Решение по дело №158/2017 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ ............/………………………….., гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Варна, Седемнадесети състав

На пети декември две хиляди и седемнадесета година

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

Председател: М. Иванова-Даскалова

 

Секретар: Оля Йорданова

Като разгледа докладваното от административния съдия административно дело №158 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК и чл.40 от Закона за достъп до обществена информация.

Образувано е по жалба вх.№782/18.01.2017г. на Н.В.Ц. *** срещу Решение за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация №365004-46 от 21.12.2016г. на Директора на Областна дирекция МВР–Варна по заявление с вх. №365004-45/07.12.2016г.

В жалбата се поддържа становището, че атакуваният отказ е незаконосъобразен. Сочи се, че неправилно ответника е приел, че търсената информация не представлява обществена по смисъла на чл 2 ал.1 от ЗДОИ. Неоснователен е и другия посочен мотив, че исканата информация се съдържа в преписка образувана по жалба от 22.08.2016г. в която Ц. е страна. В заявлението ясно е посочена исканата информация – писмо на Началника на ІІ РПУ от 19.10.2016г. до Кмета на Община Варна, с вх. № АУ079898ВН-003ВН/20.10.2016г., поради което доводите на ответника, че не е индивидиуализиран искания документ е неправилно. Счита, че исканата информация е обществена такава, тъй като със предоставянето й Ц. ще си създаде мнение относно дейността на служители в ОД на МВР, информацията е с надделяващ обществен интерес. Една от основните дейности на МВР е административнонаказателната, поради което исканата информация съществува при органа, който я е създал – Началника на ІІ РПУ – Варна. В открито съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата. По същество излага доводи, че исканата информация е обществена, информацията е и служебна и се съдържа при административния орган. Счита, че ако ответника е преценил, че исканата информация се намира в Община Варна, то е трябвало да препрати заявлението на компетентния орган. Моли да се отмени отказа и да се присъдят сторените по делото разноски.  Едва в пренията по същество Ц. сочи, че писмото което е искал от ответника е послужило при издаване на разрешение на удължено работно време на кафе-аператив „Студио 21“. Според жалбоподателя в исканото писмо пишело, че няма нарушения на обществения ред.

Ответникът – Директорът на ОД на МВР – Варна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По същество излага доводи, че исканата от Ц. информация не е обществена, соченото писмо представлява кореспонденция между Община Варна и ответника. Явно исканото писмо се съдържа по преписка в Община Варна, която е отпочнала по заявление именно на Ц., т.е. за същия е налице специален ред да се снабди с писмото и информацията в него. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена пред родово и териториално компетентен съд, от лице, което е адресат на оспореното решение за отказ по ЗДОИ, за което е налице правен интерес от оспорването му. Обжалването е предприето чрез органа, чийто акт се оспорва, в рамките на предвидения срок. Въз основа на гореизложеното жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От приетите по делото доказателства се установява, че на 07.12.2016г. жалбоподателят е депозирал заявление до Директора на ОД на МВР – Варна с вх. №365004-45, в което посочил, че при условията на надделяващ обществен интерес моли да му бъде предоставено писмо на Началника на ІІ-ро РПУ от 19.10.2016г. до кмета на Община Варна с вх.№ АУ079898ВН-003ВН/20.10.2016г. Посочено е, че информацията е във връзка с жалба на живущите до кмета на община Варна с вх.№РД1601855ВН8/22.08.2016г. Към жалбата е представена и жалба на живущи на ул. „В.“ бл.5 в гр. Варна, в която се излагат доводи за системно и грубо нарушаване на Наредбата на Община Варна за обществения ред от собствениците на кафе „Студио 21“.

От приетото по делото заявление от Директора на ОД на МВР – Варна, се установява, че титуляра на длъжността е заявил, че  желае да ползва платен годишен отпуск от 19.12.2016г. до 21.12.2016г., във връзка с което е издадена Заповед № 365з-4571/16.12.2016г., с която на заместник – директор на ОД на МВР Варна е разпоредено да замества Директора на ОД МВР – Варна от 16.12.2016г. до завръщането му от отпуск.

В този период на 21.12.2016г. заместващият титуляра директор на ОД на МВР – Варна е постановил Решение за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация №365004-46 от 21.12.2016г. В него е преценено, че исканата от Ц. информация не попада в категорията на чл.2 по ЗДОИ – „обществена информация“. Със заявлението е отправено искане за предоставяне на писмо от Началника на ІІ РПУ до Кмета на Община Варна, като тази информация следва да се съдържа, в образувана преписка по подадена жалба пред Кмета на Община Варна и Ц. разполага с правна възможност да се запознае със събраните по преписката материали. Посочено е, че исканата информация представлява кореспонденция между два органа на държавна власт. Посочено е, че искания документ не е индивидуализиран. По тези съображения е отказано предоставяне на достъп до исканата информация.

Отказът е получен лично от заявителя и той е предприел действия по неговото оспорване.

Горната фактическа обстановка не е спорна между страните в съдебното производство. Съдът я възприема изцяло въз основа на писмените доказателства, представени от страните, които разгледани в тяхната съвкупност не налагат различни изводи. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно чл.40 и чл. 41 от ЗДОИ, при проверката на Решението за отказ, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК и задължението служебно да се прецени законосъобразността му на основанията по чл. 146 от АПК, при отчитане на разпределението на доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал.2 във вр. с ал.1 от АПК, се налага извода, че отказът е постановен в съответствие със закона, а оплакванията в жалбата са неоснователни.

Не е налице основание по чл. 146 т.1 от АПК за обявяване нищожност на Решението за отказ, тъй като издателя му Зам. директора на ОД МВР – Варна го е постановил в периода от 19.12.2016г. до 21.12.2016г., в който е бил оправомощен съгласно представените по делото заповед да замества Директора на ОД на МВР – Варна. Поради това оспореният отказ е постановен от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

Решението представлява изричен писмен отказ. В него и в документите в преписката се съдържат фактически и правни основания въз основана които е издаден. Според чл.28, ал.2 от ЗДОИ, органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Отказът е с изискуемото в чл. 38 от ЗДОИ съдържание и неоснователно и оборено от доказателствата и съдържанието му е оплакването за неспазване на изискването за форма. Не е налице основание за отмяната му по чл. 146, т.2 от АПК. Не се установяват допуснати съществени нарушения на приложимите административно-производствени правила при постановяване на отказа, които да обуславят отмяната му на основание чл. 146, т.3 от АПК.

Спора по делото е за правилността на преценката в Решението за отказ, че информация до която е поискан достъп от заявителя не е обществена от една страна, а от друга - че не се дължи предоставянето й и то по реда на ЗДОИ. В дефиницията дадена в чл. 2, ал.1 от ЗДОИ е посочено, че обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона лица. Дори да се касае до обществена информация, по аргумент от чл. 4, ал.1 от ЗДОИ, всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в ЗДОИ, само ако в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В случая поисканата информация е формулирана като „писмо на Началника на ІІ РПУ от 19.10.2016г. до Кмета на Община Варна, с вх. № АУ079898ВН-003ВН/20.10.2016г.» От приложените по делото доказателства е видно, че жалбоподателя е депозирал жалба в Община Варна, по която е образувана преписка. Доколкото самия жалбоподател индивидуализира искания документ, като посочва вх.номер в общинската администрация се налага извода, че процесното писмо е свързано с административно производство развиващо се не пред Началника на ІІ РПУ или ОД на МВР, а пред Община Варна. По тези съображения съдът споделя доводите на ответника, че с исканата информация жалбоподателя може да се снабди по реда на АПК, с оглед наличното административно производство инициирано по негова жалба.

Основателно е и становището на ответника, поддържано от представителят му, че поисканата от заявителя информация не е обществена по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ. Доказателствата водят на извода, че със заявлението по ЗДОИ жалбоподателят не цели достъп до обществена информация, а да се снабди с определен документ, който е с неясно съдържание, самия документ е посочен, като постъпил в Община Варна, отразен е и входящия му номер при приемащата администрация – Общината.

В самото заявление искането е формулирано по начин, от който не може да се направи ясен извод за вида на исканата информация, а от там и за наличие на надделяващ обществен интерес. Правото на всяко лице да търси, получава и разпространява информация е конституционно гарантирано с разпоредбата на чл.41, ал. 1 от Конституцията на Република България. Обществените отношения свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени със ЗДОИ, като в чл. 2 е дадена легална дефиниция на понятието "обществена информация" -  "всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти". Понятието следва да бъде възприемано като сведение, знание или данни за явления и събития, свързани с обществения живот в страната, респ. за дейността на задължените по закон субекти. Тази обществена информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти във връзка с осъществяваната от тях дейност по изпълнение на предоставените им по закон правомощия. Очевидно понятието „обществена информация” се основава на три признака: връзка на информацията с обществения живот в страната, относимост към дейността на задължените по ЗДОИ субекти и възможност гражданите да изградят собствено мнение за тази дейност. Налага се безспорният извод, че към исканата от жалбоподателя информация не може да бъде отнесен нито един от тези три признака. 

Поради това като е отказал достъп до исканата със заявление вх. № 365004-45/2016г. информация, ответникът правилно е приложил материалния закон и е постановил законосъобразен акт, който не страда от твърдяните в жалбата пороци.

 

Оспореното Решение е постановено в съответствие с материалния закон и целта на ЗДОИ и не са налице основания за отмяната му предвидени в чл.146 т.4 и т.5 от АПК. Жалбата срещу него е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143 ал.4 от АПК във вр. с чл.78, ал.8, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, приложими на основание чл.144 от АПК, жалбоподателят Н.Ц. следва да заплати на ОД МВР – Варна сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл.24 от НЗПП и липсата на фактическа и правна сложност на делото.

 

 

 

 

Водим от горното, Съдът

 

 

  

Р Е Ш И:

 

 

  

ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалба вх.№782/18.01.2017г. на Н.В.Ц. *** срещу Решение за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация №365004-46/21.12.2016г. на Директора на Областна дирекция МВР–Варна по заявление вх.№365004-45/07.12.2016г.

 

ОСЪЖДА Н.В.Ц. *** да заплати на ОД МВР – Варна сумата от 100/сто/лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава ХІІ от АПК.

 

                

 

 

 

                              СЪДИЯ: