Определение по дело №290/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 249
Дата: 10 февруари 2022 г. (в сила от 7 февруари 2022 г.)
Съдия: Доротея Кехайова
Дело: 20221100600290
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 249
гр. София, 07.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова

Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600290 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК.
Постъпил е въззивен протест от прокурор при СРП срещу определение на Районен
съд, НО, 135 състав № 9/04.01.2022 г. по ЧНД № 17170/2021 г., с което е било отменено
Постановление на СРП, постановено на 19.11.2021 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1
и ал. 3 вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК е било прекратено наказателното производство по ДП №
ЗМ 11319/2020 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. преписка № 44104/2020 г. по описа на
СРП и делото е било върнато на прокурора за продължаване на процесуално-следствените
действия.
В хода на досъдебното производство няма привлечени обвиняеми лица.
В протеста се излагат доводи за пълнота, всестраност и обективност на извършените
процесуалноследствени действия, както и отсъствие на допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Акцентира се на обстоятелството, че постановлението е
изградено на основата на пълен анализ на събраните по делото доказатества, мотивирано е и
не се налага провеждане на допълнителни действия по разследването. Отправя се искане за
отмяна на атакуваното определение, с което делото е върнато на СРП, като неправилно.
Правилно и законосъобразно, в съответствие с доказателствената съвкупност,
първата инстанция е установила, че досъдебно производство- ДП № ЗМ 11319/2020 г. по
описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. преписка № 44104/2020 г. по описа на СРП е започнало
31.10.2020 г. с оглед извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от
НК, а именно затова, че на 31.10.2020 г. в гр. София, при управление на МПС, при
нарушаване на правилата за движение, по непредпазливост е причинена средна телесна
повреда на А.Н.И. с ЕГН **********. С постановление от 19.11.2021 г. на прокурор при
СРП, на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и чл. 15 от
НК наказателното производство по делото е било прекратено. Цитираното постановление е
било обжалвано, като във връзка с подадената жалба от страна на пострадалата е било
образувано ЧНД № 17170/2021 г. по описа на СРС. С определение № 9/04.01.2022 г. по ЧНД
№ 17170/2021 г. на СРС обжалваното постановление е било отменено, като делото е било
върнато на прокурора.
Настоящият съдебен състав на въззивния съд, след като се запозна с наведените в
1
протеста оплаквания и извърши проверка на атакувания съдебен акт, прие, че протестът е
депозиран в съда в срок и от лице имащо право да обжалва постановлението, поради което е
процесуално допустима.
Разгледан по същество протестът е основателен, като атакуваното определение
следва да се отмени, а прокурорското постановление следва да бъде потвърдено.
Коректно районният съд е възприел за установена приетата фактическа обстановка в
постановлението на прокурора, така както е изложена. По отношение на същата няма
възражения и въззивната инстанция , възприема, като тя е следната:
На 31.10.2020 г. около 17:45 часа св. В.Я.Я. управлявал лек автомобил марка „Рено“,
модел „Меган“ с рег.№ **** в гр. София по ул. „Околовръстен път“ в района на изхода за
кв. „Филиповци“, с посока на движение от бул. „Сливница“ към ул. „Суходолска“. В
автомобила на предната дясна седалка пътувал св.С.Б.Н. - приятел на св. Я.. Двамата
отивали на футболен мач на игрището в кв. „Суходол“. Автомобилът се движел по прав и
сух пътен участък с включени къси светлини. Ул. „Околовръстен път“ в района се състояла
от две пътни платна, разделени с разделителен остров от метална еластична ограда и
метален парапет с височина 150 см. и била предназначена за двупосочно движение, като за
всяка посока на движение имало по три пътни ленти. В района нямало обозначени
пешеходни пътеки и светофарни уредби, като разрешената максимална скорост на движение
на МПС била 90 км/ч. Св. Я. се движел в средната пътна лента в гореуказаната посока, като
управлявал собствения си лек автомобил със скорост от 70 км./ч.
По същото това време св. А.Н.И., която била употребила значително количество
алкохол (установена концентрация 1,93 g/L етанол в кръвта, според заключението на
изготвената токсикохимична експретиза) по неустановена причина преминала през
металните еластични огради и металния парапет и предприела внезапно пресичане на
платното за движение на ул. „Околовръстен път“ от ляво на дясно спрямо посоката на
движение на лекия автомобил, управляван от св. Я.. Пешеходката пресякла лявата пътна
лента, след което без да спира бягайки навлязла в средната пътна лента. В този момент
настъпило ПТП между пешеходката и лекия автомобил, управляван от св. Я., като
автомобилът с предната си средна част челно ударил пешеходката от дясната й страна.
Вследствие на удара, който бил под масовия център на тежестта на тялото на пешеходката,
последната била качена върху предния капак на МПС, ударила си главата в предното стъкло
на автомобила и го счупила. В резултат на удара пешеходката била отхвърлена напред и в
дясно от автомобила, паднала на земята, а лекия автомобил продължил движението си, след
което водачът реагирал с аварийно спиране.
Очевидец на настъпилото ПТП станала св. И.С., която се движела с лек автомобил
„Ауди А8“ с рег. № **** по ул. „Околовръстен път“ към кръговото кръстовище за гр. Банкя.
Когато наближила моста за кв. „Филиповци“ видяла силует на човек, който се намирал до
металните мантинели в средата между пътните платна. Човекът се затичал и тръгнал да
пресича пътните ленти от ляво на дясно, в посоката й на движение. Видяла, че настъпил
удар между пешеходеца и лекия автомобил, който се движел в средната пътна лента, като
след удара човекът паднал в дясната пътна лента. Св. Станчева спряла автомобила си в
дясната пътна лента, слязла от него и се отправила към пострадалия пешеходец. Същият се
намирал в дясната пътна лента на около 15 метра след моста за кв. „Филиповци“. Св.
Станчева видяла, че на пътното платно лежи жена на около 35 години, до която на асфалта
се намирало черно яке, от джоба на което се подавало патронче за алкохол. Пострадалата
жена била жива, дишала, но не била контактна. От носа й течало кръв, а в близост до нея се
намирали части от счупения й мобилен телефон.
В близост до мястото на ПТП спрели и други автомобили, като за случилото се бил
подаден сигнал на тел. 112. На място пристигнал полицейски патрул и екип на спешна
помощ.
2
От заключението на назначената и изготвена в хода на ДП съдебно - медицинска
експертиза се установява, че на пострадалата А.Н.И. в резултат на настъпилото ПТП са
причинени следните травматични увреждания: множествени счупвания на подбедрицата -
открито, в дясно; счупване на 7-мо ребро в ляво; пневмоторакс в ляво; пневмомедиастинум
и подкожен емфизем; счупване на кръстцова кост; счупване на таза; счупване на носните
кости, без разместване; навяхване на шията. Получената гръдна травма със счупване на 7-мо
ребро в ляво; пневмоторакс в ляво; пневмомедиастинум и подкожен емфизем реализирали
медикобиологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Счупването на кръстцовата кост е довело до трайно затруднение движението на снагата.
Счупването на таза е довело до трайно затруднение на движенията на двата долни крайника.
Счупването на костите на дясната подбедрица е реализирала медикобиологичния признак
трайно затруднение движенията на десен долен крайник за срок повече от 30 дни.
От заключението на назначената и изготвена авто-техническа експертиза се
установява, че мястото на удара между лекия автомобил и пострадалата пешеходка по
широчина на платното за движение на Околовръстен път е на около 6,7 метра вляво от
десния край на платното за движение по посока на движението на автомобила и по дължина
на около 13,9 метра преди линията на ориентира по посока на движението на същия
автомобил. Ударът е настъпил върху средната от трите пътни ленти. Скоростта на движение
на лекия автомобил „Рено“ в момента на удара с пешеходката е била около 70 км./ч., като
опасната му зона за спиране е около 64 метра. Скоростта на движение н пострадалата
пешеходка преди настъпване на удара при спокойно бягане е била 9,8 км./ч. Водачът на
лекия автомобил не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара с
пешеходката в момента на първата възможност да я забележи, осветявайки я е фаровете на
автомобила, като би имал такава възможност, ако се е движел със скорост от 45,8 км/ч. или
по-ниска. Водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара с пешеходката и в момента на навлизането й върху платното за движение,
като е имал такава възможност ако се е движел със скорост от 51,8 км/ч. или по-ниска.
Максимално разрешената скорост на движение в участъка на ПТП е била 90 км/ч., въведена
е пътен знак, при която водачът също не е имал възможност да спре преди мястото на удара.
От техническа гледна точка причината за настъпилото ПТП са субективните действия на
пострадалата пешеходка.
Видно от заключението на изготвената в хода на ДП токсикохимична експретиза е
установена концентрация на алкохол в кръвта на пострадалата пошеходка от 1,93 g/L, което
количество се отнася към фазата на „възбуда“, която се характеризира е емоционална
нестабилност, загуба на критична оценка, повлияване на възприятията, паметта и
разбирането; понижен сензорен отговор; повишено реакционно време; понижена зрителна
острота и периферно зрение; нарушено равновесие; завалена реч; повръщане и сънливост.
Предвид така възприетата от прокурора фактическа обстановка и заключенията на
вещите лица, прокурорът е заключил, че в случая се касае за „случайно деяние“ по смисъла
на чл. 15 от НК и водачът на автомобила не следва да носи наказателна отговорност. Този
извод не се опровергава и заключенията на изготвентие по делото експертизи, установяващи
скоростта на движение на водача на МПС (значително под максимално разрешената за
съответния пътен участък), алкохолното повлияване на пострадалата, както и крайният
извод, че причината за настъпилото ПТП са субективните действия на пострадалата
пешеходка.
Според първата инстанция внимателната преценка на изложеното в постановлението
за прекратяване на наказателното производство, дава основание да се заключи, че
направените правни изводи от прокурора за несъставомерност на деянието и наличие на
условия за приложение на разпоредбата на чл. 15 от НК се явяват неправилни. Подчертано е,
че по делото макар да са извършени всички възможни следствени действия и да се
3
установява, че водачът на автомобила се е движел с разрешената за съответния пътен
участък скорост, то не може да се направи извод, че скоростта е била съобразена с
конкретните условия на видимост. Ето защо и доколкото се приема, че водачът на
автомобила е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, то и изводите на държавното
обвинение, до които той е достигнал не могат да бъдат споделени.
По отношение на описания в постановлението механизъм на пътно произшествие
съдът почти изцяло се е солидаризирал със становището на прокурора. Изключение прави
единствено неговия извод, че пострадлата целенасочено и нарочно се е хвърлила пред
автомобила, управляван от св. Я.. Независимо от показанията на св. И.С. според районен
съд по делото няма събрани никакви доказателства, че това е така, поради и което този
извод е приет като необоснован.
Касателно приложението на чл. 15 от НК, съдът не е споделил становището на
прокурора, което е и било основанието за отмяна на прокурорския акт. Посочва се, че от
текста на чл. 15 от НК става ясно, че се изключва виновността на извършителя, когато
деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици (случайно деяние). Във връзка с настъпилото ПТП и резултата от него, такъв
извод обаче по отношение на св. Я. съдът е заключил, че няма как да бъде направен.
Застъпено е становището, че следва да се отчете това, че като водач на МПС, в конкретната
ситуация Я. е имал задължение да спазва правилата по ЗДвП, включително задълженията
вменени му с текста на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Същия текст гласи, че „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“. Първият съд е приел, че предвид установените факти по
делото и намалената видимост в района на настъпилото ПТП, водачът на автомобила не е
изпълнил задължението си да се движи със съобразена скорост, позволявааща му да спре
при всяко възникнало предвидимо препятствие. Ето защо съдът е направил извод, че св. Я.
не е изпълнил задълженията си, могъл е и е бил длъжен да предвиди настъпването на
общественоопасните последици, поради и което и макар да е налице съпричиняване, текстът
на чл. 15 от НК е неприложим.
Принципно това становище на съда е правилно, но заключението му е направено без
да се вземе предвид един много важен, според настоящата инстанция детайл. Пешеходецът
би станал опасност за движението към момента, в който е бил обективно видим за водача
съгласно ТР № 28 по н. д. № 10/84 г. на ОСНК. Внимателният прочит на коментираното ТР
сочи, че задължението за намаляване на скоростта на движение или спиране на превозното
средство е в зависимост от момента на възникване на опасността за движението и това е
възможно не само когато препятствието е на платното за движение, но и извън него, като
при втората хипотеза има значение поведението на пешеходеца - дали явно и очевидно
показва намерение, че ще навлезе в платното за движение.
Но тогава, когато пешеходецът се намира на такова място, което не е предназначено
за него (в случая разделителен остров с поставена метална еластична ограда и метален
парапет с височина 150 см., разделящ пътното платно, предназначено за двупосочно
движение, като всяка посока на движение е с по три пътни ленти), той не може да бъде
възприет като опасност за движението. При това положение се налага извод, че мястото, на
което се е намирал пешеходеца, от което е предприел пресичаане на пътното платно и
начинът по който е станало това (тичайки), има значение за отговорността на водача.
В конкретният случай никоя от страните не спори, че установената фактическа
обстановка е следната:
4
Св. В.Я.Я. управлявал лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № **** в гр.
София по ул. „Околовръстен път“ в района на изхода за кв. „Филиповци“, като пътното
платно се състояло от две пътни платна, разделени с разделителен остров от метална
еластична ограда и метален парапет с височина 150 см. и било предназначено за двупосочно
движение, като за всяка посока на движение имало по три пътни ленти. Движел се със
скорост от 70 км./ч. (при максимално разрешена скорост на движение от 90 км/ч.) по прав и
сух пътен участък с включени къси светлини. В същото време св. А.Н.И., която била
употребила значително количество алкохол (установена концентрация 1,93 g/L етанол в
кръвта, според заключението на изготвената токсикохимична експретиза) по неустановена
причина преминала през металните еластични огради и металния парапет и предприела
внезапно пресичане на платното за движение на ул. „Околовръстен път“ от ляво на дясно
спрямо посоката на движение на лекия автомобил.
Подчертаването на този детайл по-горе предопределя и отговора на въпроса за
началния момент на възникване на критичната ситуация на пътя. Съгласно цитираната от
първата инстанция като нарушена разпоредба на ЗДвП вменява задължение за водачите на
МПС да съобрразяват скоростта на движението с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Следователно доколкото в настоящия случай предприетото внезапно пресичане от
пешеходката, от място, което не е предназначено за пешеходци, то опасността, която с
поведението си е предизвикала тя съставлява препятствие за управлявания от Божанов л.а.,
което НЕ Е било предвидимо. Изложеното налага извода, че в случая не е било налице
задължение за водача по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, доколкото мястото на настъпване на ПТП не е
било предназначено за пешеходци и следавателно реализираното ПТП се дължи на случайно
деяние по смисъла на чл. 15 НК, а не на виновно поведение на жалбоподателя.
Случайно деяние е налице, когато водач МПС не по своя вина /не е могъл, нито е бил
длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици/ е бил поставен в
невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните последици, т.е. първото
основание за невиновно поведение е задължението на дееца да се съобрази с определени
предписания, с оглед на които да предприеме или да се въздържи да извърши определени
действия. За процесния случай това са били визираните в разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и, ал.
2 от ЗДвП правила.
Според настоящият съдебен състав обективни предпоставки за движение със скорост
от 51,8 км./ч. /в който случай удара би бил предотвратим/ от св. Я. не са били налице, т.е. не
е имало основателна причина по см. на чл. 20, ал.1 от ЗДвП - нито атмосферните условия,
нито релефа на местността, състоянието на пътя или на превозното средство с превозвания
товар, характера и интензивността на движението са налагали движение със скорост под
нормативно разрешената от 90 км./ч. Видимостта на водача не е била ограничена и не е
имало други фактори, възпрепятстващи го да възприема своевременно опасностите на пътя.
В този аспект водачът на ППС е изпълнил предписаното му от закона поведение и е
предприел действия, адекватни на пътната обстановка, като тази преценка на Я. съответства
на пътната обстановка и почива на обективни фактори. След това и като резултат на
последващо и внезапно предприето поведение на пострадалата в нарушение на правилата за
движение тя внезапно се е озовала на пътя на лекия автомобил, управляван от св. Я. и на
разстояние, непозволяващо спиране или предприемането на спасителна маневра
(предотвратяване на сблъсъка между тялото на пешеходеца и МПС).
Тук се поставя и въпросът за момента, от който е възникнала опасност за движението,
от който законът свързва задължението на водача да предприеме действия, свързани с
намаляване или спиране на управляваното от него ППС. Според настоящия съдебен състав
този темпорален момент следва да бъде определен при навлизането на тичащата пострадала
5
на пътното платно, тъй като до този момент обстановката не е предполагала внезапно
навлизане на пешеходец на платното за движение, а съгласно заключението на АТЕ ударът е
бил непредотвратим при това положение.
От изложеното следва извод, че водачът Я. не е създал предпоставки за настъпването
на общественоопасния резултат, а настъпването на общественоопасните последици се
дължи единствено и само на поведението на пострадалата. Ето защо и съдът намира, че
съставомерният резултат не се дължи на виновното поведение на св. Я. и затова е налице
хипотезата на чл. 15, ал. 1 от НК - случайно събитие. Липсва причинна връзка между
поведението на водача и съставомерният резултат /причиняването на средна телесна
повреда на пешеходеца А.Н.И./, а последният е следствие единствено от неизпълнение от
страна на пешеходеца на законовото задължение на чл. 113, т. 2 от ЗДвП - когато пресичат
платното за движение, пешеходците са длъжни преди да навлязат на платното за движение,
да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната
скорост на движение и на нарушаване на забраните, визирани в разпоредбата на чл. 114, т. 1
от ЗДвП - пешеходците да не навлизат внезапно на платното за движение.
Ето защо и настоящата инстанция заключи, че материалният закон е приложен
правилно от прокурора към възприетите по делото факти и Постановлението за
прекратяване на наказателното производство следва да се потвърди.
Мотивиран от горното Съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 9/04.01.2022 г. по ЧНД № 17170/2021 г. по описа на на СРС,
НО, 135 състав, с което е било отменено постановление на СРП от 19.11.2021 г. за
перкратяване на наказателното производство по ДП № ЗМ 11319/2020 г. по описа на СРТП-
ОР-СДВР, пр. преписка № 44104/2020 г. по описа на СРП.
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 19.11.2021 г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП № ЗМ 11319/2020 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. преписка №
44104/2020 г. по описа на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно, не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6