Р Е Ш Е Н И
Е
№ /……………, гр. Провадия
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Провадийският
районен съд V-ти
състав
На двадесет и втори октомври две
хиляди и осемнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Катя Савова
при секретар Мариана Ангелова
Като разгледа докладваното от съдията Катя Савова
гражданско дело № 574
по описа на съда за 2018г.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава „Двадесет и шеста” от ГПК.
Делото е
образувано въз основа на искова молба подадена от А.М.И. ЕГН ********** *** срещу И.М.И. ЕГН ********** постоянен адрес ***
с искане за прекратяване на сключеният между страните граждански брак,
предоставяне упражняване на родителските права по отношение на роденото от
брака непълнолетно дете на ищеца, определяне на местоживеенето му при него, осъждане
на ответника да заплаща издръжка в минимален размер за детето, предоставяне
ползването на семейното жилище на ответника и възстановяване на предбрачното
фамилно име на ищцата.
В молбата са изложени следните обстоятелства, на които
се основават претендираните права:
Твърди се,
че страните сключили граждански брак на 23.06.2007 г., от който имали родено
едно дете Е. И. И., родена на *** г. В исковата молба се твърди, че между
страните още в началото на съвместния им живот настъпили проблеми, в следствие
на намеса от страна на роднините на съпруга. След раждането на детето,
отношенията в къщата са се влошили и съпруга и неговите роднини казали на
съпругата да напусне семейното жилище. Ищцата твърди, че не са й разрешили да
вземе детето с нея. След раздялата тя се върнала да живее при своите родители в
с. Н.. През последните седем години се е опитвала да вземе детето, но без
резултат, тъй като съпруга и неговите роднини препятствали това. Независимо от
всичко това съпругата успяла да изгради емоционална връзка със дъщеря си.
Ищцата моли
бракът да бъде прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на
ответника. Моли да й бъдат предоставени за упражняване родителските права по
отношение на детето Е. при режим на лични отношения с ответника, за осъждането
му да заплаща на детето месечна издръжка, да бъде предоставено за ползване
семейното жилище на ответника, находящо се в с. Р., община Д., област Варна.
Моли след прекратяването на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно
име - А.. Претендират се съдебно-деловодни разноски. Представят се писмени
доказателства. Прави доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника .
Излага становище, че исковете са
допустими, но неоснователни, поради което оспорва всички изложено в исковата
молба.
В него той заявява, че действително между
страните има сключен граждански брак, от който имат родено едно дете Е. И. И.. Твърди се, че действително брачните
отношения са дълбоко и непоправимо разстроени, но по вина на съпругата. Същата
не полагала необходимите грижи за детето и семейството си и причината да
напусне семейното жилище е било нейно решение. Не се противопоставя на искането
съпругата да носи предбрачното си фамилно име.
Излага се, че след
настъпилата раздяла през месец август 2011 г. съпругата не потърсила детето с
месеци. Твърди се, че през тези години на раздяла съпругата не се е
интересувала от детето, в следствие на което детето било разстроено,
подтиснато, ранимо, несигурно и разочаровано от майка си.
В срока по чл. 131 ГПК, ответника е предявил и
насрещен иск.
Излага,
че сключили граждански брак на 23.06.2007 г., от
който имали родено едно дете Е., родена на *** г. Твърди се, че
причината за раздялата била изцяло на съпругата, както и че същата не потърсила
детето с месеци и не се интересувала от отглеждането и развитието на детето.
Иска да му бъдат предоставени упражняването на родителките права при режим на
лични отношения с майката и определяне местоживеенето на детето при бащата. Майката
да бъде осъдена да заплаща на детето месечна издръжка и издръжка за минал
период. Моли за присъждане на разноски по делото. Прави
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК, ответника е подал отговор по
насрещният иск.
В него
се оспорва насрещният иск, по отношение на вината за раздялата, за
местоживеенето на детето, за упражняване на родителските парва, за режима на
лични отношения, за претендираната месечна издръжка и издръжката за минал
период. Моли се да се оставят без уважение насрещните искове.
В проведеното по делото първо по ред открито съдебно
заседание ищцата се явява лично, чрез процесуалания си представител поддържа
предявените искове, моли да бъдат уважени. Ответникът редовно призован се явява
лично, чрез процесуалания си представител поддържа предявените насрещни искове,
моли да бъдат уважени.
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от Удостоверение за сключен граждански брак,
издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 3/23.06.2007 г., изд.
Община Варна; Копие на удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за
раждане № 317/23.11.2007 г., изд. Община Варна; Декларация за семейно и
материално положение на А.М.И. се установява, че страните са сключили
граждански брак на 23.06.2007г. в с.Н., община Д., област Варна. От брака на
страните има родено едно дете Е. И. И., родена на ***г.
От социален доклад от Дирекция “СП” -Провадия се установява, че двамата съпрузи са сключили
граждански брак на 23.06.2007 г., от който имат родено едно дете Е. И. И..В
началото на съвместното им съжителство настъпило неразбирателство. След
раждането на детето, отношенията между двамата родители още се влошили и
обтегнали и ищцата А. М. И. се върнала да живее в жилището на своите родители в
с.Н., обл.Варна.След фактическата раздяла на двамата родители, непосредствени
грижи за малолетната Е. полагал нейният баща, ответник по делото с подкрепата
на сестра си и своите родители.Всички потребности на детето от подслон, храна,
подходящи дрехи за възрастта и сезона, здравеопазване и образование били
задоволени.Ответника полагал адекватни и навременни грижи за детето.Детето било
с добро общо здравословно състояние. Имало личен лекар.Завършило успешно
четвърти клас през учебната 2017/2018 год.През следващата учебна година
2018/2019 год. било записано в пети клас в СОУ „Св. Климент Охридски“ гр.Д.. Детето
контактува предимно с роднини по бащина линия.Последния не е ограничавал
контактите на детето с майката и нейните близки. Детето и ответника живеели в
жилището на неговите родители в с. Р., общ.
Д., обл.Варна. Къщата представлявала двуетажна тухлена постройка. Първият етаж
се състоял от три стаи и кухня и санитарен възел, а на втория етаж също имало
три стаи.За детето имало обособена собствена стая, осигурени са достатъчно
лично пространство и удобства, подходящи за подготовка на училищните занятия.
Детето за последно е видяло майка си и нейните роднини по Коледните празници на
2017 год. ДСП-Провадия не е предоставила информация за жилищните условия на
ищцата, тъй като същата непребивавала на територията на с.Н., обл.Варна. Ответника
работел на трудов договор към оранжерии с.Петров дол, общ.Провадия, обл.Варна с
месечно трудово възнаграждение в размер на 510 лв. Не е налице информация
относно трудовата заетост на майката от страна на ДСП-Провадия. Детето било
емоционално привързано към баща си, баба си и дядо си по бащина линия.Осигурена
била стабилна среда и чувство на привързаност на детето към бащата и неговите
родители. Наблюдавала се отчужденост към майката.От проведеното социално
проучване става ясно, че е нарушена емоционалната връзка на детето с майката,
липсва диалогичност и толерантност в отношенията между двамата родители.
Майката не участва в издръжката на детето и не е активен родител в контактите
си с него.
От показанията на разпитаните по делото св.А., свид.Ю.
и св.И., чиито показания съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства се установява, че по време на брака
между страните те не са се разбирали, ответникът не е упражнявал тормоз над
ищцата, последната не поддържала добри отношения с майката на ответника и
сестра му и напуснала домът им в с.Р., обл.Варна по собствена воля, като
оставила детето на около тригодишна възраст на грижите на съпруга си.Това били
причините страните да се разделят. След раздялата бащата се грижела за детето и
те живеели заедно. В жилището, в което живеели за детето имало самостоятелна
стая. Майката не давал на детето подаръци и издръжка.За известен период от
време живеела извън страната. Ответникът позволявал на ищцата да се вижда с дъщеря
си когато поиска, но инициатива за това от нейна страна нямало.
Изслушано в съдебно заседание детето е заявило желание
да живее при баща си.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото
законодателство, съдът направи следните правни изводи:
Предявени са искове от А.М.И. с правно основание
чл. 49, ал. 3 вр. с ал.1 от СК за прекратяване
на сключения между страните граждански брак поради настъпилото негово дълбоко и
непоправимо разстройство по вина на ответника; чл. 53 СК ответницата да
възстанови предбрачното си фамилното име; чл.59 СК за предоставяне
упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете на ищцата,
определяне на местоживеенето на детето при майка му, определяне на режим на
лични контакти между бащата и детето; по чл.143, ал.1 СК за определяне на издръжка за непълнолетното дете;
Предявени са насрещни искове от И.М.И. с правно основание чл. 49, ал. 3 вр. с ал.1 от СК за прекратяване на сключения между страните граждански
брак поради настъпилото негово дълбоко и непоправимо разстройство по вина на
ответника по насрещния иск; чл.59 СК за предоставяне упражняването на
родителските права спрямо роденото от брака дете на ищеца по насрещния иск, определяне
на местоживеенето на детето при баща му и определяне на режим на лични контакти
между майката и детето; по чл.143, ал.1 СК за определяне на издръжка за детето; по чл.149 СК за определяне на издръжка за минал период.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищеца
по главния и насрещни иск, следва да докаже, че страните са в брак, дълбокото и
непоправимо разстройство на брака по вина на ответната страна, родителския си
капацитет, възможностите си да се грижи за детето, лицето, което полага грижи
за детето, възможностите на ответника да дава претендираната издръжка (по
насрещния иск).
В тежест на ответника по главния
и насрещни иск е да докаже положителните факти, на които се позова -
родителския си капацитет, възможностите си да се грижи за детето, възможността на
ответницата по насрещния иск да дава претендираната издръжка.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49 ал.3 вр. с ал.1 ОТ СК:
Съдът е определил за безспорно обстоятелството, а и видно от
представеното удостоверение за брак и за раждане, че страните са сключили
граждански брак на 23.06.2007г. и че от брака си имат родено дете – Е. И. И., родена на ***г.. Сключването на брак
цели свързването на двама души в брачен съюз. В него по силата на чл.13 – чл.17
от СК и моралните норми съпрузите са равни, отношенията по между им се
основават на уважение, обич, привързаност, грижа за семейството и един за друг,
разбирателство, компромиси, съпрузите следа да живеят заедно, освен при
наличието на важни причини за обратното. В брачния съюз всеки един от съпрузите
има свобода да се развива личностно и професионално. Съпрузите следва да
полагат общите усилия за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката
на децата си. В случай, че от
отношенията на съпрузите е изчезнало взаимното доверие и уважение,
разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения то те са дълбоко
и непоправимо разстроени и запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като
той е изпразнен от съдържание. Съществуването на такъв брак е вредно за
обществото и за самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна
близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност. С оглед направеното искане за произнасяне
по въпроса за вината за разстройството на брачната връзка, на
основание чл. 49, ал. 3 СК съдът дължи разглеждането и на този въпрос. Брачната
връзка отразява отношения между равнопоставени правни субекти, които доброволно
са избрали да създадат семейство заедно. Вината в брачния процес е понятие,
чието съдържание се различава значително от приетото в правната доктрина
значение на термина „вина”. За да се избегне елементът на субективизъм в
процеса, константната съдебна практика е възприела да се извършва преценка само
на фактическото поведение, обективирано в конкретни действия на всеки от съпрузите.
Значението на тези действия, пък, се отчита само от гледна точка на
взаимоотношенията съпруг-съпруга, майка-дете и баща-дете. Всички прояви на
индивидуалния характер и личност на съпрузите са специфични за всеки отделен
случай и те не могат да се приведат под общ знаменател. Това, което съдът
обсъжда и преценява, е само дали и доколко те нарушават хармонията в
семейството и влияят негативно на отношенията вътре в него. Тоест – едно и също
поведение в някои случаи може да доведе до разстройство на брачните отношения,
а в други – не – според характера, възпитанието, мирогледа на лицата, тяхната
толерантност и въобще - нагласата и вижданията им за същността на брака. В тази
светлина задълженията на съда се свеждат до това, да изолира конкретни постъпки
и да ги съпостави с отношението, първо - на всеки от съпрузите, и после –
на обществото, към съдържанието на брака, а след като констатира разминаване,
да прецени по въздействието, което са оказали, дали това води, и в каква
степен, до разстройство на брачните отношения, както и кой е носителят на
брачната вина.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че бракът на страните е дълбоко и
непоправимо разстроен. Страните не живеят заедно от лятото на 2011 г.,
отношенията които поддържат са само във връзка с дъщеря им. Ицщата не поема
отговорност относно издръжката на дъщеря си след раздялата и контактите й с нея
са провокирани повече от желание на бащата дъщеря й да има контакт с майка си
от колкото от интереса на самата майка. Съвместеното съжителство между
съпрузите е съпроводено с неразбирателство, с непоемане на отговорност от
страна на ищцата за финансова обезпеченост на семейството, както и с липса на положени
усилия за запазване на семейството. С това си поведение ищцата показва
незаинтересованост към семейството си, липса на грижа за него и отговорност. От
свидетелските показания по делото се установи, че ищцата е имала извънбрачна
връзка, с което си действие тя отново потъпква семейните устои и демонстрира
липса на любов, уважение и взаимност спрямо съпруга си.
Предвид гореизложеното бракът
между страните следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен
по вина на ищцата А.И.. Насрещният иск по чл. 49 ал.3 вр. с ал.1 от СК следва да бъде уважен.
ПО ИСКА С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 53 ОТ СК:
Съда намира, че ищцата А.М.И. следва да възстанови
предбрачното си фамилно име „А.“ предвид желанието й, разстройството на брачните
отношения и прекратяването на брачния съюз.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 56 ОТ СК:
Предвид
обстоятелството, че ищцата е напуснала семейното жилище находящо се с.Р., общ.Д.,
обл.Варна и не предявява претенции за ползването му, то следва да се предостави
за ползване на ответника И.И..
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 59 ОТ СК:
Предоставянето на
родителските права по отношение на роденото по време на брака непълнолетно дете,
се претендира от двамата родители. Водещ
критерий за предоставяне на родителските права е интереса на децата, преценен
след изследване на съответните обстоятелства изброени в чл.59, ал. 4 СК -
полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности.
Според събраните по делото доказателства детето Е.
след раздялата на страните живее с баща си и баба и дядо си си по бащина линия
в с.Р., общ.Д., обл.Варна. Бащата е този, който полага основни грижи за детето
подкрепяна от своите майка и баща. Условията, в които живее дето са добри,
бащата полага адекватни грижи за дъщеря си, има изградена емоционална връзка
между детето и баща му. Контактите между детето и майка му са редки по вина на майката
и се осъществяват по инициатива на бащата и близките му, което свидетелства за
висок родителски потенциал на бащата и за липса на такъв у майката. Детето е
ученичка в пети клас в училище в гр.Д., има приятелска среда в с.Р. с деца на
неговата възраст, установило се е в това села и има социална среда там. Предвид
гореизложеното съдът намира, че бащата е този, на които следва да се
предоставят за упражняване родителските права върху детето и местоживеенето му
да се определи при него в с.Р., общ.Д., обл.Варна. Ищецът по насрещния иск
доказа наличие на родителски капацитет, на жилище, в което да отглежда дъщеря
си.
На ищцата следва да се определи режим на лични
отношения с дъщеря й, през който тя ще може при желание от нейна страна да
поддържа отношения с дъщеря си. Съдът намира, че подходящ режим на лични
отношения е следния: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване от
10.00 ч. в събота до 18.00ч. в неделя, както и двадесет дни през лятната
ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
Предвид гореизложеното
предявените насрещни искове по чл.59 СК следва да бъдат уважени.
ПО ИСКОВЕТЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 143 ОТ СК:
Всеки родител на основание чл.143 СК е длъжен да заплаща издръжка на
непълнолетното си дете, като съобразно чл.144 СК минималния размер на
издръжката е ¼ от минималната работна заплата за страната, която според Постановление №
316 от 20.12.2017г. за определяне нов размер на минималната работна
заплата за страната е в размер
на 510 лева от 01.01.2018г.. Като съобрази обстоятелството,
че упражняването на родителските права по отношение на детето се предоставя на бащата,
че той полага преимуществено грижи за непълнолетната си дъщеря и че живеят
заедно, съдът намира, че майката следва да бъде осъдена да заплаща издръжка в
полза на дъщеря си. При определяне на размера на дължимата издръжка, следва да
съобразят потребностите и възрастта на детето – към момента Е. е на 11 години и
е ученичка в пети клас. Детето е във възраст на бърз растеж, което увеличава
потребностите от закупуване на дрехи, обувки, храна, ще са необходими средства
за ученически пособия.
По делото не са представени доказателства за
получаваните доходи от страна на майката.Бащата получава месечно трудово
възнаграждение в размер на 510 лв, видно от трудов договор на л.32 от делото. Разпоредбата
на чл.142, ал.1 от СК указва, че издръжката се определя от нуждите на нуждаещия
се от издръжка и от възможностите на лицето, което я дължи. Предвид
обстоятелството, че Е. има обичайните нужди от финансова издръжка за дете на
нейната възраст, отчитайки и средствата необходими за закупуване на лекарства и
ученически принадлежности съдът намира, че Е. има нужда от месечна издръжка в размер
на общо 400 лева. Предвид обстоятелството, че предявения от бащата насрещен иск
за издръжка е в размер на 160 лева съдът следва да се съобрази с това, поради
което ответника, нейната майка следва да бъде осъдена да заплаща издръжка на
малолетната си дъщеря в размер на 160 лева месечно ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва при закъсняло плащане, с падеж пето число на
всеки месец, за който издръжката се отнася
като разликата до 400 лева издръжката на Е. следа да се поеме от бащата. При
желание от страна на майката да осигури по-висок стандарт на живот на дъщеря си
тя може да заплаща и по-висок размер на издръжка.
Предвид гореизложеното
предявения насрещен иск по чл.143 СК следва да бъде уважен.
ПО ИСКА С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.149 СК
От събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че от раздялата между страните, която е била през 2011г. бащата
изцяло е поел издръжката на дъщеря си. Майката не е заплащала издръжка, не е
изпращала подаръци. Предвид разпоредбата на чл.143 СК майката, като родител е
длъжен да участва в издръжката на детето си. Съдът намира, че издръжката за
периода от 1 година преди депозиране на отговора на исковата молба – 02.03.2017г.
– 02.03.2018г. следва да бъде в размер на по 130 лева месечно или в общ размер
на 1560 лева за целия период.
На основание чл. 329,
ал. 1 ГПК съдебните разноски по брачните
дела се възлагат върху виновния съпруг. Съобразно чл.6, т.2 Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна
такса в размер на 75,00 лв., която сума следва да се поеме от ищцата в пълен
размер и тя следва да бъде осъдена да заплати 50 лева по сметка на РС Провадия,
тъй като ответника е внесъл при предявяване на иска 25 лева. Ищцата претендира
разноски, но такива не й се дължат предвид изхода на делото. Ищецът претендира
разноски, за които представя доказателства в размер на 25 лв.
–по насрещния иск. На основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и съобразно дадените с Тълкувателно решение № 5 от
13.II.1992 г. по гр. д. № 5/91 г., ОСГК на ВС задължителни указания относно
цената на исковете за издръжка, ищцата А. М. И. следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по
исковете за издръжка по чл.143 СК в
размер на 230.40 лева и по иска по чл.149 СК в размер на 187.20.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
брака между А.М.И. ЕГН ********** *** срещу
И.М.И. ЕГН ********** постоянен адрес ***
сключен на 23.06.2007г.
в с.Н., община Д., област Варна с акт за граждански брак № 3/23.06.2007г. съставен
в с.Н., община Д., област Варна, поради настъпило дълбоко
и непоправимо разстройство на брака по вина на А.М.И. ЕГН **********, на основание чл. 49, чл.3 вр. ал. 1 от СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Е. И. И. с ЕГН ********** на бащата И.М.И.
ЕГН ********** постоянен адрес ***, на основание чл.59, ал.2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Е. И. И. с ЕГН ********** при баща си И.М.И.
ЕГН **********
***, на основание чл.59, ал.2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на майката А.М.И. ЕГН ********** с детето Е. И. И. с ЕГН ********** както следва: всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване от 10.00 ч. в събота до
18.00ч. в неделя, както и двадесет дни през лятната ваканция, когато бащата не
е в платен годишен отпуск, на основание чл.59,
ал.2 от СК.
ОСЪЖДА А.М.И. ЕГН ********** *** да заплаща месечна издръжка в полза на детето
си Е. И. И. с ЕГН ********** чрез нейният баща и законен представител И.М.И. ЕГН ********** постоянен адрес *** в размер на 160 лева, ведно със обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж пето число на всеки месец, за който издръжката се отнася, до
настъпване на основание за изменение или прекратяването й, на основание чл. 143 ал. 2 от СК.
ОСЪЖДА А.М.И. ЕГН ********** *** да заплати издръжка в полза на детето Е.
И. И. с ЕГН **********
чрез нейният
баща и законен представител И.М.И. ЕГН ********** постоянен адрес *** за период от една година преди завеждане на
иска 02.03.2017г. – 02.03.2018г. в общ размер на 1560 лева, ведно със обезщетение
за забава в размер на законната лихва, на основание чл.149 СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода А.М.И. ЕГН ********** да възстанови предбрачното си фамилно име „А.“.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище на страните, находящо се в с.Р., община
Д., област Варна на И.М.И. ЕГН **********, на основание
чл.56 СК.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от А.М.И. ЕГН ********** *** срещу И.М.И. ЕГН ********** постоянен
адрес *** насрещни искове с правно основание чл. 49, ал. 3 вр. с ал.1 от СК, чл.59 СК, чл.143, ал.1 СК .
ОСЪЖДА на основание чл. 329 ал.1 от ГПК вр. чл. 6 т.2 от ТДТСГПК А.М.И. ЕГН ********** *** да заплати на РС Провадия сумата от 50
лв., представляваща дължимата държавна такса по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси А.М.И. ЕГН ********** *** да заплати на РС Провадия сумата 417,60
лева, представляваща дължимата държавна такса по иска за издръжка.
ОСЪЖДА А.М.И. ЕГН ********** *** да заплати на И.М.И. ЕГН ********** постоянен
адрес ***
сумата от 25,00 лева, представляваща
направените по делото разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
При неизпълнение на
задълженията на А.М.И. ЕГН ********** *** за заплащане на
държавни такси в едноседмичен срок, считано от изтичане на срока за обжалване
на решението да се издаде изпълнителен лист, включващ и дължимата държавна
такса за издаването му.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, в
която са уважени исковете за издръжка.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненският окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: