Р Е Ш Е Н И Е
№________
гр. Варна,
____.01.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ХРИСТОВА
при участието на секретаря Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията
т.дело №630
по описа за 2017 год. на
ВОС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано
по предявен иск /уточнен с молба вх.№18425/26.06.2017г./ от „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ” АД, гр. София срещу „ЛЪКИ 2006” ЕООД, гр. Варна за прекратяване на
ответното дружество по реда на чл.517, ал.4 от ГПК.
Искът е
основан на твърдения, че ищцовото дружество е взискател по изпълнително дело №2182/2013г. на ЧСИ Р.М., рег.№790 с
район на действие района на действие СГС, и длъжници „Си Ел 2003” ООД гр.София,
„Лъки 2006” ООД, ЕТ „Лъки - Красимир Даскалов”, гр.Варна, „Ем Ка Ей” ООД,
гр.София, Х.Ч.и К.Ж.Д., които със заповеди за изпълнение, както следва: от
30.09.2014г. по ч.г.д.№41278/2014г. на СРС, 57-ми състав, от 26.08.2014г. по
ч.г.д.№41277/2014г. на СРС, 74-ти състав, от 12.12.2013г. по
ч.г.д.№50539/2013г. на СРС, 64-ти състав и от 11.03.2015г. по
ч.г.д.№41279/2014г. на СРС, 75-ти състав, са осъдени да заплатят солидарно на
ищеца дължимите суми по договори за кредит, както следва: Договор за кредит
№075/18.03.2005г., ведно с анексите към него, Договор за кредит
№896/24.07.2008г., ведно с анексите към него, Договор за инвестиционен кредит
№895/24.07.2008г. и Договор за инвестиционен кредит №558/22.05.2008г.
Сочи се, че по молба на ищцовото дружество –
взискател е образувано изпълнително производство по изп.д.№2183/2013г. на ЧСИ Р.М.,
рег.№790 с район на действие района на СГС, по което принудителното изпълнение
е насочено срещу дяловете на длъжника К.Ж.Д. в ответното дружество. С разпореждане
на съдебният изпълнител е наложен запор върху дружествените му дялове в „ЛЪКИ 2006” ЕООД, гр. Варна, който е
вписан в Агенция по вписванията под №20140227161852 и №20170418104909. Излага се още, че предвид липсата на
постъпили плащания за удовлетворяване на ищеца, с постановление от 28.04.2017г.
същият, в качеството му на кредитор, е бил овластен от ЧСИ да предяви пред съда
иск за прекратяване на дружеството по реда на чл.517, ал.4 ГПК, което
обосновава правния интерес от производството.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявения иск. По същество моли същия
да бъде уважен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът
„ЛЪКИ 2006” ЕООД, гр.Варна, представляван от управителя К.Ж.Д., с писмени отговори
и в съдебно заседание, оспорва предявеният иск като недопустим, а в условие на
евентуалност като неоснователен.
Излага, че за банката ищец не е налице интерес от
предявяване на иска, тъй като: банката е следвало да насочи изпълнителното
производство към откриване и осребряване на продаваеми активи на длъжника и
поръчителите, които биха могли реално да удовлетворят вземането й. Ако
дружеството не притежава активи, банката кредитор няма никакъв интерес да го
прекратява и ликвидира, тъй като ликвидацията, съгласно чл.286 от ТЗ, е
насочена към довършване на текущите сделки, събиране на вземанията и превръщане
на останалото имущество в пари и удовлетворяване на кредиторите. В настоящия
случай, банката е образувала изпълнително дело през 2013г. и от тогава до сега
не е предприела никакви действия за откриване и осребряване на имущество на
длъжника и поръчителите, а вместо това е наложила запор на дружествените дялове
на ответника, без да е сигурна дали зад тях стоят пари и имущество, които да я
удовлетворят поне частично. Твърди, че дружеството не работи и не генерира
приходи, но и не може да се разпореди с притежаваните от него ограничен кръг от
активи, които са с незначителна, спрямо дълга, стойност.
Съобразно трайно установената съдебна
практика, част от която е цитирана в исковата молба, интерес от предявения иск
е налице единствено, когато е налице висящо изпълнително производство, по което
ищецът има качеството кредитор, а ответникът – на трето задължено лице, което е
осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в
изпълнителното производство стойност на дружествения му дял. Такова осуетяване
не се твърди в настоящото производство, нито са посочени доказателства, от
които същото да се установява.
В условие на евентуалност излага, че
искът е неоснователен, тъй като ответното дружество не е осуетило
изпълнителното производство. Напротив, многократно са били правени опити за
удовлетворяване на кредитора, поне частично, за което са представени преписи от
отправените до кредитора писмени предложения, но същите не са довели до успех,
поради бездействието на банката.
По същество моли
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Въпросът за
допустимостта на производството е разрешен с определение №3109/04.10.2017г. и
към настоящия момент не са налице нови факти или обстоятелства, които да
налагат пререшаването му, поради което предявеният иск следва да бъде разгледан
по същество.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Между
страните по делото не е налице спор и с определение №3109/04.10.2017г. съдът е
приел за безспорни обстоятелствата, че: ищецът има качество кредитор по
посочените в исковата молба договори за кредит, по които солидарно задължен
длъжник е К.Ж.Д.; за вземанията по същите са издадени заповеди за незабавно
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителни листи, въз основа на които е
образувано изп.д.№2182/2013г. на ЧСИ Р.М., рег.№790 с район на действие района на действие СГС; наложен е
запор на дружествените дялове на длъжника К.Ж.Д. в ответното дружество – „Лъки
2006” ЕООД, гр.Варна, както и че ищецът, в качеството му на взискател е
овластен да предяви иск за прекратяване на дружеството.
Същите
се установяват и от представените по делото писмени доказателства: заверени
преписи от Договор за кредит
№075/18.03.2005г., ведно с анексите към него, Договор за кредит
№896/24.07.2008г., ведно с анексите към него, Договор за инвестиционен кредит
№895/24.07.2008г. и Договор за инвестиционен кредит №558/22.05.2008г. /л.8-309/; заповеди
за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, както следва: от 30.09.2014г. по ч.г.д.№41278/2014г. на СРС, 57-ми
състав, от 26.08.2014г. по ч.г.д.№41277/2014г. на СРС, 74-ти състав, от
12.12.2013г. по ч.г.д.№50539/2013г. на СРС, 64-ти състав и от 11.03.2015г. по
ч.г.д.№41279/2014г. на СРС, 75-ти състав и изпълнителни листи /л.310-324 и л.413-416/, по които
кредитор е „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, гр.София, а длъжници, наред с другите,
са „ЛЪКИ 2006” ЕОД и К.Ж.Д..
Въз
основа на последните е образувано изпълнително дело №20137900402182 на ЧСИ Р.М.,
с рег.№790 и район на действие района на СГС /л.389-398/.
Видно от приложените по
делото заверени копия на запорни съобщения
изх.№5957/19.02.2014г. и изх.№11366/07.04.2017г. /л.325-326/, че със
същите, на основание чл.517, ал.1 от ГПК, е наложен запор на дружествения дял
на длъжника К.Ж.Д. в „ЛЪКИ 2006” ЕООД, гр.Варна.
От извършената справка в
търговския регистър се установява, че по партидата на “ЛЪКИ 2006“ ЕООД Варна са
вписани запори на притежаваните от К.Ж.Д. дялове от капитала на дружеството, които
представляват 100% от същия, както следва с №20140227161852 и №20170418104909.
С постановление от 28.04.2017г.
/л.419/ взискателят „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, гр.София, е овластен да предяви
иск пред ВОС за прекратяване на дружеството.
По така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.517 ал.4 от ГПК, в случай, че принудителното изпълнение е
насочено върху всички дялове на длъжника в ЕООД, искът може да бъде предявен и
без спазването на изискването за
връчване от страна на съдебния изпълнител на дружеството на изявление на
взискателя в изпълнителното производството чл.517 ал.3 от ГПК за прекратяване
участието на длъжника в дружеството. С оглед на изложеното съдът намира, че са
налице всички предпоставки за допустимост на предявения иск.
Основателността
на иска с правно основание чл.517 ал.4 от ГПК, при спазване на процедурата по
същата разпоредба е обусловена единствено липсата на пълното удовлетворяване на
взискателя към датата на приключване на първото заседание по делото. По делото
липсват доказателства за наличието на пълно удовлетворяване на вземането на
взискателя, нито към датата на приключване на първото заседание по делото, нито
към по-ранен момент. Ответното дружеството не е навело твърдения, нито е
ангажирало доказателства за заплащане на пълния размер на вземането по
изпълнителния лист.
Съдът намира, че установеното по делото спазване на
предвидената в закона процедура и липсата на плащане, респ. удовлетворяване на
дълга е достатъчно, за да обоснове извод за основателност на претенцията.
Независимо, че
ответното дружество също е солидарен длъжник, право на кредитора е да избере
способа за изпълнение, включително и с насочване изпълнението върху дяловете на
Красимир Даскалов в ответното ЕООД. Ирелевантни за производството са и
твърденията за водени между страните преговори и причините за забава на
изпълнителното производство. Единственото обстоятелство, което е от значение за
основателността на претенцията и би довело до отхвърляне на предявения иск е
плащането на дълга, респ. прехвърляне на дружествените дялове на кредитора.
С оглед на
изложеното съдът намира предявения иск за основателен, поради което същият
следва да бъде уважен.
С факта на прекратяване на дейността на дружеството за съда разглеждащ
спора по чл.517 от ГПК възниква задължение за откриване на производство по
ликвидация и за назначаване на ликвидатор / така Решение № 159 от 15.12.2009 г.
на ВКС по т. д. № 389/2009 г., I т. о.,
ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна съдебна практика/. Нормата
на чл.156 ал.2 предл.първо от ТЗ в случая е неприложима, поради което и
ликвидатор следва да бъде назначен от АВ.
С оглед направеното искане и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК,
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение за разглеждане на
делото пред настоящата инстанция, в размер на 80 лева.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
Прекратява “ЛЪКИ 2006” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Ян Хунияди” №37, ет.3,
представлявано от К.Ж.Д., на
основание чл.517, ал.4, изр.последно ГПК.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО ЛИКВИДАЦИЯ на “ЛЪКИ 2006” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Ян Хунияди” №37, ет.3,
представлявано от К.Ж.Д...
Осъжда “ЛЪКИ 2006” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Ян Хунияди” №37, ет.3,
представлявано от К.Ж.Д., да заплати на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, еик
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост”,
бул.”Цариградско шосе” №115Е, сумата от 80 лева, съставляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр. Варна.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване и за назначаване на ликвидатор.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: