Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 04.07.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на шести октомври две хиляди деветнадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 4 329
по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ и искове с правно
основание чл. 497, ал. 1 от КЗ.
Ищецът – М.Х.М. твърди, че на
03.11.2019г. около 00:55ч., в гр. Сунгурларе, на ул. „Комсомолска“ е пострадала
в пътно- транспортно произшествие като пътник в лек автомобил, марка „Тойота“,
модел „Корола“, с регистрационен № ******, с водач Р.С.А.,
която при движение с несъобразена с пътните условия и релефа на пътя скорост,
губи контрол над посочения автомобил и се блъска в крайпътно дърво, вдясно, по
посока на движение на МПС-то. Посочва, че относно описаното ПТП е съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица №11/2019г. по описа на ОД - МВР
гр. Сунгурларе. Поддържа, че за настъпилото произшествие вина има водачът на
посочения лек автомобил, на когото е съставен АУАН, като е образувано и ДП №
195 от 03.11.2019г. при РУ - гр. Сунгурларе. Ищецът посочва, че относно
описания лек автомобил е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
полица № BG/02/119000697896 в З. „Б.И.“ АД, валидна за периода 08.03.2019г. -
07.03.2020г. Посочва, че при настъпилото пътно-транспортно произшествие ищецът
е бил пътник в конкретизирания автомобил, в резултат на което е претърпяла
следните увреждания:
-
бималеоларна фрактура на дясна подбедрица
/фибула и десен малеол на тибия/ дислокация;
-
фрактура на десния радиус на типично място без дислокация на фрагментите;
-
контузия на ос капитатум на дясна гривнена
става;
-
руптура лигаментум скафолунатум;
-
инстабилитас регио карпи декстри - нестабилност на
дясната гривнена става /китка/;
-
фрактура на пета метакарпална кост на лява ръка без
дислокация на фрагментите;
-
охлузвания и натъртвания по тялото.
Твърди, че на 03.11.2019г. е
приета в Отделение по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Бургас“ АД, като са й
направени редица изследвания, манипулации и две оперативни интервенции.
Болничното лечение в УМБАЛ „Бургас“ АД е продължило до 13.11.2019г„ като при изписването
от болничното заведение е била с гипсова имобилизация
за 4 седмици. Ищецът твърди, че в резултат на получените тежки травми, за
продължителен период не е могла да извършва самостоятелно обичайните човешки
дейности, което наложило да разчита непрекъснато на близките си, в частност на
майка си, която взела отпуск по болест, за да я гледа. През този период на
възстановяване придвижването на ищеца е ставало с чужда помощ, инвалидна
количка, а в последствие с патерици. Поддържа, че за значителен период от време
е прекъснала социалния си живот, като много тревожно понесла факта, че предвид
травмите трябва да преустанови за дълъг период от време участията си в младежки
танцов състав по народни танци. Счита, че в резултат на процесното
ПТП и получените травми е била принудена да отложи и кандидатстването си за
прием във висше училище, за което се подготвяла интензивно, което забавяло
професионалното развитие и кариерната й реализация. Твърди, че въпреки щадящия
режим на живот, болките не отшумяват и към настоящия момент, като продължава да
приема медикаменти и да извършва медицински изследвания и прегледи, както и че
ще има необходимост от тежки физиотерапевтични и рехабилитационни
процедури. Твърди също, че поради травмите й е забранено физическото натоварване,
следователно и да танцува, с което е изкарвала прехраната си в последните
няколко години. Поддържа, че в следствие на инцидента получава силен уплах, който понастоящем се изразява в изпитване на силен
стрес при пресичане на улица, управление или возене в автомобил, не излиза от
дома си, като се е превърнала в затворен, изнервен и свръхемоционален
човек, както и че страда от безсъние, а когато заспи е измъчвана от кошмари,
свързани с натъпилото ПТП. Обобщава, че предвид
горепосочените травми е налице нестабилност на дясната гривнена
става /китка/, което препядства извършването на
каквато и да е дейност с увредения крайник. Посочва, че й предстои поне още
една оперативна интервенция за отстраняване на остеосинтезиса.
Твърди, че е предявена претенция на 24.01.2020г. до ответника, по която ищецът
е представил всички необходими документи, но застрахователят не се е произнесъл
в законоустановения срок. Моли да бъде постановено
съдебно решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца:
-
26 000 лева, частичен иск от 120 000 лева - представляващ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП,
заедно със законна лихва от 25.04.2020г. до окончателното му изплащане;
-
3 060, 83 лева - стойността на описаните в исковата молба конкретно по вид и
стойност имуществени вреди, заедно със законна лихва от 25.04.2020г. до окончателното
й изплащане, както и направените разноски по делото. В последното съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 180
от делото/. По делото са представени от процесуалния представител на ищеца
писмени бележки.
Ответникът
- З. „Б.И.“ АД в депозирания от него писмен отговор оспорва твърденията, че
ищецът е изпитвал продължителни болки и страдания, както и че е получил
увреждания, в следствие на процесното ПТП, като
твърди, че тези обстоятелства се дължат на предходни заболявания, от които
страда ищецът. Оспорва, че оздравителният процес е бил продължителен, като ако
все пак е имало такъв, то той се дължи на поведението на ищеца и неспазването
на лекарските предписания, както и на предходни заболявания. Счита, че ищецът
не е изживял стрес и душевни страдания, но ако такива все пак се установят, то
те се дължат на лабилна психика и предходна обремененост.
Посочва, че претенцията е завишена по размер и не отговаря на критерия за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Не оспорва фактът, че описания в исковата молба
лек автомобил е имал сключена застраховка „гражданска отговорност“ към датата
на процесното ПТП при ответника. Моли да бъде
постановено съдебно решение, с което да се отхвърли предявеният иск, като
алтернативно моли за намаляване на размера на обезщетенията. Претендира
направените по делото разноски и е направено възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение от ищеца. На л. 119, л. 156 от делото са представени
списъци на претендираните разноски от ответника
съгласно чл. 80 от ГПК.
В
проведеното на 06.10.2020г. открито съдебно заседание съдът е допуснал
увеличение на размера на предявения частичен иск от 26 000 лева, като същият се
счита предявен за сумата от 75 000 лева.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С определение постановено на основание
чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните по делото и
съответно ненуждаещи се от доказване следните факти:
- сключване
на договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, със
застраховател - ответното дружество относно лекия автомобил, описан в исковата
молба, който договор е валиден към датата на настъпило застрахователно събитие
и
-
настъпване на процесното ПТП.
От
представените на страници 7-11 писмена кореспонденция между страните, се
установява, че на 24.01.2020г. ищцата е предявила писмена претенция пред
ответното застрахователно дружество. На 13.02.2020г. ответникът е изготвил
искане до ищеца да му бъдат предоставени следните документи:
-
влязъл в законна сила акт – присъда, решение, споразумение или постановление за
прекратяване на наказателното производство,
- авто – техническа експертиза,
-
съдебно – медицинска експертиза,
-
протокол за оглед на местопроизшествието, фотоалбум и скица и
-
всички медицински документи, с които разполага ищеца.
На
16.03.2020г. ищцата е заявила невъзможност да предостави част от поисканите
документи, предвид висящото ДП № 195 от 03.11.2019г. по описа на РУ Сунгуларе. По отношение на медицинските документи е
заявено, че такива са представени в пълен обем. На 01.04.2020г. ответното
застрахователно дружество отново е поискало документите заявени с писмо от
13.02.2020г.
По
делото на страница 47 е представен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №11/2019г. от 09.11.2019г., съставен относно процесното
ПТП. В него е посочено, че водачът на лекия автомобил Р.С.А., се движи по ул.
„Комсомолска“ с несъобразена скорост с пътните условия, губи контрол над управлявания
от нея автомобил и се блъска самостоятелно в крайпътно дърво в дясно по посока
на движението, след което автомобилът се преобръща по таван и застава напречно
на пътното платно. В този документ е посочено още, че са пострадали А.Е.К.и М.Х.М..
По
делото на страница 46 е представена Епикриза по ИЗ №
26473 на УМБАЛ – Бургас АД, Отделение по ортопедия и травматология, от която се
установява, че ищцата е постъпила в лечебното заведение на 03.11.2019г. На 07.11.2019г.
са извършени две операции, при първата се поставя метална остеосинтеза,
а при втората – се извършва фиксация с К – игли. Назначено
е било медикаментозно лечение и на 13.11.2019г. е изписана от болничното
заведение. Дадени препоръки за суха и чиста превръзка; да се движи с помощни
средства; сваляне на конци след 15 дни; антикоагулант
за 15 дни; антибиотична терапия за една седмица;
гипсова имобилизация за 4 седмици.
По
делото са представени: фактури и формуляри за заплащане на услуга по ценоразпис
на УМБАЛ „Бургас” АД /страници 40 – 43, 48 – 60/, от които се установява, че
ищцата е заплатила сума в общ размер на 3 060, 83 лева.
Пред
настоящата инстанция по искане на ищеца е допусната съдебно авто
– техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът
кредитира като изготвено обективно и компетентно. В същото е посочен механизъм
на ПТП: на 03.11.2019 г., около 00,55 часа, в тъмната част на денонощието, в
гр. Сунгурларе, област Бургас, по ул. „Комсомолска“, в посока от местност „Ичмата“ към Автогара - Сунгурларе, се движи лек автомобил
марка „Тойота“, модел „Корола“, с per.
№ ******, управляван от Р.С.А. и пътници: на предна дясна седалка - А.Е.К., а
на задна седалка - М.Х.М.. Лекият автомобил се е движил с неустановена скорост
в посока към Автогара - Сунгурларе, като в района на разглеждания участък
водачът Р.А.губи контрол над управлявания от нея автомобил, който се отклонява надясно,
напуска платното за движение и се удря в крайпътно дърво, в резултат на което
се преобръща по таван и се установява в покой напречно на пътното платно.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на ищеца съдебно-медицинска
експертиза, което не е оспорено от страните и съдът възприема като компетентно, обективно изготвено и пълно. В
заключението е вписано, че при процесното ПТП ищцата
е получила следните телесни увреждания:
- счупване
на долния край на дясна подбедрица/бималеоларна фрактура-фибула и
десен малеол на тибия/ с
разместване,
- нестабилност
на дясна гривнена става, резултат от закрито
прекъсване на скафолунатния лигамент,
- счупване
на базата на 5-та дланна кост лява ръка без
разместване. Вещото лице описва, че на 07.11.19г. ищцата е оперирана, като е направена
кръвна репозиция и метална фиксация
с 1/3 тубуларни плаки, под
обща анестезия и рьо контрол на фрактурата на двете
кости в долния край на дясна подбедрица, поставена имобилизация. Под обща анестезия е извършено лагаменторафия на връзката между две от костите на карпалната редица на дясна гривнена
става за възстановяване на нейната стабилност и фиксация
с 2 К. игли, поставена ортеза. Проведена
медикаментозна терапия. Посочва, че изваждането на фиксационния
метал от десен глезен е по препоръка на лекуващия лекар и съгласието на
пациента, като към настоящия момент не е отстранен. По отношение на металната фиксация -дясна гривнена става-2К
игли са отстранени след 35 дни от операцията. Посочва, че уврежданията са
създали на ищцата затруднения в
придвижването. През първия месец се е наложило да ползва инвалидна количка, след
това патерици. Имала е нужда от чужда помощ в рамките на 3-4 месеца, тъй като
не е можела да се самообслужва, поради увреждане и на двете ръце, с имобилизация - 35 дни за дясната, имоб.
превр. за лявата. Общ възстановителен период за
горните крайници около 3 месеца и 6 месеца за долен крайник. Посочва още, че с
оглед естеството на уврежданията, възрастта на пострадалата, навременното
медицинско лечение - не се очакват трайни последици. Вещото лице сочи, че по
делото няма представена медицинска документация за възникнали усложнения. При
активно натоварване и промени във времето ищцата може да има известен дискомфорт в мястото на увредите. Сочи, че направените
разноски посочени с фактури по делото са били необходими, съгласно съвременното
лечение на подобен вид увреди. Заявява, че от представената мед. документация
по делото и извършения личен преглед на ищцата, не се установява същата да
страда от съпътстващи заболявания, които да повлияят на възстановителния
процес. От извършения личен преглед от вещото лице е установен лек дефицит при
сгъване в дясна гривнена става – 8% и лек дефицит при
клякане в коляното. В открито съдебно заседание, вещото лице пояснява, че по
отношение на двете сем тубуларни
плаки, поставени по повод счупване на лумбалния край на дясна подбедрица
на ищцата и предстои оперативно лечение за отстраняването им. Поради известен
функционален дефицит при клек и навеждане, вещото лице препоръчва да се
отстранят тези две плаки, като по този начин функционален
дефицит ще се намали чрез физиотерапия и рехабилитация, която предстои след
това оперативно лечение по отстраняване на плаките и ще
се увеличи обемът на движение. Допълва, че оплакванията са при клякане,
изостава десния крак в областта на глезена. По отношение на горния крайник
иглите са свалени на 35-тия ден. Ищцата е провела 24 процедури рехабилитация и
има добра функция, няма деформация и няма оток, и там нещата са възстановени.
По
искане на ищеца е допуснат и изслушан свидетелят Е.Н.И.– майка на ищцата.
Свидетелят посочва, че за ПТП разбрала от бащата на дъщеря й, който ѝ се
обадил и ѝ съобщил, че пътуват към болницата в Бургас. Успяла да стигна към
13:00 часа на обяд при дъщеря й, пуснали я, да я види. При направен рентген се установило, че трябва да й бъде
направена операция на крака и на ръката. Имала натъртен таз, не можела да се
изправя, ченето от дясната ѝ страна било синьо, сринала се психически. Имала
силни болки, не можела да спи, постоянно плачела, не можела да се обслужва
сама, хранела я. Рухнала психически. Свидетелят посочва, че наскоро имала
рожден ден и плакала цяла вечер, инцидентът ѝ бил все още пред очите. В
болницата престояла две седмици, след което я изписали за домашно лечение. Около
месец и половина се наложило да ползва инвалидна количка, защото не можела да
се предвижва. И.сочи в показанията си, че се грижела за дъщеря й две месеца.
Хранела я, била на подлога. С количката до банята, премествала я на стол, за да
я изкъпе. Много я боляло. След втория месец баща й продължил да се грижи за нея.
Края на март 2020 г. започнала да се опитва сама да се обслужва. Изпитвала страх.
Края на януари направила физиотерапия за
две седмици. Към края на месец май ищцата пристигнала при майка си в гр. София,
трудно вървяла, но правила стъпки. Месец и половина била на инвалидна количка
изцяло. Не можела абсолютно нищо сама. След
това ползвала 2 патерици и дясната патерица я придвижвала много трудно, заради
оперираната ръка. Продължила да се придвижва с канадка до април 2020г. Заради
челюстта имала затруднения й с дъвкането, което
продължило около 2 седмици. След катастрофата не е имала социални контакти, три
месеца не е излизала. Нейни приятели я взели с кола, излязла за около час, и
това я потиснало. Денонощно плакала, била зле, и сега ѝ е трудно. Искала
да кандидатства, но след инцидента това било невъзможно.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Относно
иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ за
неимуществени вреди
Съобразно направения на основание чл.
146 от ГПК доклад, в доказателствена тежест на ищеца
е да установи:
1. механизъм на настъпилото ПТП;
2. претърпени
вреди от ищеца - описаните в исковата молба увреждания;
3.
причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания;
4. предприетите
действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от процесното ПТП;
5.
здравословно състояние на ищеца към настоящия момент - възстановен ли е напълно
от причинените травми или има трайни настъпили увреждания, които не могат да
бъдат преодолени;
6.
на коя дата ищецът е предявил претенция към ответника за заплащане на
неимуществени вреди от описаното ПТП,
7. представяне
от страна на ищеца на всички изискани от ответника документи във връзка със
заведената щета.
В
същия доклад по делото е разпределена и доказателствената
тежест за ответника, който следва да установи:
- съществуване на предходни заболявания на
ищеца, които са повлияли на оздравителния процес,
-
нарушаване от ищеца на дадени лекарски предписания,
-
лабилна психика на ищеца и по какъв начин това влияе върху претърпените от нея
неимуществени вреди от ПТП и
-
предходна обремененост на психиката на ищеца, преди настъпване
на процесното ПТП и по какъв начин това влияе върху
причинените й неимуществени вреди.
От
събраните и описани по-горе доказателства /заключението на авто
– техническата експертиза/ се установява механизма на настъпване на процесното ПТП и съответно, че същото е причинено
единствено по вина на водача на лекия автомобил.
От
заключението на съдебно – медицинската експертиза с вещо лице ортопед – травматолог
се установява, настъпване на описаните в исковата молба увреждания, както и
причинно – следствената връзка между процесното ПТП и
тези травми. От тези документи и разпита на свидетеля се установява и
предприетите действия за възстановяване от ищеца: проведеното комплексно
лечение на ищцата в болнично заведение за периода 03.11.2019г. – 13.11.2019г.,
извършени две оперативни интервенции по време на болничния престой и след това
още една операция, за отстраняване на 2 – те киршнерови
игли, като се препоръчва и извършване на четвърта операция за отстраняване и на
поставената метална фиксация с две плаки. От заключението на съдебно – медицинската експертиза
и свидетелските показания се установява и общия период на възстановяване, както
и отделните етапи в него, невъзможността за определен период от време ищцата да
се самообслужва и използваните помощни средства.
При
така изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал всички
описани по-горе факти, за които носи доказателствена
тежест, поради което следва да се приеме, че е възникнала отговорност за
ответника да заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът да
съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа
обстановка в страната. В конкретния случай това са вида, характера и тежестта
на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 19г.,
продължителният лечебен и възстановителен период, извършените оперативни намеси
и необходимостта от още една такава, интензитета на болките, изживения шок от
инцидента, претърпените неудобства от личен и битов характер, включително и
тези, свързани със затрудненото самообслужване в първите три месеца,
последиците за ищеца от претърпените травми – при промяна на времето и
натоварване – болки в местата на счупване, отражението на произшествието върху психо-емоционалното й състояние, съдът приема, че сумата от
55 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за
репариране на вредите от ПТП. Обезщетението в този размер съответства както на
установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното
увреждане. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се основава на доказателствата по
делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно
което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания.
Предвид изложените мотиви следва да
бъде частично уважен предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от процесното ПТП за сумата от
55 000 лв., като над тази сума до предявения частичен иск от 75 000
лв. искът се отхвърли, като целият размер на иска е от 120 000 лв.
Относно
иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ за имуществените вреди
По предявеният иск за сумата от 3 060,
83 лв., претендирана като обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди, представляващи разходи за лечението, свързани с процесния инцидент, съдът намира следното:
Претендираните
имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ
юридически факт - процесното ПТП, поради което
изложеното по-горе по иска за неимуществени вреди относно наличието на
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД,
застрахователния договор и т.н. е напълно относимо и спрямо този иск.
Претенцията за обезщетение за причинени
имуществени вреди, съдът намира за доказана. Въз основа на представените и
приети по делото писмени доказателства – 15 броя фактури, ведно с касови
бонове, се установи, че ищцата действително е направила такива разходи на обща стойност
от 3 060, 83 лв. В приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, се
установява, че извършените от ищцата разходи са били необходими и са част от
проведеното лечение.
Предвид изложените мотиви следва да
бъде изцяло уважен предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди от процесното ПТП за сумата от 3 060, 83
лв.
Относно предявените искове с правно основание чл. 497, ал. 1
от КЗ
Ищецът
претендира осъждане на ответника, да му заплати законна лихва върху сумата на
обезщетението за неимуществени и имуществени вреди, за периода, считано от 25.04.2020г.
до окончателното им изплащане.
Съобразно
нормата на чл. 497, ал.1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. В последната посочена правна норма
е указано, че след завеждане на претенцията застрахователят може да укаже на
ползващото се лице какви доказателства следва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му.
В конкретния случай от представените по делото писмени
доказателства се установява, че ищцата е
предявила писмена претенция за изплащане на причинените й вреди на 24.01.2020г.,
предвид това съдът приема, че законната лихва върху двете определени
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от нея относно процесното ПТП, следва да се присъди считано от
25.04.2020г.
Относно направените по делото разноски
С
оглед изхода на делото исканията и на двете страни за присъждане на разноски за
настоящото производство следва да бъдат уважени частично.
С
определение № 260681 от 21.09.2020г. ищцата е освободена от заплащане на
държавна такса и разноски за настоящото производство.
На
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр.
с чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на упълномощения
представител на ищеца адвокат Д.Х. адвокатско възнаграждение в размер на 2 726,
19 лева с вкл. ДДС.
Направените
и претендирани от ответника разноски са в размер на: 250 лв. – внесен депозит за допусната
съдебно-медицинска експертиза и 2 160
лева - заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представен договор за
правна защита и съдействие /страница 120 от делото/. Процесуалният
представител на ищеца е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на
ответника. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и размера на предявените искове – 78 060, 83
лева, минималния размер на адвокатското възнаграждение за настоящото дело е 2 871,
82 лв. без ДДС. С оглед изложеното, съдът намира наведеното от ищеца възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от ответника за неоснователно. Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 617, 47 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски по делото, ответното застрахователно
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 2 322, 43 лв., както и 250, 66 лв. разноски, представляващи платени
от бюджета депозити по допуснататите съдебно-
медицинска експертиза в размер на 220 лв. и съдебно-автотехническа
експертиза в размер на 117 лева, съразмерно уважената част от исковете или общо
сумата от 2 573, 09 лв.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК - ******със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.Х.М., ЕГН - **********
със съдебен адрес: *** - чрез адвокат Д.Ф.Х. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
сумата от 55 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 03.11.2019г. в гр. Сунгуларе,
за което е съставен Констативен протокол № 11/09.11.2019г. от дежурен ПТП при
ОД на МВР, РУ - Сунгурларе, ведно със законната лихва, считано от 25.04.2020г. до окончателното й изплащане,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 3 060, 83 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от описаното по-горе ПТП, ведно със
законната лихва, считано от 25.04.2020г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ първият иск за сумата над 55 000 лв. до предявения размер от 75 000
лв., предявен като частичен от иск в пълен размер от 120 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД,
ЕИК - ******със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат Д.Ф.Х.
- САК, с адрес: *** на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
сумата от 2 726, 19 лева.
ОСЪЖДА М.Х.М., ЕГН - **********
със съдебен адрес: *** - чрез адвокат Д.Ф.Х. да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК - ******със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от 617, 47 лева.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК - ******със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Софийски градски съд с адрес:
гр. София, бул. Витоша №2 на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 2 573,
09 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: