РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Габрово, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20214200500334 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260058 от 14.05.2021 г. постановено по гр.д. № 298/2020 г. по описа на
Севлиевски районен съд е признато за установено в отношенията между страните, че СТ. Г.
Г., ЕГН ********** с адрес в гр. С., ул. „Х.“ № * дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №
52-54 сумата от 2554,32 лв. – главница, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 28.11.2018 г. до окончателното плащане на сумата, за която е
издадена Заповед по чл. 417 от ГПК с № 816 от 29.11.2018 г. по ч.гр.д. № 1498/2018 г. по
описа на РС – Севлиево, като отхвърля иска за горницата до пълния претендиран размер от
2 919,28 лв., като неоснователен и недоказан. Отхвърлил е изцяло исковете по чл. 422, с
които се претендира да бъде признато за установено, че СТ. Г. Г. дължи на „ТИ БИ АЙ
БАНК“ АД сумата 527,66 лв. – договорна лихва за периода 05.04.2018 г. - 06.06.2018 г. и
сумата 233,63 лв. – лихва за забава за периода 05.04.2018 г.-14.11.2018 г., за които е издадена
Заповед по чл. 417 от ГПК с № 816 от 29.11.2018 г. по ч.гр.д. № 1498/2018 г. по описа на
Районен съд –Севлиево, като неоснователни и недоказани. Присъдил е разноски съобразно
уважената и отхвърлената част от иска в заповедното и исковото производство.
Решението е обжалвано в срок с въззивни жалби от СТ. Г. Г. и „ТИ БИ АЙ БАНК“
1
АД.
Във въззивната жалба, подадена от СТ. Г. Г. се обжалва решението в частта, с която е
осъдена да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД сумата 2 554,32 лв. – главница, по получен
заем, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 28.11.2018 г., 800,12 лв. – разноски
по делото и 155,18 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Не оспорва сключването на
договор с ищеца на 03.11.2017 г. в гр. С. Твърди, че на същата дата са и били изплатени 2
488,00 лв., останалата част от сумата до пълния размер на кредита е бил за погасяване на
стари задължения, по твърдения на банката. По делото липсва представяне в делото на
предходен договор за вида и размера на това задължение. Липсват в делото каквото и да е
било отразяване в счетоводните документи, какво е салдото по сметката и, от където да се
направи извода дали са погасявани стари задължения без правно основание. Твърди, че е
погасявала поето на 03.11.2017 г. задължение чрез пет погасителни вноски от 05.12.2017 г. –
05.03.2018 г. и общата сума на тези вноски е в размер на 1 187,76 лв. /четири вноски от по
255,74 лв. и една вноска от по 164,80 лв./. Позовава се на Директива 93/13/ЕИО и на чл.
146, ал. 1 от ЗЗП, за нищожност на неравноправни клаузи в договора. Поради тази причина
счита, че всички клаузи за лихви и другите разходи по кредита – неустойка, застраховка,
такси по обслужване на кредита не са произвели действие. Счита, че реално дължимата сума
от нея по кредита е 1 300,24 лв. Моли, ако се счете, че ищецът не е доказал правното
основание за вземането си от сумата 2488 лв. до пълния и размер по кредита, то към
върнатата сума 1187,76 лв. да се добави и неоснователно получената. Моли да се отмени
решението относно атакуемите части – размера на главния иск, както и в частта за
разноските и да се потвърди решението относно съединените искове. Претендира разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба на С.Г. от „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД. Счита
подадената въззивна жалба за неоснователна и незаконосъобразна. В неоспорената от
ответницата съдебно-счетоводна експертиза е посочено, че сумата е разпределена съобразно
изразеното от нея желание и след изрично нареждане, чрез искане за рефинансиране. Част от
средствата са усвоени по сметка и останалата част е използвана за погасяване на предходно
задължение. Рефинансирания договор за потребителски кредит не е бил предмет на спора,
страните са били същите и искането е направено от Г., поради което не е бил представен и
договор № **********. Моли да се отхвърли въззивната жалба и да се отмени решението,
като се признае за установено, че СТ. Г. Г. дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД сума в общ
размер 3 680,57 лв., от които неизплатена главница в размер на 2 919,28 лв., договорна
лихва в размер на 527,66 лв. за периода 05.04.2018 г.- 06.06.2018 г., обезщетение за забава в
размер на 233,63 лв. за периода 05.04.2018 г.-14.11.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 28.01.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Въззивна жалба е получена от „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД, с която се обжалва решението,
с което частично са уважени предявените искове. Считат, че неправилно
първоинстанционния съд е приел договора за недействителен поради липса на подробна
разбивка на месечните вноски. Твърди, че е доказано и не е спорно между страните, че
2
между тях е сключен договор за потребителски кредит № **********, на основание на
който дружеството е предоставило сума в размер на 3 622,08 лв., като от тях 234,00 лв. са
били преведени директно по сметка на застраховател. Процесното съглашение валидно
обвързва страните по него, не страда от никакви пороци- както във волята, така и на
формата и съдържанието. Съдържа цялата необходима информация за кредитополучателя,
която е ясна и разбираема. Спазени са правилата за потребителския кредит и на ЗЗП. От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е доказано, че ищеца е изправна страна
по процесния договор и е изпълнил задължението си да предостави заемните средства на
ответника. Несподелят извода на съда за недействителност на договора, поради
противоречие с разпоредбата на чл. 10, ал.1, т. 11 от ЗПК – липса на погасителен план. В
договора той е инкорпориран, като са посочени брой, размер в лева и падеж на всяка вноска.
При процесния договор е приложим фиксиран лихвен процент за целия период, изискването
за посочване на последователност на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми в това число главница и лихва е неприложимо. Взема становище, че ако
потребителят е искал детайлен погасителен план той е можел да му бъде предоставен при
поискване или ако е извършват погасявания по кредита. Той не може да е част от договора и
се предоставя само при извършено погасяване на вноски по кредита. Счита, че съдът
неправилно е направил връзка между разпоредбите на т. 11 и т. 12 от чл. 11, ал. 1 от ЗПК.
Липсата на детайлна разбивка по компоненти на дължимата месечна вноска не е нарушение
на изискванията за съдържание на погасителния план съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 11 от ЗПК. Детайлна разбивка се дължи само при поискване от страна на потребителя.
Считат, че сключения с ищеца договор е надлежно сключен и правата и задълженията на
страните по него са валидно възникнали. Не съществуват и не са възникнали условия за
обявяване на договора за недействителен, като в този смисъл всички останали непогасени и
претендирани с исковата молба суми са дължими. Моли да се отмени обжалваното решение,
като неправилно и да се уважи предявения иск. Претендира разноски.
В съдебно заседание не се явява процесуалния представител на въззивника „ТИ БИ
АЙ БАНК“ АД. Депозирал е молба, с която поддържа подадената въззивна жалба, като моли
същата да бъде уважена. Позовава се на Директива 2008/48/ЕО относно договорите за
потребителски кредити, постановените – Решение № С-42/15.09.2016 г. и Решение от
05.09.2019 г. по дело № С-331/2018 г.
За СТ. Г. Г. се явява адв. Х.Х. от Габровска адвокатска колегия. Поддържа въззивната
жалба, оспорва въззивната жалба на „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД и претендира разноски по
делото.
Габровски окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на
събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледани по същество въззивната жалба на „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД е основателна, а
3
тази на СТ. Г. Г. е неоснователна.
От събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност се установява
следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно, че по подадено Заявление вх. № 4725 от 28.11.2018 г. от „ТИ
БИ АЙ БАНК“ АД против длъжника СТ. Г. Г. е образувано ч.гр.д. № 1498/2018 г. по описа
на Севлиевски районен съд. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК на 29.11.2018 г. Разпоредено е длъжника да заплати
на заявителя сумите 2919,28 лв. -главница; 527,66 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва
за периода от 05.04.2018 г. до 06.06.2018 г.; сумата 233,63 лв. – лихва обезщетение за забава
за периода 05.04.2018 г. – 14.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 28.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 73,61 лв.
– разноски за заплатена държавна такса и сумата 150,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
В заповедта е записано, че вземането произтича от следните обстоятелства: По
Договор за потребителски кредит № **********/03.11.2017 г., съгласно извлечение от
счетоводните книги към 14.11.2018 г.
С разпореждане № 28 от 14.01.2020 г., съдът е разпоредил на заявителя „ТИ БИ АЙ
БАНК“ АД да предяви иск за установяване на вземането си против длъжника, поради
постъпило възражение от страна на СТ. Г. Г.. В указания срок, заявителят е предявил искова
молба по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК с цена на иска 3680,57 лв.
По делото не е спорно, че между „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД като заемодател и СТ. Г. Г.
като заемател е сключен Договор за потребителски кредит № **********/03.11.2017 г., по
силата на който заемодателят е предоставил на заемателя заем в размер на 3000,00 лв. От
банката до длъжника е била изпратена покана за заплащане на дължимите просрочени суми
и кредита е бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 06.06.2018 г. Поканата е била
получена лично от Г. на 08.10.2018 г., видно от обратната разписка.
Спорно по делото е каква сума се дължи от ответницата.
От установеното от фактическа страна районният съд е приел, че предявеният иск е с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК и че същият е процесуално допустим, като предявен в
законния едномесечен срок за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК. Правилно е била разпределена доказателствената тежест между страните.
За установяване на задължението на ответника към ищеца първоинстанционният съд
е назначил съдебно счетоводна експертиза от едно вещо лице, което е дало заключение по
поставените му въпроси, именно:
Договореното общо задължение по кредита е 3622,08 лв., разпределено в 20 месечни
погасителни вноски – 19 бр. погасителни вноски от по 225,74 лв. и последна 20 вноски от по
225,64 лв. В това число са разпределени като месечни вноски застрахователната вноска в
размер на 234,00 лв. и такса за оценка на риска в размер на 388,08 лв., от които суми следва
да се събират по месечно. От банковото извлечение по сметката на ответницата за периода
4
03.11.2017 г.-03.09.2020 г. /л.78/ е отразено, че на 03.11.2017 г. е усвоен кредита. На същата
дата е усвоена от банката сумата от 234,00 лв. – застрахователна премия, както и сумата от
388,08 лв. – такса за оценка на риска. По банковата сметка са постъпили 1079,60 лв. за
погасяване на кредита, които са разпределени по погасителни вноски Общият размер на
платените задължения по погасителни вноски е 1067,76 лв. от които 702,80 лв. - главница и
364,96 лв. – договорна лихва. Погасената главница е за четири пълни вноски, съгласно
погасителния план и частично 164,80 лв. по петата вноска с вальор месец Април 2018 г.
Размерът на останалите незаплатени месечни вноски по процесния договор след
установяване на плащането и към 29.11.2018 г. е 3 446,94 лв., в това число главница 2 919,28
лв. и договорна лихва 527,66 лв. За периодите на дните в забава до 25.09.2018 г. е начислено
обезщетение за забава в размер на 264,16 лв., като е заплатена сумата от 30,71 лв. Към
датата на формиране на настоящото заключение няма данни за извършени следващи
плащания след 17.05.2018 г. Вещото лице е изчислило, че към 29.11.2018 г. общото
задължение е в размер на 3680,39 лв., както следва: главница – 2 919,28 лв., договорна лихва
– 527,66 лв. и обезщетение за забава – 233, 45 лв.
Във въззивното производство не са събирани допълнителни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените искове са допустими, като изхождат от лице с правен интерес и
депозирани в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че има
вземане към ответника на основание валиден договор за кредит, и размера на претенциите
си, изпълнение на задълженията на кредитора, включително предоставянето на сумата,
настъпилата изискуемост, забавата на длъжника, размера на дължимите суми по главницата,
обезщетение и лихви.
Не е спорно по делото, а и се установява от ангажираните писмени доказателства, че
между „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД и СТ. Г. Г. е сключен Договор за потребителски кредит №
**********/03.11.2017 г., по силата на който на ответника е отпусната сумата от 3000,00 лв.
Уреждането на породилите си договорни отношения между страните е
регламентирано в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, който е бил в сила към момента
на подписването на съглашението. В самият договор за потребителски кредит е
инкорпориран погасителния план към него. В чл. 9.2 от договора е договорено лихвен
процент в размер на 26,36%. В договора е посочено, че размера на кредита е 3000,00 лв.,
еднократната такса за оценка на риска е 388,08 лв. и застраховката е 234,00 лв. Това са
сумите, които формират задължението и се възстановяват от потребителя с дължимите
месечни вноски, съгласно погасителния план и заявеното желание в искането-декларация.
Разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК изисква договора за потребителски кредит
да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
5
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, а
разпоредбата на т. 12 изисква договорът да съдържа информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно във всеки един момент от изпълнението на договора извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Погасителният
план посочва дължимите плащания и сроковете, условията за извършването на тези
плащания, както и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главница, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е необходимо
допълнителните разходи. Когато лихвения процент не е фиксиран или когато допълнителни
разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се
посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи, съгласно договора за кредит.
Разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК са въведени от законодателя в
изпълнение на задължението му за транспониране на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
Парламент и на Съвета от 23.04.2008 г., относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Посочените по-горе текстове пресъздават чл.
10, §2, букви „з“ и „и“ от Директивата.
В настоящия случай, в процесния договор е инкорпориран погасителен план, на стр.
2 от договора, в който са посочени 20 бр. вноски, като 19 бр. вноски са от по 225,74 лв., а 1
бр. е от по 225,64 лв. Посочени са размера на вноската и падежната дата. В чл. 7.1 от
Договора е посочено, че еднократната такса за оценка на риска, дължима в деня на
подписване на договора за кредит се финансира от кредитора и се възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план и заявеното
желание. Определен е фиксиран лихвен процент от 26,36 %.
Настоящият състав намира, че потребителския договор съдържа информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, съобразно
законовото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Изискването за посочване на
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми не е
необходимо за процесното правоотношение, поради факта, че лихвения процент е фиксиран.
С решение на СЕС от 09.11.2016 г. по село С-42/15 /Home Credit Slovakia a.s. срещу
Klbra Bhryovb/ е прието, че чл. 10, §2, б. „з“ и „и“ от Директива 2008/48/ЕО трябва да се
тълкува в смисъл, че срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата
чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план
каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница. Тези
разпоредби не допускат държавата членка да предвижда такова изискване в националната си
правна уредба, при тълкуване и във връзка с чл. 22, §1 от нея. В този смисъл е и Решение от
05.09.2019 г. по село С-331/18.
Съгласно чл. 10, §2, б. „и“ и §3 от Директива 2008/48/ЕО само при искане на
потребителя, кредиторът, в срока на договора, е длъжен да му предостави безплатно
6
извлечение под формата на погасителен план.
Във връзка с горното, липсата в погасителния план на разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент не може да влече недействителността на договора, на основание чл. 22 във вр. чл.
11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, така както е приел първоинстанционния съд.
Поради изложеното, съдът намира, че въззивната жалба подадена от „ТИ БИ АЙ
БАНК“ АД за основателна. Същата следва да бъде уважена до заявения исков размер от
2919,28 лв., което е установено и по приетата по делото съдебно счетоводна експертиза,
съгласно която общото задължение на ответницата по договора за кредит е в размер на
2919,28 лв. – главница; договорна лихва 527,66 лв. и обезщетение за забава в размер на
233,45 лв. или общо 3680,39 лв.
Решението, в частта в която искът е бил отхвърлен за разликата до пълния размер на
претендираната главница, за договорната лихвата и за обезщетението за забава следва да
бъде отменено, като се уважи искът до размера до който е предявен.
Във връзка с така формираното становище на настоящата инстанция, неоснователни
са възраженията във въззивната жалба на СТ. Г. Г.. Установено е, че същата е получила
сумата по Договора за кредит от 03.11.2017 г. в размер на 3000,00 лв. със срок до 05.07.2019
г. Общото задължение по договора е в размер на 3622,00 лв., тъй като са включени
застраховка в размер на 234,00 лв. и еднократна такса за оценка на риска в размер на 388,08
лв. По банковата сметка на Г. са постъпили 1097,60 лв. за погасяване на кредита, които са
били разпределени по погасителни вноски, съобразно погасителния план: 702,80 лв.
погасена главница и 364,96 лв. – лихва. Незаплатените месечни вноски по договора са били
в размер на 3446,94 лв., в това число главница в размер на 2919,28 лв. и договорна лихва в
размер на 527,66 лв. Не са налице неравноправни клаузи в договора по смисъла на чл. 146 от
ЗЗП, за да се обоснове тяхната нищожност. Договорът е валидно сключен между страните и
ищеца е изправна страна по него. Налице са нормативните изисквания за валидността му.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивните жалби се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
По отношение на разноските.
С оглед основателността на въззивната жалба на „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД му се дължат
разноски както следва:
В заповедното производство се дължат разноски в общ размер на 223,61 лв., от които
73,61 лв. заплатена държавна такса и 150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Пред първоинстанционния съд са направени разноски в размер на 1044,06 лв., от които
143,16 лв.- държавна такса, 750,90 лв. – депозити за вещи лица и 150,00 лв. –
юрисконсултсто възнаграждение. Ищецът е претендирал заплащането на 300,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено на 150,00 лв. с оглед
7
фактическата и правна сложност на делото, цената на иска и направеното възражение за
прекомерност на разноските.
Пред настоящата инстанция на „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД, с оглед основателността на
въззивната жалба се дължат разноски в размер на 125,00 лв., от които 25,00 лв. за внесена
държавна такса и 100,00 лв. – за юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл. 25 от НЗПП
и направеното възражение за прекомерност на разноските. За двете инстанции на ищеца
следва да се присъди сума в размер на 1 169,06 лв.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията
по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 20 000,00 лв. – за
търговски дела. В случая цената на иска е 3 680,57 лв. по гражданско дело и настоящото
решение подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260058 от 14.05.2021 г. по гр.д. № 298/2020 на Районен съд -
Севлиево в частта, с която е отхвърлен иска за горницата над 2 554,32 лв. до 2 919,28 лв.,
както и в частта с която е отхвърлен изцяло за сумите от 527,66 лв. – договорна лихва за
периода 05.04.2018 г.- 06.06.2018 г. и за сумата от 233,63 лв.- лихва за забава за периода
05.04.2018 г.- 14.11.2018 г., както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че СТ. Г. Г., ЕГН
********** с адрес в гр. С., ул. „Х.“ № * дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54
сумата от 364,92 лв. /триста шестдесет и четири лева и 92 ст./– главница /която се явява
разликата от присъдената сума от 2 554,32 лв. до претендираната 2 919,28 лв./; сумата от
527,66 лв. /петстотин двадесет и седем лева и 66 ст./– договорна лихва за периода 05.04.2018
г.-06.06.2018 г.; сумата 233,63 лв. /двеста тридесет и три лева и 63 ст./- лихва за забава за
периода 05.04.2018 г.-14.11.2018 г., за която е издадена Заповед по чл. 417 от ГПК с № 816
от 29.11.2018 г. по ч.гр.д. № 1498/2018 г. по описа на РС – Севлиево, ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от 28.11.2018 г. до окончателното плащане на
сумата, на основание чл. 422 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Севлиевски районен съд в останалата обжалвана
част по предявения иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА СТ. Г. Г., ЕГН ********** с адрес в гр. С., ул. „Х.“ № * да заплати на „ТИ
БИ АЙ БАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 сумата от 223,61 лв. /двеста двадесет и три лева и 61 ст./-
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА СТ. Г. Г., ЕГН ********** с адрес в гр. С., ул. „Х.“ № * да заплати на
„„ТИ БИ АЙ БАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
8
ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 сумата от 1169,06лв. /хиляда сто шестдесет и девет лева
и 6 ст./- разноски по делото за двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9