Р Е Ш Е Н И Е
№
260 043
гр. Русе, 7.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в
закрито заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА
Членове АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
като разгледа
докладваното от съдия Атанасова в. гр. дело № 593 по описа за 2020 год., за да се
произнесе съобрази:
Производството е по чл. 437 ГПК във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба на С.И.И. от гр. Русе чрез адв. К.Х. против Постановления за разноските,
инкорпорирани в ПДИ изх. № 10262/2.06.2020 г. и ПДИ изх. № 10450/8.06.2020 г. по
изп. д. № 490/2020 по описа на ЧСИ рег. № ***на КЧСИ
в частта, с която са му определени разноски за изпълнението за сумата над 60
лв. до 139.20 лв. по първата покана и за сумата над 60 лв. до 463,33 лв. във
втората покана, представляващи дължими такси към ЧСИ. Излага подробни
съображения за тяхната недължимост, доколкото е заплатил претендираната от
взискателя сума след образуване на изп. дело, но преди получаване на ПДИ от
съдебния изпълнител. Иска отмяната на двете постановления в обжалваните части. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл.
436, ал. 3 ГПК не е депозирано становище по основателността на жалбата от взискателя
по изпълнителното дело ОДМВР Русе.
В
настоящия случай С.И.И. обжалва постановления за
разноски, съдържащи се в покани за доброволно изпълнение – подлежащ на
обжалване акт, доколкото разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК изрично предвижда
възможност длъжникът да обжалва разноските по делото. Поради това съдът приема,
че жалбата е подадена в срока по чл.
436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна – длъжник в изп. производство, при
наличие на правен интерес и срещу подлежащо на обжалване действие, поради което
е допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.
Изпълнителното
производство по дело № 490/2020 г. по описа на ЧСИ М.Ме
образувано на 1.06.2020 г. по молба на ОДМВР Русе въз основа на изп. лист от
7.05.2020 г., издаден по АНД № 1815/2019 Г. по описа на РРС срещу длъжника и
настоящ жалбоподател С.И.И. за заплащане на 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение. На длъжника е изпратена ПДИ изх. №
10262/2.06.2020 г., получена от него лично на 6.07.2020 г. С нея същият е
уведомен, че дължи освен сумата по изп. лист, още 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение в изп. дело и 139,20 лв. такси по ТЗЧСИ. Едновременно с ПДИ е
изпратено уведомление до ТД на НАП на основание чл. 458 ГПК, изискани са
справки от ТД на НАП относно негово имущество и труд. договори, както и от
Централния регистър на банковите сметки. С удостоверение от 4.06.2020 г. ТД на
НАП е уведомила съдебния изпълнител, че длъжникът има публични задължения в
размер на 169,17 лв. На същия е изпратена нова ПДИ изх. № 10450/8.06.2020 г., с
която е уведомен, че дължи 100 лв. присъдени разноски, 100 лв. сума по изп.
лист, публични държ. вземания в размер на 969,45 лв., дължими към 22.06.2020 г.
и 463,33 лв. такси по ТЗЧСИ, т. е. във втората ПДИ е включено и задължението му
към Държавата и съответстващата му пропорционална такса по чл. 26 ТЗЧСИ като отново
са посочени и задълженията, за които вече е бил уведомен с първата ПДИ.
Между страните няма спор, че
дължимата сума по изп. лист въз основа, на който е образувано изп. дело №
490/2020 г. по описа на ЧСИ М. Македонска е заплатена по сметка на взискателя
на 3.06.2020 г., т. е. два дни след образуване на изп. дело, но преди
получаване на първата ПДИ от длъжника. Отделно от това, длъжникът е представил
с въззивната си жалба удостоверение от ТД на НАП, видно от което към 17.07.2020
г. няма изискуеми публични задължения като част от тях /съобщени на съдебния
изпълнител с удостоверението по чл. 458 ГПК/ са били отписани като погасени по
давност.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По
отношение отговорността за разноски в изпълнителното производство приложение намира
общото правило, че длъжникът дължи да възмезди кредитора си за вредите,
съставляващи пряка и непосредствена последица от укоримото негово поведение. В
мотивите по т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2015 от 10.07.2017 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК е прието, че разноските се събират от длъжника в
хода на производството по принудителното изпълнение, което налага размерът им
да бъде установен в течение на самото производство. Необходимо е да бъде
установено, че внесените суми са действително дължими по изпълнителното
производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за
възстановяването им.
В настоящия случай длъжникът не
оспорва отговорността си разноски, свързани с образуване на изп. дело - 48 лв.
такси с ДДС /за образуване и изпращане на ПДИ/, присъдените на взискателя
разноски от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 12 лв. такса по чл. 26
ТЗЧСИ върху платената сума по изп. лист от 100 лв.. Спорен е въпросът за претендираните
с ПДИ изх. № 10450/8.06.2020 г. над 60 лв. до пълния размер от 463,33 лв. начислени
от съдебния изпълнител такси по ТЗЧСИ
Съгласно установената съдебна
практика длъжникът по изпълнителното дело дължи пропорционална такса по т. 26
ТТРЗЧСИ върху събраната сума, след като плащането на задължението е
извършено по висящо дело за принудително изпълнение, независимо от начина, по
който е събрана сумата – платена директно на взискателя или по сметка на
съдебен изпълнител.
Доколкото в настоящия случай
плащането на задължението към взискателя безспорно е станало след образуване на
изп. дело, дължими се явяват таксите в размер на 24 лв. за обр. на изп. дело,
24 лв. за ПДИ и 12 лв. по чл. 26 от ТЗЧСИ върху сумата от 100 лв. Останалите
начислени такси са недължими по следните съображения:
Съгласно
чл.
79, ал. 1, т. 3 ГПК длъжникът отговаря само за разноските за приложените
изпълнителни способи. С аргумент от това, длъжникът не дължи и разноски, които
подготвят изпълнението на неприложени способи, каквито в настоящия случай се
явяват начислените му такси за справки, за запори и за вдигане на запори. Преди
да изтече срокът за доброволно изпълнение по чл.
428, ал. 1 от ГПК съдебният изпълнител не е длъжен да предприема извършване
на действия по принудително изпълнение, а длъжникът не следва да бъде лишен от
възможността да изпълни задължението в срока за доброволно изпълнение, с което
да се освободи от отговорност за разноски на взискателя по водене на
изпълнителното дело. Според мотивите по т. 5 на ТР № 3/2015 от 10.07.2017 г. на
ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК длъжникът не отговаря за онази част от
разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на
вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни
способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил
удовлетворен чрез други способи. В последния случай нереализираните
изпълнителни способи се приравняват на такива, изоставени от взискателя.
При така изложеното се налага
изводът, че начислените от съдебния изпълнител такси по ЗЧСИ за сумата над 60
лв. до 463,33 лв., в т. ч. обикновени и пропорционални са недължими. Не могат
да бъдат споделени доводите на съдебния изпълнител, че се дължи такса по чл. 26
ТЗЧСИ за събраните публични задължения на длъжника, доколкото липсват каквито и
да било доказателства това да е станало в резултат на образуваното срещу него
изп. производство пред ЧСИ. Видно от приложените пред настоящата инстанция
доказателства, част от тях са били отписани като погасени по давност. Отделно
от това, неправилно в размера на публичните задължения, съобщен на длъжника с
втората покана е включена и сумата от 800 лв., съставляваща наложена му глоба с
решението на РРС, доколкото за събирането на тази сума липсва надлежно
овластяване от страна на Държавата и същата не е посочена в издаденото от ТД на
НАП удостоверение. Поради това, наред с горното липсва каквото и да било
основание за съдебния изпълнител да събира такса по чл. 26 ТЗЧСИ върху нея.
Следователно при погасяване в
срока за доброволно изпълнение дължимите от длъжника обикновени такси са само
за образуване на изпълнителното производство – 24 лв. (такса по т. 1 от
ТТРЗЧСИ), за изпращане на покана за доброволно изпълнение – 24 лв. (такса
по т.
5 от ТТРЗЧСИ) и 12 лв. пропорционална такса. В частта, с която са начислени
обикновени и пропорционални такси над тази сума от общо 60 лв. до пълния
начислен размер от 463,33 лв., постановленията за разноските следва да бъдат
отменени.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК следва да бъде разпределена отговорността за направените в настоящото
съдебно производство разноски. В тази връзка на жалбоподателя следва да се
признаят претендираните от него разноски съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК
в размер на 249 лв.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление за
разноските, инкорпорирано в ПДИ изх. № 10262/2.06.2020 г. по изп. д. № 490/2020
по описа на ЧСИ рег. № ***на КЧСИ за сумата над 60
лв. до 139.20 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.
ОТМЕНЯ постановление за разноските, инкорпорирано в ПДИ изх. №
10450/8.06.2020 г. по изп. д. № 490/2020 по описа на ЧСИ рег. № ***на КЧСИ за сумата от 463,33 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.
ОСЪЖДА ОДМВР, ЕИК *********, Русе, ул. „Гн. Скобелев“ № 49,
представлявано от комисар Теодор Атанасов да заплати на С.И.И.,
ЕГН ********** *** сумата от 249 лв. - разноски в съдебното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.