№ 372
гр. Габрово, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20254210100049 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово,
ул. „**********” № 35, предявена срещу Б. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
Габрово, ул. ”**********“ № 8, вх. В, ет. 2, ап. 4, за връщане на сумата 4000 лева,
представляваща получено авансово плащане по развален договор от 05.08.2024 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба –
09.01.2025 г. до погасяването .
В исковата молба са изложени твърдения, че с ответника бил сключен договор за
извършване на строително - ремонтни дейности в имот, находящ се в град Габрово, ул.
„**********" № 35, който следвало да се изпълни в срок до 05.12.2024 г., като ищецът
в качеството на възложител заплатил авансово сумата 4000 лева. Ответникът изобщо
не започнал работа и затова с уведомление от 20.12.2024 г. ищецът развалил договора
и поканил Б. И. Д. да върне полученото авансово плащане.
Ответникът, на който книжата са връчени при отказ по реда на чл. 44, ал. 1 ГПК,
не депозира отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
От представения документ, озаглавен „Договор за изработка на СМР
(Разрешаване)”, се установява, че на 05.08.2024 г. между ищеца Д. М. Д., в качеството
на възложител и Б. И. Д., в качеството на изпълнител, е постигнато съгласие
последният да извърши строително-ремонтни дейности в обект, представляващ къща в
гр. Габрово, ул. „**********“ № 35, включващи изкоп за отливане на железобетонна
подпорна стена допряна до основите на къщата под формата на буквата „Г“, отливане
1
на бетон, армировка по преценка на изпълнителя след изкопа, срещу насрещно
задължение за заплащане на възнаграждение в размер на 8000 лева. В чл. 3 страните
уговорили възложителят да заплати договореното възнаграждение в срок до 05.12.2024
г., респ. в чл. 5 страните предвидили, че изпълнителят следва да завърши строително-
монтажните работи в същия срок - 05.12.2024 г.. На последна страница от договора
след положените подписи от страните е обективирано удостоверително изявление на
ищеца Д. М. Д. за дадено капаро в деня на подписване на договора в размер на 4000
лева, съответно останалата сума да бъде заплатена етапно на две вноски, първата от
които след извършване на работата на 50 % /след изкоп, армировка и кофраж/.
Видно от снети обяснения на ответника Б. И. Д., ЕГН ********** в рамките на
прокурорска преписка № 2833/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Габрово,
същият е заявил, че е получил сумата като капаро за закупуване на необходимите
материали и подготовка.
С телепоща, изх. № 3/20.12.2024 г. Д. М. Д. поканил Б. И. Д. в 15-дневен срок да
възстанови получената сума по договора в размер на 4000 лева. Видно от отразяването
телепощата е върната на 23.12.2024 г. с отбелязване „непотърсена“.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените
такива, съдът намира за неотносими.
По отношение на осъдителния иск с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл. 3 вр.
чл. 87 ЗЗД.
Основателността на предявения главен осъдителен иск при квалификацията на чл.
55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение от сключен
договор, разваляне на договора, поради неизпълнение на задълженията на изпълнителя
и неизпълнение на възникналото за ответника задължение за връщане на полученото
по разваления договор авансово възнаграждение в размер 4000 лева.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за
установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на
положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно
доказване, независимо от процесуалното поведение на ответника. По отношение на
неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно
неосъществяване на дължимо поведение за изпълнение на възложената работа, респ. за
връщане на полученото за същата възнаграждение след разваляне на договора, е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената
тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение, като
при липсата на ангажирани годни доказателства и доказателствени средства за
последното, съдът следва да приложи неблагоприятните й последици, като приеме за
несъществуващи недоказаните факти, т.е. наличието на неизпълнение на договорното
задължение.
За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за
договор за изработка съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт –
сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост
включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. С оглед
обективираните в договор за извършване на строително-ремонтни работи
волеизявления съдът приема за установено, че на 05.08.2024 г. страните изразили
съгласие, формиращо съдържанието на договор за изработка, с предмет извършване на
строително-ремонтни дейности на недвижима вещ, срещу възнаграждение, което да
2
бъде заплатено на изпълнителя. Възложителят по договора заплатил авансово на
ответника сума в размер на 4000 лева, като в рамките на прокурорската преписка
ответникът е обективирал извънсъдебно признание, че е получил сумата.
Доказателства ответникът да е извършил строително - ремонтните дейности до
изтичане срока на договора на 05.12.2024 г. не са ангажирани. Това неизпълнение е
породило потестативно право на изправната по договора страна - Д. М. Д. да се
освободи от правната връзка.
Според създадената задължителна практика, обективирана в постановени реда на
чл. 290 ГПК решения и обобщена в решение № 76/13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г.
на ВКС , I т.о., правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя
характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при наличие
на неизпълнение по един двустранен договор. Прието е, че в чл. 87, ал. 1 ЗЗД са
уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че договорът се
разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление до длъжника,
като упражняването на това право се предпоставя от предупреждение, свързано с
искане за изпълнение в подходящ срок (ако такъв се предоставя), както и с изявление,
че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок.
Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, установяваща предпоставки за едностранно
прекратяване на двустранни договори при виновно неизпълнение, е диспозитивна и
страните по договора са свободни и могат да се отклонят като уговорят други условия
и начин на разваляне. Когато развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното
действие настъпва от момента на получаване на предупреждение от длъжника и след
изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на
уведомлението до длъжника.
Следователно правото да се развали договора е преобразуващо субективно право,
което се упражнява чрез едностранно изявление на кредитора, отправено до
неизправния длъжник, без да е необходимо съдействието на насрещната страна.
Упражняването на правото е насочено към правна промяна – прекратяване на
облигационната връзка като доколкото договорът е двустранен, с развалянето му
изправната страна се освобождава от собственото си задължение (за заплащане на
уговореното възнаграждение). Необходимо е да се прави разлика между упражняване
от кредитора на предоставено му от закона право едностранно да развали един
двустранен договор поради неизпълнение на насрещната страна, което се осъществява
чрез отправяне на едностранно волеизявление и от друга страна - получаване на
уведомлението от неговия адресат – длъжника, което има значение за настъпване на
последиците на развалянето. Регламентацията по чл. 87 ЗЗД касае самото субективно
право на разваляне на двустранен договор – кой е негов титуляр, при какви
предпоставки може да се упражни, по какъв начин и в какъв срок, а разпоредбата на
чл. 88 ЗЗД урежда правните последици на развалянето.
В настоящия случай това уведомление е обективирано в исковата молба и е
достигнало до изпълнителя на 23.05.2025 г., с връчването на препис от същата
(съгласно фикцията, уредена в чл. 44, ал. 1, изр. последно ГПК отказът на получателя
не засяга връчването). Без значение е дали волеизявлението е направено преди
подаване на исковата молба в съда в отделна покана или е заявено в исковата молба.
В решение № 178 от 12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г., ІІ т.о. на ВКС изрично е
разяснено, че исковата молба може да бъде квалифицирана като искане за разваляне на
договора поради виновното му неизпълнение от страна на ответника и ако са налице
останалите предпоставки по чл. 87 ЗЗД, може да се претендират редхибиторните
3
последици, настъпили в патримониума на страните след развалянето на договора.
Обстоятелството, че исковата молба се отправя до съда, не може да обоснове извод, че
същата не се отнася до ответника. Когато ищецът е направил искане за разваляне на
договора от съда поради неизпълнение на задълженията на ответника, волята за
разваляне на възникналото между страните правоотношение е точно и ясно изразена.
С получаване на препис от исковата молба ответникът е уведомен за изявлението на
ищеца за разваляне на договора. Въз основа на изложените съображения ВКС дава
като отговор на материалноправния въпрос относно извънсъдебния начин на разваляне
на договора: при наличие на останалите предпоставки по чл. 87 ЗЗД е възможно
договорът да бъде развален с връчване на препис от исковата молба на ответника.
Възложителят не е дължал предоставянето на допълнителен срок за изпълнение, тъй
като Б. И. Д. е разполагал с повече от 4 месеца да изпълни строително-монтажните
дейности в имота.
В решение № 193 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 1259/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е
прието, че облигацията е средство за задоволяване на един подлежащ на правна
защита интерес на кредитора, с оглед на който възниква облигационно право - право
на кредитора да очаква един обещан от длъжника резултат, чието съдържание при
отношения, произтичащи от договор се определя от страните. Очакваният от
възложителя резултат е строително-монтажните дейности в процесния имот, който
резултат е следвало да се постигне в уговорения срок, т. е. изпълнителят като
разполагащ със специални знания и необходимата професионална квалификация в
областта на строителните дейности се е съгласил да изпълни възложеното за точно
определен времеви период.
Разпоредба на чл. 262, ал. 1 ЗЗД предвижда възложителят да има право да развали
договора, ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата
или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, т. е. в хипотезата на
забавена престация или такава, която не съответства на уговореното в количествено
и/или качествено отношение.
В решение № 132 от 28.01.2015 г. по т. д. № 1846/2013 г., І т.о. на ВКС, е
разяснено, че онези договорни отношения, които се изпълняват в определен времеви
интервал, а не едновременно със сключване на сделката, винаги съдържат и уговорки
за срок, т. е. при тях законът въздига срока в съществен елемент от съдържанието
(предмета) на сделката и съответно неспазването на срока за изпълнение само по себе
си поражда право на разваляне, което се упражнява без да се предоставя допълнителен
срок за изпълнение – така решение № 175 от 31.01.2019 г. по гр. д. № 3115/2017 г., ІІІ
г.о. на ВКС.
И наистина, в хипотезата на разваляне поради явна невъзможност да бъде
престирано в уговорения срок, предоставянето на допълнителен срок за изпълнение е
безпредметно – задължението на длъжника е възникнало като срочно, срокът е
елемент от съдържанието на правоотношението и съответно спазването му е от
съществен интерес за кредитора, съответно при очевидната невъзможност този срок да
бъде спазен, законът предоставя възможност на неудовлетворения кредитор да се
освободи от правната връзка, която няма да удовлетвори позитивния му интерес, който
го е мотивирал да встъпи в договора. За възложителя интересът е да получи
овеществения продукт от възложената работа в определения (уговорения) срок, а не
принципно в неопределен (или определяем по волята на длъжника) бъдещ момент.
При явна невъзможност длъжникът да изпълни в срока, който страните са определили
по взаимно съгласие, в полза на кредитора законът урежда потестативното право да
4
прекрати правната връзка, съответно предоставянето на допълнителен срок за
изпълнение е напълно излишно и би означавало в резултат на длъжниковото
неизпълнение да се достигне до изменение на съществен елемент от договора, което не
може да е целта на разпоредбата.
Развалянето на договора по правило има обратно действие, освен при договорите
за продължително или периодично изпълнение - чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, какъвто
процесният договор не е. В решение № 147 от 31.10.2019 г. по т. д. № 50178/2016 г., І
г.о. на ВКС е разяснено, че задължения с продължително изпълнение са тези, при
които длъжникът трябва непрекъснато в течение на определено време да извършва или
да не извършва определени еднакви по същество действия - продължително да прави
или да не прави нещо. Договорът, сключен между страните е договор за изработка и
може да бъде определен като такъв за продължително или периодично изпълнение
само ако страната, дължаща характерната престация - изпълнителят е поел
задължението да извършва една и съща по вид дейност през целия срок на договора
(напр. при уговорена престация за охраняване на определен обект). В настоящия
случай обаче нито една от страните по процесния договор не е поела задължение за
извършване на подобни престации – изпълнителят дължи извършването на определени
и различни по естеството си фактически действия, които имат съответната
технологична последователност и всички тези действия само в своята съвкупност
пораждат дължимия резултат – изпълнение на строително-монтажни дейности в
процесния имот. По тази причина договорът не е за периодично или продължително
изпълнение и затова с упражняване на потестативното право на ищеца по чл. 87 ЗЗД
се заличават с обратна сила, към момента на сключване на договора, всички породени
от него права и задължения, включително за страната извършила престация по него
(заплатила част от уговореното възнаграждение), възниква правото за нейното
връщане – в този смисъл решение № 102 от 23.07.2015 г. по т. д. № 1680/2014 г., ІІ т.о.
на ВКС.
В случая кредиторът е заплатил част от договореното възнаграждение от 8000
лева в размер на 4000 лева, като с развалянето му с обратно действие, е отпаднало
правното основание тази получена от изпълнителя Б. И. Д. престация да бъде
задържана. От изложеното, се налага извод, че е осъществен фактическият състав,
предвиден в разпоредбата на 55, ал.1, пр.3 ЗЗД – от страна по двустранен договор е
получена престация на парична сума в размер на 4000 лева, като договорът е развален,
поради виновно неизпълнение на задължението на страната-изпълнител да извърши
строително-монтажни дейности в процесния имот, като волеизявлението на
изправната страна е достигнало до неизправната такава, с което правното основание за
получаване на сумата, каквото представлява сключеният договор, е отпаднало, тъй
като развалянето на договора, който не е за периодично изпълнение, има обратно
действие.
С отпадане на правното основание за получаване на сумата в правната сфера на
получилата я страна, възниква задължение за връщането , което не се оспорва, че не
е изпълнено от ответника. Ето защо, предявеният осъдителен иск с правна
квалификация чл. 55, ал.1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД за изравняване на неоснователно
обогатяване, възникнало от извършената пряка престация, е основателен и доказан за
пълния предявен размер от 4000 лева, която сума е дължима заедно със законната
лихва от предявяването исковата молба до окончателното погасяване на вземането.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 660 лева разноски за производството – внесена
5
държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Габровският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. ”**********“ № 8,
вх. В, ет. 2, ап. 4, да заплати на Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„**********” № 35, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД, сумата 4000
(четири хиляди) лева, получена на отпаднало правно основание – развален договор за
извършване на строително-ремонтни работи, сключен на 05.08.2024 г., заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на исковата молба –
09.01.2025 г. до окончателното погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата 660 лева (шестстотин и шестдесет) лева - разноски за производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6