Решение по дело №1997/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2118
Дата: 26 ноември 2019 г. (в сила от 26 ноември 2019 г.)
Съдия: Светослав Василев Василев
Дело: 20191100901997
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№…………./… .11.2019 г.

гр. София

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 1997 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 20190926160329 срещу отказ № 20190531111249/25.09.2019 г. на Агенцията по вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, с който е отказано вписването на обстоятелства по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) по партидата на „С.1.“ ЕООД с ЕИК  *******.

Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен, тъй като е поставен при неправилно тълкуване на чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП във връзка с §2, ал. 1, т. 1 и ал. 5 от ДР на ЗМИП, поради което неправилно длъжностното лице е приело, че в поле „550“ следва да се впишат единствено данни за физически лица. Едноличен собственик на капитала на „С.1.“ ЕООД е „С.Т.“ АД публично дружество, чиито акции се търгуват на регулирания пазар и по отношение на него и на неговите дъщерни дружества е предвидено изключение за деклариране на действителни собственици съгласно §2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. „С.Т.“ АД упражнява контрол върху „С.1.“ ЕООД, поради което с вписването на първото като действителен собственик на капитала би се изпълнила буквата и целта на закона. Моли съдът да отмени процесния отказ и да даде задължително указания за  вписване  на действителния собственик съгласно подаденото заявление.

Съдът като се запозна с материалите по делото и доводите на длъжностното лице по регистрацията (ДЛР), намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт на ДЛР, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, от лице разполагащо с интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество съдът я намира за частично основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 59, ал. 1, чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 от ЗМИП, в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, се въвеждат изисквания за идентифициране на физическите лица, действителни собственици на юридическо лице или друго правно образувание, установява се ред за събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици, чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗМИП  в съответния регистър се вписват следните данни съгласно декларация – 1) действителните собственици - физически лица, 2) юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол. По този начин законодателят е определил както подлежащи на вписване данни  - посочените в чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, така и техният източник – подадената от задълженото лице декларация. За вписване на тези обстоятелства в Агенция по вписванията – търговски регистър е утвърден образец на заявление Б7, част I, от който включва обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП, включително подраздел „Юридически лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол“, с поле „537“ – „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол“, поле „538“ – „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол“ и подраздел с поле „550“ – „Действителни собственици – физически лица“.  Същевременно в §2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП е предвидено изключение от задължението за деклариране на действителен собственик физически лице по отношение на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. В тези случаи не се изисква обявяване на имената на физическите лица по реда на ЗМИП, тъй като за тяхното обявяване е предвиден друг механизъм - съгласно чл. 59, ал. 4 ЗМИП в този случай се събира информацията за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на чл. 145 и сл. от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК).

Предвид изложеното и като съобрази, че при невярно деклариране на заявените за вписване обстоятелства, законният представител на заявителя носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК, а на представляваното от него дружество се налага имуществена санкция по реда на глава десета от ЗМИП, настоящият съдебен състав намира, че длъжностното лице извършва проверка само дали подадената декларация е по образец, дали съдържа данните по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП и дали декларираните обстоятелства подлежат на вписване.

В процесния случай производството пред Агенцията по вписванията, Търговски регистър е образувано по Заявление Б7 за вписването на обстоятелства по чл. 63, ал. 4 ЗМИП (л. 33), подадено от В.К., в качеството си на представляващ „С.1.“ ЕООД. В поле „537“ от Заявлението „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол“  е посочено „С.Т.“ АД – публично дружество, като същото дружество е посочено и в поле „550“ – „Действителни собственици – физически лица, участващи пряко или косвено в дружеството“. В приложената към Заявлението Декларация по образец Приложение № 3 към чл. 38 от ППЗМИП (л. 20) е посочено, че „С.1.“ ЕООД е дъщерно дружество на „С.Т.“ АД, чиито акции се търгуват на регулирания пазар и по отношение на последното и на дъщерно дружество, което то контролира, е предвидено изключение за деклариране на действителен собственик съгласно 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП.

При това положение се установява, че предмет на регистърното производство искане за вписване на две обстоятелства по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП – „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол“ и „Действителни собственици – физически лица, участващи пряко или косвено в дружеството“ въз основа на представената декларация. Доколкото, обаче търговецът е посочил, че е дъщерно дружество на публично дружество, което предлага акциите си на регулирания пазар, то по реда на ЗМИП в Търговския регистър не подлежи на вписване обстоятелство относно „действителните собственици“ на дружеството. Изложеното налага извода, че в частта, в която длъжностното лице е отказало вписване на „действителни собственици“, процесния акт е законосъобразен, поради което жалбата в тази част следва да бъде оставена без уважение.

По отношение заявеното вписване относно юридическо лице, чрез което пряко се упражнява контрол, същото подлежи на вписване, посочено е в подадена декларация по образец и е сред изброените в чл. 63, ал. 4 от ЗМИП обстоятелства. От приложената преписка, обаче се установява, че Заявлението не е придружено от доказателство за внесена държавна такса по сметката на Агенцията по вписванията, Търговски регистър, а по друга сметка (л. 46), обстоятелство, което е изложено и в процесния отказ. В същото време, обаче длъжностното лице по регистрацията не дало указания на заявителя за отстраняване на нередовността съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ. При това положение постановеният отказ се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, с даване на указания на длъжното лице по регистрация да упражни правомощията си по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ.

При тези мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20190926160329 срещу отказ № 20190531111249/25.09.2019 г. на Агенцията по вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ в частта, с която е отказано вписване на заявените обстоятелства относно действителните собственици съгласно § 2 от ДР на ЗМИП по партидата на „С.1.“ ЕООД с ЕИК  *******.

УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията да изпълни правомощията си по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ и да даде възможност на заявителя да окомплектова заявлението си, съгласно мотивите към настоящото решение.

Решението в частта, в която жалбата е оставена без уважение може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на преписа, като в останалата част решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията.

 

СЪДИЯ: