Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260002 09.09.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII състав, в публично
заседание на 23.07.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Цвета Василева,
като разгледа докладваното от съдията административно дело № 12 по описа на съда за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 72, ал. 4
от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба А.А.К. срещу Заповед за задържане на лице рег. № *** с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържане на жалбоподателя в помещение за временно задържане на 02 РУ на МВР – Пловдив за срок от 24 часа. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразността на оспорената заповед, тъй като е издадена при нарушение на материалния закон и административно-производствените правила. Твърди се, че същата е немотивирана и издадена при липса на фактически и правни основания за нейното прилагане. Посочват се нарушения на ЕКЗПЧОС – чл5, ал.1, чл.5, ал.2
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.
1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес, в законоустановения преклузивен срок и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
ДОПУСТИМО. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР, за срок до 24 часа, А.А.К. е бил задържан в помещение за временно
задържане на Второ РУ – гр. Пловдив, като извършител на престъпление по 325 НК – хулиганство.
Видно от приложената по делото преписка, се установява, че оспорената заповед е издадена от компетентен полицейски орган, в пределите на материалната му компетентност по чл. 72, ал. 1 ЗМВР, в установената от закона форма. Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 ЗМВР се извършва с писмена заповед. Реквизитите на съдържанието на заповедта за задържане са определени в чл. 74, ал. 2 ЗМВР. Съобразно т. 2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й, т. е. актът трябва да бъде мотивиран. Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 ЗМВР като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 ЗМВР. В оспорения административен акт изрично е посочено, че лицето, веднага след задържането си е запознато с правата по чл. 72, ал. 3 и 4 и чл. 73 ЗМВР, за което е положил подпис. Посоченото в заповедта правно основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е наличие на данни за извършено престъпление по чл.325 НК – хулиганство. Видно от приобщената преписка е че с Определение на ПРС по АНД 1919/2020г. производството по делото е прекратено по внесен Акт за констатирана проява на дребно хулиганство срещу жалбоподателя по УБДХ като е прието от наказателния съд, че деянието за което лицето е било задържано за 24 часа разкрива белезите и характеристиките на хулиганство по по чл. 325 НК, а не дребно хулиганство по смисъла на УБДХ.
Спазен е срокът по чл. 73 ЗМВР,
тъй като жалбоподателят е задържан на 28.03.2020г. в 02:
45 часа и е освободен на 28.03.2020г. в 14:10 часа, т.е преди изтичане на 24 часа от задържането му.
По своята правна същност, мярка "задържане
за срок до 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка -
административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
правната сфера на адресата. Предпоставка за прилагането й е наличието на достатъчно данни, от които може
да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило
противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да
предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може
да бъде проведено предварително разследване. Ето защо, възможността на органите
на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок
до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление.
В настоящото производство се събраха достатъчно доказателства – приобщената преписка и разпита на свидетеля А. Р.К. и обясненията на ответника – а. А.Ч. от които става ясно, че са налице обстоятелства, които индицират данни за извършено престъпление от общ характер – по чл. 325 НК. Жалбоподателят на процесната дата посетил болнично заведение УМБАЛ „Св.Георги“ по повод на оплакване болки в ръката, било му назначено рентгенографско изследване, но жалбоподателят продължил да настоява, че има болки и държал на допълнителни изследвания. След като му било отказано, жалбоподателят започнал да вика, заплашва, обижда и счупил вратата на отделението като действията му станали достояние на присъствалите. Един *** в болницата бил ударен, което наложило и задържането му. На място пристигналите полицейски служители констатирали отправени заплахи към л., счупване на имущество, заплахи към служител на СОТ
Видно от приложената преписка е, че жалбоподателят е подписал декларация в която е записано, че желае медицински преглед от л. – какъвто му е бил осигурен до колкото в обясненията по реда на чл. 176 ГПК а. Ч. заявява, че при задържането на лицето е извикан медицински екип.
Категорично по делото няма данни за твърдяната от жалбоподателя фактология, че след като е бил препратен от спешния кабинет към друг кабинет К. се натъкнал на заключена врата, дръпнал я и стъклото паднало на земята. Няма данни затова, че спрямо жалбоподателя е нанесен побой от охраната в болничното заведение още по-малко, че спрямо него е използван електрошок. Следва да се посочи, че органът на задържането – ответника по делото е осигурил л. на жалбоподателя, който няма данни да е констатирал такива травматични увреждания, които се заявяват. Представеното СМУ № *** не удостоверява причинната връзка между констатирани охлузвания и кръвонасядания по лицето и болезненост в кръстта с евентуално упражнено полицейско насилие при задържането на жалбоподателя за 24 часа.
Не е нарушено изискването на чл.5, ал.1 от ЕКЗПЧОС, тъй като към момента на задържането си е било налице обосновано подозрение затова, че жалбоподателят е проявил хулигански действия – счупил е врата на отделението, викал и заплашвал по болничния персонал, което е довело и до използването на помощни средства – белезници от охраната на болницата до пристигането на органите на МВР. Всички тези обстоятелства са били сведени до знанието на жалбоподателя като при задържането му е извършен обиск, срещу който не е направено възражение, при което следва да се приеме, че К. е знаел за какво се извършват действията по ЗМВР срещу него. В тази връзка изписването на думата хулиганство е имплицинтно свързана с нарушаването на обществения ред и спокойствие, респ. проявяване явно неуважение към съществуващите обществени порядки. Следва да се посочи, че задържането е извършено на публично място, в болница, при наличието на свидетели – охраната, която е задържала жалбоподателя до пристигането на полицията, при което органът по задържането е възприел достатъчно данни за евентуалната съпричастност на лицето към деянието и го е отразил в заповедта като хулиганство.
Записването на конкретни фактически обстоятелства в заповедта за задържането е извършено с посочване цифровата квалификация на деянието, наименованието на състава на престъплението и нормативния акт, който го урежда – НК.
Относно възражението за неосигуряване на а. съдът намира, че жалбоподателят изрично е поискал както в декларацията при задържането му, така и впоследствие в декларация-бланка на Националното бюро за правна помощ желанието си за назначваен на с. з.. Следователно, органът по задържането е изпълнил задължението си да закрепи в писмена форма волята на задържания, а въпросът за фактическото осигуряване и назначване на с. з. е в прерогативите на Националното бюро за правна помощ.
Издаването на заповедта за задържане е било съобразено с изискванията на принципа за съразмерност, визирани в чл. 6 от АПК. Установено е категорично, че жалбоподател е бил задържан и представен пред съдия за разрешаване въпроса относно констатираната проява на дребно хулиганство в рамките на един и същи ден – 28.03.2020г., и е продължило до представяне на лицето в съда.
Поради това съдът намира, че по делото са събрани доказателства относно наличието на фактически основания за издаването на оспорената заповед, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В тежест на жалбоподателя следва да се присъдят сторените от насрещната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ подадената от А.А.К. с ЕГН ********** с адрес: ***№ 20999/10.04.2020г. против Заповед за задържане на лице рег. № *** издадена от А.Ч. на длъжност *** „ООР“ при 02 РУ на МВР – Пловдив, с която му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "задържане за срок от 24 часа".
ОСЪЖДА А.А.К. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати в полза на ОДМВР – Пловдив с адрес: гр. Пловдив, ул. Княз Богориди № 7 чрез юрк. И. П. сумата от 100 лева разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне пред Административен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ