№ 427
гр. София, 22.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно частно
търговско дело № 20221001000508 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274 ГПК – чл. 279 ГПК, вр. чл. 536 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Кинтекс” ЕАД срещу определение №
1343 от 20.04.2022г. по т.д. 730/2022г. по описа на СГС, ТО, VI -21 състав, с
което е постановено на основание чл. 536, ал.1, т. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 6
ЗТРРЮЛНЦ по молба на А. З. М. спиране на регистърното производство по
заявление А5, вх.н. 20220418151228 до приключване с влязъл в сила акт на
производството, образувано по искова молба вх.н. 23812/20.04.2022г. по
описа на регистратурата на СГС в частта по предявени искове срещу
„Кинтекс“ ЕАД за установяване нищожност на всички взети решения от
едноличния собственик на капитала Държавна консолидационна компания
ЕАД, обективирани в протокол № РД 03-01/18.04.2022г. Жалбоподателят
поддържа обжалваният съдебен акт да е неправилен предвид постановяването
му в противоречие на закона и утвърдилата се съдебна практика. Излага да не
са налице предпоставките за спиране на регистърното производство по чл.
536, ал. 1, т. 1 ГПК доколкото предявените от ищеца искове са недопустими и
от към заявените с исковата молба от ищеца доводи и обстоятелства, както и
предвид липсата на правен интерес и активна процесуална легитимация за
молителя. В подкрепа на доводите си сочи практика на състави на САС. При
условията на евентуалност поддържа, че определението следва да бъде
1
отменено в частта, с която е постановено спиране на вписване на
обстоятелства по отношение на членове на съвета на директорите, различни
от молителя, в която част последният не легитимира никакъв интерес от
отправеното до съда искане.
Ответникът по жалбата, А. З. М., в отговор на жалбата заявява
производството по образуваното по искова молба вх.н. 23812/20.04.2022г. по
описа на регистратурата на СГС т.д. 731/2022г. по описа на САГС, ТО, VI –
16 с-в, да е пекратено по заявено от него оттегляне на исковете.
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице и в
законоустановения срок, като съдът при извършена служебна проверка
установи постановеното по т.д. 731/2022г. по описа на СГС, ТО, VI – 16 с-в,
определение за прекратяване на производството по делото по заявено от
ищеца оттегляне на исковете да не е влязло в сила по причина, че не е
връчено на ищеца, респективно постановеното с обжалвания съдебен акт
спиране все още засяга правната сфера на жалбоподателя.
Обжалваното определение е неправилно на поддържаните в жалбата
доводи по следните мотиви:
Предвид нормата на чл.536 ал.1 т.1 ГПК вр. с чл.19 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ,
регистърното / охранително по естеството си / производство се спира, когато
има дело относно правоотношение, което е условие за постановяване на
исканото вписване. Буквалното съдържание на нормата ясно въвежда
дължимата от съда, постановяващ спирането, преценка само относно
наличието на обвързващи за издаването на охранителния акт последици на
резултата от спорното правоотношение, т.е. доколко от постановимия акт по
същото би било обусловено издаването, респ. отказа за издаване на искания
охранителен акт / в случая допуснато или отказано вписването/.
Законодателят е ограничил дължимата за допускане спирането преценка до
формалното наличие на обвързаност на издаването на охранителния акт с
резултата от образуваното дело, като е отчел и целта на закона за максимално
охраняване на интереса от извършване на вписвания или заличавания в
търговския регистър, неограничен до предмета и до кръга на субектите,
ангажирани в спорното правоотношение. В последния смисъл е и практиката
на ВКС по определение н. 144 от 12.02.2014г. по т.д 4654/2013г., I ТО на ВКС
и ТР 1/2002г. на ОСГК на ВКС.
2
При извършване на последната проверка според настоящия състав на
съда следва да бъде преценен, както очертания от молителя предмет на
делото, така и дали последният е от естество да обуслови преценката от
издаването, респ. отказа да бъде издаден искания охранителен акт по
вписване на взетите решения, включително дали откъм заявени твърдения
исковете са допустими такива и молителят е надлежно легитимиран по тях.
В конкретния случай молителят не излага твърдения, които да
обосновават правния му интерес от исковете за установяване нищожност на
всички взети решения от едноличния собственик на капитала Държавна
консолидационна компания ЕАД, обективирани в протокол № РД 03-
01/18.04.2022г. При съобразяване със задължителните указания по т. 1 и т. 2
от ТР 1/2002г. на ОСГК на ВКС постановяването на актовете на ОС,
респективно на едноличният собственик на капитала, в противоречие с
императивни правни норми не квалифицира решенията като нищожни.
Последните пороци на оспорваните решения съобразно специалната уредба
на ТЗ ги квалифицира като незаконосъобразни, т.е. отменяеми по иск по чл.
74 ТЗ. Нищожността на актове на органите на търговско дружество с
цитираното ТР е разграничена от нищожността на сделките, уредена в ЗЗД, по
причина на спецификата на последните, съобразно дадената с ТЗ уредба. Като
нищожни са определени актовете, които ТЗ изрично сочи да са такива, както
и липсващите/невзети решения и решенията, с които ОС е излязло извън
своята и тази на останалите органи на търговското дружество компетентност.
Исковата молба не съдържа изложение на факти, покриващи последната
дефиниция.
С исковата молба са поддържани оплаквания за постановяване на
оспорваните решения в нарушение на императивни разпоредби на ЗПП и
ППЗПП, които оплаквания дори да се приемат за основателни, не
обосновават нищожност на решенията, а само тяхната незаконосъобразност.
Защитата срещу незаконосъобразни актове на ОС е уредена с нормата на чл.
74 ТЗ, но е предоставена само на членовете на съответното търговско
дружество – акционери или съдружници, каквото качество и съобразно
твърденията на ищеца същият не притежава.
Правният интерес като основна положителна предпоставка за
допустимост на предявен установителен иск съобразно задължителните
3
указания по ТР 1/2002г. на ОСГК на ВКС е винаги конкретен и следва и
служебно да бъде проверяван от съда в хода на цялото съдебно производство.
Правният интерес се преценява с оглед на правната защита, която ищецът би
получил при уважаване на предявените от него искове, и как решението по
последните ще се отрази на неговата правна сфера. Съобразно твърденията на
ищеца същият е член на съвета на директорите и изпълнителен директор на
ответното дружество, а решенията, които поддържа да са нищжони са такива
за освобождаването му и за избор на друг състав на съвета на директорите и
друг изпълнителен директор. Предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 5 ТЗ
овластяването и неговото оттегляне имат действие по отношение на третите
добросъвестни лица след тяхното вписване, в която последна категория не
попада ищецът. Отношенията между него като член на съвета на директорите
и дружеството се основават на договор за мандат – чл. 244, ал. 7 ТЗ, а предвид
разпоредбата чл. 233, ал. 4 ТЗ членовете на съвета на директорите могат да
бъдат освободени от длъжност, като последното е предоставено единствено
на преценката за целесъобразност на ОС/ едноличния собственик на капитала.
В този смисъл и член на Съвет на директорите, чиито интереси и правомощия
са ограничени до установеното в мандатното му правоотношение с
дружеството, има ред за защита на правата си на облигационно основание във
връзка с изпълнението, неизпълнението или прекратяването на това мандатно
правоотношение. Той няма признато от закона право да участва в
управлението на търговското дружество, каквото право чрез участие в ОС
имат акционерът, предвид на което и не може да обоснове интерес от
атакуване на решение на ОС, в случая едноличния собственик на капитала по
избор или освобождаване на член на СД с доводи за неговата нищожност.
Същият няма и интерес от невписване или заличаване на извършено вписване
във връзка с неговото освобождаване като член на СД, доколкото не черпи
права от самото вписване, а от мандатното правоотношение, възникнало,
респ. прекратено след решение на върховния орган на дружеството по
избирането му, респективно освобождаването му като член на управителния
орган на дружеството. В горния смисъл е и практиката по цитираните от
първоинстанционния съд решение № 311 от 06.02.2019г. по т.д. 2742/2017г.
по описа на ВКС, ТК, II TO и решение № 234 от 23.12.2016г. по т.д. 54/2016г.
по описа на ВКС, ТК, I ТО, както и по решение 32 от 28.04.2010г. по т.д.
431/2009г. по описа на ВКС, I ТО и др.
4
Отделно от горното от служебна справка в публично достъпния ТР
съдът установи на 10.05.2022г. да е извършено вписване на заличаването на
ищеца като член на Съвета на директорите и като изпълнителен директор на
„Кинтекс“ ЕАД въз основа на взето друго последващи решения от
едноличния собственик на капитала по протокол от 03.05.2022г., което е
допълнителен довод за липса на правен интерес и недопустимост на
предявените искове, до решаване на спора по които, молителят е поискал
спиране на регистърното производство.
По изложените доводи настоящият състав на съда приема да не се
установява наличието на съдебен спор, който да отговаря на дефиницията на
чл. 536, ал.1, т. 1 ГПК, предвид на което и неправилно с обжалваното
определение е постановено спиране на регистърното производство по
заявление А5, вх.н. 20220418151228.
По горните мотиви на съда обжалваното определение като неправилно
следва да бъде отменено, а молбата по чл. 536, ал.1, т. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 6
ЗТРРЮЛНЦ на А. З. М. за спиране на регистърното производство по
заявление А5, вх.н. 20220418151228 до приключване с влязъл в сила акт на
производството, образувано по искова молба вх.н. 23812/20.04.2022г. по
описа на регистратурата на СГС в частта по предявени искове срещу
„Кинтекс“ ЕАДС за установяване нищожност на всички взети решения от
едноличния собственик на капитала Държавна консолидационна компания
ЕАД, обективирани в протокол № РД 03-01/18.04.2022г., отхвърлена като
неоснователна.
Настоящото определение попада в хипотезата на чл. 274, ал. 4 ГПК и не
подлежи на касационно обжалване, в какъвто смисъл е и константната
практика на ВКС по определение 657 от 17.10.2014г. по т.д. 2198/2014г., II ТО
на ВКС, определение 151 от 04.03.2014г. по ч.т.д. 471/2014г. на II ТО на
ВКС, определение 634 от 29.07.2014г. по ч.т.д. 2026/2014г. на I ТО на ВКС.
По тези мотиви, САС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1343 от 20.04.2022г. по т.д. 730/2022г. по
описа на СГС, ТО, VI -21 състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
5
ОТХВЪРЛЯ молбата с правно основание чл. 536, ал.1, т. 1 ГПК, вр. чл.
19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ на А. З. М. за спиране на регистърното производство по
заявление А5, вх.н. 20220418151228 до приключване с влязъл в сила акт на
производството, образувано по искова молба вх.н. 23812/20.04.2022г. по
описа на регистратурата на СГС в частта по предявени искове срещу
„Кинтекс“ ЕАД за установяване нищожност на всички взети решения от
едноличния собственик на капитала Държавна консолидационна компания
ЕАД, обективирани в протокол № РД 03-01/18.04.2022г., като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6