№ 1809
гр. Пловдив, 22.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Елена Ив. Дженева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20225330203582 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К № 4554682 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който Ц. С.
Х., ЕГН **********, е санкциониран с административно наказание "глоба" в
размер на 100 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят, Ц. С. Х., представляван от адв. П., оспорва процесния
ел. фиш с доводи за неправилност и незаконосъобразност и моли същият да
бъде отменен. Претендират се разноски за три съдебни инстанции.
Въззиваемата страна оспорва жалбата. Претендират се и разноски за
юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.
От фактическа страна се установява следното:
На 27.02.2021 г. в 17:06 часа в с. Черничево, на път III-642 km 17+200
посока на движение към град Хисаря, е било заснето извършено нарушение за
скорост с л.а. „***“ с рег. № ***, установено и заснето с АТСС ARH CAM S1,
№ 11743са, като при разрешена скорост от 50 км/ч. е установена скорост от
78 км/ч., след отчитане на толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч.
или превишение на разрешената скорост с 28 км/ч. По делото е установено,
1
че собственик на горепосоченото МПС е Ц. С. Х.. Именно по отношение на
последния за така констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, е била наложена глоба в
размер на 100 лева.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства по делото, които съгласно чл. 189, ал. 15
ЗДвП, се ползват с доказателствена сила и които съдът възприема и
кредитира като обективни и непротиворечиви.
Правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е
50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 130 км. ч., а
според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата
на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за превишаване на разрешената скорост в
населено място от 21 km/h до 30 km/h е предвидена глоба в размер 100 лв.
Следователно, деянието, за което е наложено на административно наказание е
обявено от закона за наказуемо.
С издадения ел. фиш правилно и законосъобразно е ангажирана
отговорността на Ц. С. Х., в качеството му на собственик на МПС, с което е
извършено нарушението. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не
са налице данни процесното МПС да е било управлявано от друго лице,
различно от неговия собственик, но така или иначе от страна на
жалбоподателя не са въведени такива твърдения, нито пък данни да е спазила
процедурата по чл. 189, ал. 5 ЗДвП – при изрично указана такава възможност
в самия ел. фиш. В качеството си на собственик жалбоподателят е бил длъжен
да спази реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Съгласно цитираната норма при издаден
електронен фиш, собственикът на заснетото МПС в 14-дневен срок от
2
получаването на фиша заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
МПС. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен
фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. В процесния случай липсват
доказателства, а всъщност дори и твърдения жалбоподателят да е представил
Декларация по смисъла на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, с което да обоснове отпадане
на отговорността си. Последното от своя страна обуславя извода, че правилно
собственикът на процесното МПС, с което е било извършено нарушението, е
бил привлечен към отговорност.
При извършената служебната проверка Съдът констатира, че
обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП – посочени
са данните за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното й заплащане. От представените по делото
доказателства се установява, че електронният фиш е бил издаден и връчен
по установения за това в закона ред.
В случая са налице всички кумулативно предвидени в Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. изисквания за законосъобразност на използването на
мобилно техническо средство за видеоконтрол.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство,
представляващо АТСС ARH CAM S1, № 11743са.
Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното
по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Техническото средство е преминало през метрологична проверка,
проведена в периода 25.09.2020г. – 28.09.2020г., което е видно от
представения Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. на
Българския институт по метрология.
Спазени са изискванията на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система, който като официален
3
свидетелстващ документ, съставен от длъжностно лице в кръга на неговите
правомощия, има обвързваща доказателствена сила.
Електронният фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП
реквизити, като в същия точно и изчерпателно са посочени фактическите
признаци на деянието: 27.02.2021 г. в 17:06 часа в с. Черничево, на път III-
642 km 17+200 посока на движение към град Хисаря, е било извършено
нарушение за скорост с л.а. "***" с рег. № ***, установено и заснето с АТСС
ARH CAM S1, № 11743са, като при разрешена скорост от 50 км/ч. е
установена скорост от 78 км/ч., след отчитане на толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. или превишение на разрешената скорост с 28 км/ч.
Изрично е посочена нарушената правна норма чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Посочени са
и правните признаци на нарушението: при разрешена в населено място
скорост 50 км/ч. е допуснато наказуемо превишение на скоростта от 28 км/ч.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложените по фотоснимки, от които се установяват точните дата, място и
посока на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и
географските координати на разположение на техническото средство и на
регистриране на нарушението. В тази връзка следва да се посочи, че правилно
е приложен и законово установения толеранс от 3 км. ч. като от измерената
скорост са извадени 3 км/ч толеранс в полза на водача. Налице е следователно
пълно съответствие.
В процесния електронен фиш изрично е посочено и коректното правно
основание, на което се ангажира отговорността на жалбоподателя, а именно
чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП.
Наложеното наказание точно съответства на предвиденото в чл. 182, ал.
1, т. 3 ЗДвП, като предвидената в закона глоба е в абсолютно установен
размер, което препятства възможността за ревизирането му.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен
на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
По наведените в жалбата и в съдебно заседание възражения:
В жалбата и в проведеното съдебно заседание се твърди неяснота
относно установеност на МПС, с което е извършено нарушението, място на
нарушението, липса на предупредителен знак за контрол с АТСС, както и за
4
връзка между снимка на АТСС с процесния случай. Твърди се и липса на
посочване на задължителни реквизити в Протокола по чл. 10 от Наредбата за
използване н АТСС. В последното проведено съдебно заседание се акцентира
на обстоятелството, че според информацията, посочена от ОПУ-Пловдив,
процесният пътен участък, в който се твърди да е извършено нарушението, не
действало ограничение на скоростта, тъй като същият се намирал извън
предели на с. Черничево. По тези възражения съдът намира следното:
На първо място следва да се посочи, че се оценя като неоснователен
доводът на процесуалния представител на жалбоподателя, че на мястото на
заснемане липсвал знак, предупреждаващ за това, доколкото подобно
изискване не съществува по силата на законова промяна в сила от 01.01.2018г.
Не се споделят и доводите за неустановеност на това скоростта на кое
от МПС в обхвата на снимковия материал е заснето. Видно от посоченото в
изисканото и прието като писмено доказателство по делото Ръководство за
работа със СПУКС АТСС ARH CAM S1 – от вида на процесното,
направените снимки от устройството съдържат данни (в това число
информация за скорост) единствено за разпознатия номер на най-близко
намиращото се МПС. Видно от приложения снимков материал, в конкретния
случай обект на заснемане е МПС с рег. № *** – напълно идентичен с МПС,
описано в процесния ЕФ. В действителност в обхвата на част от снимките има
още две МПС, но е видно също така, че именно МПС на жалбоподателя е
най-близко намиращото се отдалечаващо се МПС. Горното изключва
наведените от процесуалния представител на жалбоподателя възможност за
заснемане на скорост, различна от тази на МПС, собственост на
жалбоподателя.
Неоснователно се явява и възражението за липса на посочване в
Протокола за използване на АТСС на посоката на движение на МПС, обект
на заснемане. Точно обратното се установява от приложения по преписката
такъв – посока юг-север, в границите на населено място – с. Черничево, в
режим на движение, посока на задействане – отдалечаващ. Всички тези
характеристики пък очертават извода, че единствено МПС, отговарящо на тях
е именно МПС с рег. № ***.
Налице е и снимка на разположението на уреда, с който се извършва
заснемането, от която е видно и посоката на заснемане. Тук следва да се
5
посочи, че се явява несподелимо възражението за липса на данни за връзка на
тази снимка с конкретното АТСС, в това число с датата на заснемането му,
доколкото е видно от самата снимка, че автоматично посочената дата на
заснемането й е именно датата на процесното нарушение – 27.02.2021 г.
Съдът не споделя и доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя, че процесният пътен участък, в който се твърди да е
извършено нарушението, не действало ограничение на скоростта, тъй като
същият се намирал извън предели на с. Черничево. В действителност според
информацията, посочена в писмо от ОПУ-Пловдив път III-642 km 17+200 се
намира преди табелата на с. Черничево за начало на населено място в
посока град Хисаря. Твърди се също така, че посоченото място се намирало в
зоната на кръстовището пътя Старосел-Черничево. В същото време, обаче,
съдът съобрази данните, които са посочени в коментирания по-горе Протокол
по чл. 10 от Наредбата за използване на АТСС, видно от който мястото на
заснемане се намира в пределите на населеното място на с. Черничево.
Същото е посочено и в самия ЕФ, а също така и на снимките, които по силата
на закона се явяват веществени доказателствени средства в настоящето
производство. Всичко гореизложено мотивира съда да постави под съмнение
информацията, съдържаща се в изпратеното от ОПУ писмо. Съдържателният
анализ на визираното писмо съдържа и вътрешно противоречие, доколкото
от една страна се твърди, че визираният пътен участък се намира преди
табелата за начало на населено място (посоката е юг-север, т.е. като се идва
от Пловдив в посока град Хисаря), а от друга страна се твърди, че същият е в
зоната на кръстовището на пътя за с. Старосел, което кръстовище пък се
намира след табелата за край на населеното място. Последното се явява
ноторен факт, проверим и в общодостъпни сайтове за местоположение на
населени места. Ето защо съдът не кредитира визираното писмо на ОПУ-
Пловдив и за мястото на нарушението цени и кредитира посоченото в ЕФ, в
снимковия материал и в Протокола по чл. 10 от Наредбата, които
еднопосочно очертават като място на извършване на нарушението визирания
пътен участък, намиращ се в пределите на с. Черничево.
По въпроса за разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
6
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната норма предвижда
съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото,
намира, че в полза на ОД на МВР Пловдив следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение съгласно претендираното в първото
разглеждане на делото пред друг състав на ПРС, както и за касационното
производство, довело до настоящето производство. Не следва да се присъжда,
обаче, възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, доколкото липсва
искане в тази насока. Като съобрази, че в производството пред ПРС и пред
касационната инстанция от страна на въззиваемата страна е изготвено
писмено становище по същество на делото и като взе предвид фактическата
правна сложност на същото, настоящият съдебен състав намира, че в полза на
ОД на МВР следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 100 лева за
производството по АНД № 7884/2021 г. на ПРС и сумата от 120 лева за
производството по КАНД № 1092/2022 г. на Адм. съд-Пловдив. Ето защо
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ Серия К № 4554682 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който Ц. С.
Х., ЕГН **********, е санкциониран с "глоба" в размер на 100 /сто/ лв., за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Ц. С. Х., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР
Пловдив сумата от 220 /двеста и двадесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7