№ 575
гр. Велико Търново , 11.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгений Пачиков
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно частно
гражданско дело № 20214100500396 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Предмет на подадената от името на К. Г. Н. чрез пълномощника му – адвокат П.П. от ВТАК
частна жалба е определение от 13.04.2021 г. по гр.д.№ 482 /2021 г. на ВТРС , с което е оставено
без разглеждане искането му предявено на 06.04.2021 г. по реда на чл.248, ал.1 ГПК за
изменение на постановеното решение № 416/02.04.2021 г. в частта за разноските по отношение на
присъдените такива в полза на майката и законен представител на малолетния ищец в размер на
200 лева. Оплакването е, че съдът е трябвало да изложи мотиви дали уважава или отхвърля
искането.
Другата страна е изложила становище за неоснователност на жалбата.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество- основателна.
Причината за постановената отрицателна процесуална санкция на неразглеждане по същество на
направеното искане за изменение на решението в частта за разноските е тази , че не е настъпила
абсолютната процесуална предпоставка за пораждане на процесуалното право по чл.248, ал.1 ГПК
, а именно страната да е представила списък на разноските – чл. 80 ГПК.
Определението е неправилно.
Представянето на списък с разноските е обстоятелство , което процесуалният закон е въвел
като абсолютна процесуална предпоставка за пораждане на процесуалното право на страните да
искат изменение на решението в тази му част- в тежест само на тази от тях , която е поискала
присъждане на разноски в своя полза до края на устните състезания, а не и в тежест на страната ,
която не е поискала присъждане на такива , но е осъдена да заплати разноски на другата страна.
Тъкмо защото мисли , че не е уважена претенцията й по чл.78, ал.1 или ал.3 ГПК в пълен обем
е оправдано да бъде предоставено под условие/ представянето на списък/ на страната
упражняването на това право, с цел да се провери в нарочно производство / след приключването
на устните състезания по делото / дали съдът е допуснал грешка или не при определянето на
разноските. Смисълът на това условие е тя / страната/ да улесни съда в произнасянето по този
въпрос и ако не го е сторила да си понесе последиците от евентуална съдебна грешка.
Това разрешение с оглед интереса като основополагащ показател/ на разрешението/ е напълно
логично и следва от самия изричен и ясен текст на закона : „ страната , която е поискала
присъждане на разноски….“ – чл.80, изр.1-во ГПК. Очевидно нелогично и лишено от всякакъв
1
здрав разум би било процесуалното право по чл.248 ГПК да е обусловено от вменяване в тежест
на осъдената за разноски страна да е представила предварително „списък на разноските“ !?? А,
ако не е направила такива ??
В случая ответникът е в положението на страната, осъдена за разноски, убеден е , че не
дължи на другата страна поемането им в негова тежест , тъй-като отрича да са съвкупно
осъществени предпоставките на нормата на чл.78, ал.1, вр. с ал.2 ГПК за възникване на
вмененото му задължение , поради което съдът е следвало да разгледа по същество спора по
този въпрос. Това право е предоставено на всяка от страните , независимо дали е осъдена за
разноски или е поискала присъждането им и са й присъдени в някакъв обем и по вид или
отказано да бъдат присъдени.
Това е така, защото при сегашната странна процесуална уредба/ която не съдържа право на
пряко обжалване / , излиза, че страната , имаща положението , в каквото се намира ответника по
конкретното дело няма друг ред за защита, понеже спорът всъщност не се свежда до това дали
вярно са определени разноските , а дали съществува въобще в полза на другата страна /
приравнена на майката и законен представител на малолетния ищец/ право на присъждане на
разноски .
По изложените съображения, определението търпи санкция на отмяна , при което делото
следва да се върне на районния съд за произнасяне по същество на искането. Въззивният съд не
може да го направи , тъй-като това би означавало да лиши страните от правото на обжалване ,
уредено с нормата на чл.248, ал.3 ГПК.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 13.04.2021 г. по гр.д.№ 482/2021 г. на ВТРС , с което е оставено
без разглеждане искането на К. Г. Н. за изменение на постановеното решение в частта за
разноските по отношение на присъдените такива в полза на ищеца в размер на 200 лева .
ВРЪЩА делото на районния съд за произнасяне по същество на искането.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2