Р Е Ш Е Н И Е
№ 260023
гр. Нови пазар, 17.12.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Нови пазар в публичното заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №242 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят П.Г.П. в подадената лично от него жалба, както и в тази, подадена чрез процесуалния си представител адв. Й. А. *** заявява, че не е доволен от наказателно постановление №20-0307-000466/23.06.2020 г. на Началник РУ към ОДМВР – Шумен, РУ – гр. Нови пазар, с което на основание чл.175, ал.3, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца, за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Наказващият орган не обсъдил голяма част от обстоятелствата по случая и изградил решението си едностранчиво. Наказателното постановление било съставено изцяло на база на данните от полицейските служители, без да се вземат предвид изтъкнатите от жалбоподателя обстоятелства. Обстоятелствата на нарушението не били отразени правилно и с това било допуснато съществено процесуално нарушение, което нарушавало правото на защита на жалбоподателя. При извършената проверка на 21.04.2020 г. П. не управлявал автомобила, а изчаквал да му донесат регистрационните номера на превозното средство. В случая нямало законово изискване движещите се по пътищата, отворени за обществено ползване превозни средства, да са регистрирани в Република България. Изискването било те да имат съответна регистрация, било в България, в Европейския, или извън него. Предвид това от страна на жалбоподателя не било налице осъществено административно нарушение. Превозното средство в настоящия случай било собственост на търговско дружество, с представител жалбоподателя, чиято основна дейност била внос и продажба на превозни средства. Затова дружеството разполагало с временни табели с регистрационен номер, които били използвани при придвижването на автомобила. На 21.04.2020 г. имало клиент, който искал да закупи автомобила и в този ден жалбоподателят подготвил колата за проба, но забравил да постави регистрационните табели. Като установил това жалбоподателят спрял и се обадил по телефона да му донесат табелите с регистрационните номера. Докато изчаквал бил проверен от полицейски патрул. В случая жалбоподателят на законово основание управлявал автомобила и не можело да се приеме, че е извършил вмененото му нарушение. Ако все пак било налице такова, то то се състояло в това, че е управлявал колата без поставени регистрационни табели на определените за това места, но констатация за подобно нарушение липсвала. Към настоящия момент срокът за използване на временните регистрационни табели изтекъл и същите били върнати в ОДМВР – Шумен. Не било установено по безспорен начин виновно поведение от страна на жалбоподателя, и налагайки му наказание, накаващият орган допуснал нарушение на чл.53, ал.1 от ЗАНН. Също така в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП били посочени три изисквания към моторните превозни средства. В наказателното постановление не било конкретизирано кое предложение от въпросната разпоредба наказващият орган счел за нарушено. Отделно от това жалбоподателят счита, че разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП не е забранителна и не формира състав на нарушение. Неправилно била посочена и санкционната норма по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, тъй като автомобилът в случая бил с временна регистрация. Наред с това жалбоподателят, чрез представителя си изтъква, че по случая било образувано досъдебно производство, което било прекратено, тъй като прокурорът счел, че деянието, поради своята явно незначителна степен на обществена опасност, не представлява престъпление – по см. на чл.9, ал.2 от НК. Постановлението за прекратяване влязло в законна сила, а проведеното след това административнонаказателно производство и издаденото наказателно постановление били в противоречие с принципа, залегнал в чл.4, пар.1 от Протокол №7 към КЗПЧОС, в сила за България от 2001 г. и част от вътрешното право на страната, предвиждащ, че никой не може да бъде съден, или наказван от съда на една и съща държава за престъпление, за което е бил оправдан, или окончателно осъден, съгласно закона и наказателното производство на тази държава. В този смисъл било постановено и Тълкувателно решение по т.д. №3/2015 г. на ОСНК на ВКС.
По горните съображения жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, моли наказателното постановлаение да бъде отменено.
Въззиваемата страна не изпраща представител на съдебното заседание. В съпровождащото жалбата писмо изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна. Наказателното постановление било издадено от компетентен орган и в хода на административното производство не били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. В хода на разследването по досъдебното производство по безспорен начин било установено осъщественото административно нарушение. Наложеното наказание било съобразено със законовата рамка. Поради това въззиваемата страна моли, съдът да постанови решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление потвърдено.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.
С наказателно постановление №20-0307-000466/23.06.2020 г. на Началник РУ към ОДМВР – Шумен, РУ – гр. Нови пазар, на жалбоподателя е наложено административно наказание затова, че на 21.04.2020 г. по път II-27 в посока от с. П.към с., е управлявал автомобил „***”, което не е регистрирано по надлежния ред в Република България. Наказващият орган е приел, че с това деяние жалбоподателят нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което нарушение, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложил наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.
Административнонаказателното производство е било образувано по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН. На 21.04.2020 г. е започнало досъдебно производство №178/2020 г. по описа на РУ-Нови пазар за престъпление по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. С постановление от 21.05.2020 г. на М. Глушков – прокурор при ШРП – ТО – Нови пазар наказателното производство е било прекратено. Прокурорът е счел, че П.Г.П. на посочената дата действиетелно е управлявал моторно превозно средство, което не е било регистрилано по надлежния ред, с което П. формално осъществил признците на престъплението по чл.345, ал.2 от НК, но деянието му било с явно незначителна степен на обществен опасност, поради което са налице условията на чл.9, ал.2 от НК. Затова прокурорът е прекратил наказателното производство и е постановил материалите да се изпратят на РУ – Нови пазар, с оглед преценка за необходимостта от налагане на административно наказание на П.. Именно въз основа на това постановление и материалите по досъдебното производство наказващият орган е издал наказателното постановление.
Съдът счита, че наказателното постановление е издадено от съответния компетентен за това орган, предвид приложеното по делото заверено копие на заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на МВР. Със същата са определени лицата, които могат да осъществяват контролна дейност по ЗдВП и да съставят актове за административни нарушения, както и тези които следва да издават наказателни постановления, и е видно, че наказващият орган е сред определените за това лица.
Относно твърденията на жалбоподателя за допуснати в хода на производството съществени процесуалин нарушения съдът счита следното: Наказателното постановление отговаря на всички императивни изисквания по чл.57, ал.1 от ЗАНН. Ясно е посочено административното нарушение, законовата разпоредба, която е счетена за нарушена, както и тази, въз основа на която е наложено наказанието. Възраженията на жалбоподателя, че не са или обсъдени изложените от него доводи, както и че не са посочени доказателствата, въз основа на които наказващият орган е направил изводите си, съдът счита за несъстоятелни. В постановлението конкретно са посочени обстоятелствата при установяване на нарушението, а именно, че е констатирано след спиране от служител на РУ – Нови пазар и при извършена проверка; посочено е, че деянието е установено на база материалите по воденото досъдебно производство; изложени са мотиви и относно това защо наказващият орган е счел, че случаят не е маловажен. Посочвайки, че е съобразил материалите по досъдебното производство, наказващият орган без съмнение е отчел и изложените от жалбоподателя обстоятелства в хода на производството. Единствено поради факта, че не са били уважени доводите на жалбоподателя, не може да се приеме, че те не са били съобразени при обсъждане на случая. Дадената мотивировка в наказателното постановление сочи, че от страна на наказващия орган са били взети предвид всички материали, съдържащи се в досъдебното производство.
Относно твърденията на жалбоподателя, че в постановлението не е посочен конкретно нарушения законов текст, съдът счита следното: Наказващият орган е вписал в постановлението, че от страна на жалбоподателя е нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Принцип при регламентацията на административнонаказателната отговорност е изискванията и задълженията за определени деяния (действия или бездействия) да се съдържат в различни разпоредби на даден административен акт, а санкционните норми за тях да са изведени в отделна глава, съдържаща административнонаказателни разпоредби. В случая разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП е императивна, в нея се съдържат конкретни задължения към адресатите на нормата; изисква се конкретно поведени от водачите на МПС. Текстовото описание на нарушението в наказателното постановление в случая изцяло съответства на посочената норма, която е счетена за нарушена. Действително тази разпоредба съдържа възможност изпълнителното деяние да се осъществи чрез три отделни действия, но неконкретизирането на съответното предложение, дори и да се отчете като процесуално нарушение, то очевидно не може да се приеме за съществено такова, което да доведе до невъзможност да се разбере какво нарушение се вменява на жалбоподателя.
Относно твърденията за нарушението на принципа ne bis in idem: Възраженията на Жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Действително в чл.4, пар.1 от Протокол №7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, е закрепено правилото, че никой не може да бъде съден, или наказван от съда на една и съща държава за престъпление, за което е бил оправдан, или окончателно осъден, съгласно закона и наказателното производство на тази държава. В настоящия случай, обаче не се дублират наказателни процедури, тъй като в образуваното наказателно производство не е постановен акт по същество; жалбоподателят не е бил признат за виновен за извършено престъпление, или оправдан за престъпление. Производството е прекратено с констатацията на прокурора, че следва да се разгледа извършено административно нарушение и в административното производство вече случаят е разгледан по същество. Самият ЗАНН предвижда тази хипотеза в разпоредбата на чл.36, ал.2, при което в случая административното производство е образувано законосъобразно. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение №3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. №3/2015 г., ОСНК, на което се е позовал жалбоподателя. В мотивите на това решение в т.3 е вписано, че „Когато деянието засяга един и същи кръг обществени отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя реализация на отговорност или за административно нарушение, или за престъпление, но не и за двете едновременно, като административнонаказателната отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не представлява престъпление. Това положение изключва и опасността от нарушение на правилото ne bis in idem по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поради отсъствието на дублиращи се процеси“. Такъв е именно настоящият случай, в който прокурорът е изпратил материалите по делото на административнонаказващия орган за реализиране на административна отговорност на нарушителя.
Предвид гореизложеното съдът счита, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които препятстват или ограничават правото на защита на жалбоподателя и които да налагат отмяна на наказателното постановление на това основание.
От събраните доказателства по делото – показанията на свидетелите Ж.Д.Г., Б.Н.Б., К.И.Р., Н.Ю.А. и Щ.В.П., както и от писмените доказателства – материалите по досъдебно производство №178/2020 г. по описа на РУ – Нови пазар; заверено копие на дневник на фирма „***” – ООД; заверено копие на талон – част-I, Свидетелство за регистрация – част-I за товарен автомобил „***” (в превод); договор за покупко-продажба на употребявано моторно превозно средство от 05.08.2016 г. и (в превод) и международна товарителница, съдът приема за установено с категоричност следното: На 21.04.2020 г. жалбоподателят се движил по по път II-27 от с. П.към с. Т., обл. Шумен, като управлявал товарен автомобил „***”, натоварен с дърва. По същото време, на същия участък от пътя, но срещу жалбоподателя, се движили горепосочените свидетели Г.Б., Р. и А., със служебен автомобил. Свидетелите забелязали движещия се П. и им направило впечатление, че управляваният от него автомобил е без регистрационни табели. Тогава те спряли жалбоподателя, а свидетелят Н.Ю.А. изискал документите на водача и на автомобила за проверка. В хода на проверката служителите на полицията установили, че автобомилът не е регистриран. Жалбоподателят съобщил на проверяващите, че автомобилът има временна регистрация, но той забравил при тръгването да постави регистрационните табели. Тогава П. се обадил на свидетеля Щ.В.П. да му занесе табелите и свидетелят занесъл табели на мястото, където жалбоподатеят бил спрян. Въпросният автомобил „***” бил собственост на „***” – ООД, с представител жалбоподателя, като дейността на дружеството била внос и продажба на моторни превозни средства. Автомобилът обичайно бил паркиран в база на дружеството в близост до язовира на с. П.. Колата била закупена с договор за покупко-продажба на 05.08.2016 г. от Италия и внесена в страната на 12.08.2016 г. Оригиналният талон на колата, издаден в Италия бил анулиран на 23.03.2016 г., поради окончателния износ в друга страна на Европейската общност, а именно в България. В хода на досъдебното производство е била изискана информация дали товарният автомобил е регистриран по съответния ред на територията на Република България към 21.04.2020 г. От ОДМВР – Шумен е получено писмо рег. №307р-6411/29.04.2020 г., в което е посочено, че не са намерени данни автомобилът да е бил регистриран на територията на България.
Горепосочените факти съдът приема за доказани с категоричност от всички събрани по делото доказателства. Не са налице противоречиви данни от събраните доказателства относно съществените за казуса факти, нито са налице основания за изключване на някое от доказателствата по делото. Анализът на така установените факти налага извода, че с деянието си жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение. Безспорно автомобилът не е бил регистриран на територията на България, което е видно от изрично извършената справка. Липсват доказателства същият да е бил регистриран и в друга държава към момента на проверката – видно е, че предходната регистрация в Италия е била прекратена, което се доказва от представения регистрационен талон. Безспорно е и, че на 21.04.2020 г. жалбоподателят е управлявал автомобила. Действително разпоредбата на чл.30, ал.1 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, предвижда, че на лице – търговец по смисъла на Търговския закон, извършващо като основна търговска дейност внос, производство и/или продажба на превозни средства, се предоставят временни табели с регистрационен номер със срок от една година, като те се предоставят за ползване при управление на моторно превозно средство на територията на страната за тестване, придвижване до съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от един търговски обект до друг и до официално обявено изложение. В случая, обаче няма данни автомобилът да е имал временна регистрация, при което жалбоподателят не е следвало да го управлява, независимо по какъв повод. В представения по делото в заверено копие дневник на фирма „***” – ООД е отразено, че на дата 21.04.2020 г. автомобилът „***” е управляван по маршрут „П.” и с цел „проба” (стр.89 и стр.51), в какъвто смисъл са и показанията на посочения от жалбоподателя свидетел Щ.В.П., но няма данни, както по-горе се отбеляза, за регистрацията на автомобила, вкл. и временна такава, както и, че посочения регистрационен номер в дневника е относим именно към този автомобил.
Предвид горното съдът счита, че по делото безспорно се установява, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което и законосъобразно спрямо него е било издадено наказателното постановление.
Относно наложените наказания, то е видно, че те са законосъобразно и обосновано определени по вид и размер. Същите се определени по размер и срок в минималните, регламентирани в законовата разпоредба, при обоснована преценка за тежестта на нарушението. Ето защо, съдът счита, че подадената от жалбоподателя жалба е неоснователна, а обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно и обосновано, следва да се потвърди.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски в настоящото производство, определени по реда на АПК, който от своя страна препраща към разпоредбите за разноски в ГПК. В случая на въззиваемата страна следва да бъде присъдено възнаграждение, съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-0307-000466/23.06.2020 г. на Началник РУ към ОДМВР – Шумен, РУ – гр. Нови пазар, с което на П.Г.П. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от от Закона за движение по пътищата, са наложени административни наказаниа глоба от 200 лв. (двеста лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца, за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА П.Г.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Областна Дирекция на МВР – Шумен разноски по делото в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: