№ 363
гр. В., 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20241320200799 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Р. С. И., с
ЕГН **********, адрес гр.В., обл. В., ж.к. "Х. ", бл. 10, вх. „Б“, ап. 47, против
Наказателно постановление № 306 от 24.04.2024 г. на Директора на РДГ-Б., с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание
чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53 ал.1 и ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания – „Глоба“ в размер на 300.00
/триста/ лева, за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2
от Закона за горите, във връзка с чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/. във връзка със
Заповед № ЗАП-1019 от 17.11.2021 г.- т. 11.7.1 на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се
уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да
се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният
представител на жалбоподателя заема становище в с.з., с което се иска отмяна
на НП като незаконосъобразно и необосновано.
Ответната страна се представлява в с.з. от процесуален представител,
който заема становище, съдържащо искане да се потвърди атакуваното
1
наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да
се отхвърли като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в
тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
По делото е установено, че като лице упражняващо лесовъдска
практика Р. И. е издал последващ превозен билет /ПБ/ №
7555/00052/18012024/085314-7С1В68С от18.01.2024 г. за 7.00 пр.м3
дървесина, от които 3.00 пр.м3 дърва за огрев от дървесен вид благун, 3.00
пр.м3 дърва за огрев от дървесен вид цер и 1.00 пр.м3 дърва за огрев от
дървесен вид мъждрян въз основа на първичен превозен билет №
7555/00039/16012024/164048-С6DСLАG от 16.01.2024 Г./2.00 пр.м3 благун и
4.00 пр.м3 цер/, по който част от дървесината /4.00 пр.м3 цер/ вече е била
експедирана с превозен билет № 7555/00042/17012024/083409-W3AD6D9 от
17.01.2024 г., което надвишава количеството дървесина по предходния
първичен превозен билет № 7555/00039/16012024/164048- С6DСLАG от
16.01.2024 г. с 1.00 пр.м3 дървесина от дървесен вид цер. Нарушението е
извършено на 18.01.2024 г. на територията на РДГ - Б., СЗДП ТП ДГС - В.,
землище с. Т., общ. Б., обл. В., място на издаване на превозен билет №
7555/00052/18012024/085314-7С1В68С от18.01.2024 г., GPS координати
LАТ:44.07713368 и LОN: 22.72071218.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля Г. Б. Б. -
актосъставител и административно-наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от
лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя на
основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, съгласно която разпоредба: „
Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание,
длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което: 2.
2
съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на
подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански
планове и програми“, като е счел, че е нарушена т. 11.7.2 от Заповед № ЗАП -
1019 от 17.11.2021 г. на ИАГ гр. С. за определяне на образци на превозни
билети за транспортиране на дървесина, във вр. с чл. 9а от Наредба № 1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.
В чл. 9а (Нов – ДВ, бр. 79 от 2015 г. ) от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии е посочено, че лицата,
издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата
нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното
получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени
със заповедите за определяне на съответните образци.
В АУАН и НП не е отразено да е нарушен от жалбоподателя законов
състав с изпълнително деяние транспортиране на дървесина, а се касае за
издаване на превозен билет в нарушение на правилата за това, установени със
съответния нормативен акт.
Посочената норма не въздига ясно задължение и не съдържа конкретен
императив за поведение.
Посочената като нарушена норма в наказателното постановление е
т.11.7.1 от Заповед № ЗАП - 1019 от 17.11.2021 г. на ИАГ гр. С. за определяне
на образци на превозни билети за транспортиране на дървесина, съгласно
която: „11.7. Забранява се: 11.7.1. издаването на последващ превозен билет за
количество дървесина, което надвишава количествата дървесина по предходни
превозни билети, въз основа на които се издава;“. Вярно е, че към нея
препраща разпоредбата на чл. 9а от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, но това не променя правната природа. Тя
няма нормативен характер, а представлява административен акт, с който
общозадължителни правила за поведение не могат да бъдат създавани.
Заповедите не са посочени като такива по смисъла на чл. 7 от ЗНА и
несъобразяването на поведението на конкретно лице с техните разпоредби не
може да се квалифицира като нарушение по смисъла на чл. 257, ал. 1, т. 2 от
Закона за горите.
Действително, §. 37 от ПЗР на Закона за горите предвижда изпълнителният
директор на ИАГ да издава образци на документи по същия закон, но по
3
никакъв начин процесната заповед не може да е основание за пораждане на
административнонаказателна отговорност, доколкото тя определя само даден
образец, но не делегира възможност на нейния автор да въвежда императивни
правила за попълването . Касае се за един вътрешноведомствен акт без
задължителен характер и невъзлагащ задължения на даден кръг от лица.
Въз основа на горното съдът приема, че неправилно
административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на
жалбоподателя.
В този смисъл съдът намира, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и необосновано и ще следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 306 от 24.04.2024 г. на Директора
на РДГ-Б., с което на жалбоподателя Р. С. И., с ЕГН **********, адрес гр.В.,
обл. В., ж.к. "Х. ", бл. 10, вх. „Б“, ап. 47, е наложено административно
наказание на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53 ал.1 и
ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания – „Глоба“ в
размер на 300.00 /триста/ лева, за извършено административно нарушение по
чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, във връзка с чл. 9а от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/. във
връзка със Заповед № ЗАП-1019 от 17.11.2021 г.- т. 11.7.1 на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4