№ 13125
гр. София, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110109118 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. П. А. срещу М. Г. Х., с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл.56 СК.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен брак, прекратен с решение за
развод № 550511/30.11.2018г. по гр.д. № 80319/2017г. по описа на СРС, 139 състав, в
което на основание чл.56 СК семейното жилище, находящо се ***********, било
предоставено за ползване от ответницата. В периода от 28.12.2018г. същото било
ползвано от ответницата, без да бъде заплащано дължимия наем, поради което се иска
осъждане ответницата да заплати сумата от 9000лв., представляваща 1/2 част от
пазарната наемна цена за периода от 01.11.2019г. до 27.11.2022г., ведно със законната
лихва.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, в
който намира иска за неоснователен. Твърди, че след прекратяване на брака била
постигната устна уговорка за разпределение ползването на придобитите в режим на
СИО движими и недвижими вещи, както следва: за сметка на изплатени от ответницата
задължения на ищеца в размер на около 25000лв. било договорено ответницата и синът
им да ползват безвъзмездно имота, считано от 01.01.2019г. за срок от 10г, така и
ищецът да ползва безвъзмездно за срок от 10г., считано от 01.01.2019г. л.а. Ровер,
модел 414, рег. № *****. Ответницата твърди да е изпълнила поетите задължения, като
е погасила за своя сметка задълженията на ищеца към банкови и финансови
институции в размер на повече от 25000лв.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Безспорно в отношенията между страните е обстоятелството, че между тях бил
1
сключен брак, който бил прекратен с решение за развод № 550511/30.11.2018г. по гр.д.
№ 80319/2017г. по описа на СРС, 139 състав, в което на основание чл.56 СК семейното
жилище, находящо се ***********, било предоставено за ползване от ответницата,
която го е ползвала за периода от 01.11.2019г. до 27.11.2022г. Това обстоятелство е
било обявено за безспорно, като се потвърждава и от приетото като доказателство по
делото решение № 550511 от 30.11.2018 г., постановено по гр.д. № 80319/2017г. по
описа на СРС, 139 състав, с което е прекратен на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1
СК бракът, сключен в гр. София с акт за граждански брак № 977/13.10.1984 г. на
„Благоевски” РНС, гр. София, между М. Г. Х.-А.а, ЕГН **********, и А. П. А., ЕГН
**********, като дълбоко и непоправимо разстроен.
Не е налице спор, а и се установява от приетия като доказателство по делото
договор за продажба на държавен недвижим имот от 30.11.1990 г., че на посочената
дата страните са придобили по силата на договора за продажба недвижим имот–
апартамент 89, находящ се **************, като имотът е със застроена площ от 65.66
кв.м., а продажната цена по договора е уговорено да бъде заплатена със заемни
средства.
Представена е нотариална покана от ответника до ищеца и придружително писмо,
с която се претендира обезщетение за лишаване от ползване на ½ ид.ч. от л.а. Ровер,
модел 414, рег. № *****, като съгласно прието по делото талон на л.а. се установява, че
същият е дерегистриран от 04.04.2022г.
Приложени към отговора на исковата молба са договор за банков кредит от
11.04.2006г., сключен между ищеца и „********** (*********)“ ЕАД, както и
споразумение за разсрочване на задължения от 09.11.2017г. по отношение на
процесния имот с *********** по отношение на задължения за периода от 01.05.2017
г. до 30.09.2017 г., както и са налице данни за вписана възбрана за имота поради
наличие на задължения на ищеца за притежаваната от него 1/2 идеална част от имота.
От представената по делото справка за кредитната задлъжнялост на ищеца се
установява, че към датата на издаване на същата- 20.06.2017 г., за ищеца са налице
данни за сключени следните договори, по които е кредитополучател, а именно:
договор за потребителски кредит от 16.01.2017 г., закрит на 17.07.2017 г.; договор за
потребителски кредит от 16.12.2016 г., закрит на 25.12.2018 г.; договор за кредит от
30.11.2016 г., закрит на 31.10.2017г., както и договор потребителски кредит от
16.05.2007г., закрит на 30.10.2008г. От представеното по делото удостоверение за
кредитна задлъжнялост към 08.08.2018 г. се установяват наличие на просрочени
задължения на ищеца към конкретно посочени финансови институции и банки.
По делото е приетото заключение на вещо лице по допусната съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно,
същото е прието и неоспорено от страните, като от него се установява, че средният
пазарен наем за процесния период от 01.11.2019г. до 27.11.2022г. е в размер на 18
070,95 лева, както и че средният пазарен наем на ползваното от ответницата жилище
към месец ноември 2022г. е в размер на 512,15 лева, а към датата на изготвяне на
експертизата е в размер на 611,00 лева.
От показанията на разпитания по делото свидетел *********., роден на
08.03.1975г., син на страните, които съдът цени по реда на чл. 172 ГПК, се установява,
че страните се разделили около 2015 г. - 2016 г., а след развода им в жилището живели
както ответницата, така и свидетеля. В жилището на страните свидетелят присъствал
на разговор между ищеца и ответницата, при който последните постигнали уговорка
бившата съпруга да живее в имота заедно със сина им, без да заплаща наем, а ищецът
2
да ползва автомобила им. Пояснява, че от раздялата им жилището се ползва от
ответницата и свидетеля, а понастоящем в него живеят и съпругата и детето на
свидетеля, като притежаваният от тях л.а. Роувър се управлява от ищеца. Доколкото
свидетелските показания в частта относно действителното погасяване на задълженията
на ищеца от ответницата попадат в хипотезата на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК и не е налице
съгласие на страните по чл. 164, ал. 2 ГПК, съдът не може да ги ползва за годно
доказателствено средство в тази част. В останалата част свидетелските показания са
допустими, касателно наличието на устна уговорка относно безвъзмездно
разпределение на ползване на имущество, по аргумент от чл. 164, ал. 1, т. 3 in fine.
Останалите доказателства съдът не обсъжда, доколкото са неотносими към
предмета на настоящия спор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.57 СК.
С осъдителния иск по чл. 57 СК разполага бившият съпруг, който не ползва
семейното жилище срещу бившия съпруг, комуто ползването на това жилище е
предоставено с бракоразводното решение. Поради това съдът в тежест на ищеца е
разпределил да докаже, че между страните е налице влязло в сила решение за развод,
по силата на което семейното жилище е било предоставено на ответницата (отделено
за безспорно), че същата е ползвала същото в процесния период (също отделено
безспорно), така и размерът на претенцията (доколкото с решението съдът не се е
произнесъл по искане по чл.56, ал.2 СК). В тежест на ответницата е разпределено да
докаже, че е платила, съответно че е била постигната устна уговорка за разпределение
ползването на процесния имот като за сметка на изплатени от ответницата задължения
на ищеца в размер на около 25000лв. е договорено ответницата и синът им да ползват
безвъзмездно имота, считано от 01.01.2019г. за срок от 10г., т.е. следва да докаже, че е
имало сключената такава уговорка за недължимост на наема срещу насрещни
задължения, съответно следва да докаже и изпълнение на насрещните задължения.
От приетото по делото съдебно решение№ 550511/30.11.2018г. по гр.д. №
80319/2017г. по описа на СРС, 139 състав, се доказва, че ползването на процесното
жилище е предоставено на ответницата М. Г. Х., като не е налице спор, а и това
обстоятелство се установява от събраните гласни доказателствени средства, че в
процесния период ответницата е ползвала имота заедно със сина на страните, като
понастоящем в имота живеят и членове на неговото семейство.
По делото не са налице данни за избран режим на разделност, който да е бил
приложим между страните по време на брака им, поради което и на основание чл. 18,
ал. 2, вр. § 4, ал. 1 и ал. 2 ПЗР на СК, приложим е законовият режим на общност. След
прекратяване на брака и на основание чл. 27, ал. 1, вр. чл. 28 СК съпружеската
имуществена общност е прекратена и след прекратяване на брака страните са станали
съсобственици при равни квоти на придобитото по време на брака процесното
жилище.
По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното
жилище по чл. 56 СК, възниква наемно правоотношение - чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК.
Наемното правоотношение по дефиниция е възмездно, като с решението за развод по
искане на някой от съпрузите съдът следва да определи и размера на наема - чл. 57, ал.
2, изр. 1 СК. Тъй като се касае за акт на съдебна администрация и като се има предвид
3
разпоредбата на чл. 57, ал. 2, изр. 3 СК, пропускът това да бъде сторено може да бъде
отстранен впоследствие. Наемното правоотношение възниква с влизането в сила на
бракоразводното решение в частта за ползването на семейното жилище, от който
момент се дължи и заплащането на наемната цена, а същата, дори да не е определена с
това решение, е определяема и е равна на средния месечен пазарен наем за имот от
вида на този, представляващ семейно жилище /Решение № 160 от 29.02.2016 г. по гр. д.
№ 2290/2015 г., Г.К., II Г.О. на ВКС, и др/. Във всеки конкретен случай обаче трябва да
се съобрази естеството на възникналото правоотношение между бившите съпрузи по
повод ползването на семейното жилище. При регламентиране ползването на семейното
жилище законодателят е изходил от принципа, че в гражданските отношения е налице
възмездност, освен ако е уговорено друго. Следователно, ако съпрузите не са
предвидили изрично безвъзмездност на ползването, би следвало да възникне наемно
правоотношение по аргумент от чл.57, ал.1 СК. /Решение № 199 от 15.01.2018 г. по гр.
д. № 154 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение/.
Следователно спорът по делото се концентрира по въпроса „уговорено ли е
друго“, т.е. по възражението на ответницата за наличие на устна договорка между
страните за разпределение ползването на придобитите в режим на СИО движими и
недвижими вещи, както следва: за сметка на изплатени от ответницата задължения на
ищеца в размер на около 25000лв. било договорено ответницата и синът им да ползват
безвъзмездно имота, считано от 01.01.2019г. за срок от 10г, така и ищецът да ползва
безвъзмездно за срок от 10г., считано от 01.01.2019г. л.а. Ровер, модел 414, рег. №
*****
Установяване на твърдения факт на уговорката за предоставяне на ползването на
процесната част от съсобствения на страните недвижим имот и изплащане на кредитни
задължения е в доказателствена тежест на ответницата при условията на пълно и
главно доказване. От приобщените по делото гласни доказателствени средства се
установява, че от около 2015 г. - 2016 г. между страните е настъпила фактическа
раздяла. В настоящия случай се установява, че ищецът е сключил договор за банков
кредит от 11.04.2006г., както и споразумение за разсрочване на задължения от
09.11.2017г. по отношение на процесния имот, потребителски кредит от 16.01.2017 г.,
потребителски кредит от 16.12.2016 г., кредит от 30.11.2016 г., както и потребителски
кредит от 16.05.2007г. и е задължено лице към кредитни институции съгласно
приложените справки.
Съдът приема, че от приетите по делото писмени документи не се установява
плащането на парични средства за погасяване на задължения на ищеца по посочените
договори за кредит след фактическата раздяла между страните. Ответницата не доказва
да е заплатила конкретна сума на поддържаното в производството основание – за
погасяване на задължения, които ищецът имал към банкови и кредитни институции, с
които да е изпълнила насрещното си задължение по поетата между страните уговорка
за ползване на жилището, в което ответницата живеела по силата на решението за
развод между страните и въз основа на устна уговорка, част от съдържанието на която
бил начинът на разпределение ползването на придобитите в режим на СИО недвижим
имот и движима вещ. За установяване на факта на плащане неотносими са
представените бележки за плащане на заемни вноски по договора за закупуване на
процесния имот от страните. Депозираните пред съда гласни доказателствени средства
в частта, в която се сочи заплащане на парични средства от ответницата, не са годно
доказателствено средство за установяване на това правнорелевантно обстоятелство.
Макар ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК да не важи в отношенията между
4
съпрузи, роднини по права линия, роднини по съребрена линия до четвърта степен и по
сватовство до втора степен включително, тъй като се предполага, че тези лица не
съставят документи за сключените между тях съглашения поради съществуващата по-
висока степен на взаимно доверие между тях, в процесния случай кредитните
задължения на ищеца са възникнали след фактическата раздяла на страните, а
ограничението е приложимо в отношения между съпрузите, но не и отношенията им с
трети лица, вкл. не е и налице съгласие по чл. 164, ал. 2 ГПК. За погасяване на
установени с писмен акт парични задължения на основание чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК
погасяването му не може да се установява със свидетели, щом има писмен акт, който
установява възникването му. Тази забрана обхваща и установяването на облигационно
правоотношение с трето лице, щом се твърди, че това правоотношение е способ за
погасяване на паричното задължение /Решение № 62 от 25.01.2002 г. по гр. д. № 891 /
2001 г. на ВКС/.
В останалата част свидетелските показания са по принцип допустими, касателно
наличието на устна уговорка относно безвъзмездно разпределение на ползване на
имущество, но съдът ценейки същите по чл.172 ГПК с оглед възможната
заинтересованост (родствената връзка между страните, вкл. с оглед обстоятелството,
че свидетелят живее с майка си в процесния имот), като доколкото същите
представляват единственото доказателствено средство за наличие на постигната
договорка за разпределение на ползване, съдът не ги кредитира в тази част, доколкото
се оспорват от ищеца и няма други данни по делото по см. на чл.172 ГПК, въз основа
на които да им се даде вяра. Поради изложеното, съдът приема, че ответницата не
доказва наличие на конкретно валидно основание за ползване на процесната 1/2
идеална част от съсобствения на страните недвижим имот- апартамент 89, находящ се
**********, за процесния период, поради което дължи обезщетение на другия
съсобственик, съобразно притежаваните от него права в съсобствеността.
Възражението, че в имота живее и св. А. е основание за вземане на ответницата спрямо
него, но не води до неоснователност на иска за съответна част.
С оглед на обстоятелството, че процесният имот е притежаван от страните в
режим на съпружеска имуществена общност, при предоставянето му след развода със
съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, по силата на чл. 57, ал. 1,
изр. 1 СК, между двамата възниква наемно правоотношение. Следователно, в
отношенията между страните са приложими нормите относно договора за наем,
съобразно чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите,
свързани с ползването на вещта. Ползващият целия имот бивш съпруг има
задълженията по чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД по отношение на идеалната част, която остава
собствена на неползващия съпруг. От приетото по делото заключение на съдебно-
техническа експертиза се установява, че месечният наем през процесния период от
01.11.2019г. до 27.11.2022г. е в размер на 18 070,95 лева, като съобразно
притежаваните от ищеца права от 1/2 идеална част от правото на собственост върху
процесния имот, за исковия период възлиза на сумата от общо 9035,47 лева, от което
следва, с оглед на диспозитивното начало, че за периода от 01.11.2019г. до 27.11.2022г.
искът се явява основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер от 9000
лева.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага ищецът, който е поискал присъждането им и е доказал, че реално е сторил
разноски от 360лв. за държавна такса, като е претендирал и адвокатско възнаграждение
5
в размер на 1300лв., за което е представил доказателства за плащането му в брой.
Съдът намира, че възражението за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение е основателно, предвид фактическата (приета една експертизи и
проведено едно съдебно заседание) и правна сложност на делото дело и извършените
от адвоката процесуални действия, поради което на ищеца следва да се присъди
възнаграждение за производство в размер на 1200 лв., което е в минимален размер
съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. При този изход от спора на ищеца се следват разноски на основание
чл.78, ал.1 ГПК в общ размер от 1560 лв.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати 300лв. разноски за в.л. по чл.77
ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 57 СК М. Г. Х., ЕГН **********, с адрес:
**************, да заплати на А. П. А., ЕГН **********, с адрес: **************,
сумата от 9000 лева, представляваща дължима наемна цена за ползването на
припадащата се 1/2 част от недвижим имот – апартамент 89, находящ се **********, за
периода от 01.11.2019г. до 27.11.2022г., ведно със законната лихва от 28.11.2022г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. Г. Х., ЕГН **********, с адрес:
**************, да заплати на А. П. А., ЕГН **********, с адрес: **************,
разноски по делото в общ размер на 1560 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК М. Г. Х., ЕГН **********, с адрес:
**************, да заплати по сметка на Софийския районен съд разноски в размер на
300лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6