Р
Е Ш Е Н И Е
№
639/21.10.2019г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Христина Юрукова
при
секретаря Тодорка Стойнова, с участието на прокурор Пенев, като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 545 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 284 и чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано по искова молба, подадена от
С.И.Д., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, против Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София - да му заплати сума в размер на
25 000 лева за претърпени неимуществени вреди за престоя в Затвора гр.
Пазарджик от 04.07.2014г. до 09.04.2015г./направено е уточнение в съдебно
заседание за началния момент/ и от 20.12.2017г. до 20.04.2018г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до крайното изплащане.
Ищецът сочи, че търпи вредите от 01.06.2014г. до 20.04.2018г. Твърди, че
условията в затвора са жестоко и унизителни. Килиите са пренаселени, хигиената
е лоша, в килиите липсва санитарен възел. Всичко описано му е причинило
неимуществени вреди – обида, огорчение, чувство за малоценност и принуда да
търпи и върши неща, противни на волята и т. н. По делото ищецът се представлява
от адвокат С., който поддържа иска и уточнява началния момент на вредите, така
както е по справката – 04.07.2014г.
Ответникът
– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, се представлява от юрисконсулт
Ч., изразява мнение за неоснователност на исковата молба паради липса на
конкретизация на претендираните незаконосъобразни действия или бездействия. Обосновава, че не следва да
се приема, че престоя в условията на ареста е провокирал неимуществени вреди,
като ищецът е изтърпял еднакви с другите затворници условия. Иска се отхвърляне
на иска, претендира разноски.
Прокурор
при Окръжна прокуратура Пазарджик, като контролираща страна, дава заключение,
че исковата молба е основателна единствено по отношение неосигуряването на
минимална площ от 4 кв.м., като искът следва да бъде уважен в тази част в
минимален размер.
Административен
съд Пазарджик, VI състав, след като взе предвид наведените в исковата молба
доводи, изразеното становище на ответника и прокурора и като се запозна с
приетите по делото писмени доказателства намира за установено следното:
Съгласно
справка на лист 25 по делото с вх. № 3891/21.06.2019г. на началник Затвора -
Пазарджик С.И.Д. изтърпява наказание лишаване от свобода за 4 месеца по НОХД №
304/2018г. от 23.02.2018г. до 20.04.2018г. Настанен е в килия в четвърто
отделение, с капацитет 18 легла, като от постъпването му са били 7 пребиваващи
или 5 пребиващи в нея. Помещението е с размери 45, 3 кв.м. Тоест по 6,5 кв.м.
на човек. В килията има санитарен възел и оборудване – три маси, осем стола. В
това помещение е пребивавал до 16.03.2018г., когато е преместен в седмо отделение,
в 702 килия, с капацитет 20 легла, като в спалното помещение са били 18 лишени
от свобода. Килията е с размери 53, 21 кв.м./тоест 3 кв.м. на човек за 34 дни/,
има санитарен възел и обзавеждане – легла, маса и столове, шкафчета за
съхранение на лични вещи. По време на престоя си С.Д. не е наказван в
наказателна килия, не е работил поради нежелание, въпреки че му е предлагана
работа.
Съгласно
представени справки дневният режим на ищеца е бил ставане от сън 6.00; утринен
тоалет – 6.00-7.00ч.; утринна проверка 8.30-8.45ч.; закуска, обяд, вечеря; каре – един час и десет минути; следобедна и
вечерна проверка;
Със
справка рег. № 700/5.7.2019г. на началник на Затвора гр. Пазарджик, се
установява, че С.И.Д. е изтърпял наказание от 04.07.2014г. и е освободен на
09.04.2015г. За периода през 2015 година той е изтърпял наказанието в 7
отделение, в 705 спално помещение, като капацитетът на помещението е 16 човека.
По време на неговото пребиваване са били от 11 до 13 човека. Размерите на
килията са 39, 3 кв.м./ по 3, 02 кв.м. на човек за период от 3 месеца/, има
санитарен възел, обзавеждане с легла, 3 маси, столове и шкафчета за лични вещи.
По време на това пребиваване С.Д. не е работил поради нежелание от негова
страна, въпреки предлаганата му работа. Съгласно представени справки дневният
режим за 2014 – 2015г. на ищеца е бил ставане от сън 6.00; утринен тоалет –
6.00-7.00ч.; утринна проверка 8.30-8.45ч.; закуска, обяд, вечеря; каре – един час и десет минути; следобедна и
вечерна проверка;
По
делото е уважено доказателственото искане на ищеца и е разпитан свидетелят
Васил П.Б., който казва, че е от 2017г. в Затвора в гр. Пазарджик. Преди това е
бил няколко пъти, като от 2014г. е бил с ищеца. Споделя, че в другата част на
затвора са по 20 човека в килия, обикновено чешмите са счупени, повредени, има
хлебарки, дървеници, мишки. Подът е цимент, има влага и мухъл. Сега вече е
подновено крилото и няма нищо общо със старото. Казва, че от 2012г. до 2018г.
помещенията са били тесни, нямало как да се разминават, няма свободна площ. На
въпросите на ответника, свидетелят уточнява, че това е по отношение на
отрядите 4- ти и 5-ти, а Д. е бил с него
в 7-мо отделение. Споделя, че са имали един час каре, има ли са право да се
раздвижват в коридорите. Дава ли са парцали за почистване, такива се продавали
и на лавката, но със забързването на цимента, парцалите се късат за 2-3 дни.
Ползват метли. Казва, че хлебарките не пречат толкова, но дървениците са
постоянни. Пръскат срещу тях принципно, но нямало ефект. Свидетелят уточнява,
че е бил през 2017г. заедно с ищеца, през другото време са били в различни
отделения. Били са в 707 помещение. Свидетелят не е бил в четвърто отделение.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ
искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на
увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите
по чл.
1, ал. 1 и чл.
2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Искът с
правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, подаден от С.И.Д., ведно с искането за
лихва за забава върху обезщетението, е родово и местно подсъден на
Административен съд Пазарджик.
Искът за
присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло
неимуществени вреди в резултат престоя му в Затвора гр. Пазарджик за период от
04.07.2014г. до 09.04.2015г. и от 20.12.2017г. до 20.04.2018г., като
ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода се
осъществява от ГД „Изпълнение на наказанията”, т.е. дейност на длъжностни лица
на държавата. Исковата молба е подадена от лице с правен интерес.
Претенцията
на ищеца за заплащане на 25 000 лв.
обезщетение за претърпените вреди в посочения период и е насочена срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, която е надлежен
ответник.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите
и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните
органи и длъжностни лица.
Съгласно
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС Държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи
по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
Съгласно ал. 5 на разпоредбата в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
В конкретния
случай, като основание за предявения иск за репарация на вреди от
незаконосъобразното бездействие на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”,
е да осигури подходящи битово-хигиенни условия в Затвора – гр. Пазарджик.
Фактическия състав на обезвредата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС включва
три елемента: 1. нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, 2.
настъпили вреди за ищеца, 3. пряка и непосредствена причинна връзка между
вредите и нарушението. Доказването на първия елемент е в тежест на ищеца, а за
останалите два елемента съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички
условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумпцията за понесени
неимуществени вреди в случай на установено нарушение,съгласно чл. 284 ал.5 във
връзка с ал. 2 от ЗИНС.
От данните
по делото се установява, че са спазени изискванията за осигуряване на минимална
жилищна площ /4кв.м/, регламентирани в чл. 43 ал. 3 от ЗИНЗС и чл. 20 ал. 3 от ППЗИНЗС за втория
период от исковата молба от 20.12.2017г. до 16.03.2018г. За
периода от 16.03.2018г. до 20.04.2018г. жилищната площ на ищеца за пребиваване
в Затвора гр. Пазарджик е била 3 кв.м. Периодът е бил 34 дни, като с оглед
малката продължителност и площ от 3 кв.м., съдът счита, че не е налице
нарушение на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС. Другият сочен период е този 04.07.2014г.
до 09.04.2015г. В администрацията на Затвора гр. Пазарджик липсват данни по
отношение на ищеца, тъй като е изминал срокът по номенклатура за съхранение на
делата. За периода 2015г., тоест от 01.01.2015г. до 09.04.2015г. на ищеца са
осигурени 3 кв.м. жилищна площ. За претендирания
през 2014-2015г. период по отношение на твърденията за пренаселеност на
килиите, следва да се има предвид, че изискванията за осигуряване на минимална
жилищна площ /4кв.м/, санитарен възел и постоянно течаща вода в килиите
(спалните помещения) са регламентирани в чл. 43 ал. 3 от ЗИНЗС и чл. 20 ал. 3 от ППЗИНЗС, които
норми не са били част от действащото право през исковия период. Влизането в
сила на чл. 43 ал. 3 от ЗИНЗС е
отнесено към 07.02.2017г. От доказатествата по делото се
установява, че в периода за 2015 г. за три месеца е налице осигуряване на
желателния стандарт за жизнено пространство от 3 кв.м., като същевременно
времетраенето на това е по- малко от половин година – три месеца, поради което
съдът счита, че с това не е нарушен чл. 3 от ЗИНЗС. Осигурената площ от 3,02
кв.м е в границите, близки до определените 4 кв.м по закон, което е в подкрепа
на изводите, че ищецът не е засегнат негативно в степен водеща до жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на
човека липсата на жилищна площ следва да е за продължителен период от време, за
да е налице отклонение от подходяща жизнена среда и нарушение на чл. 3 от
ЕКПЧОС, за което държавата носи отговорност.
Съобразно
§ 167 от Пилотното решение от 27 Януари 2015 г. за условията в българските
затвори „Нешков и други против България“ на ЕСПЧ : (а) всяко задържано лице
трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да
има най- малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията
трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между
мебелите.
В § 166 от същото решение „Нешков и други против България“, се акцентира, че
ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна
площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по
себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията.
В случая както се коментира по – горе, осигурени са 3, 02 кв.м. жилищна площ, не са налице установени други
незаконозъобразни бездействия на администрациятата, и съдът счита, че ищецът не
е доказал първата предпоставка на иска си, а именно незаконосъобразно
бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в неосигуряване на
минимална жилищна площ. За целият исков период на С.Д. му е осигурено
пребиваване в повече от 4 кв.м. жилищна площ, само за период от общо 4 месеца,
е бил на площ от 3 кв.м., което е в границите на желателния минимум
пространство съобразно делото „Нешков и други против България“.
С измененията на ППЗИНЗС от ДВ бр. 14 от 2017г. чл. 20, ал. 3
от същия гласи, че „На лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, в Заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения“. За процесния исков период действат и двете редакции – за този
2014-2015г. и 2017-2018г. От представените справки и събраните гласни
доказателства, настоящият съдебен състав счита, че администрацията в Затвора
гр. Пазарджик е осигурила нормални условия за пребиваване на Д.. В конкретния
случай се установява, че в помещенията, където е настанен ищецът, има санитарен
възел и течаща вода. Свидетелят Б. също потвърждава, че когато е бил в килия с
ищеца, е имало санитарен възел. Не се доказаха и останаха неоснователни
твърденията, че не е осигурен санитарен възел и течаща вода на ищеца за сочения
период.
Видно от представената справка и от свидетелските показания
се установява, че в Затвора гр. Пазарджик се провежда престой за раздвижване в
рамките на един час, осигуряват се почистващи препарати, възможност за
осъществяване на лична хигиена и хранителен режим. Съдът счита, че
администрацията на Затвора гр. Пазарджик предвид това не е извършила
незаконосъобразно бездействие, а е осигурила желателната битова среда за
пребиваване в Затвора гр. Пазарджик. Необходима е и съпричастност от страна
на задържаните под стража, за да се
поддържа хигиената в помещенията, които обитават. Те също следва да полагат
усилия за това.
Свидетелят Б. също удостовери, че от администрацията е
осъществявана дезинфекция на помещенията срещу насекоми, което дава основание
на съда да счете, че са налице данни за усилията на администрацията на Затвора
гр. Пазарджик да се справи с вредители и също не констатира незаконосъобразни
действия и бездействия.
Не се установява и незаконосъбразност в действията на
администрацията на Затвора, гр. Пазарджик. От дотук обсъденото и
изведено въз основа на установената фактическа обстановка по делото, не се
установява незаконосъобразно действие или бездействие, които да са причинили
неимуществени вреди на ищеца. Не се доказаха причинени неимуществени вреди, тъй
като презупцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е при условие, че се установи
незаконосъобразни бездействия/действия на администрацията..
Предвид изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Воден от горните мотиви
и на основание, Административен съд Пазарджик, шести състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск
от С.И.Д.,
с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, против Главна дирекция
„Изпълнения на наказанията“ гр.София да му заплати сума в размер на 25 000
лева за претърпени неимуществени вреди за престоя в Затвора гр. Пазарджик от
04.07.2014г. до 09.04.2015г. и от 20.12.2017г. до 20.04.2018г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до крайното изплащане.
Решението, може да бъде
обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд на Република България.
СЪДИЯ:/п/
Р Е Ш Е Н И
Е № 445/13.7.2020г. по КАНД 164/2020г по описа
на АС Пазарджик
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
639/21.10.2019 г., постановено по адм.
дело № 545/2019 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно