Р Е Ш Е Н И Е
№ 731
гр.Пловдив, 15.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 17.06.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 1889/2019г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по две въззивни
жалби от ЕТ“Металик- И.М.“, чийто правоприемник е ЕТ“Металик- И.М.- Е.М.“
против решение № 2134/30.05.2019г. по гр.д.№ 6944/2018г. на ПдРС, ХV гр.с., в
частта, с която И.М., в качеството му на ЕТ, е осъден да заплати на К.Н.Х.
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, настъпили в резултат от
трудова злополука на 23.10.2016г., при която съпругът на въззиваемата Г. В.Х. е
починал, в размер съответно от 108000 лева и 1019,63 лева, ведно със законни
лихви в определен размер, считано от датата на настъпване на трудовата
злополука и от датата на настъпване на имуществените вреди до завеждане на
делото, както и законните лихви върху присъденото обезщетение, считано от
датата на завеждане на делото. В двете въззивни жалби се сочи, че обжалваното
решение в горепосочената негова част е неправилно и незаконосъобразно, по-конкретно
се акцентира на това, че ПдРС не е отчел правилно степента на съпричиняване на
трудова злополука, като се твърди, че са били доказани конкретни обстоятелства,
обуславящи съпричиняване, вкл. и това че пострадалият не е носил каска и
предпазен колан, въпреки че такива са му били предоставени, и е бил
инструктиран да ги носи, като това е една от основните причини за настъпване на
смъртта му. Сочи се също така, че в нарушение на материалния закон, а именно на
разпоредбата на чл. 200, ал. 3 и 4 от КТ, РС не е събрал доказателствата
относно изплатеното от НОИ обезщетение във връзка с смъртта на съпруга на
въззиваемата, което е следвало да бъде приспаднато от размера на обезщетението
за трудова злополука. Иска се отмяна на обжалваното решение, като присъденото
обезщетение бъде редуцирано съобразно с действителната степен на съпричиняване
и съобразно с изплатеното обезщетение от НОИ и от застрахователя.
От въззиваемата К.Х. е подаден отговор на въззивната
жалба, с който същата се оспорва изцяло. Оспорват се всички твърдения и доводи
във въззивната жалба. Поддържа се че първоинстанционното решение в обжалваната
част е правилно и законосъобразно и се иска потвърждаването му.
Подаден е отговор и от третото лице помагач ЗЕАД“БУЛСТРАД
живот Виена иншурънс груп“ЕАД, с който поддържат, че въззивните жалби са
основателни и следва да бъдат уважени.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Производството по гр.д. 6944/2018г. на ПдРС, ХV гр.с.
е образувано по искова молба от К. Х. против ЕТ“Металик- И.М.“, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.200, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищцата
сумата от 120000 лева- обезщетение за неимуществени вреди- психически болки, страдания
и неудобства от липсата на подкрепа и обич, претърпени поради настъпила смърт при
трудова злополука на съпруга й Г. Х., ведно със законната лихва върху
обезщетението от датата на настъпване на смъртта- 27.12.2016г. до завеждане на ИМ-
30.04.2018г., в размер от 16366 лева и законната лихва върху главницата от датата
на завеждане на делото; сумата от 1132,92 лева-
обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка с лечението на съпруга
на ищцата за времето от 23.10.2016г. до 27.12.2016г. за закупуване на лекарства
и консумативи, ведно с обезщетение за забава върху обезщетението от дата на издаване
на всяка една фактура за извършени разходи по лечението до датата на завеждане на
делото в размер от общо 160,55 лева и законната лихва от датата на завеждане на
делото до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че Г. Х.
бил назначен по трудов договор № 1/05.01.1998г. с ответника на длъжност „****“,
а с допълнително споразумение № 140/05.12.2006 г. бил преназначен на длъжност „****“.
Със заповед на работодателя № 51/03.10.2016г. той бил командирован за извършване
на СМР на обект „Месокомбинат на „Мусан-Д“ ООД“, находящ се в с. ****. С
допълнителни заповеди на работодателя № 131/20.10.2016 г. и № 132/20.10.2016 г.
било разпоредено да се работи в съботните и неделните дни, с оглед срочното довършване
на започната работа. Г. Х. бил непрекъснато на работа повече от 20 дни без почивен
ден. На 23.10.2016 г. около 08,30ч. съпругът на ищцата- въззиваема в настоящето
производство, трябвало да започне работа по обшивка на покрива на металното хале.
Той предприел изкачване по еднораменна алуминиева стълба, за да се качи на покрива
на халето. При прехвърлянето от стълбата на покрива се подхлъзнал, загубил равновесие
и паднал на земята от около 3 метра височина. Съпругът на ищцата бил
транспортиран до МБАЛ- ***, от където бил насочен към УБМАЛ „Св. Георги“- гр.****.
В резултат от падането Г. Х. получил политравма, контузия на главата, линеарно счупване
на черепа, контузия на мозъка, травматична субарахноидна хеморагия, мозъчен оток,
фрактура на телата на гръдните прешлени, контузия на торакс, белодробна контузия
двустранно и хемопневмоторакс. На 25.10.2016г. бил опериран. В хода на лечението
настъпило усложнение с двустранна бронхопневмония. На 12.11.2016 г. била извършена
ревизия на операцията и съпругът на ищцата бил настанен в интензивно отделение на
болницата- КАИЛ. На 27.12.2016г. след остра дихателна и сърдечно- съдова слабост
със стоп на дишане и сърдечна дейност в 15,35 ч. съпругът на ищцата починал. По
повод на настъпилото събитие от работодателя била подадена до ТП на НОИ декларация
за трудова злополука. Във основа на извършена проверка от ТП на НОИ **** било издадено
Разпореждане № ТЗ - 5104-15-354 от 20.12.2016г., с което настъпилото събитие
било прието за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Разпореждането било връчено
на страните, не било обжалвано и влязло в законна сила. По повод на настъпилата
смърт на работното място било образовано ДП № 20/2017 г. по описа на ОСО в ОП ****,
което не било приключило към датата на подаване на ИМ.
Ищцата твърди също така, че със съпругът й живеели в едно домакинство
с обич, разбирателство и взаимна подкрепа и помощ, като от брака си имали дъщеря
П. Г. Х.. Ищцата преживяла изключително тежко внезапното настъпване на смъртта
на ищеца, който бил относително млад човек – на 52 години, в работоспособна възраст
и не е страдал от тежки заболявания. Цялото семейство разчитали на трудовите
доходи, които той реализирал за поддържания стандарт на живот. С доходите на
двамата успявали да заплащат наема на жилището. Ищцата не можела да преживее
загубата му, липсвала му неговото присъствие, обич, силна привързаност и
подкрепа. Започнала да страда от главоболие, болки в гърдите и безсъние. От
датата на злополуката до датата на смъртта му била неотлъчно до него и все още изпитвала потрес от болките и
страданията, които той изпитвал. Относно имуществените вреди се сочи, че през
периода от 23.10.2016г. до 27.12.2016г. били направени разходи за лекарства и
консумативи, за които били издадени фактура № 889/30.11.2016г. на стойност
14,15 лева за закупени лекарствени средства, фактура № 154/05.12.2016г. на стойност
12,70 лева за закупени лекарствени средства и медицински материали, фактура №
894/11.12.2016г. на стойност 20,60 лева за закупен „Цикатридина спрей“, фактура
№ 284/29.12.2016 г. на стойност 260,41 лева за закупени санитарни материали, фактура
№ 20709/20.12.2016г. на стойност 90,65 лева за закупени мокри кърпи „Бочко“, леглин,
„Непролизин- гел“; „Нутрикал стандарт“, памперса за възрастни ХЛ нощни, реванолов
разтвор „Химакс“; термометър максимален „Гератерм“; „Цикатридина спрей“, чаршафи
80/180 x 30 см., „Шведска горчивка“, Ривиера сол 500 мл, фактура №
64/30.11.2016 г. на стойност 22,81 лева за закупени „Цикатридина спрей“ от 125 мл., фактура № 281/29.11.2016 г. на стойност
662,18 лева за закупени санитарни материали, фактура № 20685/28.11.2016 г. на стойност
49,42 лева за закупени „Самазина“ ап.1000 мл.г., 4 мл.г. х 5. Всички разходи
били на обща стойност 1132,92 лева. Във връзка със смъртта на Г. Х. били
направени разноски и за погребението му, както следва: по фактура
**********/29.12.2016г. на стойност 139,60 лева за организация по обслужване на
погребение, урнополагане или кремация, изкопаване и заравяне на гроб в ново гробно
място, доставка на ковчег първа зона до 8 км., извозване на покойник за погребение
- траурно шествие втора зона до 15 км, предоставяне на маса и постамент за погребение,
носене и товарене на покойник; по фактура № 3447/29.12.2016г. на стойност 61,50
лева за закупуване на одеяло, покров, свещ стъкло, свещ ваза; по фактура №
**********/29.12.2016 г. на стойност 116,00 лева за закупуване на ковчег ОМГ 02,
кръст ОМ 04; по фактура № 8535/29.12.2016г. на стойност 3,60 лева за надпис; по
касова бележка от 29.12.2016 г. на стойност 12,00 лева за закупени цветя или всичко
на обща стойност 332,70 лева.
В подадения от ответника
отговор на исковата молба се твърди, че е налице съпричиняване и съответно
основание за намаляване на обезщетението по реда на чл. 201, ал. 2 от КТ, като 95%
от вината за настъпилата злополука била на покойния Г. Х. Той бил действал като
****- **** на групата, провел бил инструктаж и бил разпределил работата, но бил
във видимо нетрезво състояние, като бил извършвал работа в нарушение на
поредица инструкции и заповеди, с които
бил запознат. Твърди се, че инцидентът бил настъпил единствено вследствие
на поведението на Х., характеризиращо се като проява на груба небрежност, с
което сам се бил поставил в ситуация, опасна за здравето и живота му. В
отговора на исковата молба се сочи, че ответникът имал сключена застраховка
„Злополука“ със ЗЕАД“ БУЛСТРАД живот Виена Иншурънс груп“ЕАД, поради което е
поискано конституирането на застрахователя като трето лице. От третото лице-
помагач е подадено писмено становище, с което предявените искове се оспорват по
основание и по размер.
Безспорно е, а и от събраните по
първоинстанционното дело писмени доказателства пряко се установява, че съпругът
на въззиваемата е работил в предприятието на жалбоподателя по трудов договор №1
от 05.01.1998г., като към 23.10.2016г. е бил на длъжност «****». На посочената дата настъпила трудова злополука,
констатирана с разпореждане №
5104-15-354/08.05.2008г. на ТП на НОИ- гр.****. В разпореждането са отразени
следните факти: на 23.10.2016г., около 8,30 часа в месокомбинат «Мусан – Д»ООД
– с.****, на обект «Метално хале за хладилни камери», след провеждане на
ежедневен инструктаж следвало Х., заедно с колегите си Д., Д. и С. да извършат
монтаж на окачващ профил и силикониране на ъглите на панелите на съществуващата
сграда на месокомбината. Д. и Д. са разпределени да извършат силикониране на ъглите
на панелите на сградата, а Х. и С. се заели да завършат обшивката на покрива на
металното хале. Пострадалият Х. предприел изкачване по еднораменна алуминиева
стълба, за да се качи на покрива на халето. При прехъврлянето си от стълбата на
покрива, същият се е подхлъзнал, загубил равновесие и паднал на земята от около
3 м. височина. В протокола за оглед на местопроизшествие по ДП № 66/2016г. по
описа на РУ на МВР- гр.**** е отразено, че от пода до козирката на сградата
разстоянието е 4.40м.. В ъгъла между двете сгради има метална стълба, която е с
дължина 5 метра, и ширина в най- долната част 45см., а в най- горната й част
40см..
Основният спорен въпрос
между страните по делото е, дали е налице съпричиняване от страна на
пострадалия при трудовата злополука Г. Х.. По
първоинстанционното дело са разпитани колегите на Г. Х.- А. Д. Д. и П. Г. С. В
показанията си първият свидетел сочи, че през 2016г. работил в гр.**** за фирма
„Металик” на длъжност „****” или „****”. Сутринта отишли на работа в 8 часа.
Преди 8 часа направили инструктажа, разпределили се по двойки и отишли да
работят. Едните трябвало да са на покрива, а другите да са долу. Имало
довършителна работа за 1-2 часа. П. С. извикал Д. и му казал, че колегата Г. е
паднал от стълбата. Той лежал на земята долу на земята. Бил паднал на едната
страна, а стълбата била на другата страна. На свидетеля сутринта му направило
впечатление, че Г. бил махмурлия, завалвал като говорел. Свидетелят не знаел
кога бил пил, обаче бил в неадекватно състояние. Той им бил ****, **** на
четиримата. Всяка вечер Г. си пийвал след работа. Възможно било предната вечер
да е изпил към половин литър. Г. им бил ****, но свидетелят не знае дали това е
било официално. Той им казвал кой каква работа да върши. По принцип ползвали
предпазни средства, но в конкретния случай- не били ползвали. Те двамата с П. С.
трябвало да отидат горе на покрива, обаче Г. казал: „Не, аз ще си довърша
работата”. Те, като го видели преди инцидента, преценили, че те трябва да се
качат на покрива, защото даже бил легнал на панела и се измокрил целият.
Изцапал се, бил в неадекватно състояние сутринта преди да се качи. После му
предложили, но той казал: „Аз ще отида горе да свърша работата” и тръгнал.
Свидетелят не видял самия инцидент. Те се разделили на две групи. Те с А.
трябвало да бъдат долу, а колегата П. С. трябвало да се качи горе с Г. Г. тръгнал
да се качва, а другият взимал инструментите, за да се качи горе с него. Той тръгнал
сам и в този момент, в който другият отива там с инструментите, го вижда как
пада от стълбата. Те били на 20 метра в долното помещение, за да се подготвят с
колегата. Стълбата била дълга от четири до шест метра. Била разгъната
наполовина. Покривът бил на височина от около 4-5 метра. Стълбата била
двураменна и като се поставела, опирала в ръб и не можела да падне назад. Само
настрани можела да падне.
Свидетелят П. Г. С. сочи, че в края на 2016 г.
работили на обект в село ****, **** за фирма „Металик”. Били четиримата – Г. Х.,
А. Д., А. Д. и той. **** бил Г. Х.. Станал инцидент в неделя с Г., когато
паднал от стълбата. Сутринта, както обикновено свидетелят отишъл на работа.
Трябвало да извършат довършителни работи по едно хале на обекта. Те с Г. трябвало
да се качат горе на покрива. Имало някакъв един теч и трябвало да видят какъв е
и да го отстранят. Работата разпределял Г., защото той бил ****. Другите двама
– А. Д. и А. Д., трябвало да направят обшивки на вратите долу на ниво на терена.
След като се разпределили, някъде между 8,20 часа и 9 без 20 часа, Г. тръгнал да
се качва малко по-напред от свидетеля, който останал да вземе инструментите от
една кофа. Свидетелят се забавил две- три минути. След това време тръгнал към
мястото, където се качвали. Минавало се през един покрив, където била поставена
стълбата, и от него се минавало на друг покрив. Разстоянието между двата
покрива било към метър, а стълбата била поставена на по- ниския покрив. При
изкачването преминавали на малкия покрив и се качвали на другия, до който
разстоянието не било голямо и можело да се пристъпи без други средства.
Отивайки към стълбата, свидетелят видял, че Г. Х. се бил качил почти до върха
на първия покрив. Той трябвало от стълбата да мине от първия на втория покрив. При
опит да премине от единия на другия покрив, стълбата се изплъзнала настрани, Г.
Х. загубил равновесие и паднал. Сутринта на свидетеля му направило впечатление,
че той не бил в трезво състояние. За съжаление почти всеки ден бил в това
състояние. Той бил шефът и той определял кой какво да прави. Те били
сравнително нови работници, от една- две години, а той бил от 20 години в тази
фирма. Стълбата била алуминиева,
разтегателна. За да се качат на покрива, тя трябвало да стъпи на ръбчето на
покрива. Стълбата трябва да застъпи малко над това, за да има опора. Стълбата
стърчала примерно към 30-40 сантиметра. Нямало друга възможност да се стигне до
по- високия покрив, освен чрез прехвърляне през по- ниския. Предния ден се
качили по същия начин. Стълбата била опряна в една малка стена, която била като
рампа. В основата си тя имала гумени тампони. Работодателят имал практика да
извършва проверка за алкохол на работниците. В деня на инцидента на обекта
нямало кой да ги провери. Дрегерите се намирали в П. В началото на деня в 8
часа отишли да пият кафе, след което разписали тетрадката за инструктажа. А. Д.
извършвал инструктажа всяка сутрин. Инструктажът се изразявал в разясняване на средства
за безопасност, инструментите, с които се работи, предпазни очила. За работа
във височини свидетелят не можа да си спомни дали ги инструктирали, но било
стандартна процедура. Глобили ги, защото, когато дошли от К. инспекция, нямали
каски. Просто не ги били взели. Нямало ги каските, били ги забравили в П.
Разпитани са и свидетелките Ж. В. А. и С. А. Ш., но техните показания нямат
отношение към причините за настъпилата трудова злополука.
Съгласно чл. 201,
ал. 2 от КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. В КТ няма легална дефиниция на понятието "груба небрежност“. Практиката
на ВКС
приема, че грубата небрежност е субективното отношение на пострадалия към неговите действия, допринасящи за
настъпване на вредоносния резултат, т. е.
пострадалият работник следва да е знаел, че с тези свои действия би допринесъл
за тежкия вредоносен резултат, но да се е надявал да го предотврати. За да има
съпричиняване при настъпване на трудова злополука работникът следва да е действал
крайно невнимателно и при неспазване на основни правила за безопасност. Също
така, съгласно трайната съдебна практика- така например решение № 79/27.02.2012г.
по гр.д.№ 673/2011г. на ВКС, IV г.о., решение № 291/11.07.2012г.
по гр.д.№ 951/2011г. на ВКС, IV г.о., решение № 25/16.02.2016г.
по гр.д.№ 3233/2015г. на ВКС III г.о. и др., е прието, че грубата
небрежност представлява неполагане на грижата, която би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. Първоинстанционният
съд е приел съпричиняване на злополуката от пострадалия работник в размер от 10
% по причина на това, че не е носил предоставената му от работодателя каска.
Настоящият състав на ПОС намира, че не е налице основание за определяне на по-
висок процент съпричиняване на посоченото основание на първо място, тъй като от
свидетелските показания се установява, че каските са останали в гр.П. и поради
това е било обективно невъзможно те да бъдат ползвани в деня на инцидента.
Работниците ги били забравили, но и работодателят не е положил никаква грижа да
им осигури други каски на обекта в село **** или да им достави тези, забравени
в гр.П. Освен това, видно от приетото по първоинстанционото дело заключение по
СМЕ, изготвена от в.л.д- р Й. Ш., смъртта на пострадалия Г. Х. е настъпила по
причина на двустранна абсцедираща бронхопневмония, която от своя страна се е
развила като резултат от контузните промени на белодробния паренхим. В
заключението изрично е записано, че „двустранната абсцедираща бронхопневмония е
в причинно- следствена връзка с гръдната травма, получена при падането от
стълбата“. Несъмнено травмите по главата на пострадалия са се отразили
негативно на цялостното му здравословно състояние, но те не са пряка причина за
настъпване на смъртта. Ето защо, не е налице основание да бъде придадена по-
голяма тежест на неизползването на предпазно средство- каска, като фактор за
настъпване на увреждането от трудовата злополука.
По отношение на твърдението на жалбоподателя, че е
налице съпричиняване на трудовата злополука от страна на пострадалия бивш
съпруг на въззиваемата по причина на това, че бил под въздействието на алкохол,
то следва на първо място да се отбележи, че липсват преки, обективни и ясни
доказателства в подкрепа на това твърдение. Действително свидетелите Д. и С.
сочат в показанията си, че в деня на инцидента Г. Х. бил под въздействието на
алкохол, изпит предната вечер. Свидетелят Д. е по- обстоятелствен. Той сочи, че
Х. завалвал, като говорел, бил махмурлия, бил в неадекватно състояние, легнал
на някакъв панел и се измокрил. Свидетелят и другите работници преценили, че
той не трябва да се качва на покрива. Свидетелят С. сочи, че Х. „не бил в
трезво състояние“ и „за съжаление почти всеки ден бил в това състояние“. В
случай, че съпругът на въззиваемата почти всеки ден е бил под въздействието на
алкохол и то в такава степен, че да е неадекватен, то той не би могъл да
изпълнява трудовите си функции и това не би могло да не стане достояние на
работодателя му. На л.103- 105 по първоинстанционното дело са налице писмени обяснения
от Д. и С., както и от третия работник А. Д. Тези обяснения не могат да се
ценят като свидетелски показания, но е факт, че тези на П. С. и А. Д. очевидно
са дописани в частта, в която се сочи, че сутринта в деня на инцидента Г. Х.
бил в нетрезво състояние. Дописването на обясненията буди основателно съмнение
в достоверността на показанията на двамата свидетели. Освен това нито в
декларацията и протокола за трудова злополука, изготвени от ЕТ“Металик- И.М.“,
нито в разпореждането на ТП на НОИ от 20.12.2016г., с което злополуката е
приета за трудова такава, не се съдържат никакви данни причина за инцидента да
е въздействието на алкохол, употребен от пострадалия. Във всички тези документи
А. Д. и П. С. са посочени като свидетели и всички констатации относно механизма
на настъпване на трудовата злополука се основават и на техните показания.
Съгласно чл.60, ал.1 и ал.2 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строителни и монтажни работи, работи на височина се
извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез
подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр.
ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи), а когато
поради характера на работата използването на оборудването и средствата по ал.1
е невъзможно, се предвиждат подходящи възможности за достъп с използването на
анкерирани защитни съоръжения или предпазни колани, захванати към устойчива и
здрава конструкция. От свидетелските показания става пределно ясно, че при
извършване на работите по покрива на обекта „Метално хале за хладилни камери“
не са били предприети никакви обезопасителни мерки. В частност, що се отнася до
предпазните колани, то дори и същите да са били носени от работниците,
включително и от пострадалия Г. Х., не е имало къде да бъдат захванати, за да
изпълняват функциите си по предназначение. Разпоредбата на чл.60, ал.2 от
цитираната наредба изрично предвижда наличието на „устойчива и здрава
конструкция“, към която да бъдат захванати коланите. За да се приеме, че от
работника е проявена груба небрежност, би следвало работодателят му да му е
осигурил поне някакви минимални условия за безопасно осъществяване на трудовите
му финкции. В конкретния случай Г. Х. е пострадал, изкачвайки се на 3- 4
метрова височина и при прехвърляне от стълбата към един покрив, от който е
следвало да се прехвърли на друг, отстоящ на един метър спрямо първия, покрив,
без да е бил осигурен по никакъв начин. Не е имало никаква оградна или друга
конструкция, за която, ако не и да закачи предпазен колан, поне да се хване
стабилно. Следователно, независимо от това, дали пострадалият е проявил
сръчността и концентрацията, на каквито по принцип е бил способен, не е налице
основание да се приеме, че е загубата на равновесие и падането са резултат от
груба небрежност. В тази връзка следва само да се добави, че не са налице
никакви доказателства за това на Г. Х. да е било възложено да замества
техническия ръководител на обекта и съответно той да е носел някаква
отговорност за спазване на правилата по чл.60 от горепосочената наредба. Той е
разпределял работата между себе си и другите трима работници, не защото формално
е бил натоварен с някакви ръководни функции спрямо тях, а защото е имал много
по- голям опит от тях.
Не е налице спор относно интензитета на претърпените
от въззиваемата морални страдания по причина на инцидента със съпруга й и
последвалата негова смърт. За тях свидетелсва многобройната медицинска
документация по първоинстанционното дело, както и заключението по СМЕ. В тази
насока са и показанията на свидетелките Ж. А. и С. Ш. Относно имуществените
вреди по делото на ПдРС са приети съответни разходни документи: фактура № 889/30.11.2016г. на стойност
14,15 лева за закупени лекарствени средства, фактура № 154/05.12.2016г. на стойност
12,70 лева за закупени лекарствени средства и медицински материали, фактура №
894/11.12.2016г. на стойност 20,60 лева за закупен „Цикатридина спрей“, фактура
№ 284/29.12.2016 г. на стойност 260,41 лева за закупени санитарни материали,
фактура № 20709/20.12.2016г. на стойност 90,65 лева за закупени мокри кърпи „Бочко“,
леглин, „Непролизин- гел“; „Нутрикал стандарт“, памперса за възрастни ХЛ нощни,
реванолов разтвор „Химакс“; термометър максимален „Гератерм“; „Цикатридина спрей“,
чаршафи 80/180 x 30 см., „Шведска горчивка“, Ривиера сол 500 мл, фактура №
64/30.11.2016 г. на стойност 22,81 лева за закупени „Цикатридина спрей“ от 125 мл., фактура № 281/29.11.2016 г. на стойност
662,18 лева за закупени санитарни материали, фактура № 20685/28.11.2016 г. на стойност
49,42 лева за закупени „Самазина“ ап.1000 мл.г., 4 мл.г. х 5.; фактура
**********/29.12.2016г. на стойност 139,60 лева за организация по обслужване на
погребение, урнополагане или кремация, изкопаване и заравяне на гроб в ново гробно
място, доставка на ковчег първа зона до 8 км., извозване на покойник за погребение
- траурно шествие втора зона до 15 км, предоставяне на маса и постамент за погребение,
носене и товарене на покойник; по фактура № 3447/29.12.2016г. на стойност 61,50
лева за закупуване на одеяло, покров, свещ стъкло, свещ ваза; по фактура №
**********/29.12.2016 г. на стойност 116,00 лева за закупуване на ковчег ОМГ
02, кръст ОМ 04; по фактура № 8535/29.12.2016г. на стойност 3,60 лева за надпис;
по касова бележка от 29.12.2016 г. на стойност 12,00 лева за закупени цветя или
всичко на обща стойност 332,70 лева. Безспорно е, че необходимостта от
извършване на съответните разходи е възникнала в резултат от трудовата
злополука, настъпила на 23.10.2016г., поради което работодателят дължи
възстановяването им.
С оглед приложението на
разпоредбата на чл.200, ал.3 от КТ, съгласно която работодателят дължи обезщетение за разликата между
причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата
полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване, по
настоящето дело е прието заключение по ССЕ, изготвено от в.л.Д.С., видно от
което въззиваемата К.Х. е получила от ДОО две плащания, както следва: на
10.01.2017г. сумата от 530,64 лева, представляваща пропорционална част от
неполучени от Г. Х. парични обезщетения и помощи, и сумата от 180 лева-
пропорционална част от еднократна помощ при смърт. Дължими са две различни по
вид обезщетения- за неимуществени и за имуществени вреди. Съгласно актуалната
съдебна практика по приложението на чл.200, ал.3 от КТ / така например Решение
№ 208 от 12.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4494/2018 г., IV г. о./, посочената
разпоредба „не предвижда приспадане само в случай на предявени претенции само
или и за имуществени вреди“. Следователно получените суми от ДОО могат да бъдат
приспаднати от обезщетението за неимуществени вреди, като това е и по- удобно,
защото така законните лихви за забавено плащане ще бъдат преизчислени само
върху една сума, а не върху множество суми по множество фактури, както е за
обезщетението за имуществени вреди. След приспадане на сумата от общо 710,64
лева от сумата от 108000 лева обезщетението за неимуществени вреди се явява
основателно до размер на сумата от 107289,36 лева. За разликата до 108000 лева
обжалваното решение ще следва да бъде отменено, като искът за обезщетение за
неимуществени вреди бъде отхвърлен по отношение на сумата от 710,64 лева.
Законните лихви върху сумата от 107289,36 лева за периода 27.12.2016г.- 30.04.2018г.
са в размер от 14604 лева / изчислени с помощта на он- лайн калкулатор на интернет-
сайта на НАП/. За разликата до присъдените с обжалваното решение 14700 лева-
обезщетение за забавено плащане, искът по чл.86 от ЗЗД се явява неоснователен.
С оглед сравнително незначителната част, в която
въззивната жалба се явява основателна, в полза на жалбоподателя не следва да
бъдат присъдени съдебни разноски, като това важи и по отношение на съдебните
разноски в първоинстанционното производство. Съобразно с представения с
отговора на въззивната жалба договор за правна помощ, удостоверяващ предоставянето
от адв.Я.Р. на въззиваемата безплатна правна помощ, в полза на адв.Р. ще следва
да бъде присъдено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 4000
лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ
решение № 2134/30.05.2019г. по гр.д.№ 6944/2018г. на ПдРС, ХV гр.с. в частта, с
която И. Д. М., в качеството му на ЕТ“Металик- И.М.“, ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление: град ****, е осъден да заплати на К.Н.Х., ЕГН: **********, с
адрес: ***, сумата от 710,64 лева, явяваща се разлика между присъдените с
обжалваното решение 108000 лева- обезщетение
за неимуществени вреди- психически болки, страдания и неудобства от липсата на подкрепа
и обич, претърпени поради настъпила смърт при трудова злополука на 23.10.2016г.
на съпруга на въззиваемата К.Х.- Г. В.Х.,
и дължимото обезщетение за неимуществени вреди от 107289,36 лева, след
приспадане на получени от съпругата на пострадалия суми от ДОО в размер от
530,64 лева и 180 лева, както и в частта, с която ЕТ“Металик- И.М.“, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: град ****,
е осъден да заплати на К.Н.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 96
лева, явяваща се разликата между присъдените с обжалваното решение 14700 лева- законната
лихва за забавено плащане на обезщетението за неимуществени вреди за период от датата
на настъпване на смъртта- 27.12.2016г., до завеждане на исковата молба-
30.04.2018г., и дължимите върху сумата от 107289,36 лева законни лихви за
горепосочения период в размер от 14604 лева, като вместо това
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Н.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***
против И. Д. М., в качеството му на
ЕТ“Металик- И.М.“, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: град ****, искове по чл.200
от КТ и чл.86 от ЗЗД по отношение на сумата от 710,64 лева, явяваща се разлика
между присъдените с обжалваното решение 108000
лева- обезщетение за неимуществени вреди- психически болки, страдания
и неудобства от липсата на подкрепа и обич, претърпени поради настъпила смърт при
трудова злополука на 23.10.2016г. на съпруга на въззиваемата К.Х.- Г. В.Х., и дължимото обезщетение за
неимуществени вреди от 107289,36 лева, след приспадане на получени от съпругата
на пострадалия суми от ДОО в размер от 530,64 лева и 180 лева, както и по
отношение на сумата от 96 лева, явяваща се разликата между присъдените с
обжалваното решение 14700 лева- законната лихва за забавено плащане на
обезщетението за неимуществени вреди за период от датата на настъпване на смъртта-
27.12.2016г., до завеждане на исковата молба- 30.04.2018г., и дължимите върху
сумата от 107289,36 лева законни лихви за горепосочения период в размер от
14604 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
2134/30.05.2019г. по гр.д.№ 6944/2018г. на ПдРС, ХV гр.с. в останалата
обжалвана част, а именно в частта, с която И. Д. М., в качеството му на ЕТ“Металик-
И.М.“, ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: град ****, е осъден да заплати на К.Н.Х.,
ЕГН: **********, с адрес: *** за неимуществени вреди- психически болки, страдания
и неудобства от липсата на подкрепа и обич, претърпени поради настъпила смърт при
трудова злополука на 23.10.2016 г. на съпруга на ищцата- Г. В.Х., до размер от 107289,36 лева, ведно със
законната лихва от датата на настъпване на смъртта- 27.12.2016г., до завеждане на
исковата молба- 30.04.2018г., в размер на 14604 лева, сумата от 1019,63 лева- обезщетение за причинени имуществени вреди
във връзка с лечението на съпруга на въззиваемата К.Х. за времето от 23.10.2016г.
до 27.12.2016 г. за закупуване на лекарства и консумативи по представени разходни
документи, а именно: по Ф-ра № 889/30.11.2016 г. на стойност 14,15 лева, по Ф-ра
№ 154/05.12.2016 г. на стойност 12,70 лева, по Ф-ра № 894/11.12.2016 г. на стойност
20,60 лева, по Ф-ра № 284/29.12.2016 г. на стойност 260,41 лева, по Ф-ра №
20709/20.12.2016 г. на стойност 90,65 лева, по Ф-ра № 64/30.11.2016 г. на стойност
22,81 лева, по Ф-ра № 20685/28.11.2016 г. на стойност 49,42 лева, по Ф-ра №
281/29.11.2016 г. на стойност 662,18 лева, ведно с обезщетение за забава върху
тази сума от датата на издаване на всяка една фактура до датата на завеждане на
исковата молба - 30.04.2018г. в размер от общо 137,93 лева /сто тридесет и
седем лева и 93ст./, сумата от 299,43 лева- обезщетение за причинените имуществени
вреди във връзка с погребението на съпруга
на ищцата на 29.12.2016г. по представени
разходни документи, както следва: по Ф-ра **********/29.12.2016 г. на стойност
139,60 лева, по Ф-ра № 3447/29.12.2016 г. на стойност 61,50 лева, по Ф-ра № **********/29.12.2016 г. на стойност
116,00 лева, по Ф-ра № 8535/29.12.2016 г. на стойност 3,60 лева по Касова бележка
от 29.12.2016 г. на стойност 12,00 лева, ведно с обезщетение за забава върху сумата
от 29.12.2016г. до датата на завеждане на исковата молба- 30.04.2018г. в размер
от общо 40,50 лева, ведно със законната лихва върху всички главници, считано от
датата на завеждане на исковата молба– 30.04.2018 г., до окончателното изплащане
на сумите.
ОСЪЖДА И. Д. М.,
в качеството му на ЕТ“Металик- И.М.“, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: град ****,
да заплати
на адв. Я. Х. Р., с адрес на
упражняване на дейността: град ****, сумата от 4000 лева- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: