Решение по дело №493/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на Р. Г. И., ж.Б., ул.”Г”№10, ет.7, ап.23 и [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление в [населено място], ул.”К”№1, против решение №4775/04.07.14г на РС-Благоевград по гр.д.№1218/13г по описа на с.с., подадена по реда на чл.258 и сл ГПК.

С обжалваният акт Р.И., В.Б. и [фирма] са осъдени солидарно да заплатят на ищеца общо 3 000лв, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нанесеният му побой на 21.05.08г от първите двама в качеството им на длъжностни лица в Е., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане.В останалата част над уважената исковата претенция е отхвърлена.В полза на ищеца са присъдени и разноските по делото пред РС.

Недоволни от осъдителната част на първоинстанционният акт са останали само жалбоподателите, които го намират за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока. Настояват за неговата отмяна и отхвърляне на исковите претенции.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см.чл.266 ГПК настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че влезли в сила съдебни актове по нохд№781/10г по описа на БРС и внохд№75/13г по описа на БОС, въззивника Р.И. и В.Б. са признати за виновни за това, че на 21.05.08г около 01ч в Б. в и пред дискотека „Екстрийм” в съучастие като съизвършители в качеството им на длъжностни лица - „охранители” в [фирма] при изпълнение на службата им, чрез нанасяне на удари с ръце и крака, са причинили лека телесна повреда на Ал.М., изразяваща се в кръвонасядане от лявата страна на гръден кош, натъртване на меките тъкани, причиняване на болка в гръдния кош, затруднено дишане и болка в двете долночелюстни стави, довели до временно разстройство на здравето му, неопасно за живота-престъпление по чл.131, ал.1, т.2,пр.1,вр. с чл.130, ал.1,вр. с чл.20, ал.2 НК.За последното по реда на чл.78а НК извършителите са освободени от наказателна отговорност и са санкционирани с „глоба” в различни размери.

Степента на увреждане е подробно отразена в съдебно-медицинската експертиза. На въззиваемия действително се причинени горните увреждания, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в затруднено дишане, усилващо се при движение и кашлица, свързано с постепенно намаляващи болки и страдания в наранените области за период от около 1-2 седмици, без последствия на по-късен етап.

В показанията на св.М. подробно е описано физическото и психическо състоянието на пострадалия непосредствено след инцидента и по време на възстановителния периоди с предприетите в тази връзка мерки, подробно анализирани от решаващия съд.

При тези данни РС обосновано е счел за доказани предпоставките от фактическият състав на исковете срещу Р.И. и [фирма], осъждай ги наред с В.Б.(спрямо когото решението е влязло в сила и не подлежи на въззивна проверка) солидарно да заплатят на ищеца сумата от 3000лв обезщетение за описаните неимуществени вреди, претърпени от възиваемия, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на цялата сума.Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав, тъй като са основани на закона, теорията и константната съдебна практика, поради което и по арг. на чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционният съд.

Неоснователни са оплакванията на въззивника Р.И. за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нередовното му призоваване. Видно от материалите по делото правото на участие на И. в първоинстанционното производство не е нарушено.Решаващият съд правилно е приел, че са налице предпоставките за даване ход на делото в с.з. от 30.01.14г при условията на чл.41 ГПК, основавайки се на лично връченото му съобщение по реда на чл.131 ГПК, което съдържа изричните указания за действието на чл.41 ГПК, а също и на данните от призовкаря (вж.отбелязванията върху върнатите в цялост призовки).Дори в разрез с горното призоваването му да се счете за нередовно, последното е санирано от настоящата инстанция.Въпреки осигурената му възможност И. не е правил доказателствени искания, вкл. повтаряне извършените пред РС, както с жалбата, така и в хода на въззивната проверка. Оттук и отсъствието на основания за отмяна на атакувания акт, поради изтъкнатата причина.

Оплакването, че РС не е отчел наличието на личните им отношения с ищеца, които намали нищо общо с работата му като охранител в [фирма], не намира опора в закона. От една страна същото е преклудирано, понеже е заявено за първи път пред настоящата инстанция.От друга - касае правата и интересите на Е., а освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява чужди права от свое име пред съд(арг.чл.26, ал.2 ГПК).

Несъстоятелни се явяват и доводите на Е. за нередовно призоваване на Р.И. и че увреждането е резултат от лични отношения между И. и ищеца. В първия случай е недопустимо позоваването на нарушени чужди права, а във втория – възражението е заявено след предвидения за това срок, поради което е преклудирано и не следва да се обсъжда, както правилно е приел и РС.

Неоснователни са още оплакванията на двамата жалбоподатели срещу уваженият размер на обезщетението.Степента на увреждане на телесната цялост на въззиваемия е подробно отразена в решенията по наказателното производство, обоснована е също от съдебно-медицинската експертиза, а негативните психически изживявания, болките и страданията – от показанията на св.М..В случая не е налице необоснованост във фактическите констатации на РС досежно продължителността на възстановителния срок.Решаващата инстанция правилно е възприела(наред с медицинската експертиза) и показанията на св.М., което е била процесуално задължена да стори. Свидетелката освен за търпените болки и страдания свидетелства още за другите релевантни факти, в т.ч. и останалите поддържани неимуществени вреди(вж. уточненията в поправената искова молба), безспорно пряка и непосредствена последица от увреждането по см. на чл.51 ЗЗД.Показанията й са преценени с оглед изискванията на чл.172 ГПК, в каквато насока са изложени убедителни мотиви.Травматичните увреждания, изразяващи се в кръвонасядане от лявата страна на гръден кош, натъртване на меките тъкани, причиняване на болка в гръдния кош, затруднено дишане, усилващо се при движение и кашлица, и болка в двете долночелюстни стави, довели до временно разстройство на здравето му, неопасно за живота-престъпление(вж. решенията от нак. производство и медицинската експертиза от настоящия процес), са довели не само до физически болки и страдания, но и до негативни изживявания.Накърнили са психологическото равновесие на ищеца и са създали емоционален дисконфорт. Преживеният стрес неминуемо е засегнал неговия духовен мир, общуването с околните ипр.Деянието е накърнило репутацията му през възстановителни период, причинило му стрес.Наложило се както лечение, така и грижи на околните с оглед цялостното му битово и лично обслужване в първите дни след деликта. Ето защо така причиненото увреждане ще следва да се овъзъмезди, както основателно е приел и РС. При тези данни, а също и с оглед възрастта и трайно оставения в съзнанието на пострадалият неприятен отпечатък от случилото се, исковата претенция се явява основателна и доказана за 3 000лв.За този извод се взеха предвид не само болките и страданията, неминуемо съпътстващи уврежданията, лечението и възстановителния процес, но неудобствата и общото му здравословно състояние, вкл. и психическият статус на въззиваемия след деянието, накърнен от преживеният стрес.Именно тази сума съответства в най-пълна степен на характера и тежестта на уврежданията,явява се точен паричен еквивалент на физическите и психическите поражения на пострадалия в конкретния казус, поради като е съобразена с изискванията за справедливост, залегнали в чл.52 ЗЗД.

В контекста на изложеното атакувания акт ще следва да се потвърди изцяло.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

Разноски в полза на въззиваемия, тъй като не са поискани.

Водим от горното Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №4775/04.07.14г на РС-Благоевград по гр.д.№1218/13г по описа на с.с.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: