Определение по дело №132/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 678
Дата: 22 февруари 2024 г. (в сила от 22 февруари 2024 г.)
Съдия: Цвета Павлова
Дело: 20243100500132
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 678
гр. Варна, 22.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20243100500132 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗК „Прогрес“, чрез адвокат Д. П.
против решение № 260000/06.01.2023 год., постановено по гр.д. № 667/2019
год., с което са уважени предявените от В. М. С. и М. М. П. искове за отмяна
на взетите на 21.04.2019 год. на ОС на ЗК „Прогреск“ решения.
Твърди се от въззивника в депозираната жалба, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно и постановено в
нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. По отношение на соченото нарушение на
съдопроизводствените правила се твърди нередовност на исковата молба,
несвоевременно изготвяне на съдебните протоколи, постановяването на
съдебен акт почти 16 месеца след обявяване на делото за решаване,
нарушаване на принципа на равнопоставеност на страните чрез събиране и
уважаване на доказателства на ищцовата страна при настъпила преклузия и на
състезателното начало в производството. В тази връзка се акцентира на
допусната от съда СГЕ при двукратно пропуснат срок от страната за
извършване на едно и също процесуално действие – формулиране на задачата
й. Самото им оспорване също се твърди да е несвоевременно, тъй като били
приети като доказателства в о.с.з. на 25.02.2020 год. и не са били оспорени от
ищците, което изключвало и необходимостта от провеждане на СГЕ. Нещо
1
повече, че искането за провеждане на неконкретизирана по задача СГЕ в
исковата молба не е презицирано по отношение на кой подпис се отнася, в
частност дали се оспорва положеният от ищците подпис доколкото е
недопустимо да се предявяват чужди права, оспорвайки положените от друг
подписи. Твърди се и че решението на ДРС е немотивирано, тъй като липсва
обсъждане на доказателствата, събрани по делото, респективно не е посочено
кой факт съдът приема за установен и кой не. Освен възпроизвеждане на
твърденията на страните е налице единствено позоваване на процесуално
недопустимата СГЕ, която е и решаваща за вземането на решението на съда.
Твърди се и че неправилно по така предявените искове съдът е възложил
доказателствена тежест на ответника, вместо на ищеца, който следва да
установи, че решението на ОС противоречи на закона или устава. Излага се и
че ищците са нарушили решение на орган на кооперацията, обективирано в
протокол № 3, взети на съвместно заседание на УС И КС от 15.06.2018 год.,
искайки изплащането на дяловия си капитал без да напускат кооперацията.
Оспорват се твърденията на ищците, че ОС на ЗК „Прогрес“ е нередовно
свикано, като поканата е разгласена по реда, указан в Устава на ЗК Прогрес.
Твърди се също така, че поради липса на кворум при първия обявен час
решенията за взети при условията на чл.17, ал.2 вр. чл. 18 ЗК – от броя на
присъстващит при проведено тайно гласуване. Несъстоятелно е и
твърдението, че не било обективирано, че член кооператорите ще бъдат
изключени, при условие, че и двете са подали писмени възражения относно
предстоящото им изключване, а ищцата В. С. като член кооператор го е
прочела публично и лично пред ОС на ЗК Прогрес. Оспорва се и твърдението,
че ОС е взело решението еднолично, а не на база предложение и взето
решение на УС на ЗК Прогрес, както и не е налице соченото от ищцата
неточно или неправилно отразяване в протокола на гласовете гласували.
Следващото твърдение на ищцата се опровергава от самото съдържание на
поканата, както и се твърди несъстоятелност на твърдението, че в ОС са взели
участие лица, които не са член-кооператори. Присъствието на председателя
на Кооперативния агро съюз – Варна е като гост, изготвил оценката на
дяловете и разяснил същата, но без да е взел участие в работата на ОС, макар
и да е имал правото да участва в общото събрание със съвещателен глас
/чл.16, ал.5/. По отношение на оспореното решение за приемане на нов Устав
на кооперацията се твърди, че необходимият кворум е 2/3 от присъстващите
2
съгласно чл.29, ал.2 от Устава, а не от поканените член – кооператори. Считат
за оборено и твърдението, че новоприетите членове са гласували, тъй като
видно от приложените протоколи Събка Христова, която е била поканена, не
е присъствали и не е гласувала. Излагат се доводи и по отношение на
предприетите оспорвания на дати на получане на покани, идентичност на
имена на член кооператор и други, като се твърди, че тези обстоятелства,
касаещи редовността на свиканото общо събрание, са проверени от
длъжностното лице по регистрация при подаденото заявление за вписване на
оспорените решения. Позовавайки се на разпоредбите на Устава относно
начина на свикване излагат правни доводи относно редовността на общото
събрание. По изложените съображения, настоява за отмяна на постановеното
от РС – Девня решение и връщане на делото за ново разглеждане от друт
съдебен състав, в евентуалност постановяване на решение по същество на
спора, с което се отхвърлят предявените искове и се присъдят сторените пред
двете инстанции по двата иска разноски.
В срока по чл.263 ГПК, насрещните страни, чрез общ пълномощник,
депозират писмен отговор, с който оспорват въззивната жалба. Излагат се
доводи по отношение на всяко едно от оплакванията във въззивната жалба и
считайки решението за правилно и законосъобразно, молят за потвърждаване
на съдебното решение.
Постъпила е и частна жалба срещу определение № 260013/06.06.2023
год., с което е допълнено постановеното по делото решение чрез присъждане
в полза на двете ищци разноски. Твърди се, че молбата по чл.248 ГПК
изхожда само от ищцата В. С., като същата, като получена на 06.02.2023 год.
и без данни за датата й на изпращане, е просрочена. Същевременно, ищцата
М. П. не е депозирала молба по чл.248 ГПК, поради което и произнасянето по
отношение на нея е недопустимо. Излагат се доводи и че съдът не е разгледал
релевираното от ответника своевременно възражение за прекомерност, както
и че липсват каквито и да са мотиви по отношение на естеството на
присъдените разноски. С оплакванията за произнасяне при настъпила
преклузия по отношение на подаване на молбата, поради произнасяне извън
предмета на молбата, поради произнасянето й от състав, който не е
постановил съдебния акт в нарушение на чл.235, ал.1 ГПК, се настоява за
отмяна на постановеното определение.
3
Постъпил е и отговор на частната жалба, с който се оспорват
наведените твърдения като за доказване на датата на изпращане на молбите е
представено и писмено доказателство - товарителница от Спиди.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, намери следното:

По допустимостта на обжалването:
Въззивната и частна жалби са депозирани в рамките на преклузивен
срок, считано от връчване на обжалваемото решение/определение на
пълномощник на жалбоподателя. Жалбите съдържат изискуемите по чл.260
ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК и са редовни. Дължимата
авансово държавна такса за разглеждане на жалбите е внесена. Страните се
представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен
съд за проверка на този подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че
въззивното производството е допустимо.

По доказателствените искания:
Страните не са обективирали доказателствени искания с изключение на
представеното с отговора на частната жалба писмено доказателства. Същото
като относима към проверка на допустимостта на обжалвания акт следва да
бъде допуснато до събиране.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на
основание чл. 266 вр чл. 267 ал.2 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на ЗК „Прогрес“, чрез
адвокат Д. П. против решение № 260000/06.01.2023 год., постановено по гр.д.
№ 667/2019 год., с което са уважени предявените от В. М. С. и М. М. П.
4
искове за отмяна на взетите на 21.04.2019 год. на ОС на ЗК „Прогрес“
решения и частна жалба на ЗК „Прогрес“, чрез адвокат Д. П. срещу
определение № 260013/06.06.2023 год., с което е допълнено постановеното по
делото решение чрез присъждане в полза на двете ищци разноски.

НАСРОЧВА съдебно заседание за 16.04.2024 год. от 11.30 часа, за
които дата и час се призоват страните, чрез пълномощниците (адв. П. и
адв.Н.), като на въззивника се връчат преписи от отговора на въззивната и на
частната жалба.
ДОПУСКА до събиране представеното с писмения отговор на частната
жалба писмено доказателство – товарителница от Спиди.

Препис от настоящото определение да се изпрати на пълномощниците,
ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо
Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5