са предявени при условията на обективно и субективно съединяване
следните искове :
1. Иск с правно осн. чл. 79 ,ал.1 от ЗЗД срещу „*** „ООД- гр.П. за плащане на дължимо възнаграждение по договор за охрана в размер на 41 688 лв.В с.з. на 11.03.2019г.
след заявено частично оттегляне на иска за сумата 21 384 лв. за периода от
01.05.2017г.до 31.01.2018г. производството по този иск е частично прекратено
,като искът остава за сумата 20304лв.
за периода от 04.07.2016г. до 01.07.2016г. и от 01.09.2016г. до
30.04.2017г.
2. Иск с правно осн. чл. 92 , ал.1 от ЗЗД
срещу „*** „ООД- гр.П. за
неустойка за забавено плащане на горното възнаграждение, в размер 4486,92лв. В
с.з. на 11.03.2019г. след заявено частично оттегляне на иска за разликата над
2130,48лв. до предявения размер 4486,92 лв. производството и по този иск е
частично прекратено за тази разлика и той остава
предявен за сумата 2130,48лв.
3. Иск с правно осн. чл. 79 ,ал.1 от ЗЗД срещу „***„ООД - гр.П. за плащане на дължимо възнаграждение по договор за охрана в размер на 41 688 лв.
4. Иск с правно осн. чл. 92 , ал.1 от ЗЗД
срещу „***„ООД -гр.П. за неустойка за забавено плащане на
горното възнаграждение, в размер
4486,92лв. В с.з. на 11.03.2019г. след заявено частично оттегляне на иска за
неустойка за разликата над 2480,94лв. до 4486,92лв. производството по този иск
е частично прекратено за тази разлика ,но впоследствие в с.з. от
13.05.2019г. е предприето увеличение на този иск до размер на 2759,46 лв.
В исковата молба се твърди ,че на 16.04.2014г.
между ищеца като изпълнител и двамата ответници в качеството им на възложители бил сключен
договор за охрана за обект „ Завод за строителна техника , находящ
се в УПИ ІІІ кв. 610 по плана на Промишлена зона гр.П. „ по силата на който ответниците
се задължили да заплащат по банков път до 10-то число на месеца ,следващ месеца
на извършване на услугата, възнаграждение в размер общо на 1200лв. /без
ДДС /. Твърди се също така ,че с анекс № 1 от 15.05.2014 г. към процесния договор страните се договорили ,че месечната сума
за охрана на обекта ще бъде в размер на 2400лв. / без ДДС / , считано от
15.05.2014г. ,а с анекс № 2 от
11.08.2014г. месечната сума за охрана на обекта е променена на 3600 лв./ без
ДДС /, считано от 11.08.2014г.,както и че с анекс № 3 от 12.12.2016г.
е било договорено ,че месечната сума за охрана става в размер на 3960 лв./ без
ДДС / ,считано от 01.01.2017г. Сочи се също така ,че според чл. 4 от
договора за охрана , при просрочие на плащането
повече от десет дни , ответниците дължат неустойка в
размер на законната лихва . Сочи се и това ,че между страните по договора за
охрана е било сключено на 01.02.2018г. споразумение по силата на което страните са се съгласили договорът за охрана да бъде прекратен
,считано от 01.02.2018г. Твърди се ,че ответните дружества с уведомление са
приели задълженията си и дори са предложили погасителен план с начин на плащане ,но въпреки това не са
изпълнили своите задължения в посочените по –горе размери ,въпреки че за тях са
били издадени надлежните фактури от изпълнителя , които се прилагат по делото
във вид на заверени от ищеца копия.
В срока по чл. 367,
ал.1 от ГПК писмен отговор срещу исковата молба е постъпил само от „*** „ ООД .
Исковете се оспорват по основание и размер,като се сочи ,че доказателствената
тежест е върху ищеца да установи сключването с ответника на обвързващ договор с
определени условия и договорени цени и
начин на изпълнение ,както и да докаже че договора е точно изпълнен от
изпълнителя за да претендира заплащане . Възразява се и по размера на
предявените искове ,като се счита ,че та са предявени в неоснователно големи
размери .
Прави се искане на осн. чл. 183 от ГПК да бъде задължен ищеца да представи в
оригинал всички представени от него с исковата молба документи.
Прави се и искане
за назначаване на съдебно- счетоводна експертиза ,която като се запознае с
материалите по делото и извърши проверка в счетоводствата на двете дружества
,да даде отговор на въпроса какъв е точния размер на дължимите суми по процесния договор за охрана ,точен ли е размера на сумите
по приложените фактури ,както и да изчисли точният размер на натрупаните върху
главниците лихви.
Поискан е разпитът
на един свидетел да установява дали изпълнителят по договора е изпълнявал
описаните в договора дейности за охрана
,в какво са се изразявали те , и как е осъществявало ищцовото
дружество откъм интензитет и качество?
Вторият ответник „***„ООД - гр.П. е подал своя писмен отговор извън
срока по чл. 367 от ГПК ,който по отношение на него е изтекъл на 05.11.2018г. с
оглед на което съдът е разпоредил връщане на този писмен отговор на неговия
подател.С оглед на това съдът приема ,че
от страна на „***„ООД не е подаден писмен отговор по чл. 367 от ГПК
,поради което на него му е указано изрично ,че за него са настъпили последиците
на чл. 370 от ГПК.
Постъпила е
допълнителна искова молба от „***“ЕООД – гр.С..В него ищецът се позовавана
сключването на анекс към договор за охрана за да обоснове твърдението си, че
договора за охрана е бил надлежно изпълняван от него,тъй като в противен случай
ответниците не биха сключили такъв анекс.Представят
се и други документи ,които ищецът счита че,доказват признаване на задълженията
от страна на „***“ ООД към ищеца .Прави се искане за допускане до разпит на
двама свидетели при довеждане единият от които да установява възложените
дейности и изпълнението им , а другият да установява режима и начина на
изпълнение на извършената работа.
Постъпил е
допълнителен отговор от „ ***“ ООД в която се твърди ,че ищецът е успял да
събере чрез ЧСИ парични суми ,които покривали част от предявените от него
искове ,поради което се иска поставяне на задача на вещото лице да провери
какви суми са изплатени на ищеца след завеждане на исковата молба по делото.
Тъй като писменият
отговор от „*** „ООД не е съдържал
изрично и ясно взето отношение към отделните обстоятелства от исковата молба, а
е било заявено общо /бланкетно
/ оспорване на исковете по основание и
по размер,то съдът е счел ,че се налага на този ответник да бъдат зададени
изрични въпроси за изясняване на фактическата обстановка по делото :
1. Оспорва ли
сключването на договора за охрана и последващите го
анекси между страните по делото и ако да ,то в какъв аспект – дали от гл.т. на неговата автентичност / напр. ,че
не е подписан от лицата ,които се сочат като представители на дружествата / или
от гл.т. на съдържанието на договора ?
2. Какъв смисъл се
влага в оспорването на иска по размер и по конкретно какво се има предвид с
твърдението ,че исковете са предявени в неоснователно големи размери ? –дали се
оспорва договореното възнаграждение за охрана на обекта или пък се твърди ,че
част от това възнаграждение вече е платено и по тази причина се счита ,че
исковете не са основателни в пълния им размер ?
3. Във вр. с това се налага да се изясни и въпроса по каква
причина се иска задължаване на ищеца да
представи оригиналите на всички документи ,представени с исковата молба като
заверени от ищеца копия и дали се оспорва издаването на процесните
фактури и дали те са получени от ответника и дали са осчетоводени при него
,както и дали се оспорват подписите на лицата, положени на тези фактури
от името на „***“ ООД за получател на
фактурираните услуги ?
Ответникът чрез
процесуалния си представил , в с.з. на 11.03.2019г. е уточнил позицията си по
тези въпроси ,като заявява ,че не оспорва сключването на процесния
договор и споразуменията към него ,но твърди,че договорът не е бил надлежно
изпълняван от ищеца , поради което счита ,че не дължи претендираните
суми в пълен обем , а само частично ,тъй като изпълнението било само частично.
Не е уточнено ,обаче в какъв аспект се твърди частично изпълнение – по
отношение на времето през което е бил
изпълняван договора / в смисъл че за определени месеци не е осъществявана
охрана / или пък се твърди неточно изпълнение по отношение обема на извършвана
охранителна дейност за целия период от време .
Искането за
задължаване на ищеца да представи в оригинал всички документи , представени с
исковата молба впоследствие е било
оттеглено от ответника .
Съдът е извършил разпределение на доказателствената
тежест между страните ,като е посочил
,че върху ищеца пада тежестта да
докаже наличието на твърдяната облигационна връзка между страните , както и
надлежното изпълнение на задължението на изпълнителя по договора за охрана на процесния обект.Ищеца не носи доказатествена
тежест да установява отрицателния факт
на неплащане от ответниците на дължимото
възнаграждение .Върху ответника ,който твърди ,че е изпълнил изцяло или
частично задължението си за плащане на възнаграждението е доказателствената
тежест да установи такова плащане .В т.вр. съдът е намерил
,че следва да се уважи доказателственото искане на
ответника „*** „ООД за допускане на съдебно –счетоводна експертиза,която да
отговори на поставените от този ответник въпроси , а така също да отговори и на
въпроса дали процесните
фактури са осчетоводени при ответника „*** „ООД ,както и да даде отговор за
това каква е неустойката за забавено плащане на процесните
главници ,но с краен срок за тяхното изчисляване до 01.02.2018г., когато е
прекратен договора за охрана ,а не само до 24.07.2018г. ,както е изчислявал
тези неустойки ищеца. Тази експертиза е изготвена от в.л. Т.И..
Като извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства ,П.ски окръжен съд намира ,че ищецът по делото успешно е
изнесъл възложената му доказателствена тежест да
установи наличието на твърдяната валидна
облигационна връзка между страните ,произтичаща от договора за охрана , както и надлежното изпълнение на задължението си
като изпълнител по договора за охрана на
процесния обект.Облигационната връзка между страните
по делото е категорично установена от представените с исковата молба
доказателства ,които не са оспорени от ответника от гл.т. на тяхната
автентичност , а именно : договор за охрана за обект „ Завод за
строителна техника , находящ се в УПИ ІІІ кв. 610 по
плана на Промишлена зона гр.П.„по силата на който ответниците
се задължили да заплащат по банков път до 10-то число на месеца ,следващ месеца
на извършване на услугата, възнаграждение в размер общо на 1200лв. /без
ДДС / ; анекс № 1 от 15.05.2014 г. към процесния договор с който
страните се договорили ,че месечната сума за охрана на обекта ще бъде в
размер на 2400лв. / без ДДС / , считано от 15.05.2014г. ; анекс № 2 от 11.08.2014г. съгласно който месечната сума за охрана на обекта е
променена на 3600 лв./ без ДДС /, считано от 11.08.2014г.,както анекс
№ 3 от 12.12.2016г. с който
е било договорено ,че месечната сума за охрана става в размер на 3960
лв./ без ДДС / ,считано от 01.01.2017г. В подкрепа на горния извод за наличието на
валидната облигационна връзка между страните по договора за охрана е и
обстоятелството ,че на 01.02.2018г.е сключено между тях споразумение
по силата на което страните са се
съгласили договорът за охрана да бъде
прекратен ,считано от 01.02.2018г.Това означава ,че за периода от сключването
на договора за охрана - 16.04.2014г. до 01.02.2018г.
е съществувало посоченото по –горе облигационно правоотношение между тях със
съответните права и задължения на всяка от страните по договора.
Ищецът освен това
според съда е доказал и надлежното изпълнение на своите задължения по договора
за охрана и анексите към тях .В т.см. съдът възприема показанията на разпитания
свидетел С.П.С.,който сочи ,че ищецът е
изпълнявал задълженията си по договора за охрана през цялото време на действие
на договора,без прекъсване ,както и и в пълен обем що се отнася до възложената
охранителна дейност като комплекс от действия и мерки по охрана на обекта,без
при това да са били направени оплаквания и възражения от страна на възложителя
по повод на това изпълнение. Това се
подкрепя и обстоятелството ,че страните по договора за охрана са продължили да
сключват анекси към договора за охрана,предвиждащи увеличаване на договореното
възнаграждение за тази дейност ,както и че са продължили действието на договора
до 01.10.2018г. ,което не било логично и обосновано ,ако се приеме ,че
възложителят по договора не е бил доволен от изпълнението на охраната на обекта
от страна на ищеца по делото.
Освен това следва да
се съобрази и обстоятелството ,посочено в заключението на вещото лице ,че
всички фактури представени по делото са осчетоводени надлежно по съответните
счетоводни сметки, както при ищеца ,така и при двете ответни дружества,което
означава, че услугата по договора за охрана е приета от ответните дружества
като надлежно извършена .
Напротив ,
ответникът по иска не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на
твърденията си за непълно и неточно
изпълнение на задълженията на изпълнителя по договора – ищеца по делото .
Поради тези
съображения , П.ски окръжен съд намира ,че е налице валидна облигационна връзка
по която ищецът по делото / с качеството
на изпълнител по договора / е изпълнил надлежно задълженията си в резултат на
което за него е възникнало вземането му за договореното възнаграждение за
извършената услуга по охрана на конкретния обект.
По въпроса каква част от насрещното си
задължение за заплащане на възнаграждение за охраната на обекта ,възложителят е
изпълнил и каква част остава неизпълнена , съдът кредитора изцяло представеното
по делото и неоспорено от страните експертно заключение на в.л. Т.И. в което са съобразени всички извършени от ответните дружества частични плащания,в т.ч.извършените след завеждане на
делото ,както и погасяванията ,извършени по изпълнителното дело 1171/2018г.
на ЧСИ П.П. .
Като краен резултат актуалния размер на дължимите от всяко от двете
дружества главници представляващи възнаграждение за извършената охранителна
дейност остава, както следва :
1.
„***„ООД -гр.П. остава да дължи
сумата 36 688 лв.
2.
***
„ООД- гр.П. остава да дължи сумата 20 304
лв.
Дължимите от всяко от двете дружества
неустойки за забавено плащане на всяко от горните две задължения са, както
следва :
1.
***„ООД -гр.П. остава да дължи
сумата 2759,46 лв.
2.
***
„ООД- гр.П. остава да дължи сумата 2130,48
лв.
Именно в тези
размери следва да бъдат уважени предявените искове срещу всяко от двете ответни
дружества . За разликата над 36 688 лв.
до претендираните 41 688 лв.искът за възнаграждение по договора
за охрана спрямо ответното дружество „ ***„ООД
-гр.П. искът с правно осн. чл. 79 ,ал.1 от ЗЗД
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед този изход
на делото и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК следва ответните дружества да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца направените
от него деловодни разноски ,съразмерно с уважената част на исковете срещу тях. Поради
това „ ***“ ООД следва да бъде осъдено
да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 2016,70 лв. , а „*** „ ООД да бъде осъдено да заплати на
ищеца деловодни разноски в размер на 3546лв. При изчисляване размера на
дължимите от всяко ответно дружество разноски ,ПлОС
прие ,че общият размер на направените от ищеца деловодни разноски ,който е
8 297,99лв. следва да бъде разделен поравно между двамата ответници,т.е. по 41184,99лв. и вече на тази база да се определи
съответната част от дължимите деловодни разноски ,съразмерно с
уважените части от исковете.
Що се отнася до
възражението за прекомерност на разноските в частта им за адвокатското възнаграждение
за адв. С.Б. , направено на осн.
чл. 78, ал. 5 от ГПК от ответника „*** „ ООД , П.ски окръжен съд намира , че то
е неоснователно.Следва да се има предвид
,че в случая са предявени четири отделни
иска :
-Иск с правно осн. чл. 79 ,ал.1 от ЗЗД срещу „*** „ООД- гр.П. за плащане на дължимо възнаграждение по договор за охрана в размер на 41 688 лв.
-Иск с правно осн. чл. 92 , ал.1 от ЗЗД срещу „*** „ООД- гр.П. за неустойка за забавено
плащане на горното възнаграждение, в размер 4486,92лв.
-Иск с правно осн. чл. 79 ,ал.1 от ЗЗД срещу „***„ООД - гр.П. за плащане на
дължимо възнаграждение по договор за
охрана в размер на 41 688 лв.
-Иск с правно осн. чл. 92 , ал.1 от ЗЗД срещу „***„ООД
-гр.П. за неустойка за забавено плащане на горното възнаграждение, в размер 4486,92лв.
Изчислено съобразно
чл. 7 , ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ,минималният размер на адвокатското възнаграждение
само за първия иск с цена 41 688 лв.се
равнява на 1780,64лв. Съгласно чл. 2 , ал. 5 от същата Наредба възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове ,за всеки един от тях
поотделно. Това означава ,че за втория Иск с правно осн.
чл. 79 ,ал.1 от ЗЗД ,който е предявен срещу „***„ООД - гр.П. и е с цена също 41 688 лв.,също така
се дължи минимално адвокатско възнаграждение в посочения размер – 1780,64лв.
или за тези два иска минималния размер на адвокатското възнаграждение се явява
общо 3561,28 лв. и само този размер надвишава договорения по делото размер на
адвокатското възнаграждение ,което е 2650лв. , а има още два иска ,всеки от
които с цена от по 4486,92 лв. за всеки от които също така може да се
договори адвокатски хонорар,чиито
минимум в случая е 544лв. или за двата –общо 1088лв. Така, че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 2650 лв. всъщност се явява значително под
минимума ,който е могъл да бъде договорен и би бил дължим като деловодни
разноски .
Поради тези
съображения , П.ски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл. 79, ал.1 от ЗЗД „*** „ООД със седалище и адрес на управление гр.П. *** ,ул.“Св.*** „ № 18, ет.4 , ЕИК-*** ,представлявано от управителите Р.Л.К. и Г.С.И. да заплати на „ ***“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.С. , кв.*** ,ул.“*** „ № 2 , ЕИКІ *** ,представлявано от управителя С.Л. ,със съдебен адрес *** ,адв. С.Б. сумата 20 304лв./двадесет хиляди ,триста и четири лева / , представляваща дължимо възнаграждение по договор за охрана от 16.04.2014г. и анекси към него.
ОСЪЖДА на осн. чл.92, ал.1 от ЗЗД
„*** „ООД със седалище и адрес на управление гр.П. *** ,ул.“*** „ № 18,ет. 4 , ЕИК-***
,представлявано от управителите Р.Л.К. и Г.С.И. да заплати на „ ***“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.С.
, кв.*** ,ул.“*** „ № 2 , ЕИК - *** ,представлявано от управителя С.Л. ,със
съдебен адрес *** ,адв. С.Б. сумата 2130,48лв./ две хиляди
,сто и тридесет лева и четиридесет и осем стотинки / , представляваща
неустойка за забавеното плащане на възнаграждението по договора за охрана по
фактури ,издадени за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2016г. и от 01.09.2016г.
до 30.04.2017г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК „*** „ООД със седалище и адрес на
управление гр.П. *** ,ул.“*** „ № 18,ет.
4 , ЕИК-*** ,представлявано от управителите Р.Л.К. и Г.С.И. да заплати на „ ***“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.С.
, кв.*** ,ул.“*** „ № 2 , ЕИКІ *** ,представлявано от управителя С.Л. ,със
съдебен адрес *** ,адв. С.Б. сумата 2016,70лв.- деловодни
разноски съразмерно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 79, ал.1 от ЗЗД
„*** „ООД със седалище и адрес на
управление гр.П. *** ,ж.к.“*** „ бл. 74
,вх.Г ,ап. 16 , ЕИК-*** ,представлявано от управителите Р.Л.К. и Г.С.И.
да заплати на „ ***“ ЕООД със седалище и
адрес на управление гр.С. , кв.*** ,ул.“*** „ № 2 , ЕИКІ *** ,представлявано от
управителя С.Л. ,със съдебен адрес *** ,адв. С.Б.
сумата 36 688 лв./ тридесет и шест
хиляди ,шестстотин осемдесет и осем лева / , представляваща дължимо
възнаграждение по договор за охрана от 16.04.2014г. и анекси към него,като
ЗА РАЗЛИКАТА ДО ПРЕТЕНДИРАНИТЕ 41
688лв. ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл.92, ал.1 от ЗЗД
„*** „ООД със седалище и адрес на
управление гр.П. *** ,ж.к.“*** „ бл. 74
,вх.Г ,ап. 16 , ЕИК-*** ,представлявано от управителите Р.Л.К. и Г.С.И.
да заплати на „ ***“ ЕООД със седалище и
адрес на управление гр.С. , кв.*** ,ул.“*** „ № 2 , ЕИК - *** ,представлявано
от управителя С.Л. ,със съдебен адрес *** ,адв. С.Б. сумата 2759,46 лв. / две хиляди
,седемстотин петдесет и девет лева, и
четиридесет и шест стотинки / , представляваща неустойка за забавеното
плащане на възнаграждението по договора за охрана по фактури ,издадени за
периода от 01.07.2016г. до 31.07.2016г. и от 01.09.2016г. до 30.04.2017г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „***
„ООД със седалище и адрес на управление
гр.П. *** ,ж.к.“*** „ бл. 74 ,вх.Г ,ап. 16 , ЕИК-***
,представлявано от управителите Р.Л.К. и Г.С.И. да заплати на „ ***“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.С.
, кв.*** ,ул.“*** „ № 2 , ЕИК - *** ,представлявано от управителя С.Л. ,със
съдебен адрес *** ,адв. С.Б. сумата 3546лв.- деловодни разноски съразмерно с уважената част на
исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 , ал. 3 от ГПК
„ ***“ ЕООД със седалище и адрес
на управление гр.С. , кв.*** ,ул.“*** „ № 2 , ЕИК - *** ,представлявано от
управителя С.Л. да заплати на „*** „ООД със седалище и адрес на управление гр.П. *** ,ул.“*** „ № 18,ет. 4 , ЕИК-***
,представлявано от управителите Р.Л.К. и Г.С.И. сумата 205,66лв.,представляваща част от направените от този
ответник деловодни разноски.
Решението може да се
обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ в
ОКРЪЖЕН СЪД :