№ 143
гр. Габрово, 15.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Василева
Членове:Пламен Попов
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно частно наказателно
дело № 20224200600178 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 345 във вр. с чл. 270, ал. 4 от НПК.
Постъпила е частна жалба от подсъдимия АЛ. ЕВГ. Д., чрез договорния
защитник адв. Д.З. от АК Бургас против протоколно определение от
24.08.2022 г. по НОХД № 292/2022 г. на Габровски районен съд, с което е
оставено без уважение като неоснователно искането за изменение в по-лека
на взетата спрямо подсъдимия А.Д. мярка за неотклонение "Задържане под
стража".
В жалбата се твърди, че определението на съда е неправилно и
незаконосъобразно. Излага се, че в хода на производството ще се развият
допълнителни съображения. До момента по делото такива не са постъпили.
Претендира се мярката за неотклонение "Задържане под стража" да
бъде изменена в по-лека, а именно "Домашен арест".
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и
срещу подлежащ на проверка съдебен акт, което обуславя нейната
допустимост. Пред настоящата инстанция не се представят нови
доказателства.
При преценка на всички материали по делото съдът намира жалбата на
подсъдимия АЛ. ЕВГ. Д., подадена чрез договорния защитник адв. Д.З. от АК
1
Бургас за неоснователна по следните съображения:
С Определение № 23/01.03.2022 г. по ЧНД № 157/2022 г. по описа на
ГРС е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража" по отношение на
обвиняемия АЛ. ЕВГ. Д. от гр. Габрово по ДП № 17523М-81 от 2022 г. по
описа на РУ Габрово, на основание чл. 64, ал. 4 от НПК. Решаващият състав
на ГРС е стигнал до извод, че е налице обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от
свобода и съществува реална опасност да извърши престъпление.
Определението на ГРС е потвърдено с Определение № 40 от 09.03.2022 г. по
ВЧНД № 37/2022 г. на ГОС. На 21.04.2022 г. делото е внесено в районния съд
с обвинение спрямо Д. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от
НК.
В съдебно заседание на 24.08.2022 г. по НОХД № 292/2022 г. на ГРС
защитниците адв. К. и адв. З. са направили искане за изменение на мярката за
неотклонение "Задържане под стража" в по-лека. В производство по чл. 270
от НПК районният съд е изложил, че към момента на произнасяне
съответните обстоятелства, въз основа на които на ДП спрямо подсъдимия е
взета мярка за неотклонение, свързани с обоснованото предположение за
наличие на извършено от същия престъпление, не са отпаднали и че във
връзка с това първата от предпоставките, която обосновава наличието на
основания за такава мярка за неотклонение продължава да съществува към
настоящия момент. Съдът е изложил, че от данните, които се съдържат в
бюлетина за съдимост е видно, че до настоящия момент подсъдимият се явява
осъждан общо три пъти, като второто осъждане е за престъпление, извършено
в изпитателния срок на Определение за одобряване на споразумение за
прекратяване на наказателно производство по НОХД № 76/2017 година на PC
- Габрово, постановено на 13.03.2017 година и влязло в законна сила на
същата дата. Макар и второто от престъпленията да не е довело до
привеждане в изпълнение на отложеното наказание по НОХД № 76/2017
година на PC - Габрово, неговото съществуване е факт, който следва да бъде
отчетен като основание за извод, че наказанието по първата присъда не е
могло да изиграе своята превантивна и превъзпитаваща роля, след като
подсъдимият е извършил второ престъпление, отново свързано с държане на
наркотични вещества без разрешение, за каквото е осъден и по първото
споразумение. Според съда, това се отнася и за трето поред осъждане, а
2
именно това по Определение за одобряване на споразумение за прекратяване
на наказателно производство, образувано по НОХД № 737/2020 година на PC
- Габрово, постановено на 15.01.2022 година и влязло в законна сила на
същата дата, с което на подсъдимият отново е наложено наказание "Лишаване
от свобода" за престъпление с квалификация, с каквато е предаден на съд и по
НОХД № 292/2022 г. на ГРС. Това наказание, както и наказанието, наложено
по НОХД № 349/2020 година по описа на PC - Габрово са групирани в едно
общо с Определение № 7/15.02.2021 година по ЧНД № 96/2021 година на PC -
Габрово, чрез което изпълнението на определеното общо наказание от
"Единадесет месеца лишаване от свобода", към което е присъединена изцяло
и глобата в размер на 800 лева, наложена по НОХД № 349/2020 година на PC -
Габрово, е отложено за изпитателен срок от три години, считано от 04.03.2021
година - датата за влизане на определението в сила. При изложените по-горе
обстоятелства съдът е приел, че реалната опасност за извършване на
престъпление от страна на подсъдимия не може да се счита за отпаднала.
Престъплението, за което той е предаден на съд, попада в изпитателния срок,
определен по ЧНД № 96/2021 година на PC - Габрово. Направен е извод, че
към настоящият момент не са налице основания, които да налагат изменение
на взетата мярка за неотклонение "Задържане под стража" в по-лека такава.
Същата следва да се потвърди, тъй като във вида, в който съществува към
настоящия момент, тя отговаря не само на обстоятелствата по чл. 63, ал. 1 от
НПК, при които може да се вземе, но и на общите цели по чл. 57 от НПК,
свързани с мерките за неотклонение по принцип.
Становището на районния съд е правилно. Пред първата или въззивната
инстанция не се представят доказателства, които да водят до извод, че са
налице условия за изменение на взетата мярка за неотклонение. Повдигнатото
обвинение е за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК - тежко
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Няма доказателства, че е
отпаднала опасността подсъдимият да извърши престъпление. Видно от
приложената на л. 58 - 59 от ДП справка за съдимост, до момента Д. е
осъждан три пъти. С първото споразумение по НОХД № 76/2017 година на PC
- Габрово, влязло в сила на 13.07.2017 г., за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т.
1 от НК, след приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е наложено наказание -
седем месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за
срок от три години. Със следващо споразумение по НОХД № 349/2020 година
3
на PC - Габрово, влязло в сила на 10.06.2020 г., за престъпление по чл. 354а,
ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК е наложено наказание - глоба в размер на 800
лева. С третото споразумение по НОХД № 737/2020 година на PC - Габрово,
влязло в сила на 15.01.2021 г., за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК,
след приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е наложено наказание -
единадесет месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено
за срок от три години. С Определение № 7/15.02.2021 година по ЧНД №
96/2021 година на PC - Габрово, влязло в сила на 04.03.2021 г. е определено
общо наказание по НОХД № 349/2020 година на PC - Габрово и НОХД №
737/2020 година на PC - Габрово - единадесет месеца лишаване от свобода,
изтърпяването на което общо наказание е отложено за срок от три години.
Към това наказание е присъединено и наказанието глоба в размер на 800 лева
по НОХД № 349/2020 година на PC - Габрово. Правилна е преценката на
районния съд, че при извършването на три престъпления по чл. 354а от НК
през непродължителен период от време е налице опасност А.Д. да извърши
престъпление. Обвинението по настоящото дело отново е за престъпление по
чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и при евентуалното му доказване, попада в
изпитателния срок на осъждането по ЧНД № 96/2021 година на PC - Габрово.
Периодът на задържането от шест месеца и половина по време на съдебното
производство не може да се възприеме като прекомерен, до какъвто извод е
стигнал и районния съд. По делото няма представени доказателства за
промяна на здравословното състояние, на семейното положение, професия,
възраст или други данни от изброените в чл. 56, ал. 3 от НПК, които да
доведат до извод за наличие на промяна в обстоятелствата по чл. 63, ал. 3 от
НПК. По НОХД № 292/2022 г. на РС – Габрово са проведени няколко
съдебни заседания, в които се извършват процесуални действия за
своевременно приключване на производството. Мярката за неотклонение
„Домашен арест” не би била достатъчна да попречи на обвиняемия да
извърши престъпление. Действително, тази мярка за неотклонение въвежда
същите ограничения в придвижването на обвиняемия, но е с по-малък
интензитет и не създава нужните гаранции за постигане целите на чл. 57 от
НПК.
При изложените аргументи въззивният съд прие, че не е настъпила
промяна в обстоятелствата, при които е взета мярката за неотклонение
“Задържане под стража”. На този етап от производството единствено с
4
взетата най-тежка мярка за неотклонение биха се постигнали целите,
визирани в чл. 57 от НПК. Като е достигнал до същия правен извод и е
оставил без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение от
“Задържане под стража” в по-лека, първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 24.08.2022 г. по НОХД
№ 292/2022 г. на Габровски районен съд, с което е оставено без уважение като
неоснователно искането за изменение на взетата спрямо подсъдимия АЛ.
ЕВГ. Д. мярка за неотклонение "Задържане под стража" в по-лека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5