Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

17.03.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

19.02

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Мария Божкова

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Бонка Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

242

по описа за

2019

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от началник на РУ - Кърджали против Решение № 356/25.10.2019 г., постановено по АНД № 796/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е отменено Наказателно постановление № 19-1947-000192/20.06.2019 г., издадено от началник РУ - Кърджали, с което на Ш.Ю.Ю. от *** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки на основание наредба № Iз-2539/2012 г., за извършено на 22.05.2019 г. на *** път *** КПП ***, нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Излага съображения, че от събраните в производството пред районния съд доказателства се установявало безспорно, че Ш.Ю.Ю. е извършил вмененото му нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съдът бил приел за доказана описаната в АУАН и НП фактическа обстановка на административното деяние, а именно, че на 22.05.2019 г. на *** път *** КПП *** при извършена проверка от служители на РУ на Ш.Ю.Ю., в качеството му на водач на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, се констатирало, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 140, ал. 10 от ЗДвП.

Процесните АУАН и НП били издадени от компетентни органи. НП съдържало всички изискуеми реквизити – описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, законовите разпоредби, които са нарушени и санкционната норма, въз основа на която е наложено административното наказание. В конкретния случай липсвало допуснато нарушение на административнопроцесуалните правила, респ. не било нарушено по никакъв начин правото на защита на нарушителя.

Счита за доказано, че нарушението е осъществено от обективна и субективна страна, при форма на вината пряк умисъл - Ш.Ю. съзнавал, че управлява МПС, което не е регистрирано, поради което е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е предвиждал неговите общественоопасни последици.

Наложеното наказание било съответно на извършеното нарушение и съобразено с личността на нарушителя и вида и характера на административното деяние.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 356/25.10.2019 г., постановено по АНД № 796/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови решение по същество, с което да потвърди Наказателно постановление № 19-1947-000192/20.06.2019 г., издадено от началник РУ - Кърджали, с което на Ш.Ю.Ю. от *** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки на основание наредба № Iз-2539/2012 г.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация – Ш.Ю.Ю., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника адв.Н.М. е постъпила писмена молба, в която са изложени доводи за законосъобразност и обоснованост на решението на районния съд. В тази връзка излага съображения, че пред първоинстанционния съд не били представени доказателства, че Ш.Ю. е бил надлежно уведомен за служебно прекратената регистрация на управлявания от него автомобил, поради което не били изпълнени изискванията на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Предвид това моли за решение, с което бъде оставено в сила атакуваното решение на Районен съд – Кърджали. При условията на евентуалност моли за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Претендира присъждането на деловодни разноски.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че по същество основното съображение, за отмяна на НП на наказващият орган, не следва да бъде възприето, тъй като по делото не били събрани доказателства, относно съществуването на субективната страна за извършване на нарушението. В случая, наказаното лице не било узнало, че е постановено служебно прекратяване на регистрацията на МПС, поради което не можело да се направи извод, че е осъществило нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за необоснованост на атакуванато решение, по съществото си представляват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд Кърджали е отменил  Наказателно постановление № 19-1947-000192/20.06.2019 г., издадено от началник РУ - Кърджали, с което на Ш.Ю.Ю. от *** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки на основание наредба № Iз-2539/2012 г. за извършено на 22.05.2019 г. на *** път *** КПП ***, нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на посочената дата и място управлявал лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, който не е регистриран по надлежния ред - автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. Налице било съответствие между обстоятелствата на описаното в акта и наказателното постановление нарушение с посочената като нарушена разпоредба, а също и санкционната такава.

Първоинстанционният съд е отменил наказателното постановление, излагайки мотиви, че административното нарушение не е доказано от субективна страна.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на началник РУ - Кърджали неоснователни и релевираното отменително основание не е налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение не е установено от субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо – чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Умишлено е деянието в случаите, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

В конкретния случай на Ш.Ю.Ю. от *** е вменено извършването на административно нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗАНН, изразяващо се в това, че на 22.05.2019 г., на *** път *** КПП ***, е управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, който не е регистриран по надлежния ред - автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. От представените и приети от районния съд доказателства се установява по несъмнен начин, че на 12.02.2019 г. е било постановено служебно прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *** на посоченото основание, поради получено уведомление от ГФ, с оглед липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Това обстоятелство се установява по безспорен начин от съдържащата се в административната преписка справка от централна база – КАТ по рег. № ***/л. 14 от АНД № 796/2019 г./. При тези данни, както правилно е преценил районният съд, нарушението се явява доказано от обективна страна, респ. налице е неизпълнение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, регламентираща изискването, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но без табели с регистрационен номер, в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че съответния водач се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.

Ангажирането на административнонаказателната отговорност по горепосочената санкционна норма изисква нарушителят да е действал умишлено, респ. да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация, вкл. служебно прекратена такава или, че пътното средство е регистрирано, но без поставени регистрационни табели. В тази връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на 22.05.2019 г. Ш.Ю. е управлявал собствения си лек автомобил, описан в АУНН и НП, знаейки, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Безспорно е, че е налице служебно прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, извършено на 12.02.2019 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. По силата на посочената разпоредба служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство, т.е. законодателят е въвел нормативно задължение за компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това основание, да уведоми собственика на ППС. В производството пред районния съд не са ангажирани доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че в качеството си на собственик на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, Ш.Ю.Ю. е бил надлежно уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС. Първоинстанционният съд е обсъдил съдържащото се в приетата по делото прокурорска преписка № 1055/2019 г. по описа на РП – Кърджали, писмо с рег. № 1300р-1794-5/19.02.2019 г. – л. 13 от преписката, материализиращо съобщение до Ю., че на основание чл. 18б, ал. 2 от Наредба I-45/2000 г., служебно е прекратена регистрацията на автомобил с рег. № ***, за което няма доказателства, че е било получено от адресата, при което обосновано и законосъобразно е извел извода, че жалбоподателят не е бил надлежно уведомен за прекратяването на регистрацията на МПС.

С други думи, в производството не е било установено, че административното нарушение е извършено от субективна страна, поради и наложеното административно наказание се явява незаконосъобразно. Пред касационната инстанция не са представени никакви доказателства, оборващи това, като в процесната жалба не са релевирани надлежни твърдения в обратната насока. Липсата на доказателства, които да аргументират наличието на знание от страна на Ш.Ю. за прекратената регистрация на управлявания от него собствен автомобил, обосновават извода за липса на умисъл у извършителя при осъществяване на административното нарушение, поради което решението на районния съд се явява законосъобразно.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от началник РУ - Кърджали за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на деловодни разноски, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение, то съдът след като съобрази релевантната редакция на нормата на чл. 63 от ЗАНН/ДВ, бр. 94/2019 г./, счита същото за доказано по основание. В този смисъл пред касационната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие № 1808/17.02.2020 г., видно от който страните са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв. с ДДС, изплатено изцяло в брой от Ш.Ю.Ю., поради което и на основание чл. 63, ал. 3 във вр. ал. 1, пр. II  от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК в полза на Ш.Ю.Ю. следва да бъдат присъдени деловодни разноски, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 420 лв. с ДДС. В конкретния случай не е релевирано надлежно възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение от страна на насрещната страна, поради което съдът не следва да прилага чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, респ. да редуцира разноските до размера, предвиден с чл. 36 от Закона за адвокатурата  във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК следва деловодните разноски да бъдат възложени в тежест на ОДМВР-Кърджали, която дирекция е юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР и в чиято структура упражнява дейността си административният орган, издал процесното наказателно постановление.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 356/25.10.2019 г., постановено по АНД № 796/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Кърджали да заплати на Ш.Ю.Ю. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 420 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.