№ 98
гр. Русе, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милена Пейчева
Членове:Росица Радославова
Мирослав Йорданов
при участието на секретаря Десислава Ботева
в присъствието на прокурора Д. Р. К.
като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20244500600530 по описа за 2024 година
Про из во д с т во то е по глава ХХI от НПК.
С Присъда № 20/05.02.2024г. на Русенския районен съд, постановена
по НОХД № 1933/23 на РРС подсъдимата Р. Е. А. е призната за виновна в
това, че на 20.06.2020 г. в гр. Русе отнела чужди движими вещи: 1бр. дамско
портмоне, 3бр. флаш памет и парична сума в размер на 1436 лева, всичко на
стойност 1491 лева, от владението на Ц. Н. Т. от гр.Русе, без нейно съгласие, с
намерението противозаконно да ги присвои, поради окето и на основание
чл.194 ал.1 и чл.54 от НК й е наложено наказание осем месеца лишаване от
свообда. На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е
отложено за изпитателен срок от три години.
Подсъдимата е осъдена да заплати на пострадалата Т. сумата от 661
лева представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, със
законната лихва от 20.06.2020г.
Подсъдимата е осъдена да заплати направените по делото разноски:
165,62 лв. -разноски на досъдебното производство, 134,14 лв. - разноски на
съдебното следствие, както и 50 лв.- държавна такса върху уважения
1
граждански иск.
Подсъдимата, чрез упълномощеният си защитник адв.Т. Б. от РАК, е
обжалвал присъдата с твърдения за нейната необоснованост, постановяването
й при нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални
нарушения. Счита, че присъдата е постановена при неизяснена фактическа
обстановка относно това дали се касае за изгубена вещ или за забравена
такава, не е доказано какво е било съдържанието на портмонето и размера на
намиращата се в него сума пари. Намира, че не се касае за извършено
престъпление кражба, поради което присъдата следва да бъде отменена и
подсъдимата да бъде призната за невинна.
Становището на представителя на РОП е, че жалбата е неоснователна,
а първоинстанционната присъда е законосъобразна и правилна. Предлага
присъдата да бъде потвърдена изцяло по подробно изложените съображения.
Частният обвинител и граждански ищец Ц. Т. и упълномощеният й
повереник адв.С. П. считат жалбата за неоснователна и искат присъдата да
бъде потвърдена изцяло, по подробно изложените в отговора на въззивната
жалба и в съдебно заседание съображения.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание от подсъдимата и от
упълномощеният й защитник адв.Т. Б. от РАК. Иска се отмяна на
осъдителната присъда, постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне
на предявения граждански иск, по подробно изложените съображения.
Като прецени доказателствата по делото,доводите на страните и
извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд
намира следното:
Жалбата е неоснователна.
От фактическа страна е прието за установено следното:
Подсъдимата Р. Е. А. е родена на **.**.**** год. в Р. Ф., ЕГН:
**********, руски гражданин, омъжена, не работи, със средно образование,
неосъждана.
На 20.06.2020г., около 10,50- 11,00 часа, свид.Ц. Т. извършила покупка
на стоки за около 4 лева от магазин за хранителни стоки на „Вела М“ООД,
намиращ се в кв.“Дружба 1“ в гр.Русе. Платила с банкнота от 10 лева,
продавачката й върнало ресто, което Т. поставила обратно в портмонето си, в
2
което имало общо 1 436 лева. В портмонето, дамско, кожено с цип отгоре,
имало и три броя usb памет, бележки и документи.
Св.Т. оставила портмонето си на плот пред касата в магазина, прибрала
покупките си и напуснала търговския обект, без да вземе портмонето си.
В същия момент в магазина влязла подсъдимата, която се разминала с
Ц. Т.. Подсъдимата се приближила до касата, видяла портмонето, взела го,
пъхнала го в дрехите си и напуснала с него магазина, след което се прибрала
в дома си на ул."И.п.", №**, вх.*, ет.*, ап.* в гр. Р..
Същият ден, около 17,00 часа, св.Т. установила липсата на портмонето
си и отишла отново в посочения магазин, за да го търси. Тъй като никой не го
бил предал на касиерката или на друг служител в магазина, управителката на
магазина прегледала записите от камерите за видеонаблюдение и съобщила
на пострадалата, че портмонето й е взето от възрастна жена с два бастуна.
Св.Т. разказала за случилото се по телефона на приятелката си - свид.И. Н..
Последната живеела в същия квартал, а преди време работила и в магазина,
поради което познавала много от живущите в квартала. По даденото й
описания св.Н. се сетила за кого й говори Т. и заявила, че знае къде живее
жената. Същият ден св.Т. и св.Н., придружени от съпруга на последната-
свид. Н. Н., отишли до дома на подсъдимата. На пода на етажната площадка
до апартамента на подсъдимата те намерили документ, който бил преди това
в портмонето на св.Т..
Св.Т. позвънила на вратата на подсъдимата, която била в дома си и
отворила. Пострадалата поискала да й върне парите, които е взела от
магазина, на което подсъдимата отговорила, че нищо не знае. Св.Т. й
обяснила, че действията й са заснети от камерите в магазина и че ако й върне
парите, няма да уведомява полицията. Подсъдимата казала, че ще провери
нещо, влязла в апартамента, след което се върнала при вратата и предала на
Т. 830 лева в по- нови купюри.
Тъй като Т. имала навик да разделя парите в портмонето си на запазени
и изхабени банкноти, тя, без да брои парите, само по вида им, разбрала, че
това не е цялата отнета й сума и заявила това на подсъдимата. Подсъдимата й
отговорила- да се радва, че й връща някакви пари и заявила, че не е виновна
за разсеяността й.
Св.Т. поискала да й бъде върнато портмонето, тъй като в него се
3
намирали usb памети, на които имало важна за нея информация. Подсъдимата
отговорила, че го е изхвърлила в контейнер пред жилищния блок, в който
живее.
Пострадалата подал сигнал на ЕЕН 112 за случилото се. На място били
изпратени полицаите- свидетелите Н. Н. и М. М., които заедно с пострадалата
и свид.Н. Н. проверили съдържанието на контейнера, посочен от
подсъдимата. Контейнерът бил пълен с отпадъци и междувременно не бил
изпразван от светопочистващо предприятие, но въпреки това в него не било
намерено портмонето. За отнетто й портмоне и вещите в него св.Т. подала
писмено заявление до началника на Първо РУ при ОДМВР-Русе, приложено
на л.18-л.19 от ДП, в което подробно описала случилото се, вида на
портмоненото й- кожено, с 2 прегради и с цип. В заявлението си пострадала е
посочила какви банкноти и монети, в какви копюри и какви други вещи е
имало в портмонето си, както и общата сума на отнетите й пари, тези в
употребявани банкноти, тези в запазени банкноти, каква сума й върната и
каква не й е възстановена.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно- ценова
икономическа експертиза общата стойност на отнетите пари и вещи възлиза
на 1 491 лева. От тази обща сума- парите са на стойност 1 436 лева, а
портмонето и трите usb памети са оценени на обща стойност 55 лева.
От посочената сума пари подсъдимата е върната на пострадалата 830
лева. На пострадалата не са възстановени 661 лева, представляващи
невъзстановената сума пари в размер на 606 лева и 55 лева- стойността, на
която са оценени портмонето и трите usb памети, намиращи се в него.
От приетата по делото техническа експертиза /л.53-л.62 от ДП/ ,
която е възпроизвела на хартиен носител кадрите от касата в магазина, са
видни както момента, в който пострадалата вади портмонето си, отваря го,
плаща, оставя го на плота на касата и си тръгва, така и момента в който след
нея възрастна жена взема портмонето от плота пред касата и го слага в
пазвата си.
От приетата по делото допълнителна техническа експертиза /л.57-59
от делото на РРС/, която е увеличила два от кадрите от камерата в магазина,
на които се вижда как пострадалата отваря портмонето си и плаща с банкнота
от 10 лева, вижда се общия размер на портмонето и това, че в него има
4
множество банкноти, без да може от кадрите да се посочи техния точен вид и
номинал.
Тази правилно установена фактическа обстановка съответства на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства. Това са показанията на свидетелите И. Н., Н. Н. и полицейските
служители -св.Н. Н. и св.М. М., частично обясненията на подсъдимата, както
и приложените по делото доказателства и доказателствени средства: справка
за съдимост, автобиография и декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, протокол за предупреждение и други. Това са
неоспорените от страните заключения на приетите по делото експертизи:
СЦИЕ, техническа експритиза и допълнителна техническа експертиза.
По делото няма спор, че именно подсъдимата е взела портмонето на
пострадалата. В тази насока са показанията на разпитаните свидетели,
заключенията на двете техничеки ексепртизи, от които е видно, че именно
подсъдимата взема същото портмоне, с което преди това пострадалата плаща
на касата и го оставя на плота пред нея. Подсъдимата го взема от плота пред
касата в магазина и го поставя в пазвата си. От тези експертизи е видно, че в
портмонето има множество банкноти, въпреки че не може да се установи
техния вид копюри и точен брой. В тази насока са и обясненията на
подсъдимата, която пред свидетелите не е отрекла, че е взела портомнето,
върнала е част от парите от него и е посочила, че го е изхвърлила в
контейнера до блока, в който живее. Аргумент в тази насока е и факта,
възпроизведен от свидетелите за намерения документ на площадката на
етажа, където живее на подсъдимата, който документ се е намирал в отнетото
портмоне.
Спорните по делото въпроси са свързани с това дали се касае за
забравена вещ или за изгубена вещ, както и какво е било съдържанието на
вещите в портмонето и точната сума пари, които са отнети.
Настоящият състав намира за безспорно установено, че се касае за
забравена вещ, а е за изгубена такава. От показанията на пострадалата и на
свидетелите И. Н. и Н. Н., както и от поведението на Т., която се връща в
магазина, за да търси портомнето си, се налага извода, че тя не е изгубила
вещта си и да не знае къде е. Напротив тя е разбрала, че е забравила
портомнето си именно в този магазин и затова още същият ден е отишла да го
5
търси там. Мястото, от което вещите на пострадалата са били отнети- плот
пред каса в магазин е също достатъчен аргумент, че те не изгубени, а са
забравени. В тази насока е трайно установената съдебна практика, че
отнемането на забравена вещ в превозно средство, в обществено заведение, в
чакалня и други места, с намерение да бъде присвоена е кражба, защото
притежателят й не е прекъснал владението си върху нея, доколкото не е
лишен от възможността на упражни фактическата си власт върху вещта. С
оглед изложеното възраженията на защитата в тази насока са неоснователни.
В тази насока съдът напълно споделя събраженията, изложени от първата
инстанция.
Относно наличната в портомнето сума пари, съдът намира, че по
делото са събрани достатъчно доказателства, че в него е имало пари на обща
стойност 1 436 лева, както и три броя usb памети, по следните събражения:
Първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност. Законосъобразно и правилно е
дал вяра на показанията н пострадалата Т., като подробни, логични и
обективни. Тя добросъвестно и с подробности пресъздава съдържанието на
портмонето си, преди попадането му във владението на подсъдимата,
възпроизвежда и детайли, които не е вероятно да бъдат измислени с цел
набеждаване на А.. Освен това пострадалата не познава подсъдимата и няма
никакъв мотив да я надеждава, сочейки конкретната сума пари и наличието на
останалите вещи в портмонето си. Пострадалата описва парите си, като
подкрепя тезата си и с нуждите, за които са били предназначени тези пари,
като описва и навика си да разделя употребяваните от новите банкноти в
различни отделения в портмонето. Нейните показания са непротиворечиви и
еднозначни от първия момент, в който устно е посочила пред приятелите си
какво й е отнето, вписаното в подаденото заявление в полицията и заявеното
пред съда, като между тези й твърдения няма никакви несъответстивя или
противоречия. Това е също аргумент в подкрепа на истинността на
твърденията й. Факта, че банкнотите са били разделени в портмонето на
пострадалата на нови и употребявани се потвърждава и от показанията на
св.Н., близка приятелка на пострадалата, запозната с този й навик.
Показанията на пострадалата напълно кореспондират с показанията на
свидетелите И. Н. и Н. Н.- нейни приятели, на които още същият ден е
споделила за случилото се и те са я придружили до дома на подсъдимата.
Мотивирано са кредитирани с доверие показанията на св. Н., която
непосредствено преди посещението на магазина от Т. е била с нея, двете са
пили кафе в дома на Т. и последната пред нея си разделила парите на нови
банкноти- от рождения ден на сина й и на употребявани банкноти, като е
споделила и как смята да изхарчи парите. Този факт не е нелогичен,
напротив, напълно логично и житейски правдиво е приятелки, докато пият
кафе, да си говорят за парите от рождения ден на детето на Т., за
предстоящата му екскурзия и последната да покаже наличните си пари, да ги
6
брои и подрежда в портмонето си в присъствието и в дома на свидетелката Н..
Законосъобразно и правилно е дадена вяра на св.Н., св.Н. Н. и на
полицейските служители, отзовали се на сигнала на пострадалата, като
обективни, последователни и кореспонидарщи с кредитираните от съда
доказателства.
Районият съд е изложил убедителни мотиви защо не се кредитират с
доверие обясненията на подсъдимата в частта им, в която отрича да е отнела
повече от върнатите на пострадалата пари от 830 лева и други вещи. В тази
им част обясненията са в противоречие с целия останал доказателствен
материал.
В тази им част обясненията се опровергава от показанията на свид.Т.,
която с подробности пресъздава съдържанието на портмонето си, преди
попадането му във владението на подсъдимата, като възпроизвежда детайли,
които не е вероятно да бъдат измислени с цел набеждаване на непознатата за
нея А.. Пострадалата описва парите си- по копюри, в нови и стари банкноти,
като подкрепя тезата си и с нуждите, за които са били предназначени тези
пари, както и навика си да разделя употребяваните от новите банкноти в
различни отделения в портмонето си. Последното се потвърждава и от
свид.Н., посочени по-горе.
Обясненията на подсъдимата се опровергават и от заключението на
допълнителната техническа експертиза, приета по делото, която е увеличила
снимките от камерата в магазина. На тях се вижда портмонето и че в него има
множество банкноти. Въпреки че не може да се установи техния точен брой,
вид и копюри, видното от тези снимки опорвергава тезата на защитата, че в
портмонето не могат да се поберат толкова много банкноти. На преден план
на последната снимка / на л.59 от делото на РРС/ се вижда и нещо различно
от бакноти в портмонето, което са явно докуменитте, за които говори
пострадалата.
Кредитирайки изцяло показанията на пострадалата, по изложените по-
горе съображения, съдът няма основание да се съмнява в заявеното от нея за
това, че в портмонето й е имало и 3 броя usb памети.
Обясненията на подсъдимата се опровергават и от нейното поведение. В
първият момент, пред свидетелите, тя е отрекла да знае нещо за отнетата вещ,
7
но впоследстиве е върната част от парите, намиращи се в него, като посочила,
че е изхвърлила самото портмоне. Последното сочи на мотива на подсъдимата
да присови парите и да изхвърли останалите вещи и самото портмоне, което
опровергава твърденията й че е смятала да върне вещите изчаквайки на пейка
пред магазина.
Аргумент в тази насока е и заявеното от пострадалата, която след като
поискала парите и портмонето си и получала по-голямата част от сумата,
обяснила на подсъдимата, че това са същите пари, които А. е взела от
забравеното в магаина портмоне, а не някакви родово определени вещи, като
дори преди да ги преброи видяла, че това са същите банкноти, които са били
по-стари и употребявани и които тя е отделила и държала в едното от
отделенията на портомонето си.
Анализа на доказателствата сочи, че у пострадалата няма негативно,
лично отношение към подсъдимата, която не познавала преди събитията по
делото, нито пък желание да я ощети или накаже за безспорно установеното й
противоправно поведение по отношение на имуществото й, като заяви по-
голяма от действително причинената й вреда.
Видно от показанията на свидетелите Т., Н. Н. и И. Н., пострадалата е
имала намерение да уреди отношенията си с подсъдимата по повод на
кражбата без да намесва държавните органи, чрез простото връщане на
парите й и при ясното съзнание, че престъплението вече е довършено и дори
и след този евентуален жест на подсъдимата, тя би носила наказателна
отговорност. Така наказването на А. не е било сред приоритетите на Т. и едва
след отказа й да върне цялата отнета сума, тя е сигнализирала органите на
МВР, което не е поведение на лице, желаещо безусловното реализиране на
отговорност на подсъдимата.
С оглед изложеното правилно първата инстанция е приела, че върната
сума, не е цялата противозаконно отнета, тъй като при друг развой на
събитията, до това дело нямаше да се стигне, тъй като удовлетворяването на
законната претенция на Т. към А., щеше да предотврати разкриването на
престъплението по предвидения процесуален ред.
Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон,
като е квалифицирал деянията по чл.194 ал.1 от НК.
Не се касае за маловажен случай по смисъла на ал.3 на чл.194 от
8
НК,тъй като не са налице предпоставките на чл.93 т.9 от НК, предвид размера
на отнетото, начина на извършване на конкретното престъпление и неговата
обществена опасност. Не са налице и предпоставките на чл.197 т.1 от НК, тъй
като не е върната цялата отнета вещ на собственика й.
С описаното деяние подсъдимата е осъщестевила от обектива и
субективна страна състава на престъплението по чл.194 ал.1 от НК, тъй като
на 20.06.2020 г. в гр. Русе отнела чужди движими вещи: 1бр. дамско
портмоне, 3бр. флаш памет и парична сума в размер на 1436 лева, всичко на
стойност 1491 лева, от владението на Ц. Н. Т. от гр.Русе, без нейно съгласие, с
намерението противозаконно да ги присвои.
От обективна страна деянието на подсъдимата съдържа всички
елементи на престъплението кражба. Предвид изложеното по-горе се каасе за
забравена вещ в магазин, при което притежателят й не е прекъснал
владението си върху нея, доколкото не е лишен от възможността на упражни
фактическата си власт върху нея. Знае къде я е забравил и се връща да си я
търси. Вземайки портмонено с всички намиращи се в него вещи, поставяйки
го в пазвата си, излизайки от магазина и впоследстиве вземайки само парите
и изхвърляйки портоменто с останалите вещи в него подсъдимата е
прекъснала владението на собственика върху вещта и е установила своя
фактическа власт върху отнетото.
От субективна страна подсъдимата е действала при пряк умисъл– тя е
съзнавала, че лишава владелеца от фактическата власт на чужди за нея вещи,
предвиждала е преминаването им в своя собствена власт и е целяла
установяването на тази власт, като след деянието е желаела да се разпорежда
с тях в свой интерес.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимата
първоинстанционният съд правилно е отчел наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства: чистото й съдебно минало; тежкото й
материално положение; възстановяването на част от стойността на отнетите
вещи. Посочил е, че липсват отегчаващи такива.
Настоящият състав споделя изложеното от първата инстанция относно
посочените смекчаващи отговорността обстоятелства. В същото време
намира, че е налице отегчаващо отговорността обстоятелсто, израяващо се в
невъзстанояване на част от отнетите вещи- в размер на 661 лева, от които
9
пари в размер на 606 лева и 55 лева- стойността на портмонето и 3 броя usb
памети.
В същото време определното от районния съд наказание, което е по
реда на чл.54 от НК и към минимума на предвиденото в текста на чл.194 ал.1
от НК и е в размер на осем месеца лишаване от свобода, е правилно отмерено.
Посоченото от настоящата инстанция не се отразява върху крайната преценка
за вида и размера на наказанието. Правилно и мотивирано е определено
наказанието по реда на чл.54 от НК в рамките на предвиденото в чл.194 ал.1
от НК.
Предвид посоченото от настоящия състав отегчаващо отговорността
обстоятелство, не са налице многобройни смекчаващи отгворността такива,
нито някое от изборените се явява изключително, поради което не са налице
предпоставките на чл.55 от НК.
Наказанието определно от райния съд е правилно
индивидиуализирано по вид иразмер, поради което съответства на тежестта
на извършеното, на личноста на подсъдимата и се явява спарведливо.
При налиичето на всички предпоставки по чл.66 ал.1 от НК
законосъобразно изтърпяването на това наказание е отложено за минималния
по закон изпитателен срок от три години, с което целите на наказанието ще се
изпълнят.
По предявеният граждански иск за причинени имуществени вреди:
С действията си подсъдимата е увредила имуществото на ищеца,
поради което и на основание чл.45 от ЗЗД следва да понесе деликтна
отговорност. На репариране в конкретния случай подлежат противозаконно
отнетите движими вещи, стойността на които не е била възстановена до
пълния им размер, разликата до който, останала невъзстановена, е на
стойност 661лв., които вреди законосъобразно и правилно подсъдимата е
осъдена да заплати на пострадалата.
Поради уважаване на главния иск и в съотвествие с направеното от
пострадалата искане, законосъобразно е уважен и акцесорния иск за законна
лихва от деня на деликта- 20.06.2020г. до окончателното изплащане на
сумата.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК
подсъдимата законосъобразно е осъдена да заплати на гражданския ищец и
10
сумата от 1000лв.- разноски, направени от Т. в производството за адвокатско
възнаграждение. Тази сума е реално заплатена от Т. в брой, видно от
пирложеното на л.17 от делото на РРС пълномощно и договор за правна
защита и съдействие, тя е и своевременно претендирана в хода на процеса.
Законосъобразно подсъдимата е осъдена да заплати направените по
делото разноски: в полза на ОД на МВР- гр.Русе сумата 165,62лв.- разноски
на досъдебното производство, по сметката на РРС сумата 134,14лв.- разноски
на съдебното следствие, както и 50 лв.- държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
При извършената служебна проверка на присъдата, съдът не установи
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на предварителното
производство или на съдебното следствие, които да налагат отмяна на
атакуваната присъда и ново разглеждане на делото. Обжалваната присъда се
явява законосъобразна, правилна, мотивирана и справедлива и следва да бъде
потвърдена изцяло.
Пред въззивната инстанция са представени пълномощно и договор за
правна защита и съдействие- на л.36 от делото, от които е видно, че пред
въззивната инстанция пострадалата Т. е упълномощила да я представлява в
качеството на повереник адв.С. П.. В същото време в договора за правна
помощ не е посочена конкретна и реално внесена сума за това процесуално
представителство пред тази инстанция. С оглед на това няма доказателства
пострадалата да е направила разноски пред настоящата инстнация, поради
което не й се следват такива.
С оглед разпоредбата на чл.346 от НПК настоящето решение не
подлежи на обжалване.
Мотивиран така и на осн.чл.338 от НПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 20/05.02.2024г. на Русенския
районен съд, постановена по НОХД № 1933/23 на РРС .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12