Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

18.12.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

09.12

Година

2020

В закрито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

Бонка Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

158

по описа за

2020

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от К.П.К. от ***, против Решение № 260006/28.08.2020 г., постановено по АНД № 758/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на К.П.К. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 29.02.2020 г. в гр.Кърджали.

Счита, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно и постановено в нарушение на закона.

Твърди, че районният съд е приложил неправилно закона, приемайки, че АНО не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон.

В тази връзка излага съображения, че в обжалвания ЕФ била отразена установена скорост от 82 км/ч, без да ставало ясно дали това е действителната скорост на движение на процесния автомобил или посочената скорост е след приспадане на изискуемия толеранс. За касатора не било ясно, доколко при определяне на наказуемата скорост АНО е приспаднал предвидения толеранс. Така описано, нарушението се явявало в противоречие с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, което не било отчетено от първоинстанционния съд. Това несъответствие представлявало съществено процесуално нарушение, което водело до незаконосъобразност на ЕФ и представлявал самостоятелно основание за отмяната му.

В конкретния случай административното наказание било наложено за управление на МПС със скорост на движение от 82 км/ч, при разрешена скорост от 50 км/ч, респ. било прието превишаване от 32 км/ч. От приложения по делото снимков материал било видно, че стойността на измерената с техническото средство била 82 км/ч., от което следвал изводът, че стойностите на измерената и на установената скорост на движение били еднакви. Това се явявало в противоречие с изискването при определяне на наказуемата скорост да бъде взета предвид допустимата грешка при измерване на скоростта на движение с процесното техническо средство, а именно +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч. Правото на защита на наказаното лице изисквало да бъде определена действителната скорост на движението му, тъй като след отнасянето на тази скорост спрямо действащото ограничение, то от разликата на двете стойности се определяло конкретното превишаване. За различните стойности на превишаване били предвидени различни размери на наказанието в чл. 182, ал. 1, т. 1 – т. 6 от ЗДвП.

Моли касационната инстанция да постанови акт, с който да отмени Решение № 260006/28.08.2020 г., постановено по АНД № 758/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация – ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В. излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Кързджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в конкретния случай административното нарушение е установено по безспорен начин, като липсвали допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която постановеното решение е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за неправилност на съдебния акт и нарушение на материалния закон, по съществото си се явява касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на К.П.К. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 29.02.2020 г. в ***, ***, до ***, в посока от *** към ***. С решението е осъден жалбоподателят да заплати в полза на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че нарушението е описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и постановлението нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, управлявайки МПС в населено място със скорост от 82 км/ч, при разрешена такава от 50 км/ч.

Изложил е мотиви, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Районният съд е извършил преценка на представените по делото доказателства, след която е приел, че приложените веществени доказателствени средства установяват точното място на извършване на нарушението, посоката на движение на превозното средство, датата и точния час на осъществяване на деянието, както и регистрационния номер на МПС. Изложил е съображения относно релевантните редакции на нормите на ЗДвП и Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., както и относно обстоятелството, че жалбоподателят се явява носител на административнонаказателна отговорност по смисъла на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, в качеството си на собственик на процесното МПС. Посочил, е че не са представени доказателства, подкрепящи твърдението на жалбоподателя, че на посочената дата и час не е управлявал собствения си автомобил, излагайки и  аргументи за липса на предприети действия от страна на К. по предоставяне на информация за друг водач на автомобила.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на К.П.К. от *** са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице. В тази връзка като е приел, че описаното ЕФ нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

Обжалваният ЕФ е по образец и със съдържание, съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в него е посочена ОД на МВР – Кърджали, като териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия с установено нарушението и която се явява негов издател. Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/Наредбата/, въвеждаща изискването за всяко използване на мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в процесния случай/ да се попълва протокол съгласно приложението. В ал. 2 на цитираната разпоредба е регламентирано, че: „протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък". Съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата, при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС рег. № ***/*** г. е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът и въведените ограничения на скоростта.

Видно от приетите от районния съд писмени доказателства - Протокол за използване на АТСС рег. № ***/*** г.; Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол с рег. № ***/*** г. и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № ***, издадено от Български институт по метрология, техническото средство, с което е констатирано нарушението, изцяло отговаря на изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

За съда е несъмнено, че е осъществено нарушение на ЗДвП в населено място – ***, ***, до ***, в посока от *** към ***, изразяващо се в движение със скорост над разрешената от 50 км.ч, поради което законосъобразно констатираното превишаване на скоростта е посочено като нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и съответно за извършеното деяние е приложена и санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП с оглед установеното превишаване на скоростта с 32 км/ч.

Спазено е и изискването на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, а именно приспадната е максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като отчетената от техническото средство скорост от 85 км/ч е намалена с 3 км/ч и е приета скорост на движение 82 км/ч, респ. превишена стойност на скоростта 32 км/ч, посочена в процесния ЕФ, което с установява при съпоставяне на съдържанието на Клип от 29.02.2020 г. и Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***.

В този смисъл необосновани и голословни се явяват твърденията за нарушено право на защита на жалбоподателя и доводите за неяснота относно приетата за наказуема скорост на движение на МПС.

В заключение, правилно и в съответствие с нормата на чл. 63, ал. 5 във вр. с ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24е от НЗПП и предвид потвърждаването на обжалваното наказателно постановление, районният съд е присъдил в полза на ОДМВР - Кърджали разноски в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, в съответствие с изхода на делото и надлежно релевираното искане за това от юрисконсулт М. П.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от К.П.К. от *** за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

По делото не е заявено надлежно искане от ответника по касация за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноските.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260006/28.08.2020 г., постановено по АНД № 758/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.