№ 3790
гр. София, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря МАДЛЕН М. ВЪЛКОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110207436 по описа за 2024 година
За да се произнесе съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц. З. М. срещу наказателно постановление
№СОА23-РД11-681/26.06.2023 г., издадено от *********** в качеството на
заместник кмет на Столична община /СО/, направление „Транспорт и градска
мобилност“, упълномощен със Заповед №СОА22-РД09-3069/13.12.2022 г. на
кмета на СО, с което за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
200.00 /двеста/ лева, на основание чл.178д от ЗДвП.
В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно и
неправилно. Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител твърди,
че обжалваното наказателно постановление не е било редовно връчено и, че
е разбрала за издаването му чрез НАП, като в тази връзка посочва, че АНО не
е положил достатъчно усилия за редовното връчване на наказателното
постановление, въпреки че е разполагал с информационни масиви и регистри,
които му позволяват това. Посочва още, че от Столична община са отказали
връчване на наказателното постановление с мотив, че същото е било
предадено на НАП за принудително изпълнение, поради което
1
жалбоподателката не е могла да се запознае с постановлението и
административнонаказателната преписка, поради което е била лишена от
възможност да изложи в жалбата подробните си съображения, налагащи
отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, чрез
процесуалния си представител, не се явява. Представлява се от своя
процесуален представител – адв. Т., която депозира подробна писмена защита,
с която е взела становище по делото. Твърди, че АНО не е взел предвид
направените в АУАН възражения от страна на жалбоподателката и без да
извърши предварителна проверка е издал обжалваното наказателно
постановление, като в тази връзка счита, че е неправилно приложен
материалният закон, тъй като е санкционирано лице, за което не са събрани
доказателства, че е автор на вмененото му административно нарушение.
Твърди, че са налице и редица процесуални нарушения. Посочва, че е
нарушена процесуалната разпоредба на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, тъй като в
обстоятелствената част на акта липсват индивидуализиращи белези на
автомобила, който е бил паркиран на място, предназначено за хора с
увреждания, а това се явява препятствие за жалбоподателя да разбере кой
автомобил е паркирал на посоченото място. Като нарушена разпоредба е
посочена тази на чл. 98, ал. 2, т. 4, но не е посочено в кой нормативен акт се
съдържа цитираната разпоредба, което също се явява пречка за
санкционираното лице да разбере какво е правното основание за
ангажирането на неговата административно наказателна отговорност.
Предвид тези нарушения на процесуалните правила, жалбоподателят счита,
че е нарушено правото му на защита, тъй като не може да разбере в
извършването на какво административно нарушение е обвинен и това я е
възпрепятствало да подаде допълнителни писмени възражения в срока по чл.
44 от ЗАНН. В писмените бележки се сочи още, че наказателното
постановление също е издадено в нарушение на процесуалния закон, като в
тази връзка посочва, че въпреки вписаните възражения в АУАН, че
жалбоподателката не е автор на административното нарушение, АНО е издал
НП в нарушение на разпоредбата на чл. 53 от ЗАНН, тъй като не е ангажирал
доказателства, от които да се направи извод за авторството на извършеното
деяние – липсват каквито и да е доказателства както по отношение на самото
паркиране, в което се състои изпълнителното деяние, така и по отношение на
2
това кое е лицето, което е паркирало автомобила. Предвид това счита, че е
нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. По-нататък твърди, че
АУАН е съставен въз основа на констативен протокол, който не е бил предявен
на жалбоподателката и тя не е запозната с неговото съдържание. Предвид
всичко изложено счита, че издаденото наказателно постановление следва да
бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като
претендира присъждане на разноските, направени във връзка с
производството, представляващи адвокатско възнаграждение, за което моли и
в хода на съдебните прения по делото.
Въззиваемата страна – заместник кмет на Столична община, издал
обжалваното НП, редовно призован, се представлява от юрк.А., която оспорва
жалбата и моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Счита, че са спазени
изискванията на процесуалния закон по отношение на АУАН и НП. Посочва,
че жалбоподателят не е навел никакви доказателства, подкрепящи
твърдението му, че не той е паркирал автомобила и не са депозирани
възражения. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание е проведен разпит на свидетеля С. М. Н. –
служител на Сектор „Общинска полиция“ към СДВР, който е констатирал
паркираното на процесното място МПС с рег. № ******** и съставил
констативен протокол за налагане на ПАМ – принудително преместване на
ППС и свидетеля Р. К. М. - актосъставител.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 22.05.2023 г. около 08:15 ч., в г******************, лек автомобил
"*****", с рег. № ********, бил паркиран на място, определено за паркиране
на хора с трайни увреждания, надлежно обозначено с пътен знак Д21 и Т18.1.
Въпросното обстоятелство било констатирано от свидетеля С. М. Н., на
длъжност „инспектор контрол паркиране“ при Център за градска мобилност,
Столична община, който изготвил констативен протокол и скица, в които
описал фактите относно нарушението, след което процесният лек автомобил
бил принудително преместен със специализиран автомобил и откаран на
наказателен паркинг.
Посоченият автомобил бил собственост на жалб. Ц. З. М..
3
След запознаване с протокола и скицата, придружаващи репатрирания
автомобил, на 22.05.2023 г. и в присъствието на жалбоподателката, която се
явила в наказателния паркинг за да си вземе собствения автомобил,
актосъставителят Р. К. М., „инспектор контрол по паркирането“ при Център за
градска мобилност към Столична община, съставил против М. АУАН №
003106/22.05.2023 г., в който описал времето, мястото и обстоятелствата по
извършване на нарушението, квалифицирайки го съобразно разпоредбата на
чл. 98, ал. 2, т. 4, но не е посочил като марка, модел и регистрационен номер за
кой автомобил става въпрос. АУАН бил подписан от жалбоподателката, която
преди подписването му направила възражение, че не е паркирала тя
автомобила.
Въз основа съставения АУАН, при идентично фактическо описание на
нарушението и давайки му правна квалификация по чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП,
заместник-кметът на Столична община, направление "Транспорт и градска
мобилност", издал атакуваното наказателно постановление, с което на
основание чл. 22, ал. 5 и ал. 6 ЗМСМА и чл. 178д, вр. чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП
наложил на жалб. М. глоба в размер на 200 лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа събраните по делото гласни, писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията
на св. С. М. Н. и свид. Р. К. М.; писмени – констативен протокол и скица,
изготвени от свидетеля Н.; и веществени - предоставеният от ЦГМ снимков
материал.
Времето и мястото на извършване на деянието се установяват по
категоричен начин от показанията на свид. Н., който е съставил констативен
протокол и скица за извършеното нарушение. По безспорен начин се
установява и МПС, при паркиране на което е извършено нарушението. В
показанията си свидетелят възпроизвежда, че лицето, което е паркирало
автомобила и е извършило нарушение не е било на място, поради което съдът
намира, че в показанията на разпитания свидетел липсва индикация относно
авторството на нарушението. Съдът намира, че показанията на свид. Н. са
логични, непротиворечиви и последователно изложени, поради което намира,
че същите следва да бъдат кредитирани. По отношение на показанията на
свид. М., който се явява и актосъставител, посредством тях съдът установи, че
4
АУАН е съставен от него на жалб. М., тъй като тя е лицето, което се е явило на
наказателния паркинг, за да вземе репатрирания автомобил, в качеството на
негов собственик. Установява се още, че на санкционираното лице не е
предоставена възможност да депозира декларация, че не тя, а друго лице е
управлявало МПС, с което е извършено нарушението, както и това, че
актосъставителят не е бил на място и не е видял кой е паркирал автомобила.
Съдът намира, че показанията на свид. М. са еднопосочни, логични и
непротиворечиво депозирани, поради което същите следва да бъдат
кредитирани. Анализирайки поотделно и в съвкупност цитираните
доказателствени източници, съдебният състав ги прецени като обективни и
кореспондиращи помежду си, поради което ги кредитира и прие за безспорно
установено, че мястото, на което е бил паркиран автомобилът, е било
надлежно обозначено като място, предназначено за паркиране на автомобили
на хора с трайни увреждания. Този факт се установява и от представената от
процесуалния представител на АНО схема за организация на движението в
процесния участък към 22.05.2023 г. Свид. Н., който е очевидец на
извършване на нарушението, е категоричен, че процесното място е било
надлежно обозначено, което се потвърждава и от снимковия материал. Нещо
повече, то е било обозначено с поставен пътен знак Д21 и Т 18.1, видно от
представената схема.
Материалната компетентност на Р. М. като актосъставител, и
компетентността на административнонаказващия орган, следват съгласно
длъжностните им качества и на основание заповед № РД-09-67/06.07.2023 г. и
заповед № СОА22-РД95-506/12.09.2022 г., както и от длъжностната
характеристика, които са приложени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от
компетентни органи, но същите не са в съответствие с формалните изисквания
относно съдържание и форма по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН и не са надлежно
връчени на санкционираното лице. В хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които са накърнили правото на защита на жалбоподателката, като
5
обжалваното НП е издадено и при неправилно приложение на материалния
закон.
С разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП се въвежда забрана за
паркиране на места, определени за хора с трайни увреждания. Посредством
доказателствата по делото се изясни, че мястото, на което е бил паркиран лек
автомобил „*****“ с рег. №******* на 22.05.2023 г. е било обозначено със
знак Д21, който според чл. 55, ал. 10 ППЗДвП указва мястото или местата,
определени за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с
увреждания.
От обективна страна се установява по безспорен начин, че процесният
автомобил е бил паркиран върху място, което е било предназначено и
обозначено за паркиране на хора с трайни увреждания. Съдът констатира на
първо място, че нито в АУАН, нито в НП е описано дали паркираният
автомобил е бил обозначен със съответната карта, която дава право за
експлоатация на паркоместа, предназначени за хора с трайни увреждания. Не
са събрани и доказателства в тази насока, от които да се установи, че
автомобилът е паркиран в нарушение на забраната, регламентирана в
разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. На второ място, основателно е
твърдението на жалбоподателката, че в АУАН не са посочени
индивидуализиращи белези на автомобила, който е бил паркиран върху
обозначеното паркомясто. Допуснатото процесуално нарушение е довело до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като то е било
възпрепятствано да подаде възражение в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, което
възражение представлява гаранция за упражняване на правото му на защита в
предсъдебната фаза на производството. Допуснатото процесуално нарушение
е от категорията на съществените, поради това, че е засегнало правото на
защита на жалбоподателката и не може да бъде отстранено в хода на
настоящото съдебно производство. Възможността за упражняване на това
право е било ограничено и поради факта, че в нарушение на разпоредбата на
чл.43, ал.5 ЗАНН на жалбоподателката не е бил връчен препис от съставения
АУАН, видно от съдържанието на същия /разписката за връчване не е
попълнена/, въпреки, че тя го е подписала, като вписала възражение, че не тя е
паркирала автомобила.
На трето място съдът констатира, че е основателно оплакването на
6
жалбоподателката, че в АУАН не е посочен нормативния акт, а само е дадено
цифрово изражение на правната квалификация, което следва да бъде
приравнено на липса на правна квалификация. Това, от своя страна, се явява
процесуално нарушение, тъй като в АУАН липсва задължителен реквизит по
смисъла на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Констатираното
процесуално нарушение също е от категорията на съществените, тъй като е
довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, което е
лишено от възможността да разбере каква е правната квалификация, която е
дадена по описаните в обстоятелствената част факти, свързани с извършеното
нарушение. На четвърто място, съдът констатира, че не са събрани абсолютно
никакви доказателства относно това кой е извършител на административното
нарушение. Изводимо от показанията на свидетелите е, че при съставянето на
констативния протокол и при съставянето на АУАН, те не са имали никакви
данни относно това, кой е водачът, паркирал процесното МПС. В АУАН
жалбоподателката М. е вписала в графата за възражения, че не тя е паркирала
МПС. В тази посока, съдът констатира пасивно поведението от страна на
АНО, който не е положил никакви процесуални усилия да установи
самоличността на нарушителя и да попълни административно наказателната
преписка с доказателствени материали, които да обосноват еднопосочен извод
в тази посока. Предвид изложеното, съдът намира, че в процесния случай
липсва установен субект на административното нарушение и, че АНО
неправилно е ангажирал административно наказателната отговорност на
жалбоподателката М. като е наложил глоба в размер на 200 лева с
издаденото наказателно постановление.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено при неправилно приложение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които се явяват
основания за неговата отмяна, поради което депозираната срещу него жалба се
явява основателна и същото следва да бъде отменено.
Към момента не са изтекли давностните срокове за погасяване на
административно наказателната отговорност за извършеното нарушение.
С оглед изхода на делото и направеното изрично искане за това, право на
присъждане на разноски има жалбоподателят. На жалбоподателката М. е
7
оказана безплатна правна помощ, като в договора за правна защита и
съдействие е записано, че същата е оказана в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от
Закон за адвокатурата (на друг юрист), като съгласно списъка с разноски,
приложен по делото съдът намира, че претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сума в размер на 400 лева е
основателна, доколкото тя съответства и на минималния размер на
адвокатското възнаграждение, предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. ал.7,
ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и същевременно съответства на фактическата и правна
сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СОА23-РД11-681/26.06.2023
г., издадено от *********** в качеството на заместник кмет на Столична
община /СО/, направление „Транспорт и градска мобилност“, като
незаконосъобразно и неправилно.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на процесуалния представител
на жалбоподателката Ц. З. М. – адв. Р. Т. от САК, сума в размер на 400
/четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на жалбоподателката в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3
от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните, пред
Административен съд град София, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8