Р Е Ш Е Н И Е
№….........../24.10.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Д.,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 3925 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Д.М.Д.,
ЕГН **********,***, срещу „ЗАД„ОЗК -
З.“ АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление:***,***, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от
472,88 лв., представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение
по застрахователна претенция № 0410-900-0014/2019 г. за причинени щети на
собствения на ищеца лек автомобил „Пежо 307" с peг.
№ в резултат от реализирано на 22.01.2019 г. в гр. Варна пътнотранспортно
произшествие по вина на водача на товарен автомобил „Фиат Фиорино"
с рег. №***, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица
№ BG/23/118001453214 от 15.05.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 13.03.2019 г.,
до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, на 22.01.2019 г. в гр. Варна, на ул.
„Прилеп", пред бл. № 12, водачът на товарен автомобил „Фиат Фиорино", peг. №***,
собственост на С.Д.П., е нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат
на което е допуснал удар с паркирания лек автомобил „Пежо 307", peг. № В 6331 ВТ, собственост на ищцата. За настъпилото
пътнотранспортно произшествие участниците в същото са попълнили двустранен
протокол за ПТП. Ищецът поддържа, че виновният водач е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при З. „О.“ АД с период на покритие,
обхващащ момента на ПТП, поради което на 22.01.2019 г. е уведомил ответното
дружество за настъпилото събитие. При същото е образувана застрахователна
претенция (щета) под № 0410-900-0014/2019
г., извършен е оглед на автомобила и е съставен опис на
настъпилите щети, в който са обективирани следните увредени детайли: задна дясна врата - за ремонт;
лайсна на задна дясна врата - за ремонт; заден десен калник - за ремонт. За
тези вреди твърди, че застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение в
размер на 254,32 лв.
Излага, че автомобилът е ремонтиран в автосервиз „Аутомотор"
- Варна, за което е заплатена сумата от 727,20 лв. с включен ДДС, формирана
като сбор от следните суми: 427,20 лв. с
ДДС за ремонт на задна дясна врата - трета степен на увреждане (тежка) и ремонт
на лайсна на задна дясна врата, включващ дейности по демонтаж/монтаж, разоборудване, ремонт, боядисване; 144 лв., с ДДС за ремонт
на заден десен калник, включващ дейности по демонтаж/монтаж, разоборудване, ремонт, боядисване, и 156 лв. с ДДС за боя и
консумативи. Счита, че действителният размер на претърпените
вреди от застрахователното събитие възлиза на заплатената сума за ремонт от
727,20 лв., поради което застрахователят следва да заплати разликата между тази
сума и доброволно заплатеното застрахователно обезщетение от 254,32 лв.
По изложените съображения по същество формулира искане за осъждане на
ответника за сумата от 472,88 лв. като неизплатена част от дължимото
застрахователно обезщетение за описаното застрахователно събитие, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
13.03.2019 г., до окончателното изплащане на задължението. Претендира
присъждането и на съдебно-деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител,
поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявения иск, както и за присъждането
на разноски по производството, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че е към момента на ПТП е налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между него и собственика на товарен автомобил „Фиат Фиорино"
с peг. №***, както и че на 22.01.2019 г. е
реализирано пътнотранспортно произшествие, в резултат от което са настъпили
посочените щети по застрахования автомобил. Не оспорва също, че застрахователят
е уведомен за настъпилото събитие на 22.01.2019 г., както и че по заведената
застрахователна претенция е заплатено застрахователно обезщетение в размер на
254,32 лв.
Излага, че размерът на
изплатеното обезщетение е определен съобразно методиката, утвърдена в Наредба №
24/2006 г. за задължителното З., като счита, че същото съответства на
действително претърпените вреди. В тази връзка твърди, че в хода на
застрахователната преписка ищецът не е представил разходно-оправдателни
документи за извършен ремонт на МПС. Отделно оспорва претендираната цена за
извършен ремонт като завишена, несъобразена с действителната стойност на
необходимите материали и труд за възстановяване на автомобил с дата на първа
регистрация през 2003 г. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме,
че ответникът дължи застрахователно обезщетение над вече изплатеното, релевира възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД с
твърдения, че ищецът е допринесъл за настъпване на застрахователното събитие,
като е паркирал автомобила си в нарушение на разпоредбите на ЗДвП. Оспорва
изключителната вина на водача на застрахования автомобил за реализираното
пътнотранспортно произшествие и съдържанието на съставения за това двустранен
протокол за ПТП от 22.01.2019 г.
С тези аргументи по
същество моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител,
поддържа отговора на исковата молба и формулираното искане по същество и
представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен
за окончателен доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е
отделено обстоятелството, че между ЗАД „ОЗК - З.“ АД и собственика на товарен
автомобил „Фиат Фиорино", с рег. №*** е налице
валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица №
BG/23/118001453214 от 15.05.2018 г. със срок на действие от 21.05.2018 г. до
20.05.2019 г. Посоченият документ (полица) е приобщен към доказателствения
материал по делото (л. 25).
Като безспорно е отделено също, че на 22.01.2019 г. в гр. Варна, на ул.
„Прилеп", пред бл. № 12, е реализирано пътнотранспортно произшествие между
товарен автомобил „Фиат Фиорино", peг. №***, и паркирания лек автомобил „Пежо 307", peг. № Това обстоятелство се потвърждава и от представения
двустранен констативен протокол от 22.01.2019 г. (л. 46), изготвен и подписан от участниците в ПТП.
Видно от приложеното по делото свидетелство за регистрация - част I (л.
65), собственик на увредения лек автомобил „Пежо 307", peг.
№ В 6331 ВТ е ищецът Д.М.Д..
По отношение вида на настъпилите имуществени
вреди отново не е налице спор между страните. Същите са установени от експерти
на застрахователя след извършен оглед на превозното средство и описани в
съставения опис по щета № 0410-900-0014/2019 г. от 22.01.2019 г. (л. 27), в който са
посочени три на брой увредени детайли, индивидуализирани чрез техния вид и
степен на увреждане, а именно: врата задна дясна (3-та степен), лайсна
врата задна дясна (ремонт) и калник
заден десен (1-ва степен).
Безспорно е още, че на 22.01.2019 г. ищецът е подал пред застрахователя
искане за завеждане на претенция по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, по която е образувана преписка по щета, заведена под №
0410-900-0014/2019 г. За посоченото обстоятелство по делото е приложено уведомление за
щета на МПС от дата 22.01.2019 г. (л. 23).
От приобщения доклад
по щета от 28.01.2019 г. (л. 28) се изяснява, че ответното застрахователно
дружество е определило обезщетение за процесното ПТП в размер на 254,32 лв.
Същото е изплатено по банкова сметка *** Д.Д. на
06.02.2019 г. – безспорен между страните факт, който се доказва и от приетите
банкови извлечения (л. 13 и л. 48).
Видно от приложеното
копие от поръчка за ремонт № 0010254 от 21.01.2019 г. (л. 9), ищецът е възложил
ремонта на процесния автомобил на „Аутомотор“
кооперация, гр. Варна. В графата на документа за описание на ремонтните работи
са отразени: врата задна дясна, лайсна врата задна дясна и калник заден десен,
както и степен на увреждане на посочените детайли, идентична с посочената в
описа на застрахователя.
За установяване на
извършения ремонт по делото е приобщена работна карта от 04.02.2019 г. (л. 10),
в която са отразени ремонтираните детайли, стойността на труда – 476 лв. без
ДДС (при цена от 20 лв. за един нормочас) и на материалите – 130 лв. без ДДС за
боя и консумативи. Общата дължима сума е посочена в размер на 606 лв. без ДДС,
респ. 727 лв. с добавен ДДС. За последната е издадена фактура №
25827/14.02.2019 г., която е заплатена на 14.02.2019 г., видно от приложения
фискален бон от същата дата (л. 11).
От приетото като
компетентно изготвено и неоспорено от страните заключение на
съдебно-автотехническата експертиза (л. 54 и сл.) се установява следният
механизъм на ПТП: на 22.01.2019 г. водачът на лек автомобил „Пежо 307" с
ДК № е паркирал своя автомобил в гр. Варна, ул. „Прилеп", пред блок № 12,
успоредно на улицата с предната част на превозното средство в посока юг, върху
плочките на предблоковото пространство,
непосредствено до бордюра, разделящ тротоара от това пространство, като при
извършване на маневра и завой на ляво водачът на товарен автомобил „Фиат Фиорино" с ДК №*** е ударил паркирания лек автомобил в
неговата страничната задна част. От експертното заключение се потвърждават по
вид и степен щетите по собствения на ищеца лек автомобил, както следва: врата задна дясна - наранено лаково
покритие и деформация в долната част на детайла под лайсна врата задна дясна,
както и по вътрешната рамка на детайла, респ. необходим ремонт на степен 3 и
боядисване; лайсна врата задна дясна - наранено лаково покритие и деформация на
детайла с необходимост от ремонт и боядисване; калник заден десен - наранено
лаково покритие и деформация в предната долна част с необходимост от ремонт на
степен 1 и боядисване. Според експерта уврежданията са в зоната на удара и са
вследствие на непосредствено съприкосновение с твърд предмет, какъвто би могъл
да бъде детайл от друг автомобил, движещ се в близост до процесния, респективно
е възможно да са получени по степен и вид при процесното събитие. От
експертизата се установява още, че общата стойност на щетите, определена към
датата на събитието, възлиза на 1024,92 лв., при средна пазарна цена на труда
от 30 лв. с ДДС за 1 нормочас, определена като средно аритметична стойност
между цената на услугите в сервизи, притежаващи европейски сертификат за
качество, и такива, които не са сертифицирани. Вещото лице определя стойността
на ремонта в сервизи, които не
притежават европейски сертификат за качество, в размер на 756,72 лв. при
средна пазарна цена на труда от 20 лв. с ДДС за 1 нормочас, а стойността му по методиката на
Наредба № 24 от 08.03.2006 г. - в размер на 276,86 лв. Съгласно
заключението не са налице данни за забрана за паркиране в предблоковото
пространство. При изслушването на
вещото лице А.В. по реда на чл. 200 ГПК (л. 75 - гръб) експертът пояснява, че
описаните в работната карта ремонтни дейности, извършени в автосервиз „Аутомотор“, отговарят на щетите, както и че фактурираната в
сервиза сума е по-малка от средната такава, дължима за ремонта. Уточнява още,
че увреденият автомобил е бил паркиран на предблоковото
пространство извън тротоара и встрани от входа на сградата, като не е
препятствал нито движението на пешеходците, нито достъпа до входа.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
По аргумент от разпоредбата на чл. 498,
ал. 3 КЗ, за допустимостта на съдебно предявената претенция е необходимо да
бъде предварително проведената извънсъдебна процедура. Не е спорно по делото,
че такава е проведена, както и че в хода на същата застрахователят е определил
и изплатил обезщетение от 254,32 лв., с размера на което увреденото лице (настоящ ищец) не е
съгласно.
Основателността на иска е обусловена от наличието на следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало застрахователно
правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите; 2.) виновно противоправно поведение на застрахования водач,
осъществено в периода на застрахователно покритие; 3.) настъпили имуществени
вреди за ищеца, както и 4.) пряката причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и вредите. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В
негова тежест е да установи също и размера на претендираното застрахователно
обезщетение. С оглед релевираното от ответника възражение за съпричиняване, той
носи тежестта да докаже, че увреденото лице е допринесло за настъпване на
вредите.
Безспорно по делото е
наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за товарен
автомобил „Фиат Фиорино" с рег. №*** и период на
застрахователно покритие от 21.05.2018 г. до 20.05.2019 г. Следователно
ответното дружество е обезпечило деликтната отговорност на собственика и водачите
на посочения автомобил, причинили имуществени и неимуществени вреди на трети
лица при управлението на моторното превозно средство в периода на покрит риск.
Безспорно е също, че в
този период е настъпило застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие,
реализирано на 22.01.2019 г. За установяване механизма на събитието по делото е
представен двустранен констативен протокол, съставен и подписан от участниците
в ПТП. Въпросният протокол представлява частен
свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила и не може да се противопостави на застрахователя, явяващ
се трето лице, неучаствало в съставянето на документа. Описаният в протокола
механизъм обаче е установен от ищеца с други доказателствени средства, а именно
чрез допуснатата съдебно-автотехическа експертиза, заключението по която съдът
кредитира напълно, на основание чл. 202 ГПК, като обективно, достоверно и
правилно. Отделно от това, ответникът е заплатил застрахователно обезщетение на
увредения от процесното ПТП по образуваната застрахователна преписка, с което е
признал настъпването на всички правнорелевантни
факти, от които възниква претендираното парично притезание.
При установения
механизъм се налага извод за доказано противоправно поведение на водача на товарен
автомобил „Фиат Фиорино" с рег. №***, който е
извършил маневра и завой наляво без да съобрази габаритите на управлявания от
него автомобил и положението на паркираното в близост до пътя превозно средство
(застрахования лек автомобил), с което е нарушил правилата на Закона за
движение по пътищата. Поведението му съдът приема и за виновно, предвид презумпцията по чл.
45, ал. 2 ЗЗД, за опровергаване на която ответникът не е ангажирал никакви
доказателства.
Страните не спорят относно настъпилите щети по собствения на ищеца лек
автомобил, изразяващи се в увреждане на врата задна дясна, лайсна врата задна
дясна и калник заден десен. Същите са установени от самия застраховател и
описани в съставеното за целта опис-заключение, като се потвърждават и от
експертното заключение. От последното се установява още, че щетите са резултат
от застрахователното събитие, поради което съдът намира, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между виновното противоправното поведение на водача на товарен
автомобил „Фиат Фиорино" с рег. №*** и
настъпилите имуществени вреди за ищеца.
От гореизложеното следва, че предявеният иск е
доказан по основание и за застрахователя е възникнало задължение да заплати на
ищеца застрахователно обезщетение за реализираното в периода на покрит риск
застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие.
Спорен по делото е размерът на дължимото
застрахователно обезщетение. За неговото определяне съдът съобрази следното:
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ
обезщетението се равнява на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като същото не следва
да надвишава застрахователната сума (лимита на отговорност). В хипотеза
на частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е настоящата,
релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди е
възстановителната застрахователна стойност, която
според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка, определени към датата на застрахователното събитие. В този смисъл
е трайно установената съдебна практика, обективирана в решение № 167/11.05.2016
г. по т.д. № 1869/2014 на ВКС, ТК, II т.о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по
т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д.
№ 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. №
1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. №
627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. Същата е постановена по приложението на
КЗ (отм.), но актуална при действащия КЗ, предвид липсата на принципна разлика
в уредбата в тази й част.
Доколкото стойностният еквивалент на претърпяната вреда
се определя като пазарната цена на увреденото имущество, в случай че бъдат
представени доказателства за извършен в специализиран сервиз ремонт за
поправяне на увреденото имущество, дължимото от застрахователя обезщетение се
равнява на направените разходи за ремонт, стига същите да не надхвърлят
уговорената застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и да съответстват на реалната възстановителна
стойност по смисъла на чл. 400 КЗ.
В разглеждания
случай такива доказателства са представени, а именно фактура за извършен ремонт
от 14.02.2019 г., ведно с фискален бон от същата дата. От експертното заключение
се установява съответствието между фактурираните ремонтни работи и необходимите
такива за отстраняване на щетите по превозното средство, настъпили в резултат
от застрахователното събитие. От съдебно-автотехническата експертиза се доказва
също, че заплатените от увреденото лице средства за ремонт не надвишават
сумата, нужна за ремонтирането на автомобила по средни пазарни цени (дори при
най-ниската ставка за труд от 20 лв. с ДДС съгласно т. 5 от заключението),
поради което съдът приема, че застрахователното обезщетение следва да
бъде равно на заплатената от ищеца сума за ремонт от 727,20 лв. с ДДС.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
ответника, според което застрахователното обезщетение следва да бъде определено
по методиката, утвърдена в Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължително З..
Според решение № 52/08.07.2010 год. на ВКС по т.д. № 652/2009 год., І т.о. Методиката
не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за З.то и не ограничава
отговорността на застрахователя, а същата представлява указание за изчисляване
на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от
застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в
сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до
минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката, и при съдебно
предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва
да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Неоснователно е и релевираното от ответната страна възражение за съпричиняване.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт предполага доказвани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е допринесъл за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване (така
- решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 99
от 8.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, II ТО и др.). В разглеждания
случай възражението е обосновано с неконкретизирани твърдения за неправилно
паркиране на увредения лек автомобил. В тяхна подкрепа ответникът не е
ангажирал никакви доказателства, като отделно от това същите се опровергават от
експертното заключение, според което автомобилът не е паркиран на забранено
място, не е създавал пречки за движението по пътното платно или по тротоара,
нито е препятствал достъпа до входа на жилищната сграда, на чието предблоково пространство е бил ситуиран.
По изложените мотиви съдът приема, че няма основание за намаляване по реда
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД на определеното застрахователно обезщетение в размер
на 727,20 лв. От същото обаче следва да
бъде приспаднато заплатеното такова от 254,32 лв., при което неизплатената част
от обезщетението възлиза в размер на претендираната сума от 472,88 лв.
Следователно предявеният иск следва да бъде изцяло уважен, като бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца посочения дължим остатък, ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба – 13.03.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените в настоящото производство разноски в общ размер на 470
лв., от които 50 лв. за заплатена държавна такса (л. 3), 100 лв. за заплатен
депозит за вещо лице (л. 40) и 320 лв. за адвокатско възнаграждение,
доказателства за заплащането на което са представени по делото – договор за
правна защита и съдействие № 15/10.03.2019 г. (л. 67), ведно с отбелязване, че
уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой.
Съобразно
изхода на делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАД„ОЗК - З.“ АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление:***,***, да заплати на Д.М.Д., ЕГН **********,***,
сумата от 472,88 лв. (четиристотин
седемдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща неизплатена
част от застрахователно обезщетение по застрахователна претенция №
0410-900-0014/2019 г. за причинени щети на собствения на ищеца лек автомобил
„Пежо 307" с peг. № в резултат от реализирано на
22.01.2019 г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие по вина на водача на
товарен автомобил „Фиат Фиорино" с рег. №***,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица
№ BG/23/118001453214 от 15.05.2018 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 13.03.2019 г.,
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ;
ОСЪЖДА „ЗАД„ОЗК - З.“ АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление:***,***, да заплати на Д.М.Д., ЕГН **********,***,
сумата от 470 лв. (четиристотин и
седемдесет лева), представляваща сторени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: