№ 43020
гр. София, 16.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110153015 по описа за 2024 година
С искова молба с вх. № 283225/05.09.2024г. ищецът „А*“ ЕООД е предявил по реда на
чл.422 ГПК срещу ответника В. С. С. положителен установителен иск с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 146,
ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 500 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда - 12.04.2024г. до окончателно изплащане на вземането,
представляваща регресно вземане за главница по договор за потребителски кредит №
1089586 от 07.06.2018г., сключен между „* АД и В. С. С., което вземане е платено от „А*“
ЕООД в качеството му на поръчител по договора за кредит и което вземане „А*“ ЕООД е
прехвърлило в полза на ищеца с договор за цесия от 02.03.2021г, за което е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 22435/2024 г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между „* ЕАД и В. С. С. в качеството на кредитополучател е
сключен договор за потребителски кредит № 1089586 от 07.06.2018г, по силата на който „*
ЕАД е предоставило на В. С. С. потребителски кредит в размер на сумата от 500 лв. срещу
задължение на кредитополучателя да върне сумата на 13 месечни вноски в срок до
30.06.2019г., при лихвен процент от 41,24 % и ГПР по кредита от 50 %. Между В. С. С. и
„А*“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство от 07.06.2018 г., по
силата на който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „* ЕАД, по
силата на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на
всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит.
Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, поради което на
18.02.2021 г. кредиторът поканил поръчителя да плати всички изискуеми задължения. На
18.02.2021 г. „А*“ ЕООД уведомило длъжника за предстоящото плащане и на 23.02.2021 г. е
платило изискуемите суми – главница в размер на 500,00 лв., с което се е суброгирало в
правата на удовлетворения кредитор, като същия ден уведомило длъжника за плащането и за
суброгацията. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г.
„А*“ ЕООД е прехвърлило вземанията си по договора за кредит към ответника на „А*“
ЕООД, за което той бил надлежно уведомен, като евентуално уведомлението следва да се
счита за достигнало до него и с връчването на препис от исковата молба. Поддържа, че към
настоящия момент ответницата все още не е погасила процесните задължения по договора за
кредит. Предвид изложените съображения предявява настоящите установителни искове.
Претендира разноските по делото, както и направените такива в хода на заповедното
производство.
1
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за
правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В. С. С.,
действаща чрез назначения й особен представител – адвокат К. С., с който оспорва
основателността на предявения иск. Оспорва ответницата да е сключила процесния договор
за потребителски кредит и договор за поръчителство, като поддържа, че паричната сума по
кредита не е била усвоена. По договора за кредит и погасителния план към него липсвал
положен подпис от ответника. Във връзка с усвояването на отпусната сума се твърди, че по
делото липсват представени доказателства, от които да се установи, че сумата е била
получена, като с оглед реалния характер на договора, следвало, че последният не е породил
действие. Счита, че кредиторът не е обявил надлежно предсрочната изискуемост на
договора за кредит чрез отправяне на изрично волеизявление, като в тази връзка излага
съображения за недействителност на клаузата от договора, предвиждаща, че изпратените
съобщения следва да се считат редовно получени с достигане до адреса на кореспонденция,
без значение дали са получени, или не, като допълва, че кредиторът не е положил усилия да
издири длъжника. Освен това, по делото нямало доказателства, от които да е видно, че
длъжникът е бил уведомен за предсрочната изискуемост. Ответникът излага съображения,
че договорът за цесия не е произвел действие, тъй като към момента на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК потребителят не е бил уведомен за прехвърлянето от стария
кредитор, като счита, че не е възможно това уведомяване да бъде извършено от новия
кредитор въз основа на упълномощаване. Допълва, че връчването в хода на делото на особен
представител на уведомление за цесия също не поражда действие, тъй като особеният
представител не може да приема материалноправни изявления, което следвало от
разпоредбата на чл.34, ал.3 и чл. 29, ал.5 ГПК, предвид което ищецът не е придобил
претендираното вземане. Намира, че ответникът не е изпаднал в забава и не дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Релевира евентуално възражение за изтекла погасителна
давност. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В отговора на исковата молба се оспорва истинността на всички представени от ищеца
документи, като освен това е направено искане по чл. 183 ГПК.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация:
Предявени е по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 146,
ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД.
2. Няма факти и обстоятелства, които да са безспорни.
3. Разпределение на доказателствената тежест:
По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства: 1) възникването на валидно облигационно правоотношение по процесния
договор за потребителски кредит, сключен от разстояние между В. С. С. и „* ЕАД и
неговото съдържание; 2) сключването на договора чрез средствата за комуникация от
разстояние по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, в т.ч. че на потребителя е била предоставена
информация съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и получаването на съгласието на потребителя за
сключване на договора; 3) предоставяне на заемната сума на ответника; 4) настъпване на
падежа на задължението за връщане на сумата; 5) наличието на валидно облигационно
отношение между „* ЕАД и „А*“ ЕООД по Договор за поръчителство от 07.06.2018 г. за
обезпечаване задълженията на ответника по договора за потребителски кредит; 6) датата на
отправяне на искане от „* ЕАД към „А*“ ЕООД за плащане на задълженията на ответника
2
по договора за потребителски кредит; 7) уведомяване на ответника от „А*“ ЕООД за
отправеното към него като поръчител искане за плащане; 8) плащане от „А*“ ЕООД на
задълженията на ответника по договора за потребителски кредит; 9) уведомяване на
длъжника за извършеното от поръчителя плащане; 7) прехвърляне на вземанията на
поръчителя в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.03.2021г.; 10) уведомяване на длъжника за извършената цесия. С оглед възражението на
ответницата за изтекла давност, в тежест на ищеца е да докаже спиране/прекъсване на
давността.
При установяване на горните факти в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила
претендираните вземания.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за
което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
4. По доказателствените искания на страните:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния
спор - предмет на делото, а по отношение на доказателствената им стойност - същата ще
бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
По отношение на оспорването на истинността на представените към исковата молба
документи - първо, истинността е родово понятие, което обхваща автентичност (авторството
на изявлението) и вярност (съответствие на удостовереното в документа с
действителността) на документа. В конкретния случай не е посочено какво точно се оспорва.
На следващо място, всички представени документи са частни диспозитивни документи,
поради което не може да се открива производство по чл.193 ГПК по отношение на верността
им (съдът не обвързан от доказателствената стойност, а я преценява по вътрешно убеждение
с оглед останалите доказателства по делото), а само по отношение на автентичността, т.е.
авторството. Може да се оспорва автентичността на подписа на трето лице, но само в
случаите, в които оспорващата страна е обвързана от материалноправните последици на
изявлението му (например документ, издаден от неин праводател или представител),
какъвто не е настоящият случай по отношение на договора за цесия и приложението и
пълномощните към него, защото ответникът е трето за сделките лице и не притежава право
да оспорва обвързващото действие на договор, сключен между други страни, поради което
искането по чл.193 ГПК в тази част е неоснователно. Неоснователно е искането и в частта
по отношение на представения договор за потребителски кредит и договори за
поръчителство, тъй като върху тях не е положен подпис от потребителя, чиято автентичност
да бъде изследвана, доколкото се твърди, че същите са сключени по реда на ЗПФУР и
ЗЕДЕУУ, като в тежест на ищеца е да установи, че са спазени изискванията на посочените
нормативни актове. По същите съображения следва да се отхвърли и искането по чл.183
ГПК.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 20.11.2025 г. от 12,00 ч., за която
дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най- късно до първото по делото
заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото,
като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба писмени
доказателствени средства.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за: усвояване на главницата от ответника
по Договор за потребителски кредит № 1089586/07.06.2018г.; сключването на договора с
ответника чрез средствата за комуникация от разстояние по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, в т.ч.
че на потребителя е била предоставена информация съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и
получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора; датата на отправяне
на искане от „* ЕАД към „А*“ ЕООД за плащане на задълженията на ответника по Договор
за потребителски кредит № 1089586/07.06.2018 г.; уведомяване на ответника от „А*“ ЕООД
за отправеното към него като поръчител искане за плащане; плащане от „А*“ ЕООД на
задълженията на ответника по Договор за потребителски кредит № 1089586/07.06.2018г.;
уведомяване на длъжника за извършеното от поръчителя плащане.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 22435/2024 г. на СРС, ГО, 27 състав към
настоящото дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца се изпрати и
препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4