Р Е Ш Е Н И Е
№ 259
29.06.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №255 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.107 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР).
Образувано е по жалба на Н.М.Т. ***, против Мотивиран отказ Рег.индекс: 94Н-1429-1#1 от 26.02.2018 г. на Кмета на Община Хасково да му издаде удостоверение за наследници на починалото лице И.В. Т., бивш жител ***.
Жалбоподателят твърди, че по силата на Нотариален акт за покупко-продажба №59, том VII, рег.№4586, дело №461/2003 г., бил собственик на следния недвижим имот: 1/2 (една втора) идеална част от УПИ V – 258,259, в квартал 38 по плана на с.У., обл.Х., одобрен със Заповед №56/1997 г. Този имот, целият от 1350 кв.м. (по нотариален акт, а по скица 1425 кв.м.) по Нотариален акт №514, том III, дело 858/1959 г. за покупко-продажба, бил придобит в съсобственост от праводателя му Н. В.Т., ЕГН ********** и неговия брат И.В. Т., последният починал на 12.05.1963 г.
Със Заявление рег.индекс: 94Н-1429-1/21.02.2018 г. жалбоподателят направил искане пред Община Хасково да му бъде издадено Удостоверение за наследници на И.В. Т., с цел да проведе пред Районен съд – гр.Хасково съдебна делба на описания недвижим имот и чрез съдебната делба да преодолее наличната с наследниците на И.В. Т. съсобственост на имота.
Моли се постановеният от Кмета на Община Хасково Мотивиран отказ по подаденото заявление да бъде отменено, а преписката да бъде върната на кмета на общината с указания за издаване на исканото Удостоверение за наследници.
Ответникът, Кмет на Община Хасково, чрез процесуален представител излага становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Под Рег.индекс: 94Н-1429-1/21.02.2018 г. в Община Хасково е заведено подаденото от жалбоподателя Н.М.Т. Заявление, с което иска да му бъде издадено Удостоверение за наследници на И.В. Т. от с.У..
Във връзка с така подаденото Заявление е издаден Мотивиран отказ Рег.индекс: 94Н-1429-1#1 от 26.02.2018 г. на Кмета на Община Хасково, с който се отказва издаването на поисканото Удостоверение за наследници на починалото на 12.05.1963 г. в с.У. лице И.В. Т., по съображения, че лицето, подало заявлението, не е пряк наследник на починалото лице, а също така не е представен документ по чл.5, ал.2 от Наредба №РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на Регистъра на населението.
Видно от известие за доставяне ИД PS 6300 00TY8O D, Мотивираният отказ е изпратен на адресата си Н.М.Т. и получен срещу подпис на 02.03.2018 г.
Жалбата срещу него е постъпила на 06.03.2018 г.
От приетите като доказателства по делото Акт за смърт №227 на Длъжностно лице по гражд.състояние при ГНС Хасково и Удостоверение за идентичност на лице с различни имена Изх.№148/13.03.2018 г. на Община Хасково е видно, че лицето И. В.Т., същото и с имената И. В.Т., български гражданин, с местожителство с.У., окръг Хасковски, е роден на *** г., син на В. Т. Т. и на М. В. Т., женен, е починал на 12.05.1963 г. в гр.Хасково.
Същият е бил вписан в регистъра на населението като И. В.Т., роден на 9.XII.1926 г.
Съгласно представената извадка от НБД „Население“ ХСХС 13.03.2018 г., починалият И. В.Т. е брат на Н. В.Т., български гражданин, с постоянен адрес ***, починал като вдовец на 01.09.2010 г.
От Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №247/12.03.1956 г. е видно, че Н. В.Т. е баща на М. Н.Т., а от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №896/09.11.1978 г. е видно, че М. Н. Т. е баща на Н.М.Т..
Установява се въз основа на изброените доказателства, че жалбоподателят Н.М.Т. е внук на починалия брат на починалия И. В.Т..
Съгласно представения Нотариален акт за покупко-продажба №514, том III, дело №858/59 г. от 24.11.1959 г., Н. В.Т. и И. В.Т., двамата от с.У., Х., купуват следния недвижим имот: Дворно място от 1350 кв.м., заедно с намиращите се върху същото място постройки, находящи се в с.У., Х., съставляващо част от имота планоснимачен №269 от общо 2580 кв.метри, който продаваем имот образува парцел IV в квартал 34 по плана на селото.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №59, том VII, рег.№4586, дело №461 от 2003 г. от 02.10.2003 г., Н. В.Т. от свое име и от името и за сметка на упълномощилата го съпруга продава на Н.М.Т. следния недвижим имот: 1/2 идеална част от Урегулиран поземлен имот №V-258, 259, в квартал 38 по плана на с.У., Хасковска област, с площ целия от 1425 кв.м., както и жилищната сграда и гаража, построени в имот №259, като при съставянето на акта е бил представен Нотариален акт №514, том III, н.д. №858/1959 г.
Жалбата е процесуално допустима по следните съображения:
Жалбоподателят е искал да се снабди с удостоверение, в което да е посочено кои са наследниците на И.В. Т.. Получаването на данни от ЕСГРАОН от българските граждани, за които тези данни се отнасят, или са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси, се явява едно право за гражданите, закрепено в разпоредбата на чл.106, ал.1, т.1 от ЗГР и с отказът да им бъде издаден удостоверителен документ, материализиращ тези данни, непосредствено се засяга това тяхно право. Оспореният пред настоящата инстанция Мотивиран отказ на Кмета на Община Хасково обективира изрично волеизявление за такъв отказ, който притежава белезите на индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.3, предл.последно от АПК. Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на оспорвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспореният
акт е обективирана в писмена форма, подписан от издателя си.
Издаден
е от Кмета на Община Хасково като административен орган, разполагащ с
материална и териториална компетентност да го издаде, съответно актът не е
нищожен, което изрично е възприето в Решение №3563/09.03.2020 г., постановено
по адм.дело №9650/2018 г. на ВАС, с което е отменено Решение №452 от 28.05.2018
г. по адм.дело №238/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково и делото
е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Обжалваният
акт съдържа посочване на фактически и правни основания за постановяването си. От
фактическа страна в акта е изложено, че на заявителя не може да бъде издадено
поисканото Удостоверение за наследници, тъй като същият не е пряк наследник на
починалото лице, за което се иска удостоверението, а също така и не е
представен документ по чл.5, ал.2 от Наредба №РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за
издаване на удостоверения въз основа на Регистъра на населението. Като правни
основания на отказа са посочени разпоредбите на чл.5, ал.1 и ал.2 от същата
Наредба, които са цитирани и текстово.
Според настоящия състав на съда, отказът
е постановен в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Съгласно
чл.24, ал.1 от ЗГР, общинската администрация издава удостоверения въз основа на
регистъра на населението, а според ал.2 на същата норма, редът за издаване и
образците на удостоверенията по ал.1 се утвърждават с наредба на министъра на
регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на
правосъдието.
Въз
основа на законовата делегация е издадена и приложената в случая Наредба №РД-02-20-6
от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението (по-нататък Наредбата), издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството и министъра на правосъдието, обн.ДВ бр.37 от
15.05.2012 г.
Според чл.3, ал.1 от Наредбата, въз основа на регистъра на населението се издават удостоверения по утвърдени образци за данните, поддържани по чл.25 от Закона за гражданската регистрация.
В
чл.5, ал.1 от Наредбата е предвидено, че удостоверения
се издават на лицата, за които се отнасят, на законните им представители, на
техните наследници.
Според
чл.5, ал.2, удостоверения могат да се издават и на трети лица, когато са им
необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия, или когато
същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по
ал.1. Удостоверения се издават и по реда на Административнопроцесуалния кодекс,
Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс.
В Раздел
I от Наредбата са уредени специфичните правила за удостоверенията за
наследници, като в чл.9 е предвидено, че за удостоверяване на наследниците по
закон на починало лице се издава Удостоверение за наследници по образец
съгласно приложение №3.
Според
чл.10, ал.1 от Наредбата, удостоверение за наследници се издава само за лица,
които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на
населението и за които има съставен акт за смърт.
Разпоредбата
на чл.11 от Наредбата предвижда (ал.1), че за издаване на Удостоверение за
наследници се подава искане по образец съгласно приложение №2, в което
заявителят вписва известните му данни за наследодателя и неговите наследници; (ал.2)
за определяне на наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в
регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за
гражданско състояние; (ал.5) в удостоверението по чл.9 длъжностното лице вписва
всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за наследството,
като съгласно чл.12, ал.1 от Наредбата, в удостоверението наследниците се
вписват с пореден номер, като се посочва връзката им с наследодателя (съпруг
или родство). В случай че някой от наследниците е починал, неговите наследници
се вписват с подномер, а в колона „Съпруг/родство“ се вписва съпруг/а или
родствената връзка между починалия наследник и неговите наследници.
От
така цитираната нормативна уредба е видно, че при издаване на процесния отказ
административният орган неправилно е приложил хипотезата на чл.5, ал.1 и ал.2
от Наредба №РД-02-20-6 от 24.04.2012 г.
Макар
коректно да е цитирал текста на разпоредбата на чл.5, ал.1 от Наредбата,
административният орган необосновано е приел, че същият въвежда забрана
удостоверения за наследници да се издават на лица, които не са „пряк наследник“
на лицето, за което се издават. Подобно ограничение няма въведено в нормата,
която си служи с понятието „техните наследници“, без да използва недефинираното
понятие „пряк наследник“ и без да отграничава видове наследници съобразно
линиите и степените на родство по смисъла на Глава седма от Семейния кодекс.
Обстоятелството, че заявителят Н.М.Т. не е в родство по права линия с лицето,
за което се иска издаване на удостоверение за наследници, не означава, че
същият теоретично не може да бъде негов наследник по смисъла на чл.8 от Закона
за наследството. Административният орган не е проверил това обстоятелство,
както не е изпълнил и задължението си да поиска от заявителя да приведе
подаденото заявление в съответствие със специалните изисквания, въведени с чл.11
от Наредбата. Съгласно §5 от ПЗР на Наредба №РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., за
неуредени въпроси във връзка с издаването на удостоверения въз основа на
регистъра на населението се прилагат разпоредбите на
Административнопроцесуалния кодекс. Като не е изпълнил регламентираното в чл.35
от АПК задължение да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая,
във връзка с предвиденото в чл.11, ал.2 от Наредбата задължение да направи
пълна проверка в съответните регистри за определяне на наследниците по закон,
административният орган е допуснал нарушение на административнопроизводствените
правила, което се явява съществено, тъй като при недопускането му е напълно възможно
да достигне до различен от направения извод. Иначе казано, при установяване, че
заявителят е наследник на починалото лице
И.В. Т., то няма да е налице основание да му
бъде отказано издаването на удостоверение в хипотезата на чл.5, ал.1 от Наредбата.
Отделно
от това, представените като доказателства по делото нотариални актове
удостоверяват, че заявителят, че заявителят Н.М.Т. е собственик на 1/2 (една
втора) идеална част от недвижим имот, другата една втора идеална част от който
е била собственост на И. В.Т., респективно след смъртта му – на неговите
наследници. Изрично от жалбоподателя е наведено твърдението, че Удостоверението
за наследници на И.В. (В.) Т., което претендира да му бъде издадено, му е
необходимо за иницииране на съдебно производство за делба на този съсобствен
недвижим имот. Във връзка с прилагането разпоредбите на Глава двадесет и девета
от ГПК, чл.341 и сл., посочването на лицата – съделители се явява необходимо условие за образуването на производството
по съдебна делба. Реализирането на законното право на жалбоподателя да поиска
от съда делба на съсобствения си недвижим имот е предпоставено от
установяването на наследниците на съсобственика му И. В.Т.. По мнение на
настоящия съдебен състав, в случая е приложима хипотезата на чл.5, ал.2 от Наредба
№РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., при която удостоверения могат да се издават и на
трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени
правомощия и във връзка с осъществяване на защитим от закона техен интерес.
Като
е отказал да издаде Удостоверение за наследници по подаденото от Н.М.Т.
заявление, административният орган е постановил немотивиран и незаконосъобразен
административен акт. При установените
релевантни за спора факти, съдът намира, че са
налице отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК и отказът да бъде
издадено удостоверение за наследници подлежи на отмяна като незаконосъобразен.
На
основание чл.173, ал.3 от АПК, преписката следва да се изпрати на компетентния
административен орган за издаване на Удостоверение за наследници на починалото
лице И.В. (В.) Т. по подаденото от Н.М.Т. Заявление Рег.индекс:
94Н-1429-1/21.02.2018 г.
При
този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени поисканите с жалбата и действително направени по
делото разноски в размер на 10 лева заплатена държавна такса и 350 лева
възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от
27.05.2020 г.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Мотивиран отказ Рег.индекс: 94Н-1429-1#1 от 26.02.2018 г. на Кмета на Община Хасково.
ИЗПРАЩА административната преписка на Кмета на Община Хасково за издаване на Удостоверение за наследници на починалото лице И.В. (В.) Т. по подаденото от Н.М.Т. Заявление Рег.индекс: 94Н-1429-1/21.02.2018 г., като му определя 7 – дневен срок за изпълнение.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на Н.М.Т., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 360 (триста и шестдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: