РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Петрич, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20241230100986 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно (кумулативно) съединени искове по чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Ищецът – „Дж. З.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Кн.
Ал. Д.“ № **, ЕИК *******, твърди, че на 21.10.2022 г., в гр. П., по ул. „Св.“, е било
реализирано пътно-транспортно произшествие (ПТП), при което лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Е 280 ЦДИ“, с рег. № Е **** МК, е попаднал в дупка на уличната
мрежа. Заявява, че моторното превозно средство (МПС) е било застраховано при него
по застраховка „Каско“. Поддържа, че вследствие на пътния инцидент по
застрахования автомобил са били нанесени материални щети, за което е изплатил
застрахователно обезщетение от 776,71 лв. и е направил обичайни ликвидационни
разноски от 15 лв. Изтъква, че ответникът носи отговорност за настъпването на
произшествието, тъй като е бил длъжен да организира поддържането на пътя, на който
то се е случило, което не е сторил надлежно. Смята, че по тази причина ответната
страна му дължи сбора от последните две визирани суми – 796,71 лв., а също така и
мораторна лихва от 132,08 лв., начислена за периода от 21.03.2023 г. до 24.06.2024 г.
Иска тези вземания да му бъдат присъдени, ведно със законната лихва върху главното
от тях, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.06.2024 г., до
погасяването. Претендира и съдебни разноски.
1
Ответникът – Община П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц.
Б. ***“ № **, с код по БУЛСТАТ ****, намира предявените искове за неоснователни,
настоява за отхвърлянето им и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага
доводи, че: застрахователната сделка, на която се позовава ищецът, не е действала към
деня на твърдяното транспортно произшествие, поради неплащане на
застрахователната премия по нея; соченото застрахователно събитие няма характера на
риск, който да е покрит от застраховката; настъпването му е било предизвикано само
от виновното поведение на водача на автомобила, който е допуснал груба небрежност;
не е доказано, че пътната злополука е станала заради дупка на платното за движение;
размерът на застрахователното обезщетение не е бил определен правилно.
Съдът, след като прецени становищата на страните, извърши анализ на
доказателствата, относими към решаването на спора, и съобрази закона,
приложим към него, приема следното:
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):
Уважаването на исковете, поставени за решаване, е детерминирано от
кумулативното наличие на определени предпоставки, а именно:
- За главницата – 1/ сключване на договор за имуществено застраховане
между ищеца (в качеството му на застраховател) и трето лице (застрахован); 2/
настъпване на събитие в срока на покритието на договора, за което застрахователят
носи риска; 3/ застрахователното събитие да е реализирано вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът; 4/ изплащане на
обезщетение от застрахователя в полза на застрахования, както и извършването на
ликвидационни разходи в тази връзка, и 5/ неизпълнение на задължението на
ответника да възстанови на ищеца вземането, възникнало по този повод.
- За мораторната лихва – 1/ съществуването на главния дълг, чийто падеж е
настъпил, и 2/ непогасяването му в срок, както и непогасяване на самото лихвено
задължение.
Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищцовата страна да установи на
положителните условия, формиращи фактическия състав на исковете, а на ответната –
погасяването на претендираните вземания.
Видно e от приложената към исковата молба застрахователна полица №
0312220323014756/23.05.2022 г., че ищецът е имал качеството на застраховател по
имуществена застраховка „Каско”, чийто обект е бил лекият автомобил „Мерцедес“,
модел „Е 280 ЦДИ“, с рег. № Е **** МК, собственост на Хр.Д.З. от гр. П. Периодът на
застрахователното покритие е бил от 00:00 ч. на 28.05.2022 г. до 23:59 ч. на 27.05.2023
г. В обсега на застрахователната сделка, съгласно Раздел III, т. 14 във вр. с Раздел Х, т.
92.11 от общите й условия, се включва и ПТП, което обхваща и попадане на
2
застрахованото МПС в дупка или друга неравност на пътното платно.
Виждането на ответника, че анализираният застрахователен договор е бил
прекратен поради неплащане на вноските, чийто падеж е бил настъпил към деня на
застрахователното събитие, е необосновано. От ангажираните от ищеца разписки с №
1002200290876/23.05.2022 г. и с № 1002200489406/24.08.2022 г. се потвърждава, че
към момента на процесното ПТП (21.10.2022 г.) са били платени падежиралите вноски
от застрахователната премия (на 27.05.2022 г. и на 27.08.2022 г.). Тук обаче е важно да
се подчертае и нещо друго. Прекратяването на договора за застраховка заради
неплатени в срок вноски от застрахователната премия е потестативно право на
застрахователя (чл. 368, ал. 2, т. 3 КЗ), чието упражняване зависи от неговата преценка,
а не от тази на други субекти. Затова и лице, срещу което насочена суброгаторната
претенция по чл. 410, ал. 1 КЗ, поначало не би могло да противопоставя подобни
възражения, освен ако са налице категорични доказателства, че застрахователят вече е
упражнил правото си да прекрати (развали) застрахователния договор, каквито данни в
конкретната хипотеза няма.
С приобщеното към доказателствената съвкупност искане за оценка на вреди по
застраховка „Каско на МПС“ от 22.10.2022 г., Хр. Д. З., като собственик на
застрахования лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № Е **** МК, е уведомил ищеца, че:
на 21.10.2022 г., около 22:00 ч., свидетелката Л. З. е управлявала превозното средство
по ул. „Св.“ в гр. П.; в участък от улицата, който е разрешен само за еднопосочно
движение и от двете му страни е имало паркирани автомобили, водачът е преминал
през дупка на платното за движение, която не е могъл да избегне; в дупката е имало
поставена плочка, която при настъпване с гумата на превозното средство е отскочила и
е ударила долната му лява част.
Съобразно представеното с исковата молба банково преводно нареждане от
22.12.2022 г., ищецът е заплатил на собственика на застрахования автомобил сумата от
776,71 лв., заради повредите, настъпили в резултат на коментирания пътен инцидент.
Свидетелката Л. З., при разпита й, проведен в хода на сегашното съдебно
дирене, на практика затвърждава обстоятелствата, които са заявени в цитираното вече
искане за оценка на вредите по застрахования автомобил. Допълнително уточнява, че:
движението на автомобила към момента на произшествието е било в рамките на
разрешената скорост за населено място; липсвало е обозначаване както на дупката на
пътното платно, така и на плочката, поставена в нея; не е имала възможност да
избегне преминаването през дупката, поради еднопосочното движение и наличието на
паркираните превозни средства от двете страни на улицата; веднага след
преминаването на автомобила през дупката е усетила удар в предната лява част на
превозното средство, при което се е появила и пробойна в пода на купето.
Гласните доказателствени средства, създадени с участието на свидетелката З.,
подлежат на кредитиране, защото са логични, последователни и безпротиворечиви,
3
формирани са изцяло от лични впечатления и не се оборват от другите елементи на
събраната доказателствена съвкупност.
Според ангажираната от ответника справка, издадена на 08.03.2023 г. от
Националния институт по метрология и хидрология (НИМХ), Филиал – гр. К., на
21.10.2022 г. в гр. П. не са били регистрирани атмосферни явления, а измерената
температура на въздуха е била с минимална стойност от 3,3°C и с максимална
стойност от 20,7°C.
От изслушаната съдебна автотехническа експертиза се изяснява, че:
- Механизмът на ПТП, станало повод за сегашното дело, описан в искането
за оценка на вреди по застрахованото МПС и в показанията на свидетелката З., е
напълно възможен от техническа гледна точка.
- Вследствие на такъв пътен инцидент по увреденото превозно средство
могат да настъпят щетите (увреди на кората под двигателя и на пода в лявата част на
купето), за които ищецът е изплатил застрахователното обезщетение, чието
възстановяване търси.
- Средната пазарна стойност на тези повреждания към датата на
произшествието е 511,05 лв., а обичайните ликвидационни разноски на застрахователя
могат да се фиксират на 15 лв.
Заключението на автотехническата експертиза също заслужава кредит на
доверие. То дава точен отговор на поставените задачи и се базира на внимателна
преценка на гласните и на писмените доказателства, относими към обекта на
експертното изследване. Оплакванията на ответника, че заключението на вещото лице
не почивало на физическо и на математическо описание на механизма на
произшествието не са опора за друг извод. Липсата на подобна експертна обосновка се
дължи на отсъствието на доказателствени източници, които да възпроизвеждат по
точен начин всички следи от произшествието към момента на настъпването му. Това
обаче съвсем не означава, че се опровергават констатациите на автоексперта, че
щетите по застрахования автомобил са в причинна връзка от доказаното със
свидетелските показания попадане на автомобила в дупка на платното за движение, в
което е имало поставена тротоарна плочка.
С писмена покана, изпратена от ищеца до ответника и получена от последния на
17.02.2023 г., е поискано възстановяване на застрахователното обезщетение, което
първият е изплатил за вредите по лекия автомобил „Мерцедес“, с рег. № Е **** МК,
свързани с пътното произшествие от 21.10.2022 г.
В обобщение на казаното дотук може да се заключи, че предявеният главен иск
е доказани от гледна точка на неговото основание. Улиците в населените места са
собственост на съответната община (чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС във вр. с § 7, ал. 1, т. 4 от
ПЗР на ЗМСМА) и тя трябва да ги управлява с грижата на добър стопанин (чл. 11, ал.
1 ЗОбС). Лицата, които стопанисват даден път, са длъжни да го поддържат в изправно
4
състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във
възможно най-кратък срок (чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП). „Поддържането на пътищата“ е
дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване,
охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата (§ 1, т.
14 от ДР на ЗП). Следователно общините отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, които са
причинени при ПТП, настъпило от дупка на пътното платно, част от общинска улица
(вж. Решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/13 г., I т. о. на ВКС). Ищецът е
застраховател по имуществена застраховка „Каско“, който е изплатил обезщетение за
повреди по застраховано имущество, произтекли от транспортно произшествие,
свързано с попадане на застрахованото превозно средство в дупка на улица,
собственост на ответната община. Ето защо и в тази ситуация застрахователят
разполага с материалноправната легитимация по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49
ЗЗД – за възстановяване на застрахователното обезщетение, което е платил, по
средната пазарна стойност на вредите, както и на ликвидационните разходи, направени
по определяне на обезщетението.
В този контекст главният иск подлежи на частично уважаване – за сумата от
526,04 лв., в която се включва стойността на щетите (511,04 лв.), установена
посредством експертното заключение, и обичайните ликвидационни разходи (15 лв.),
сторени по приключване на искането на застрахования за плащане на обезщетението.
Върху главното вземане трябва да бъде присъдена и мораторна лихва за
релевирания период (21.03.2023 г. – 24.06.2024 г.). С поканата от ищеца, връчена на
ответника на 17.02.2023 г., е започнала забавата в погасяването на главния дълг (чл. 84,
ал. 2 ЗЗД). Размерът на закъснителната лихва – 87,76 лв., върху дължимото главно
задължение от 526,04 лв., е по-малък от търсения, а определянето му е направено от
съда, при условията на чл. 162 ГПК (чрез изчислителния модул, достъпен в правно-
информационната система „Апис“).
2. Относно съдебните разноски:
Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски и на двете насрещни
страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).
Съдебно-деловодните разходи, полагащи се на ищцовото дружество, съразмерно
с уважената част от исковете, възлизат на 551,48 лв. и са формирани на базата на
заплатена държавна такса (100 лв.), възнаграждение за вещо лице (500 лв.), разходи за
свидетел, при режим на призоваване (30 лв.), както и юрисконсултско възнаграждение
(200 лв.), определено от съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (приета с ПМС № 4/06.01.2006 г. и
обнародвана в бр. 5/06 г.).
Разноските, които ищецът трябва да плати на ответната страна, пропорционално
5
на отхвърлената част от исковите претенции, са 67,11 лв. и изчисляването им е въз
основа на юрисконсултското възнаграждение (200 лв.), определено от съда, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от наредбата, упомената в
предходния абзац.
Неоснователно е искането на ответника за присъждане и на разходи, касаещи
такса (42 лв.) за снабдяване с писмено доказателство (справката от НИМХ, Филиал –
гр. К.). Това не са разноски, които по естеството си да са наложителни за движението
на процеса, поради което не попадат в предметната рамка на чл. 78 ГПК (вж.
Определение № 379/16.10.2018 г. по ч. гр. д. № 3121/18 г., III г. о. на ВКС ).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община П., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц. Б.
***“ № **, с код по БУЛСТАТ ****, да заплати на „Дж. З.“ АД, със седалище и адрес
на управление в гр. С., бул. „Кн. Ал. Д.“ № **, ЕИК *******, следните суми:
- 526,04 лв., на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД,
представляващи застрахователно обезщетение, което „Дж. З.“ АД е изплатило за вреди
по застрахования при него по застраховка „Каско“ лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Е 280 ЦДИ“, с рег. № Е **** МК, които вреди са настъпили от пътно-
транспортно произшествие, станало на 21.10.2022 г., в гр. П., по ул. „Св.“, в резултат
на попадане на този автомобил в дупка на платното за движение, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.06.2024 г., до
погасяването, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената му част до
пълния претендиран размер от 791,71 лв.;
- 87,76 лв., на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, представляващи
мораторна лихва, начислена върху посоченото главно вземане от 526,04 лв., за периода
от 21.03.2023 г. до 24.06.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над
уважената му част до пълния претендиран размер от 132,08 лв., и
- 551,48 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляващи съдебни
разноски за първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Дж. З.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Кн.
Ал. Д.“ № **, ЕИК *******, да заплати на Община П. , със седалище и адрес на
управление в гр. П. ул. „Ц. Б. ***“ № **, с код по БУЛСТАТ ****, сумата от 67,11 лв.,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, представляващи съдебни разноски за
6
първоинстанционното производство, пропорционално на отхвърлената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Бл.,
в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7