Решение по дело №1023/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 337
Дата: 2 октомври 2020 г. (в сила от 16 ноември 2020 г.)
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20202230201023
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 33702.10.2020 г.Град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – СливенVII състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
Секретар:Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20202230201023 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по повод жалба против НП
№F547633/06.07.2020г., издадено от Директора на офис Сливен на ТД на
НАП- Бургас, с което на жалбоподателката В. Г. С. е наложено на
основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване наказание
„Глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.2 от същия кодекс.
Моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателката редовно и своевременно
призована се явява лично. Счита атакуваното наказателно постановление за
незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление редовно и
своевременно призован за съдебно заседание изпраща свой представител,
който моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди
наказателното постановление като законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбоподателката В.С. в качеството си на самоосигуряващо се лице
по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО не подала в ТД на НАП- Бургас, офис-
1
Сливен декларация образец 6 относно сумите за дължими здравни вноски
за календарната 2019г. Тя е следвало да подаде тази декларация до
30.04.2020г. В случая тази декларация образец 6 за календарната 2019г. е
била подадена на 19.05.2020г. и е била входирана с протокол с вх.
№203582003800001 от 19.05.2020г.
Тъй като декларацията образец 6 не е била подадена до крайния срок
за календарната 2019г. до 30.04.2020г. служител от ТД на НАП- гр. Бургас,
офис Сливен, св. А.А. за извършеното нарушение съставила на
жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение. Тя
приела, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл.5, ал.4, т.2 от
КСО, вр. чл.4, ал.3, т.2, б.„а” от Наредба №Н- 13/17.12.2019г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица. Свидетел по съставянето на акта станала
колежката й Кина Иванова.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение, впоследствие Директорът на офиса в гр. Сливен на ТД на
НАП- гр. Бургас издал обжалваното наказателно постановление като
наложил на жалбоподателката В.С. на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за
социално осигуряване административно наказание „Глоба” в размер на 50
лева. В наказателното постановление той изписал, че законоустановения
срок за подаване на декларацията е 30.04.2019г. и че жалбоподателката е
нарушила разпоредбата на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.4, ал.3, т.1 от
Наредба №Н- 13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в законоустановения седемдневен
преклузивен срок от лице имащо правен интерес от обжалването.
Разглеждайки същата по същество съдът констатира, че доводите на
жалбоподателката в нея са основателни. Безспорно се установи от
приложените по делото доказателства извършеното от жалбоподателката
нарушение на закона, тъй като тя като самоосигуряващо се лице по смисъла
2
на чл.5, ал.2 от КСО е следвало да подаде в офиса в гр. Сливен на
Териториалната дирекция на НАП- гр. Бургас декларация образец 6 за
календарната 2019г. Тази декларация е следвало да бъде подадена до
30.04.2020г., тъй като това е срока определен в чл.4, ал.3, т.2, б. „а” от
Наредба №Н- 13/17.12.2019г., издадена от Министъра на финансите. Това
не е било направено в този срок, а от показанията на разпитаната
свидетелка е видно, че декларацията образец 6 за календарната 2019г. е
била подадена от данъчно задълженото лице на 19.05.2020г. и е била приета
с посочения по- горе вх. №203582003800001/19.05.2020г. Съдът намира, че
като не е била подадена въпросната декларация в предвидения от закона
срок е била нарушена разпоредбата на чл.5, ал.4, т.2 от КСО, вр. чл.4, ал.3,
т.2, б. „а” от Наредба №Н- 13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица.
Неправилно обаче наказващият орган е посочил в наказателното
постановление, че законоустановения срок за подаване на декларацията е
съгласно разпоредбата на чл.4, ал.3, т.1 от Наредба №Н- 13/17.12.2019г.,
вместо разпоредбата на чл.4, ал.3, т.2, б. „а” от тази наредба. Неправилно е
посочил, че е нарушена разпоредбата на чл.4, ал.3, т.1 от Наредба №Н-
13/17.12.2019г. вместо посочената от актосъставителя разпоредба на чл.4,
ал.3, т.2, б. „а” от същата наредба. Видно е, че няма единство между
съставения акт за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление. Посочени са като нарушени от
жалбоподателката различни разпоредби. Актосъставителят е посочил
правилно разпоредбата, която е нарушена, както и датата 30.04.2020г. като
краен срок за подаване на въпросната декларация образец 6. Неправилно,
както бе посочено по- горе наказващият орган е посочил, както датата, така
и нарушената разпоредба. По този начин на жалбоподателката е нарушено
правото на защита. Това нарушение на процесуалните правила е
съществено и винаги води до отмяна на наказателното постановление.
Освен това следва да се отбележи, че наказващият орган не е
преценил, че се касае за нарушение, което може да се квалифицира като
„маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. С извършеното
3
нарушение липсва реално нанесена щета за фискалната система,
декларацията образец 6 е подадена със закъснение, при което
общественоопасните последици за обществото са ограничени до минимум,
освен това с оглед липсата на данни за повторност на нарушението,
характерът на деянието, при което закъснението в подаването на
декларация образец 6 не е довело до неблагоприятни последици за фиска
съдът намира, че изпълнителното деяние не засяга съществено целите и
предмета на кодекса за социално осигуряване и покрива белезите на
„маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В настоящия случай
следва да се вземе предвид и обстоятелството, че жалбоподателката е
следвало да подаде въпросната декларация по време на извънредното
положение. Действително по медиите се удължаваха различни срокове и
жалбоподателката е останала с убеждението, че срока за подаване на тази
декларация е удължен до 30.06.2020г. Освен това и самото закъснение не е
голямо. Видно е, че пет дни след отмяна на извънредното положение тя е
подала въпросната декларация. На наказващия орган е предоставена
възможност да освободи от административна отговорност извършителя в
случаите на „маловажност” на нарушението. Прилагането на разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН не може да се базира на преценка по целесъобразност. В
този смисъл, при маловажни случаи на административни нарушения
административнонаказващият орган следва да приложи чл.28 от ЗАНН. В
настоящия случай компетентният орган не е отчел степента и тежестта на
извършеното нарушение и макар, че наложената санкция е в предвидения
от закона минимален размер, същата се явява тежка за жалбоподателката и
би изиграла отрицателно въздействие върху нея, вместо да осъществи
целите на административното наказание. Съдът счита, че е следвало
административнонаказващият орган да предупреди нарушителката, че при
повторно извършване на нарушение ще й бъде наложено административно
наказание.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са
налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради
противоречието му със закона. В този смисъл е Тълкувателно решение
№1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС, постановено по т. н. д. №1/2007г. по
4
описа на ВКС.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №F547633/06.07.2020г., издадено от Директора на
офис Сливен на ТД на НАП- Бургас, с което на В. Г. С. с ЕГН **********
от гр. Сливен е наложено наказание „Глоба” в размер на 50 (петдесет) лева
на основание чл.355, ал.1 от КСО за нарушение на чл.5, ал.4, т.2, от същия
кодекс във връзка с чл.4, ал.3, т.1 от Наредба №Н- 13/17.12.2019г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените лица при тях, както и
самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- гр. Сливен в 14- дневен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5