№ 540
гр. Ямбол, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20242330100728 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ЕООД против Й. Г. К., с която се иска да се приеме за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
В исковата молба се твърди, че на *** г. ответника подал до ищцовото
дружество попълнено и подписано искане за отпускане на потребителски кредит
Профи кредит стандарт. Същия декларирал, че бил запознат с ОУ, получил и
преддоговорна информация. Съгласно чл.15 ОУ по договора за потребителски кредит,
клиента можел за избере да закупи една или повече допълнителни услуги, като
ответника по своя воля избрал услугите „***“ и „***“. На *** г. ищцовото дружество
одобрило и отпуснало на ответника договор за потребителски кредит № ***, по
силата на който ищеца предоставил на ответника сумата в размер на 3000, 00 лв., която
била преведена по посочената от ответника банкова сметка. Срока на договора бил за
24 месеца, като длъжникът поел задължението да върне кредита на 24 месечни
погасителни вноски от по 185, 19 лв., с падежна дата всяко 20 – то число на месеца.
ГПР бил в размер на 48.55 % и ГЛП в размер на 41.00 %, като общата дължима сума
по кредита възлизала на 4444, 42 лв. Възнаграждението за закупената допълнителна
услуга „***“ била в размер на 750 лв. и за закупената услуга „***“ била в размер на
1800 лв., като размера на вноската за допълнителната услуга възлизал на 106, 25 лв. По
този начин общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга
възлизало на 6 994, 42 лв. и общия размер на месечната погасителна вноска била 291,
44 лв. с падежна дата всяко 20 – то число на месеца. На 14.04. 2021 г. по заявление на
ответника бил изготвен Анекс № 1 с който се отлагала третата погасителна вноска,
като бил изготвен нов погасителен план с 25 погасителни вноски, като в края на
същия следвало да погаси и отложената вноска. На 14.05.2021 г. по заявление на
ответника бил изготвен Анекс № 2 с който се намалявали 4 и 5 погасителна вноска на
1
100, 44 лв., като бил изготвен нов погасителен план с 27 погасителни вноски, като в
края на същия следвало да погаси и отложената вноска. На 29.07.2021 г. по заявление
на ответника бил изготвен Анекс № 3 с който се отлагали 6 и 7 погасителна вноска,
като бил изготвен нов погасителен план с 29 погасителни вноски, като в края на
същия следвало да погаси и отложената вноска. На 13.04.2022 г. по заявление на
ответника бил изготвен Анекс № 4 с който се отлагала 14 погасителна вноска, като
бил изготвен нов погасителен план с 30 погасителни вноски, като в края на същия
следвало да погаси и отложената вноска. От ответника не изпълнил задължението,
което поел по договора, като преустановил плащанията на погасителните вноски и
изпаднал в забава. Общото сума на направените плащания възлизали на 6003, 20 лв.,
платени в периода 26.02.2021 г.- 15.12.2023 г., като с тази сума били погасени сума в
размер на 4954, 48 лв., като това били деветнадесет погасителни вноски и частично
плащане в размер на 28, 73 лв. по 24 погасителна вноска. В общата сума на
постъпилите плащания били начислени лихви за просрочие на вноските по
погасителния план в размер на 424, 53 лв. и лихви за забава в размер на 424, 53 лв. ,
които към момента били заплатени. Също така били заплатени съдебни такси в размер
на 44, 67 лв., законна лихва в размер на 89,91 лв. и разходи за събиране при забава в
размер на 260, 00 лв. Излагат се подробни съображения за основателност на иска.
Иска се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски.
Ответникът К., чрез пълномощник адвокат оспорва иска. Сочи, че договора за
потребителски кредит бил нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр.
чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК. Не били спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12
и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, поради което догорът за потребителски кредит
бил недействителен на специалните условия на чл.22 ЗПК. Не били посочени
приложимият лихвен процент и условията на прилагането му. Погасителния план на
отговарял на ЗПК, като него липсвала информация по ЗПК. Договора не съдържал
ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит. В договора бил посочен ГЛП, но липсвали каквито и
да били условия за прилагането му. Посочени са основания на които договорът не
отговарял, като всяко от тях следвало да бъде санкционирано, чрез провъзгласяване на
общата недействителност на договора по смисъла на чл.22 ЗПК. В случая не била и
приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза
обуславяла недействителност на целия договор.
Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
В с.з. ищецът не изпраща представител. С писмена молба моли за уважаване на
претенцията.
Ответника чрез упълномощен представител моли за отхвърляне на претенцията
по изложени съображения.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № ***
год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено
ответникът да заплати на заявителя исковите суми, както и разноски в заповедното
производство. Предвид , че в законоустановения срок по чл. 414 ГПК длъжникът е
депозирал възражение и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят
е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
2
Приложен е договор за потребителски кредит – профи кредит стандарт от ***
год., сключен между страните, по силата на който на ответника е отпуснат кредит в
размер на 3000 лв., със срок за погасяване 24 месеца , с посочен ГЛП – 41, 00 % и ГПР
– 48,55 %, размер на погасителна вноска от 185, 19 лв. и общата сума, която следва да
бъде върната- 4 444,42 . В договора е посочено още, че кредитополучателят е избрал
пакет допълнителни услуги – ***, на стойност 750 лв. и ***, на стойност – 1800 лв.,
като вноската по избрания пакет е в размер на 106, 20 лв., дължима към месечната
погасителна вноска, която ставала в размер на 291, 44 лв. и общата сума за връщане –
6 994, 42 лв. Посочено е и, че клиентът е поискал закупуването на допълнителна
незадължителна услуга.
Представени са още искане за отпускане на потребителски кредит Профи
кредит Стандарт № ***, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити, допълнителна преддоговорна информация,
представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити, декларации, че ответника получил екземпляр
на ДПК, ОУ и погасителен план, ОУ на Профи кредит България ЕООД към договор за
потребителски кредит, платежно нареждане от 13.01.2021 г. за наредена сума в размер
на 530, 78 лв. по сметка на ответника Й. Г. К. и с основание договор ***, както и за
наредена сума в размер на 1737,10 лв. по сметка на „Ай Ти Еф Груп“ АД и с основание
договор ***, ********** окон. пог., погасителен план към договор за потребителски
кредит № *** със закупена допълнителна услуга, стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, допълнителна преддоговорна
информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, Анекс № 1 от 13.04.2021 г.
към договор за потребителски кредит ( ДПК) № *** за отлагане на вноски,
погасителен план към Анекс № 1 към договор за потребителски кредит № ***, Анекс
№ 2 от 14.05.2021 г. към договор за потребителски кредит ( ДПК) № *** за намаляване
на вноски, погасителен план към Анекс № 2 към договор за потребителски кредит №
***, Анекс № 3 от 28.07.2021 г. към договор за потребителски кредит ( ДПК) № *** за
отлагане на вноски, погасителен план към Анекс № 3 към договор за потребителски
кредит № ***, Анекс № 4 от 11.04.2022 г. към договор за потребителски кредит ( ДПК)
№ *** за отлагане на вноски, погасителен план към Анекс № 4 към договор за
потребителски кредит № ***, уведомление от банка „УниКредит Булбанк“, до
РУ“СО“, че ответника Й. Г. К. има открита сметка при тях, молба от ответника Й. Г. К.
до ищцовото дружество, към договор *** с която желае посочените в молбата
задължения към трети лица да бъдели погасени със сумата на отпуснатия кредит,
удостоверение за задължение от 11.01.2021 г., извлечение по сметка към договор за
потребителски кредит № ***. Част от посочените по горе писмени доказателства са
подписани от ответника на всяка страница, с което е декларирал и приемането им,
като ответника не е оспорил подписа си на поставените документи, като други
представени документи на които не е поставен подписа на ответника, не са оспорени
от същия. От представеното извлечение от сметка се установява, че общата платена по
кредита сума към 05.03.2024 год. е в размер на 6003, 20 лв., като остатъчното
задължение по кредита към дата 05.03.2024 г. била в размер на 1810, 33 лв.
От заключението на вещото лице-икономист,счетоводител,извършило
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, е установено,че при
сключването на договора за потребителски кредит № ***/ *** г. размерът на ГРП е 48.
55 %, като в него била включена само възнаградителната лихва. Възнаграждението за
3
закупени допълнителни услуги *** и Флакси, в размер на 2 550 лв., не било включено
в ГПР. При включването на допълнителните услуги в ГПР, размерът би бил над 100 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, чл.
79,ал.1 ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен
срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 от ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на
твърдените предпоставки за недължимост на сумата.
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът и
ответника са били във валидно облигационно отношение по сключен договор за
потребителски кредит – стандарт. Ответникът не е оспорил, че е получил заемната
сума, включително ищецът е признал и представил доказателства, че за погасяване на
кредита ответникът е внесъл сумата от общо 6003, 20 лв.
Основните възражения на ответника касаят нищожност на клаузи от договора ,
поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК и с добрите нрави и по -
специално уговореното възнаграждение за пакет допълнителни услуги- *** и ***,
уговорения ГПР , включително ГЛП.
Процесният договор за кредит от *** год., попада в приложното поле на ЗПК,
поради което следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Съгласно
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т.10
на чл.11 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да е изготвен на разбираем
език и да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
ЯРС приема, че процесният договор за потребителски кредит не отговаря на
горепосочените изисквания. В договора са посочени: размер на кредита, лихвения
процент, общо дължимите суми от потребителя, годишния процент на разходите,
който по размер формално не надвишава максималния по чл.19, ал. 4 ЗПК- пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Този
размер на ГПР, обаче не отразява действителния такъв на ГПР, тъй като очевидно не
включва разходите за допълнителните услуги – „***“ и „***“ по кредита. Съгласно
разпоредбата на чл.19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход
по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
4
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва само нотариалните такси.
Според т.2 от § 1 на ДР на ЗПК "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Предвид
изложеното, възнагражденията за допълнителни услуги попадат в приложното поле на
горецитираните норми, тъй като същите са пряко свързани с договора за кредит,
поради което с оглед императивните разпоредби на чл.19, ал.1 ЗПК и § 1, т.1 от ДР на
ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляване на годишния процент на
разходите. В случая в ГПР не са включени разходите за допълнителните услуги по
кредита, които както се посочи законът установява, че са част от общия разход по
кредита. Така с цената на пакета по допълнителните услуги „***“ и „***“ се е
достигнало до допълнително възнаграждение, извън уговорената възнаградителна
лихва в размер на 41% и на скрити проценти от ГПР. При сключване на процесния
договор ответникът - кредитодател е обявил параметрите на общо оскъпяване на
отпуснатия заем по начин, изключващ възможност за възприемане от страна на
потребителя на действително поетата финансова тежест, като е предложил отделно
цени на кредита и на пакета допълнителни услуги и е оповестил годишен процент на
разходите без да включи в него значителния добавен разход за възнаграждения за
допълнителните услуги. В приложения СЕФ също не е посочено възнаграждението за
допълнителни услуги. Наред с това уговорените типизирани клаузи на договора за
кредит и възнаграждението за пакета допълнителни услуги, са изготвени едностранно
от търговеца, създават значително неравновесие в правата по съглашението между
потребителя и търговеца. Тези уговорки на практика лишават потребителя от избор и
възможност за индивидуално договаряне. Това договаряне е позволило на кредитора
да заобиколи изискването за оповестяване на общия разход и забраната размера на
ГПР да не надвишава петкратния размер на законната лихва, доколкото при включване
на разходите за допълнителни услуги очевидно посочения в договора размер на ГПР –
48,55 % би се увеличил над допустимия, с което се постига заобикаляне на забраната
по чл.19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка е заключението и на в. лице по допуснатата и
приета ССЕ, от която се установява, че ако закупените допълнителни услуги *** и ***
бъдат включени в ГПР, то размерът би бил над 100 %.
Гореизложеното обосновава извод за противоречие на договора с императивната
разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото в уговорения годишен процент на
разходите не са отразени всички действителни разходи по кредита, а именно –
разходите за процесните две допълнителни услуги, като не без значение е и
обстоятелството, че общият им размер от 2550 лв. се доближава максимално до
стойността на главницата по кредита, която е в размер на 3000 лв. Така потребителят
като икономически по - слабата страна в правоотношението е лишен от възможността
да извърши информиран избор за крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти, с което се
нарушава принципът на добросъвестността.
В случая уговорената допълнителна услуга „***“, предвиждаща възможност за
изменение на кредитното отношение по така сключения договор по своята същност
5
отразява правото за изменение на договорите по взаимно съгласие по чл.20а, ал.2 ЗЗД,
а не е услуга по смисъла на чл. 10а, ал.1 ЗПК, обосноваваща дължимост на
възнаграждение. Освен това по делото липсват твърдения и доказателства ответникът
да се е възползвал от така уговорените услуги – „***“ и „***“.
Също така следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК
забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, а пакетът допълнителни услуги "***" и
"***" регламентира точно такива действия. Съгласно чл. 4 на същата разпоредба
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая
заплащането на възнаграждение за допълнителната услуга "***" по приоритетно
разглеждане на искането за кредит е уговорено без да е ясна типичната насрещна
престация, обосноваваща по-високи разходи за заемодателя. Целта на таксите и
комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните
разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.
Възлагането в тежест на потребителя на допълнителни възнаграждения, свързана с
действия по усвояването и управлението на кредита, които са част от дейността на
кредитора по предоставянето на кредита, не е обосновано с икономическия интерес на
търговеца и е предпоставка за неоснователното му обогатяване.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, е
уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед на всичко изложеното , ЯРС намира че процесния договор за кредит
следва да се приеме за недействителен, на основание чл.22 ЗПК ,като противоречащ на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. с чл.19, ал.1 и ал.4 и чл.10а ЗПК. Съгласно чл. 23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по
кредита. В случая чистата стойност на кредита е в размер на 3000 лв., която е
изплатена изцяло.
Ето защо иска следва да бъде отхвърлен във всичките му части.
В горния смисъл практиката на ОС – Ямбол, обективирана в Решение №
298/14.07.2023 год. по в.гр.д. № 285/2023 год., като и решение № 12/ 25.01.2024 г. по
възз. гр. дело № 494/2023 г.
Предвид отхвърляне на заявената претенция, то и разноски в полза на ищеца не
следва да бъдат присъждани за заповедното производство.Ответникът, на основание
чл. 78,ал.3 от ГПК има право на разноски в пълен размер за настоящата инстанция, а
именно – 862 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и дехозит за в. лице.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск,с правно основание чл.422, вр.
чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявен от
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
6
София, за приемане за установено,че Й. Г. К., ЕГН ********** от гр. Я., ул. „***, със
съдебен адрес в гр. Я., ул. „***, чрез адв. М.- ЯАК, че дължи на ищцовото дружество
следните суми: сумата от 716, 27 лв.- неплатена главница по договор за потребителски
кредит Профи кредит стандрат № *** от *** г., в едно със законната лихва за периода
от 29.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 452, 28 лв., представляваща
договорно възнаграждение за периода от 20.01.2023 г. до 20.07.2023 г., сумата от 168,
48 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
***, дължимо до 20.07.2023 г. и сумата от 473, 30 лв. неплатено възнаграждение за
закупена услуга ***, дължимо до 20.07.2023 г. – предмет на Заповед № *** за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.11.2023 г , издадена по ч.гр.д.
№ *** г.по описа на ЯРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. София да заплати на Й. Г. К., ЕГН ********** сумата от 862 лв. –
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7