Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 17.02.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в закрито съдебно заседание на седемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като
разгледа ч. търг. дело № 307 по описа за 2020 година, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 25 от
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ вр.
глава XXI „Обжалване на определенията“ ГПК.
Образувано
е по жалба № 202002071622432, подадена от „Т.-5“
ООД, ЕИК ******, срещу отказ № 20200129180030-2/04.02.2020 г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление А4, вх. №
20200129180030/29.01.2020 г..
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
отказа, тъй като промените в обстоятелствата по партидата на дружеството се
основавали на влязло на 14.01.2020 г. в сила съдебно решение по търг. дело №
7799/2016 г. на СГС, VІ-10 състав, с което исковете на изключения съдружник К.И.П.за
отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците от 20.10.2016 г. били
отхвърлени. С формираната сила на пресъдено нещо длъжностното лице следвало да
се съобрази и да приеме, че оспорените решения са законосъобразни. С
възприетото в обжалвания отказ длъжностното лице недопустимо е пререшило
съдебно разрешен спор. С оглед изтеклия продължителен период от време, другият
съдружник приел нови решения за осигуряване правните последици от изключването
на К.И.П., включително освободил управителя Ц.К.П.и избрал за управител И.А.П..
Тези променени обстоятелства следвало да бъдат вписани.
Съдът като разгледа събраните
доказателства, намира следното:
Със
заявление А4, вх. № 20200129180030/29.01.2020 г., подадено от упълномощен
адвокат е заявено за вписване по партидата на „Т.-5“ ООД (в открито производство по
несъстоятелност), заличаване на съдружника К.И.П.поради изключване, вписване на
едноличен собственик на капитала и избор на нов управител.
По
заявлението са дадени указания за представяне на документи, касаещи
изключването на съдружника К.И.П., в изпълнение на които със заявление Ж1 са
депозирани документи от проведени общи събрания на съдружниците на 08.07.2016
г. и 20.10.2016 г.. От представените към разглежданото заявление документи обаче
длъжностното лице заключило, че не се установява да е проведена редовна
процедура по изключване на съдружник.
Съгласно
чл. 126, ал. 3 от Търговския закон съдружникът можел да бъде изключен от общото
събрание след писмено предупреждение, когато не изпълнява задълженията си за
оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството; не изпълнява
решенията на общото събрание; действа против интересите на дружеството; при
невнасяне на допълнителна парична вноска, в случай че съдружникът не е упражнил
правото си за напускане по чл. 134, ал. 2 ТЗ.
Вземането
на самото решение за отправяне на писмено предупреждение е от компетентността
на общото събрание на съдружниците. Следователно преди приемане и гласуване на
решение за изключване трябвало да е взето решение от общото събрание за
отправяне на писмено предупреждение, което е едно от условията за
законосъобразност на процедурата.
Отправянето
на предупреждение за изключване, предполагало изтичане на подходящ период от време,
за да може съдружникът да съобрази поведението си с изискването на закона и дружествения
договор. Връчването на писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ поставяло началото
на процедурата по изключване, поради което от значение било получаването на предупреждението
като документ. Съдружникът можело да бъде изключен само след като бъде своевременно
писмено предупреден, че е извършил конкретно посочените нарушения, като целта
била да бъде уведомен, за да съобрази поведението си, да подготви защитата си
пред общото събрание и да противопостави своите аргументи срещу отправените му
обвинения. В тази връзка предвиденото от закона изискване било едно от
условията за законосъобразност на процедурата по изключването и неспазването му
водело до незаконосъобразност на взетите решения.
В
случая липсвали доказателства за проведено общо събрание, на което да е взето
решение за отправяне на писмено предупреждение и от представените документи било
видно, че К.И.П.не бил получил предупреждението за изключване и поканата за
провеждане на 20.10.2016 г. на общо събрание на съдружниците.
При
така изяснената фактическа обстановка длъжностното лице при АВ постановило обжалвания
отказ.
Жалбата
е основателна.
Обжалваният
отказ е постановен в неправилно приложение на закона и следва да бъде отменен. Същият
е основан на липса на взето от общото събрание на съдружниците решение за
отправяне на предупреждение за изключване на съдружника К.И.П., на което същият
да е бил редовно поканен.
Необходимо
е да се отбележи, че по отношение на дружеството-жалбоподател е открито
производство по несъстоятелност с решение № 1588/26.07.2018 г. по търг. дело №
2992/2017 г. на СГС, като с решение от 23.10.2018 г. съдът на основание чл.
635, ал. 2 ТЗ, е лишил длъжника „Т.-5“ ООД от правото да управлява и да се
разпорежда с имуществото, което обаче не представлява прекратяване на
правомощията на органите на длъжника-юридическо лице по смисъла на чл. 711, ал
.1, т. 3 ТЗ. В този смисъл длъжникът чрез новоизбрания управител е легитимиран
да заяви за вписване промените в правно-индивидуализиращите елементи от статуса
на дружеството.
Нужно
е също така и да се отбележи, че проверката, която длъжностното лице по
регистрация извършва следва да се ограничи в рамките на предвиденото в чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ и по-конкретно в т. 5 на разпоредбата, която регламентира съществуването на заявеното
за вписване обстоятелство и съответствието му със закона
да се установява от
представените документи по т. 4, което означава, че длъжностното лице
по регистрация е административен орган, в чиито правомощия се включва
единствено и само преценката относно това дали във всеки един конкретен случай
са представени онези доказателства, които от външна (формална) страна установяват основателността на заявеното
искане. Длъжностното лице не разполага с правомощието да извършва проверка по
същество.
Абсолютно
недопустимо е длъжностното лице да преценява отправено ли е с решение на общото
събрание на съдружниците предизвестие до съдружника К.И.П.за изключването му,
при положение че с влязло в сила съдебно решение исковете за отмяна на
решението на общото събрание на съдружниците за изключването на П.са
отхвърлени, което означава, че решението на общото събрание е законосъобразно и
това е установено в отношенията между изключения съдружник и дружеството със
сила на пресъдено нещо. В провелото се
съдебно производство К.И.П.се е позовал на допуснати нарушения на процедурата,
които е считал, че неблагоприятно засягат членствените
му права.
В
решение № 124 от 28.09.2012 г. по т. д. № 905/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, съставляващо задължителна практика,
която съдилищата трябва да съобразяват, е посочено, че следва да се има
предвид, че с решение № 56 от 08.09.2010 г. по т. д. № 472/2009 г. на ВКС, ІІ
Т.О., постановено на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите на ВКС съдилища, е даден отговор на въпроса
кой е легитимиран да отправи предупреждение за изключване, в смисъл, че
предупреждението за изключване по чл. 126, ал. 3 ТЗ, може да бъде отправено
както от всеки съдружник, така и от
управителя (както в случая) и не следва да бъде отправено по решение на ОС на
дружеството, каквото правомощие ОС, съгласно чл. 137 ТЗ няма.
В
този смисъл принципно отказ в регистърно производство
основан на липсващо решение на общото събрание за отправяне на предупреждение
за изключване на съдружника е всякога незаконосъобразен. Видно от представената
разписка към нотариалната покана за отправяне на предупреждение, то е връчено
при отказ на адресата на 27.06.2016 г., съответно на 26.09.2016 г. изключваният
съдружник е получил отново при отказ покана за свикване на общо събрание на
20.10.2016 г., в дневния ред на което е включен за разглеждане въпросът за
неговото изключване. Останалите въпроси относно спазване на процесуалните и
материални предпоставки за изключване на К.И.П.са предмет на силата на
пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение.
Отделен
е въпросът, че допуснати нарушения по същество (включително достатъчен ли е бил
предоставения с предизвестието срок за поправяне на съдружника, съставляват ли посочените
нарушения основание за изключване) биха могли да бъдат релевирани
от изключения съдружник само в производство с предмет иск по чл. 74 ТЗ (каквото
се е развило). За вписване на изключването е достатъчно от формална страна да е
отправено предупреждание, в което да се сочи някакво противодружествено поведение на съдружника и то да е
достигнало до съдружника. Дали същото е достатъчно конкретизирано и
действително ли е предприето е въпрос по същество, който би се разглеждал при
предявен иск за отмяна на решението за изключване на съдружника. Да се изследва
този въпрос в едностранното охранително (регистърно)
производство е недопустимо.
Не
представлява подлежащо на вписване обстоятелство вземането на решение за
търсене на отговорност от освободения управител Ц.П., но в постановения отказ такова
обстоятелство не е посочено като заявено за вписване, съответно съдът приема то
да не е третирано като предмет на регистърното
производство и съответно да е обхванато от постановения отказ.
Искането
за присъждане на разноските за производството обаче е неоснователно. Достатъчно
в тази връзка е да се посочи, че производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е
едностранно, поради което и независимо от изхода му разноски на жалбоподателя
не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81 вр. чл.
78 ГПК с крайния съдебен акт. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 541 ГПК - сторените в рамките на охранително производство разноски остават в тежест
на молителя. Тази разпоредба на ГПК е приложима, независимо от посочената от
жалбоподателя съдебна практика на ВАС, която настоящият състав не счита да е
длъжен да съобразява (задължителна практика по тълкуването на ГПК може да
постановява само ВКС). Следва да се отбележи, че съдът се произнася с изричен диспозитив само, когато присъжда разноски (те не са част от
спорния предмет), затова при неоснователност на искането, по същото съдът не
дължи произнасяне за отхвърлянето му с диспозитива на
крайния акт.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ,
по жалба № 202002071622432, подадена от „Т.-5“
ООД, ЕИК ******, ОТКАЗ № 20200129180030-2/04.02.2020 г. на Агенция по вписванията,
постановен по заявление А4,
вх. № 20200129180030/29.01.2020 г..
УКАЗВА на длъжностното
лице при
АВ-ТРРЮЛНЦ да впише в търговския регистър
по партидата на „Т.-5“ ООД, ЕИК ******, подлежащите на
вписване променени обстоятелства, съобразно заявление А4, вх. № 20200129180030/29.01.2020 г..
Решението
не подлежи на обжалване. Препис да се изпрати на АВ-ТРРЮЛНЦ.
СЪДИЯ: