Решение по дело №2538/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  260190  

 

гр.Пловдив, 10.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в открито заседание на 02.12.2020 г. в следния състав :

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова

                                  ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев

                                                     Иван Анастасов                                                                                    

като разгледа докладваното от председателя гр.д. №2538/2020 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:

         Постъпила е въззивна жалба от Районна прокуратура- гр.Асеновград против решение №169/21.04.2020 г. на АРС-4 гр.с. по гр.д.№1226/2019 г., в частта, с което е осъдена Прокуратура на Република България с адрес: гр. **** да заплати на М.Ш.Р. ЕГН********** от гр **** обезщетение в размер на 3 000 лв  за причинените му неимуществени вреди, както и сумата от 600лв обезщетение за причинените му имуществени вреди от  обвинение в престъпление по чл. 237 ал.1 НК, чл. 338 ал. 1 от НК, по което е постановена влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от 30.08.2018г. до окончателното изплащане, и разноски по производството в размер на 366лв заплатено адвокатско възнаграждение  и 10лв заплатена ДТ;  в частта, с което е осъдена Прокуратура на Република България да заплати на О.С.С. ЕГН **********,*** обезщетение в размер на 3000лв за причинените му неимуществени вреди, както и сумата от 600лв обезщетение за причинените му имуществени вреди от  обвинение в престъпление по чл. 338 ал. 1 от НК, по което е постановена влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от 30.08.2018г. до окончателното изплащане, и разноски по производството в размер на 366лв заплатено адвокатско възнаграждение  и 10лв заплатена ДТ; в частта, с което е осъдена Прокуратура на Република България да заплати на М.Р.Х. ЕГН ********** ***    обезщетение в размер на 2 000лв за причинените му неимуществени вреди, както и сумата от 600лв обезщетение за причинените му имуществени вреди от  обвинение в престъпление по чл. 338 ал. 1 от НК, по което е постановена влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от 30.08.2018г. до окончателното изплащане, и разноски по производството в размер на 244лв заплатено адвокатско възнаграждение  и 10лв заплатена ДТ; в частта, с което е осъдена Прокуратура на Република България да заплати на Ш.Н.Т. ЕГН ********** ***   обезщетение в размер на 3 000лв за причинените му неимуществени вреди, както и сумата от 600лв обезщетение за причинените му имуществени вреди от  обвинение в престъпление по чл. 338 ал. 1 от НК, по което е постановена влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от 30.08.2018г. до окончателното изплащане,  и разноски по производството в размер на 366лв заплатено адвокатско възнаграждение  и 10лв заплатена ДТ. 

Моли да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени, алтернативно размерът на присъдените обезщетения да бъде намален.

         Прокуратура на РБ – чрез пълн.прокурор Г. Л. по делото – поддържа въззивната жалба.

За ответниците по жалбата - пълн.им адв.М.П. – счита жалбата за неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, състав на гражданската колегия , като прецени данните по делото, намира следното :

Иск на осн. чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Решението на РС в частта, с което са отхвърлени исковете за обезщетение за претендираните неимуществени вреди за разликата над присъдените размери до пълните предявени размери от по 5000 лв. за всеки от ищците - не е обжалвано и е влязло в сила.

Във въззивната жалба са изложени съображения за недоказаност на претърпените неимуществени вреди, а по отношение на въззиваемия М.Х. – че същият има влязла в сила осъдителна присъда по едно от предявените обвинения. Становището на Прокуратурата е, че иска е неоснователен, че ищеците не са ангажирали доказателства, че действително са претърпяли твърдените в ИМ неимуществени вреди.

В отговора на ВЖ от въззиваемите са направени доводите, че те са претърпели вреди от незаконното обвинение в извършени престъпления, повдигнато от РП и че са били оправданис вл.с.присъда на 30.08.2018 г.; обстоятелството, че М.Р. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.237,ал.1 НК не водило до отпадане на отговорността на прокуратурата за повдигане на незаконното обвинение за престъпление по чл.338, ал.1 НК; това, че М.Х. е наказан с административно наказание глоба за извършено адм.нарушение по закона за лова и опазване на дивеча, също не водило до отпадане на отговорността на прокуратурата; считат, че определения размер на присъденото обезщетение за претърпени имуществени и неимущствени вреди е справедлив и съответен.

Не спори по делото, че в исковия период на ищците им е била наложена мярка за неотклонение „подписка”.

Видно от приложеното по делото наказателно дело №881/2017 г. на АРС, С присъда № 25 от 14.08.2018г в сила от 30.08.2018г М.Ш.Р. е признат за виновен за престъпление по чл. 237 ал.1 НК - за това, че е убил един брой сърна женски екземпляр с неустановено тегло, собственост на ЛРД „Сокол“ и на основание чл. 78 А ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено администравтивно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000лв , признат е за невинен  за това че на същата дата и място е убил още един брой сърна женски екземляр и е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение, признат е за невинен за престъпление по чл. 338 ал.1 НК и е оправдан по това обвинение, О.С.С. е признат за невинен за престъпление по чл. 338 ал.1 НК и е оправдан по повдигнатото обвинение, М.Р.Х. е признат за невинен  по повдигнатото обвинение по чл. 338 ал.1 НК и е оправдан, Ш.Н.Т. *** е признат за невинен по повдигнатото му обвинение по чл. 338 ал.1 НК и е оправдан. С решение № 1395/11.07.2016г на Администратиевн съд Пловдив по КНАХД 1237/2016г е потвърдено НП № 351/17.12.2015г на Директора на РДГ ****, с което на М.Р.Х. от на основание чл. 96 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча вр.чл. 53 ал.1 и 2 от ЗАНН е наложено административно наказние ГЛОБА в размер на 600лв за извършено нарушение на чл. 85 от ЗЛОД - лишаване от право на ловуване за срок от 3 години на основание чл. 94 ла.1 ЗЛОД  и е определено обезщетение в размер на 2000лв в полза на ЮЦДП ****, пост. въз  основа АУАН № 005704/06.12.2015г - съставен за това че на 05.12.2015г е установено в землището на с ****  че М.Х. превозил с МПС марка „Тойота“ с ДКН **** без разрешително за ловуване разпознаваеми части от убит дивеч – сърна с общо тегло 24,50 кг, с което е нарушен чл. 85 ЗЛОД. М.Р.Х. е бил лишен от правото на лов от 11.07.2016г до 11.07.2019г в изпълнение на наложеното наказание с НП № 351/17.12.2015г(л.141-157 вкл), а по отношение на М.Ш.Р., О.С.С. и Ш.Н.Т. за периода 05.12.2015г-14.08.2018г не са налагани наказания по ЗЛОД. След взимането на мярка за неотклонение „ПОДПИСКА“ спрямо  М.Р., О.  С., Ш.Т. и М.Х. по ДП 1102/2015г, не са постъпвали искания до разследващия орган и наблюдаващия прокурор да напуснат местоживеенето си(л.159,162). От справка пътувания  за лицата,изх № 104600-6719/06.08.2019г - е регистрирано влизане в РБ през ГКПП **** на 01.08.2016г от М.Х.. М.Р. е работил в „****“ АД гр. **** в периода 05.12.2015г-31.07.2017г, от 01.08.2017г е преназначен на длъжност „****“, Ш.Т. за периода 05.12.2015г-10.2018г е работил на длъжност „****“, като за този период лицата не са били командировани другаде. М.Х. е работил на длъжност  *** на МПС при „МАХ ТРАНС“ ЕООД, гр.****, за времето 12.2015г-10.2018г (л.200-204 вкл).

Съгл.чл.2 ал.1 и 2 ЗОДВПГ – държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особ.юр.дикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление ако лицето бъде оправдано или образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не извършено от лицето.

ПОС намира, че след като М.Р. е бил признат за виновен за престъпление по чл.237, а.1 НК за това , че е убил 1 сърна и присъдата е влязла в сила, прокурататурата не дължи обезщетение на осъденото лице  като без значение, че същият е бил признат за невинен за другото престъпление по чл.338 НК, поради което исковете за присъждане на обезщетение за вреди по отношение на него следва да се отхвърлят като неоснователни.По отношение на останалите въззиваеми – исковете са основателни.

 Досежно размера:  

 От разпитаните по делото сведетели М. Х./чичо на М.Х./ и М. Б. /б.р./ се установява следното:

         Според св. М. Х., М.Х. първите 3 месеца правил само по 1 курс на ден, защото  не е  бил добре психически, притеснявал се и свидетелят го е освобождавал от работа; На четиримата им сложили в селото  прякор „б.“ и така ги поздравяли; Ш. и М. по-леко приели обвиненията, но О. и М. били по-чувствителни и приели обвиненията по-тежко: криели се от хората, не говорили, не ядяли и не пиели, а М. бил притеснен и се отчаял не можел да шофира; О. още не можел да се оправи, наложило се свидетелят да го е води на доктор в П., придружавал го е до полицията и съда; О. си взел пушката, но все още няма кураж да отиде на лов, не излизал сред хората и не общувал с ловците; четиримата се криели от хората и от ловците, защото се разчуло че са направили нещо.

Св. М. Б. установи, четиримата много страдали, тъй като делото продължило три години, а два месеца след като почнали делата, дружеството ги наказало да не ловуват, обявили ги за бракониери и ги подигравали като ги наричали „****“; някой бил казал на жената на О., че го чака година и половина затвор и тя се притеснила  и се разболяла, а като видял това О. също се разболял; и до момента О. не бил добре, тъй като той по природа е притеснителен и това го съсипало; ищците вече не излизали между хората, защото им се подигравали, от дружинката също не контактували с тях, не ги допускали на банкетите, а те не ходили на лов,  не идвали на събиранията на ловците,  защото били отчаяни; докато ги онивинят, ищците са били много притеснени, че може да влязат в затвора.

               При така установената фактическа обстановка съдът намира, че  на 04.10.2016г спрямо  О.  С.,  М.Х.  и  Ш.Т. са били повдигнати обвинения за престъпление по чл. 338 ал.1 НК по ДП 1102/2015г на РУ А.; на 05.12.2015г по ДП 1102/2015г тримата са предали  притежаваните от тях ловно оръжие, резрешение за носене на ловно оръжие и членска карта в НЛРС  и ловен билет, а наказателното производство е приключило в влязла в сила на   30.08.2018г оправдателна присъда. Приложената  спрямо ищците  мярка за неотклонение е била „Подписка".  Наказателното производство е продължило около две години и половина, а от показанията на св. Х. и Б., които съдът кредитира като обективни и убедителни, се установява, че през този период ищците са били притеснени,  че могат да бъдат осъдени, стресът  е довел до здравословни проблеми в семейството на О.С. и се е отразил негативно на работата на М.Х., ищците са изпитвали притеснение и неудобство от другите ловци, с които са ходели на лов, били са подложени на подигравки.  От показанията на разпитаните свидетели не се установи как точно се е чувствал ищецът Ш.Т., какво е било неговото психично състояние и какви точно вреди той е понесъл. Напротив, Св.М. Х. установява, че Ш.Т. и М.Р.  по-леко са приели обвинението, поради което по отношение на Т. присъденото обезщетение следва да намали.  

 При така установените факти, съдът приема за осъществени   елементите от фактическия състав на чл. 2 ал. 1 т. 3  пр.1 от ЗОДОВ по отношение на приетите за установени неимуществени вреди –причинен стрес и тревожност, притеснение, душевен дискомфорт, неудобство и неучастие в организиран лов. Преценявайки неимуществените вреди, които са претърпяли ищците О.С., М.Х. и Ш.Т., съдът взема предвид, че на ищците са им подвигнати обвинения в престъпление от общ характер по чл.338,ал.1 НК, за което се предвижда лишаване от свобода от 1 до 5 г. или глоба от 500 до 3000 лв.; че времетраенето на наказателното производство е продължило около 2,5 години, който е един продължителен период, през който ищците са били лишени от правото да се придвижва свободно, вследствие на наложената им мярка „подписка“. Ето защо съдът намира, че по справедливост, съгл. чл.52 ЗЗД, на О.С.  следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв. и имуществени в размер на 600 лв., на М.Х. – 2000 лв. и  имуществени в размер на 600 лв., на Ш.Т. – 2000 лв. и имуществени в размер на 600 лв, а по отношение на М.Р. – исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.

 Не до същите изводи е достигнал РС. Ето защо първоинстанционното решение следва да се остави в сила по отношение на О.С. и М. Х. и следва да се отмени изцяло по отношение на М.Р. и частично по отношение на Ш.Т., съгласно изложените по-горе мотиви. По отношение на разноските: разноски за адвокатски хонорар в настоящата инстанция в полза на О.С. и М. Х. и частично за Ш.Т. не се присъждат, тъй като няма данни да са направени –ДПП, представени пред ПОС не са подписани от въззиваемите, а са написани само техните инициали и имената им.  

Водим от горното съдът

 

             Р         Е        Ш         И:

 

ОТМЕНЯ решение №169/21.04.2020 г. на АРС-4 гр.с. по гр.д.№1226/2019 г., в частта, с което е осъдена Прокуратура на Република България с адрес: гр. **** да заплати на М.Ш.Р. ЕГН:********** от гр. ****  обезщетение в размер на 3 000 лв.  за причинените му неимуществени вреди, както и сумата от 600лв. обезщетение за причинените му имуществени вреди от  обвинение в престъпление по чл. 237 ал.1 НК, чл. 338 ал. 1 от НК, по което е постановена влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от 30.08.2018г. до окончателното изплащане, и разноски по производството в размер на 366лв заплатено адвокатско възнаграждение  и 10лв заплатена ДТ и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Ш.Р. ЕГН********** против Прокуратура на Република България за осъждането й да му заплати обезщетение в размер на 3 000 лв  за причинените му неимуществени вреди, както и сумата от 600лв обезщетение за причинените му имуществени вреди от  обвинение в престъпление по чл. 237 ал.1 НК, чл. 338 ал. 1 от НК, по което е постановена влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от 30.08.2018г. до окончателното изплащане, и разноски по производството в размер на 366лв заплатено адвокатско възнаграждение  и 10лв заплатена ДТ.

ОТМЕНЯ решение №169/21.04.2020 г. на АРС-4 гр.с. по гр.д.№1226/2019 г., в частта, с което е осъдена Прокуратура на Република България с адрес: гр. **** да заплати на Ш.Н.Т. ЕГН ********** ***   обезщетение за разликата над 2000 лв. до присъдения размер на 3 000лв.  за причинените му неимуществени вреди, от  обвинение в престъпление по чл. 237 ал.1 НК, чл. 338 ал. 1 от НК, по което е постановена влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от 30.08.2018г. до окончателното изплащане, и разноски по производството за разликата над 244 лв. до присъдения размер на 366лв. заплатено адвокатско възнаграждение  и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ш.Н.Т. ЕГН ********** ***    против Прокуратура на Република България за осъждането й да му заплати обезщетение в размер на 3 000 лв  за причинените му неимуществени вреди, от  обвинение в престъпление по чл. 237 ал.1 НК, чл. 338 ал. 1 от НК, по което е постановена влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от 30.08.2018г. до окончателното изплащане, и разноски по производството за разликата над 244 лв. до присъдения размер на 366лв. заплатено адвокатско възнаграждение .

ПОТВЪРЖДАВА решение №169/21.04.2020 г. на АРС-4 гр.с. по гр.д.№1226/2019 г., в останалата обжалвана част.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: